той [поетът] пребивава с въображението си в безграничното. Бл. Димитрова, ОО, 11.
2. Прен. Обикн. за чувства, качества — който се проявява в много висока степен; извънредно силен, необикновен, изключителен; безкраен, безпределен, безмерен. Техният гняв беше тъй безграничен, че те [славяните] изопачаваха думите, които знаеха, и бъркаха византийската реч до неузнаваемост. Ст. Загорчинов, ЛСС, 148. — Тъжна, непроницаема беше нощта .. Но в душите ни блестеше светла безгранична радост, радостта на хора, които след дълго отсъствие се връщат в родината си. П. Михайлов, МП, 20. Безгранична преданост.* Безгранично доверие. Безгранична доброта. Безгранична смелост.
БЕЗГРАНИ`ЧНО нареч. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество или действие (изразено с думата, към която се отнася); извънредно много, много силно, изключително; безкрайно, безпределно, безмерно. Това бедно сърце, изжъдняло за нежна милувка и съчувствие, залюби Огнянова пламенно, чисто и безгранично. Ив. Вазов, Съч. XXII, 75. Левски е навсякъде, безгранично смел, .., работи за народа и не желае никаква отплата освен свободата на родината. ВН, 1958, бр. 2023, 1. Безгранично предан. Безгранично добър. Безгранично щастлив.
БЕЗГРАНИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от безграничен. При това, трябва тук песен съответствена с мястото, песен, в която да се чувствуват вълни, морски шум, .., безграничност… Ив. Вазов, Съч. XXVI, 125.
БЕЗГРЕ`ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Книж. 1. Който няма грехове, не е извършил постъпки, осъждани от черквата и религиозно-нравствения морал; праведен, непогрешим, безпогрешен. — Не ме разбираш, отче! Грешен съм, много съм грешен! — Всички сме грешни. Безгрешен човек няма на земята. К. Петканов, ОБ, 117. Едно време Господ ходял по земята помежду хората, затова, защото тогива сичките люде били невинни, простодушни, безгрешни. Ил. Блъсков, TCP, 18. Клони към заник моя ден безкраен .. / и мисля все за теб, със вопъл таен: / „И аз съм чист! Като дете безгрешен!“* Д. Бояджиев, Ст, 26. // Който не съдържа нищо лошо, покварено; чист, невинен. Безгрешна любов.
2. Който не допуска грешки, не постъпва неправилно, не се провинява; безпогрешен, непогрешим. И той, засрамен, се приближи до учителя си да му иска прошка. А даскал Киро сложи ръката си на главата му и рече кротко: — Та кой е безгрешен, чедо мое! Зл. Чолакова, БК, 37. Как може човек с ума си да вярва, че е безгрешен, че смогва да предвиди всичко, че нещата послушно ще следват сложните му замисли? В. Мутафчиева, ЛСВ 1, 454.
БЕЗГРЕ`ШИЕ, мн, няма, ср. Рядко. Книж. Отсъствие на грехове. Вашите романи по-малко ще накарат грешниците да станат християни, отколкото да напомнят на християните, че на земята има и друго нещо, освен безгрешието на небето. К. Константинов, ППГ, 211.
БЕЗГРЕ`ШНО нареч. Книж. 1. Без грехове, праведно. Той живее безгрешно като праведник.
2. Без грешка; безпогрешно, правилно. Когато произнесех името й да разкаже урока, Василка се изправяше, потрепваше с мигли, прокашляше се и започваше да реди дума по дума, така сладко и безгрешно, че ми се искаше да я слушам до края на часа. Кр. Григоров, ОНУ, 142. А могат ли родителите и возпитателите да ни кажат, че тие са возпитали своите деца честно и безгрешно и че ни веднаж през живота си не им са показале лошав пример? Знан., 1875, бр. 9, 140.
БЕЗГРЕ`ШНОСТ, -тта`, мн. няма. ж. Книж. Качество или проява на безгрешен. Тая наука [на Хуса] била против безгрешността и светската власт на папите. Й. Груев, КВИ (превод), 102.
БЕЗГРИ`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който няма грижи, не се грижи за нищо. Вие ме гледате в компанията весел, безгрижен, щастлив, и никой от вас не знаеше, че аз дълбоко страдам. Елин Пелин, Съч. IV, 209. От него лъхаше здравата жизнерадост на млад и безгрижен човек. Й. Йовков, Разк. II, 72. Двете дружки, седнале на моравката край кладенеца, приказваха си весели и безгрижни за това, за онова. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 15-16. — Иванко, когото аз намерих весел и безгрижен, начена да ходи дълбоко умислен и нажален. В. Друмев, И, 7. // Който се отнася леко към житейските трудности, който не проявява загриженост за нещо; лекомислен. Тоя Таско беше беден човек, баща на най-многобройна челяд, но безгрижен и весел като птичка. Й. Йовков, Разк. I, 207. Тъй блейше вчера подир овчарът, / когато тоз цар, безгрижен, глупав, / както и сички царьове земни, / поведе стадо с кривакът хубав / и с умни псета министри верни. Хр. Ботев, Съч. 1929, 28. Щом заспа той, и безгрижните му другари тозчас направиха същото, сякой като остави ввереното си дело. П. Кисимов, OA I (превод), 54. Тя не можеше да разбере защо мъжът й е толкова спокоен и безгрижен в това опасно време. ИЗ, 1874-1881, 180.
2. Който изразява отсъствие на грижи, неприятности, тревоги. Неговото тазутришно весело и безгрижно настроение се смени с нерадостни и сериозни размисли. Ив. Карановски, Разк. I, 121. Но изведнаж той се сепва, .. усмихва се, лицето му прояснява и
