Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/436“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | гласни]., <i>е свързано с обеззвучаването на звучните съгласни в края на думата и с регресивната асимилация по звучност между две шумови съгласни.</i> | + | гласни]., <i>е свързано с обеззвучаването на звучните съгласни в края на думата и с регресивната асимилация по звучност между две шумови съгласни.</i> АГ I, 204-205. |
— От лат. assimilatio ’уподобяване’ през фр. assimilation и нем. Assimilation. | — От лат. assimilatio ’уподобяване’ през фр. assimilation и нем. Assimilation. | ||
---- | ---- | ||
| − | АСИМИЛИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св.</i> 1. <i>Непрех. и прех. Биол.</i> За организъм — извършвам асимилация (в 1 знач.). <i>Иглолистните растения, както и другите вечнозелени дървета и храсти не асимилират през зимата, дори и в топлите дни.</i> ПН, 1932, кн. 4, 64. <i>Водната леща не потъва, нито се мокри от дъжд или при вълнение. Водата винаги се стича от нея. По този начин растението има възможност винаги да диша и асимилира правилно.</i> В. Бешовски и др., ЕП, 29. | + | <b>АСИМИЛИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св.</i> 1. <i>Непрех. и прех. Биол.</i> За организъм — извършвам асимилация (в 1 знач.). <i>Иглолистните растения, както и другите вечнозелени дървета и храсти не асимилират през зимата, дори и в топлите дни.</i> ПН, 1932, кн. 4, 64. <i>Водната леща не потъва, нито се мокри от дъжд или при вълнение. Водата винаги се стича от нея. По този начин растението има възможност винаги да диша и асимилира правилно.</i> В. Бешовски и др., ЕП, 29. |
| − | 2. <i>Прех. Полит.</i> Извършвам асимилация над народ. <i>След като тюркските българи били асимилирани от славянското мнозинство,.., изплувало и се наложило като общо национално име за всички славянски племена,.., името | + | 2. <i>Прех. Полит.</i> Извършвам асимилация над народ. <i>След като тюркските българи били асимилирани от славянското мнозинство, .., изплувало и се наложило като общо национално име за всички славянски племена, .., името „българин“. </i>Б. Ангелов, ЛС, 148. <i>Голяма част от славяните останали в днешна Унгария и Румъния. С течение на времето те били асимилирани от унгарците и румъните, като оставили значителни следи в техния език.</i> Ист., X-XI кл., 1965, 19. |
| − | 3. <i>Прех. Книж.</i> Усвоявам напълно познания, идеи, схващания. <i>Нашият народ е имал нужда от едно по-широко образование, .. — нужна е била една просветна дейност, която да го подготви, за да асимилира чуждата култура.</i> СбАСЕП, 9. <i>Самоук като повечето дейци от Възраждането, | + | 3. <i>Прех. Книж.</i> Усвоявам напълно познания, идеи, схващания. <i>Нашият народ е имал нужда от едно по-широко образование, .. — нужна е била една просветна дейност, която да го подготви, за да асимилира чуждата култура.</i> СбАСЕП, 9. <i>Самоук като повечето дейци от Възраждането, Стамболов имаше наистина необикновена дарба да асимилира чуждите знания.</i> С. Радев, ССБ I, 1973, 455. <b>асимилирам се</b> <i>страд. Нитритите и нитратите .. се асимилират от зелените растения.</i> |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | АСИМИЛИ`РАМ СЕ <i>несв., непрех. 1. Полит.</i> Изчезвам като самостоятелна народност. <i>Днес, след разрушението на тия му илюзии, той изгуби и тези демократически основания и се асимилира с другите буржоазни партии.</i> Д. Благоев, ЛС, 105. | + | <b>АСИМИЛИ`РАМ СЕ</b> <i>несв., непрех. 1. Полит.</i> Изчезвам като самостоятелна народност. <i>Днес, след разрушението на тия му илюзии, той изгуби и тези демократически основания и се асимилира с другите буржоазни партии.</i> Д. Благоев, ЛС, 105. |
| − | 2. <i>Езикозн.</i> За шумов съгласен звук — преминавам в друг съгласен звук под влияние на обратен по звучност звук или на мястото си в думата. <i>Шумовите съгласни в края на представки се асимилират — напр. в думите „отглеждам“ [ | + | 2. <i>Езикозн.</i> За шумов съгласен звук — преминавам в друг съгласен звук под влияние на обратен по звучност звук или на мястото си в думата. <i>Шумовите съгласни в края на представки се асимилират — напр. в думите „отглеждам“ [одглеждам], подчиня [потчиня] и под.</i> |
— От лат. assimilo ’уподобявам’ през фр. assimiler и нем. assimilieren. | — От лат. assimilo ’уподобявам’ през фр. assimiler и нем. assimilieren. | ||
---- | ---- | ||
| − | АСИМИЛИ`РАНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> асимилирам <i>и от</i> асимилирам се. <i> | + | <b>АСИМИЛИ`РАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> асимилирам <i>и от</i> асимилирам се. <i>Асимилиране на азота. Асимилиране на съгласни.</i> |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | АСИМФОНИ` | + | <b>АСИМФОНИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Спец.</i> Несъзвучен, неблагозвучен. |
| − | |||
| − | <i>прил. Спец.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АСИМФОНИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Асимфоничен. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АСИМФО`НИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Спец.</i> Отсъствие на съзвучие; неблагозвучие. | |
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀσυμφωνία ’незвучност, несъгласие{{попр|Отпечатано: „несъгласис“.}}’. |
---- | ---- | ||
| − | АСИНДЕТИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Литер.</i> Който не е свързан със съюз; безсъюзен. | + | <b>АСИНДЕТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Литер.</i> Който не е свързан със съюз; безсъюзен. |
---- | ---- | ||
| − | АСИНДЕТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> и, <i>прил. Литер.</i> Асиндетичен. | + | <b>АСИНДЕТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Литер.</i> Асиндетичен. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АСИНДЕТО`Н</b> <i>м. Литер.</i> Стилна фигура, при която се избягва употребата на съюзи с цел да се направи речта по-жива, по-въздействаща. | |
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀσύνδετον ’безсъюзие’. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АСИНХРО`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Спец.</i> Неедновременен, несинхронен. <i>Противоп.</i> синхронен, едновременен. <i>Скоростта на ротора е винаги по-малка от тая на въртящото поле. Електромоторите, устроени на този принцип, се наричат асинхронни поради това, че роторът закъснява във въртенето си спрямо полето, т.е. полето и роторът не са синхронни.</i> Физ. XI кл, 21. <i>Асинхронно пускане на двигателя.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АСИНХРО`НИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Несъвпадане по време; неедновременност. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АСИНХРО`ННО</b>. <i>Книж. Нареч. от</i> асинхронен; неедновременно. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АСИРИ`ЕЦ</b>{{попр|Отпечатано: „АСИРЕ`ЕЦ“.}}, <i>мн.</i> -и`йци, <i>м. 1. Истор.</i> Жител на древната робовладелска държава Асирия в северозападната част на Месопотамия, която е просъществувала от края на третото хилядолетие до края на VII в. преди н.е. <i>Асирийци и вавилонци използували черен туш за веждите и миглите.</i> О, 1977, кн. 11, 44. | |
| − | 2. Мъж от народност, която живее в Ирак, Иран, Турция и някои други съседни страни. <i>В Ирак живеят десетки хиляди асирийци и халдейци.</i> Б.Темков, И, 6. | + | 2. Мъж от народност, която живее в Ирак, Иран, Турция и някои други съседни страни. <i>В Ирак живеят десетки хиляди асирийци и халдейци.</i> Б.{{попр|Добавяне на интервал.}} Темков, И, 6. |
---- | ---- | ||
| − | АСИРИ`ЙКА <i>ж. 1. Истор.</i> Жителка на древната робовладелска държава Асирия. <i>Асирийките използували за лакиране .. на лицето си специални козметични състави.</i> О, 1977, кн. 11,44. | + | <b>АСИРИ`ЙКА</b> <i>ж. 1. Истор.</i> Жителка на древната робовладелска държава Асирия. <i>Асирийките използували за лакиране .. на лицето си специални козметични състави.</i> О, 1977, кн. 11, 44. |
2. Жена от народност, която живее в Ирак, Иран, Турция и някои други съседни страни. | 2. Жена от народност, която живее в Ирак, Иран, Турция и някои други съседни страни. | ||
---- | ---- | ||
| − | АСИРИ`ЙСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> асириец <i>и от</i> Асирия. <i>Асирийски владетели.</i> | + | <b>АСИРИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> асириец <i>и от</i> Асирия. <i>Асирийски владетели.</i> |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АСИРЯ`НИ</b>, <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>асиря`нин</b> <i>м. Остар. Книж.</i> Асирийци. <i>Стари народи, за които приказува старата история били: китайци, .., мидяни, асиряни.</i> Г. Йошев, КВИ (превод), 21. | |
— От рус. ассиряне. — Р. Попович, Христоматия, 1837. | — От рус. ассиряне. — Р. Попович, Христоматия, 1837. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АСИРОВАВИЛО`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до Асирия и Вавилония (древни държави в Мала Азия). <i>Асировавилонска култура. Асировавилонски паметници.</i> | |
| − | |||
| − | <i>прил.</i> Който се отнася до Асирия и Вавилония (древни държави в Мала Азия). <i> | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АСИСТЕ`НТ</b> <i>м.</i> 1. Във висше учебно заведение | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 12:27, 21 август 2013
гласни]., е свързано с обеззвучаването на звучните съгласни в края на думата и с регресивната асимилация по звучност между две шумови съгласни. АГ I, 204-205.
— От лат. assimilatio ’уподобяване’ през фр. assimilation и нем. Assimilation.
АСИМИЛИ`РАМ, -аш, несв. и св. 1. Непрех. и прех. Биол. За организъм — извършвам асимилация (в 1 знач.). Иглолистните растения, както и другите вечнозелени дървета и храсти не асимилират през зимата, дори и в топлите дни. ПН, 1932, кн. 4, 64. Водната леща не потъва, нито се мокри от дъжд или при вълнение. Водата винаги се стича от нея. По този начин растението има възможност винаги да диша и асимилира правилно. В. Бешовски и др., ЕП, 29.
2. Прех. Полит. Извършвам асимилация над народ. След като тюркските българи били асимилирани от славянското мнозинство, .., изплувало и се наложило като общо национално име за всички славянски племена, .., името „българин“. Б. Ангелов, ЛС, 148. Голяма част от славяните останали в днешна Унгария и Румъния. С течение на времето те били асимилирани от унгарците и румъните, като оставили значителни следи в техния език. Ист., X-XI кл., 1965, 19.
3. Прех. Книж. Усвоявам напълно познания, идеи, схващания. Нашият народ е имал нужда от едно по-широко образование, .. — нужна е била една просветна дейност, която да го подготви, за да асимилира чуждата култура. СбАСЕП, 9. Самоук като повечето дейци от Възраждането, Стамболов имаше наистина необикновена дарба да асимилира чуждите знания. С. Радев, ССБ I, 1973, 455. асимилирам се страд. Нитритите и нитратите .. се асимилират от зелените растения.
АСИМИЛИ`РАМ СЕ несв., непрех. 1. Полит. Изчезвам като самостоятелна народност. Днес, след разрушението на тия му илюзии, той изгуби и тези демократически основания и се асимилира с другите буржоазни партии. Д. Благоев, ЛС, 105.
2. Езикозн. За шумов съгласен звук — преминавам в друг съгласен звук под влияние на обратен по звучност звук или на мястото си в думата. Шумовите съгласни в края на представки се асимилират — напр. в думите „отглеждам“ [одглеждам], подчиня [потчиня] и под.
— От лат. assimilo ’уподобявам’ през фр. assimiler и нем. assimilieren.
АСИМИЛИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от асимилирам и от асимилирам се. Асимилиране на азота. Асимилиране на съгласни.
АСИМФОНИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Несъзвучен, неблагозвучен.
АСИМФОНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Асимфоничен.
АСИМФО`НИЯ, мн. няма, ж. Спец. Отсъствие на съзвучие; неблагозвучие.
— От гр. ἀσυμφωνία ’незвучност, несъгласие*’.
АСИНДЕТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Литер. Който не е свързан със съюз; безсъюзен.
АСИНДЕТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Литер. Асиндетичен.
АСИНДЕТО`Н м. Литер. Стилна фигура, при която се избягва употребата на съюзи с цел да се направи речта по-жива, по-въздействаща.
— От гр. ἀσύνδετον ’безсъюзие’.
АСИНХРО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Неедновременен, несинхронен. Противоп. синхронен, едновременен. Скоростта на ротора е винаги по-малка от тая на въртящото поле. Електромоторите, устроени на този принцип, се наричат асинхронни поради това, че роторът закъснява във въртенето си спрямо полето, т.е. полето и роторът не са синхронни. Физ. XI кл, 21. Асинхронно пускане на двигателя.
АСИНХРО`НИЯ, мн. няма, ж. Книж. Несъвпадане по време; неедновременност.
АСИНХРО`ННО. Книж. Нареч. от асинхронен; неедновременно.
АСИРИ`ЕЦ*, мн. -и`йци, м. 1. Истор. Жител на древната робовладелска държава Асирия в северозападната част на Месопотамия, която е просъществувала от края на третото хилядолетие до края на VII в. преди н.е. Асирийци и вавилонци използували черен туш за веждите и миглите. О, 1977, кн. 11, 44.
2. Мъж от народност, която живее в Ирак, Иран, Турция и някои други съседни страни. В Ирак живеят десетки хиляди асирийци и халдейци. Б.* Темков, И, 6.
АСИРИ`ЙКА ж. 1. Истор. Жителка на древната робовладелска държава Асирия. Асирийките използували за лакиране .. на лицето си специални козметични състави. О, 1977, кн. 11, 44.
2. Жена от народност, която живее в Ирак, Иран, Турция и някои други съседни страни.
АСИРИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от асириец и от Асирия. Асирийски владетели.
АСИРЯ`НИ, мн., ед. (рядко) асиря`нин м. Остар. Книж. Асирийци. Стари народи, за които приказува старата история били: китайци, .., мидяни, асиряни. Г. Йошев, КВИ (превод), 21.
— От рус. ассиряне. — Р. Попович, Христоматия, 1837.
АСИРОВАВИЛО`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Асирия и Вавилония (древни държави в Мала Азия). Асировавилонска култура. Асировавилонски паметници.
АСИСТЕ`НТ м. 1. Във висше учебно заведение
