Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/419“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>пушки разбиват затворите.</i> Ист. X кл, 184. <i>В ръцете на френците дошли още 12 военни кораби, 1500 топове, както и арсеналите, пълни с оръжия и други военни | + | <i>пушки разбиват затворите.</i> Ист. X кл, 184. <i>В ръцете на френците дошли още 12 военни кораби, 1500 топове, както и арсеналите, пълни с оръжия и други военни потребици.</i> С. Бобчев, ПОС (превод), 263. <i>Морски арсенал.</i> // Фабрика, работилница за оръжия и военни съоръжения. <i>Само веднъж, преди години, отведоха с камион сина на обущаря — шлосер в арсенала, — забъркан в някаква конспирация.</i> М. Грубешлиева, ПП, 33. |
| − | <i>— | + | 2. <i>Прен.</i> В съчет. с <em>цял</em>, <em>всичкият</em>. Голямо количество оръжие, бойни припаси. <i>Вместо двата стари пищова, видя наплъстен цял арсенал пушки, пищови и револвери.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 84. <i>— О, ти идваш с цял арсенал! — радостно възкликна Руменов, загледан в оръжието му.</i> X. Русев, ПС, 92. |
| − | + | 3. <i>Разш.</i> Обикн. с <em>цял</em>. Голямо количество, множество (обикн. от разнообразни средства за извършване на нещо — инструменти и под.). <i>Това деликатно изкуство бе наследил от праотците си заедно с цял арсенал клещи и инструменти.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 170. <i>Вътре бараката е декорирана с килими, .., и на дъното една восъчна фигура, .., накачена с цял арсенал монети и металически украшения.</i> Ал. Константинов, БПр I, кн.{{попр|Добавяне на интервал.}} IV, 43. | |
| − | + | 4. <i>Прен.</i> Със <i>съгл. опред.</i> Наличен запас от средства, опит, познания, приложени в някаква дейност. <i>Нежни усмивки, учтиви поклони, мънички услугици и всичкият арсенал на любезната кавалерщина биде употребен от разбойниците в бараката № 14.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 99. <i>— Не бях виждал такъв бик! Самият дявол! Срещу него излезе прочутият испанец Кордобес .. Кордобес показа невиждан арсенал от точни хватки.</i> Л. Стефанова, ВМД, 148. <i>Последователен позитивист и заклет враг на всеки вид мистицизъм, Каравелов разполага с богат арсенал от доводи или сарказми, за да сразява всички крепители на реакцията.</i> М. Арнаудов, БКД, 183. | |
| − | |||
| − | 4. <i>Прен.</i> Със <i>съгл. опред.</i> Наличен запас от средства, опит, познания, приложени в някаква дейност. <i>Нежни усмивки, учтиви поклони, мънички услугици и всичкият арсенал на любезната кавалерщина биде употребен от разбойниците в бараката № 14.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 99. | ||
— От араб. през фр. arsenal. | — От араб. през фр. arsenal. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРСЕНА`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Рядко.</i> Който е свързан с арсенал (в 1 знач.); арсеналски. <i>Арсенално здание. Арсенален цех.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРСЕНА`ЛСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Арсенален. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРСЕНА`ТИ</b> <i>мн., ед.</i> <b>арсена`т</b>, <i>м. Хим.</i> Соли на арсеновата киселина. <i>Меден арсенат. Оловен арсенат. Натриев арсенат.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРСЕНА`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Хим. Прил. от</i> арсенат. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРСЕНИ`ДИ</b> <i>мн., ед.</i> <b>арсени`д</b>, <i>м. Хим.</i> Съединения на арсена с металите. <i>Железен арсенид. Никелов арсенид. Меден арсенид.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>АРСЕНИ`ДОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Хим.</i> Който съдържа | + | <b>АРСЕНИ`ДОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Хим.</i> Който съдържа арсенид. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРСЕ`НИЕВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Хим.</i> Арсенов. <i>Арсениеви соли.</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | Арсенов. <i>Арсениеви соли.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРСЕ`НИК</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Неорганично съединение — двуарсениев триокис, силно отровно вещество с блестящ сив цвят, слабо разтворимо във вода, което се употребява в медицината, в селското стопанство, за производство на препарати и др.; мишеморка. <i>Отравяне с арсеник.</i> |
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀρσενικόν. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРСЕ`НИКОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Хим. Прил. от</i> арсеник. <i>Арсеникови съединения. Арсеникова киселина. Отравяне с арсеник.</i> |
---- | ---- | ||
<b>АРСЕНИ`СТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Хим.</i> Който се отнася до съединение на арсеник с кислород. <i>Арсениста киселина.</i> | <b>АРСЕНИ`СТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Хим.</i> Който се отнася до съединение на арсеник с кислород. <i>Арсениста киселина.</i> | ||
| Ред 41: | Ред 33: | ||
<b>АРСЕНИ`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Хим. Прил. от</i> арсенит. | <b>АРСЕНИ`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Хим. Прил. от</i> арсенит. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АРСЕНИ`ТИ</b> <i>мн., ед.</i> | + | <b>АРСЕНИ`ТИ</b> <i>мн., ед.</i> <b>арсени`т</b>, <i>м. Хим.</i> Соли на арсенистата киселина. <i>Меден арсенит.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРСЕ`НОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Хим. Прил. от</i> арсен; арсениев. <i>Арсенови соли. Арсенов сулфид. Арсенови съединения. Арсенова киселина.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРСЕНОВОДОРО`Д</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Безцветен, силно отровен газ с неприятна миризма на чесън, който се получава обикновено при разлагане на арсениди с разредена сярна киселина. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АРСЕНОПИРИ`Т</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Минер.</i> Твъд минерал със сребристобял до | + | <b>АРСЕНОПИРИ`Т</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Минер.</i> Твъд минерал със сребристобял до стоманеносив цвят и силен металически блясък, от който се получават арсен и арсенови съединения. |
---- | ---- | ||
<b>АРСИ`НИ</b> <i>мн. Хим.</i> Органически съединения, производни на арсеноводорода, които се използват за получаване на бойни отровни вещества. | <b>АРСИ`НИ</b> <i>мн. Хим.</i> Органически съединения, производни на арсеноводорода, които се използват за получаване на бойни отровни вещества. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>А`РСИС</b> <i>м. Литер.</i> Ударение в стъпка на стиха, което се изразява с повишаване на гласа при четене, рецитиране. |
| − | — От гр. | + | — От гр. ἄρσις ’подигане’. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРСЛА`Н</b> <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Аслан. <i>По-арно е да бидиш глаа на мачките, одощо опашка на арсланите (левовете).</i> Погов., СбНУ IV, 237. |
— Тур. arslan. | — Тур. arslan. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРСЛА`НОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> Асланов. |
| − | + | ---- | |
| − | APT-. Първа съставна част на сложни със значение: артистичен, свързан с изкуството, напр.: артдиректор, артклуб, | + | <b>APT-</b>. Първа съставна част на сложни със значение: артистичен, свързан с изкуството, напр.: артдиректор, артклуб, артсъбитие, артсреди и др. |
— Англ. art(istic). | — Англ. art(istic). | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРТЕЗИА`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е свързан с водоносен пласт, затворен между земни пластове, непропускащи вода. <i>Артезианска вода. Артезиански басейн.</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | ◇ <b>Артезиански извор</b>. Естествено бликаща на повърхността на земята или високо над | ||
Текуща версия към 05:44, 19 август 2013
пушки разбиват затворите. Ист. X кл, 184. В ръцете на френците дошли още 12 военни кораби, 1500 топове, както и арсеналите, пълни с оръжия и други военни потребици. С. Бобчев, ПОС (превод), 263. Морски арсенал. // Фабрика, работилница за оръжия и военни съоръжения. Само веднъж, преди години, отведоха с камион сина на обущаря — шлосер в арсенала, — забъркан в някаква конспирация. М. Грубешлиева, ПП, 33.
2. Прен. В съчет. с цял, всичкият. Голямо количество оръжие, бойни припаси. Вместо двата стари пищова, видя наплъстен цял арсенал пушки, пищови и револвери. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 84. — О, ти идваш с цял арсенал! — радостно възкликна Руменов, загледан в оръжието му. X. Русев, ПС, 92.
3. Разш. Обикн. с цял. Голямо количество, множество (обикн. от разнообразни средства за извършване на нещо — инструменти и под.). Това деликатно изкуство бе наследил от праотците си заедно с цял арсенал клещи и инструменти. Ив. Вазов, Съч. VI, 170. Вътре бараката е декорирана с килими, .., и на дъното една восъчна фигура, .., накачена с цял арсенал монети и металически украшения. Ал. Константинов, БПр I, кн.* IV, 43.
4. Прен. Със съгл. опред. Наличен запас от средства, опит, познания, приложени в някаква дейност. Нежни усмивки, учтиви поклони, мънички услугици и всичкият арсенал на любезната кавалерщина биде употребен от разбойниците в бараката № 14. Ив. Вазов, Съч. XII, 99. — Не бях виждал такъв бик! Самият дявол! Срещу него излезе прочутият испанец Кордобес .. Кордобес показа невиждан арсенал от точни хватки. Л. Стефанова, ВМД, 148. Последователен позитивист и заклет враг на всеки вид мистицизъм, Каравелов разполага с богат арсенал от доводи или сарказми, за да сразява всички крепители на реакцията. М. Арнаудов, БКД, 183.
— От араб. през фр. arsenal.
АРСЕНА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Рядко. Който е свързан с арсенал (в 1 знач.); арсеналски. Арсенално здание. Арсенален цех.
АРСЕНА`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Арсенален.
АРСЕНА`ТИ мн., ед. арсена`т, м. Хим. Соли на арсеновата киселина. Меден арсенат. Оловен арсенат. Натриев арсенат.
АРСЕНА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Хим. Прил. от арсенат.
АРСЕНИ`ДИ мн., ед. арсени`д, м. Хим. Съединения на арсена с металите. Железен арсенид. Никелов арсенид. Меден арсенид.
АРСЕНИ`ДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който съдържа арсенид.
АРСЕ`НИЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Арсенов. Арсениеви соли.
АРСЕ`НИК, мн. няма, м. Хим. Неорганично съединение — двуарсениев триокис, силно отровно вещество с блестящ сив цвят, слабо разтворимо във вода, което се употребява в медицината, в селското стопанство, за производство на препарати и др.; мишеморка. Отравяне с арсеник.
— От гр. ἀρσενικόν.
АРСЕ`НИКОВ, -а, -о, мн. -и. Хим. Прил. от арсеник. Арсеникови съединения. Арсеникова киселина. Отравяне с арсеник.
АРСЕНИ`СТ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който се отнася до съединение на арсеник с кислород. Арсениста киселина.
АРСЕНИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Хим. Прил. от арсенит.
АРСЕНИ`ТИ мн., ед. арсени`т, м. Хим. Соли на арсенистата киселина. Меден арсенит.
АРСЕ`НОВ, -а, -о, мн. -и. Хим. Прил. от арсен; арсениев. Арсенови соли. Арсенов сулфид. Арсенови съединения. Арсенова киселина.
АРСЕНОВОДОРО`Д, мн. няма, м. Хим. Безцветен, силно отровен газ с неприятна миризма на чесън, който се получава обикновено при разлагане на арсениди с разредена сярна киселина.
АРСЕНОПИРИ`Т, мн. няма, м. Минер. Твъд минерал със сребристобял до стоманеносив цвят и силен металически блясък, от който се получават арсен и арсенови съединения.
АРСИ`НИ мн. Хим. Органически съединения, производни на арсеноводорода, които се използват за получаване на бойни отровни вещества.
А`РСИС м. Литер. Ударение в стъпка на стиха, което се изразява с повишаване на гласа при четене, рецитиране.
— От гр. ἄρσις ’подигане’.
АРСЛА`Н м. Остар. и диал. Аслан. По-арно е да бидиш глаа на мачките, одощо опашка на арсланите (левовете). Погов., СбНУ IV, 237.
— Тур. arslan.
АРСЛА`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Асланов.
APT-. Първа съставна част на сложни със значение: артистичен, свързан с изкуството, напр.: артдиректор, артклуб, артсъбитие, артсреди и др.
— Англ. art(istic).
АРТЕЗИА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с водоносен пласт, затворен между земни пластове, непропускащи вода. Артезианска вода. Артезиански басейн.
◇ Артезиански извор. Естествено бликаща на повърхността на земята или високо над
