Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/413“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 8 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АРМА`СНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>след числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> Годеник. <i>Армасник ми е далеко, / три дни хода да пойдет, / три дни да дойде.</i> Нар. пес, Ал. Дювернуа, СБЯ I, 36. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АРМА`СНИЦА</b> <i>ж</i><i>. Диал.</i> Годеница. <i>Армаса` са дилбер лудо, / надалеко през три гори, /.. / Не си знае армасница.</i> Нар. пес., СбНУ XXXVI, 45. <i>Мале, мила мале, / язе ке си умра, младо и зелено. / Иди, викай, мале, / моята армасница, / Яна, бела Яна.</i> Нар. пес., Ал. Дювернуа, СБЯ I, 36. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АРМА`СУВАМ</b>, -аш, <i>несв/,</i> <b>арма`сам</b>, -аш, <i>св., прех. Диал.</i> Армасвам; армосвам. <b>армасувам се</b>, <b>армасам се</b> <i>страд.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АРМА`СУВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>арма`сам се</b>, <i>св., непрех. Диал.</i> Армасвам се; армосвам се. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АРМА`СУВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> армасувам <i>и от</i> армасувам се; армасване. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АРМАТО`Л</b> <i>м. Истор.</i> През турското робство — гръцки бунтовник. <i>Измъчван от раната си — .. — началникът подобно на старите арматоли помолил да му отсекат главата, за да не попадне жив в ръцете на турците.</i> Д. Талев, ГЧ, 56. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀρματολός. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АРМАТУ`РА</b> <i>ж.</i> 1. Стоманени пръти, железа, от които се прави скелетът на стоманенобетонните конструкции; армировка. <i>Те монтираха 18 тона бетонно желязо, направиха сложна арматура.</i> ОФ, 1958, бр. 4395, 1. <i>С бързи движения те [арматуристите] плетат арматурата върху корубата на кофража.</i> Стр, 1958, бр. 51, 1. | |
2. <i>Техн.</i> Съвкупност от прибори, устройства (термометри, манометри, клапани и др.) към машина, апарат, съоръжение и под., предназначени да осигурят нормална и безопасна работа. <i>Командна арматура. Предпазна арматура. Регистрираща арматура.</i> | 2. <i>Техн.</i> Съвкупност от прибори, устройства (термометри, манометри, клапани и др.) към машина, апарат, съоръжение и под., предназначени да осигурят нормална и безопасна работа. <i>Командна арматура. Предпазна арматура. Регистрираща арматура.</i> | ||
| Ред 17: | Ред 21: | ||
3. <i>Изк.</i> Украса от оръжие и доспехи на стена. | 3. <i>Изк.</i> Украса от оръжие и доспехи на стена. | ||
| − | <i> | + | 4. <i>Муз.</i> Съвкупност от знаци за алтерация (бемоли или диези), написани в началото на петолинието при ключа. |
— Лат. armatura ’въоръжение’. | — Лат. armatura ’въоръжение’. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АРМАТУ`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Спец.</i> 1. Който е част от арматура (в 1, 2 и 4 знач.). <i>Арматурен прибор. Арматурно устройство. Арматурен цех. Арматурни части. Арматурна мрежа. Арматурни конструкции. Арматурни знаци.</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | + | 2. Който е предназначен за арматура (в 1 знач.). <i>Миналия месец стана ясно, че новото арматурно желязо, което ни изпращат, е с по-малка якост. Трябваше .., или пък да се направи опит за преизчисление и за запазване на същата дебелина на стълбовете с прилагане на по-гъста армировка.</i> К. Топалов, СТ, 144. | |
---- | ---- | ||
| − | АРМАТУРИ` | + | <b>АРМАТУРИ`СТ</b> <i>м. Техн.</i> Строителен работник-специалист, който прави, монтира армировки, стоманенобетонни арматури. <i>На високата [доменна] пещ се качиха арматуристите .., те монтираха 18 тона бетонно желязо, направиха сложна арматура.</i> ОФ, 1958, бр. 4395, 1. |
---- | ---- | ||
| − | АРМАТУРИ` | + | <b>АРМАТУРИ`СТКА</b> <i>ж. Техн.</i> Жена арматурист. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АРМАТУРИ`СТКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Техн. Прил. от</i> арматурист. <i>Арматуристка бригада.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АРМЕ`ЕВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Диал. Прил. от</i> армея (в 1 знач); армеен. <i>Всички чакаха нещо, с лъжици в ръка, нетърпеливо фърляйки погледи към знаменития саламурев нектар, излязъл из армеевата каца на баба Цвета.</i> Ив.{{попр|Добавяне на интервал.}} Вазов, Съч. XII, 53. <i>Армеев сок.</i> | |
| − | + | ◇ <b>Армеева чорба</b>. Сок от кисело зеле; армеена чорба, армея. <i>Той заграба от армеевата чорба първа лъжица, втора, третя.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 54. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АРМЕ`ЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Армеев. <i>Армеен сок.</i> | ||
| − | <i>— Миличко — рекла, — имате ли у вас зелев сок?.. | + | ◇ <b>Армеена чорба</b>. Армеева чорба; армея. <i>— Миличко — рекла, — имате ли у вас зелев сок? .. — Армея — рекла, — армея, армеена чорба имате ли в къщи?</i> Чудомир, Избр. пр, 82. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АРМЕ`ЕЦ</b>, <i>мн.</i> -е`йци, <i>м.</i> Военнослужещ в армията. <i>Първата обиколка беше през 1945 и оттогава досега в тази голяма проява участвуваха хиляди пионери, .., служащи и армейци.</i> ВН, 1960, бр.{{попр|Добавяне на интервал.}} 2860, 3. | |
— Рус. армеец. | — Рус. армеец. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АРМЕ`ЙНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> Дървен съд за приготвяне на кисело зеле. <i>До Априлското въстание в Габрово работели около 50 струга и произвеждали кутели (за храна на деца), армейници (за кисело зеле).</i> Ив. Коларов, Е, 9. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АРМЕ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до армия и армеец или е свързан с армия или армеец. <i>Армейски бойни действия. Армейски маневри. Армейски вестник.</i> | |
| − | + | ◇ <b>Армейски генерал</b>. <i>Воен.</i> Висше звание на генерал, по-високо от генерал-полковник. | |
— От рус. армейский. | — От рус. армейский. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АРМЕ`НЕЦ</b>, <i>мн.</i> -нци, <i>м.</i> Лице от основното население на Армения. <i>Имаше от всички народности по широката турска царщина — българи, гърци, .. , евреи, цигани, арменци.</i> Д. Талев, ПК, 305. | |
| − | — Друга (диал.) форма: | + | — Друга (диал.) форма: <em>ерме`нец</em>. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АРМЕ`НИК</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Диал.</i> Родилна треска; арменки, лахусни. | |
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АРМЕ`НИН</b>, <i>мн.</i> арме`ни, <i>м. Остар.</i> Арменец. | |
---- | ---- | ||
| − | АРМЕНИ`СТ <i>м.</i> Специалист по | + | <b>АРМЕНИ`СТ</b> <i>м.</i> Специалист по арменистика. |
---- | ---- | ||
| − | АРМЕНИ`СТИКА, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. | + | <b>АРМЕНИ`СТИКА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. Съвкупност |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 18:19, 18 август 2013
АРМА`СНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Годеник. Армасник ми е далеко, / три дни хода да пойдет, / три дни да дойде. Нар. пес, Ал. Дювернуа, СБЯ I, 36.
АРМА`СНИЦА ж. Диал. Годеница. Армаса` са дилбер лудо, / надалеко през три гори, /.. / Не си знае армасница. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 45. Мале, мила мале, / язе ке си умра, младо и зелено. / Иди, викай, мале, / моята армасница, / Яна, бела Яна. Нар. пес., Ал. Дювернуа, СБЯ I, 36.
АРМА`СУВАМ, -аш, несв/, арма`сам, -аш, св., прех. Диал. Армасвам; армосвам. армасувам се, армасам се страд.
АРМА`СУВАМ СЕ несв.; арма`сам се, св., непрех. Диал. Армасвам се; армосвам се.
АРМА`СУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от армасувам и от армасувам се; армасване.
АРМАТО`Л м. Истор. През турското робство — гръцки бунтовник. Измъчван от раната си — .. — началникът подобно на старите арматоли помолил да му отсекат главата, за да не попадне жив в ръцете на турците. Д. Талев, ГЧ, 56.
— От гр. ἀρματολός.
АРМАТУ`РА ж. 1. Стоманени пръти, железа, от които се прави скелетът на стоманенобетонните конструкции; армировка. Те монтираха 18 тона бетонно желязо, направиха сложна арматура. ОФ, 1958, бр. 4395, 1. С бързи движения те [арматуристите] плетат арматурата върху корубата на кофража. Стр, 1958, бр. 51, 1.
2. Техн. Съвкупност от прибори, устройства (термометри, манометри, клапани и др.) към машина, апарат, съоръжение и под., предназначени да осигурят нормална и безопасна работа. Командна арматура. Предпазна арматура. Регистрираща арматура.
3. Изк. Украса от оръжие и доспехи на стена.
4. Муз. Съвкупност от знаци за алтерация (бемоли или диези), написани в началото на петолинието при ключа.
— Лат. armatura ’въоръжение’.
АРМАТУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. 1. Който е част от арматура (в 1, 2 и 4 знач.). Арматурен прибор. Арматурно устройство. Арматурен цех. Арматурни части. Арматурна мрежа. Арматурни конструкции. Арматурни знаци.
2. Който е предназначен за арматура (в 1 знач.). Миналия месец стана ясно, че новото арматурно желязо, което ни изпращат, е с по-малка якост. Трябваше .., или пък да се направи опит за преизчисление и за запазване на същата дебелина на стълбовете с прилагане на по-гъста армировка. К. Топалов, СТ, 144.
АРМАТУРИ`СТ м. Техн. Строителен работник-специалист, който прави, монтира армировки, стоманенобетонни арматури. На високата [доменна] пещ се качиха арматуристите .., те монтираха 18 тона бетонно желязо, направиха сложна арматура. ОФ, 1958, бр. 4395, 1.
АРМАТУРИ`СТКА ж. Техн. Жена арматурист.
АРМАТУРИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и. Техн. Прил. от арматурист. Арматуристка бригада.
АРМЕ`ЕВ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от армея (в 1 знач); армеен. Всички чакаха нещо, с лъжици в ръка, нетърпеливо фърляйки погледи към знаменития саламурев нектар, излязъл из армеевата каца на баба Цвета. Ив.* Вазов, Съч. XII, 53. Армеев сок.
◇ Армеева чорба. Сок от кисело зеле; армеена чорба, армея. Той заграба от армеевата чорба първа лъжица, втора, третя. Ив. Вазов, Съч. XII, 54.
АРМЕ`ЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Армеев. Армеен сок.
◇ Армеена чорба. Армеева чорба; армея. — Миличко — рекла, — имате ли у вас зелев сок? .. — Армея — рекла, — армея, армеена чорба имате ли в къщи? Чудомир, Избр. пр, 82.
АРМЕ`ЕЦ, мн. -е`йци, м. Военнослужещ в армията. Първата обиколка беше през 1945 и оттогава досега в тази голяма проява участвуваха хиляди пионери, .., служащи и армейци. ВН, 1960, бр.* 2860, 3.
— Рус. армеец.
АРМЕ`ЙНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Дървен съд за приготвяне на кисело зеле. До Априлското въстание в Габрово работели около 50 струга и произвеждали кутели (за храна на деца), армейници (за кисело зеле). Ив. Коларов, Е, 9.
АРМЕ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до армия и армеец или е свързан с армия или армеец. Армейски бойни действия. Армейски маневри. Армейски вестник.
◇ Армейски генерал. Воен. Висше звание на генерал, по-високо от генерал-полковник.
— От рус. армейский.
АРМЕ`НЕЦ, мн. -нци, м. Лице от основното население на Армения. Имаше от всички народности по широката турска царщина — българи, гърци, .. , евреи, цигани, арменци. Д. Талев, ПК, 305.
— Друга (диал.) форма: ерме`нец.
АРМЕ`НИК, мн. няма, м. Диал. Родилна треска; арменки, лахусни.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
АРМЕ`НИН, мн. арме`ни, м. Остар. Арменец.
АРМЕНИ`СТ м. Специалист по арменистика.
АРМЕНИ`СТИКА, мн. няма, ж. 1. Съвкупност
