Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/511“
м (Туй-онуй) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>се виждат тенекии батумска газ, бали френски гьон.</i> К. Константинов, ППГ, 54. <i>Защото няма друго средство и надежда за събиранието на гореказаните ми пари, искам да ся сиквестира потребното количество от балите му с памучена прежда | + | <i>се виждат тенекии батумска газ, бали френски гьон.</i> К. Константинов, ППГ, 54. <i>Защото няма друго средство и надежда за събиранието на гореказаните ми пари, искам да ся сиквестира потребното количество от балите му с памучена прежда.</i> С. Попов и др., ТБП, 55. |
— Ит. balla през гр. рлаХХа (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, с. 223). | — Ит. balla през гр. рлаХХа (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, с. 223). | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАЛАБА`Н</b> <i>м. Диал.</i> 1. Едър и дебел човек. |
2. <i>Прен.</i> Щедър човек. | 2. <i>Прен.</i> Щедър човек. | ||
| − | — Тур. balaban — От Ст. Младенов, Български тълковен | + | — Тур. balaban — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. |
| + | ---- | ||
| + | <b>БАЛА`ДА</b> <i>ж.</i> 1. <i>Литер.</i> Лирико-епично произведение в стихотворна форма с фантастичен сюжет, обикн. от народните легенди и предания. <i>Балада са казва онуй стихотворение, което съдържа в себе си разказ на малка някоя фантастическа случка, заета из народните предания.</i> Т. Шишков, ТС, 176. <i>Една от най-хубавите балади, написани от Ив. Вазов, е „Клепалото бие“.</i> | ||
| − | + | 2. <i>Муз.</i> Вокално или инструментално музикално произведение с повествователен характер. | |
| − | |||
| − | |||
| − | — От фр. ballade. | + | — От фр. ballade. — Т. Шишков, Теория на словесността (превод), 1873. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАЛА`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни. <i>Литер. Муз. Прил. от</i> балада. <i>Баладен сюжет. Баладен мотив.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БАЛАДИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Литер. Муз.</i> 1. Който има характер на балада. <i>Всичко пророческо-гениално у | + | <b>БАЛАДИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Литер. Муз.</i> 1. Който има характер на балада. <i>Всичко пророческо-гениално у Хердер с тази универсалност на духовните интереси,… този възторг от баладичното и наивно народно творчество, .. — става лозунг и на Гьоте.</i> М. Арнаудов, Г, 11. <i>Баладична музика. Баладична поема.</i> |
| + | |||
| + | 2. Присъщ, свойствен на балада. <i>С революционна тематика например е наситена поемата на Хрелков „Среднощен конгрес“ .. Поемата, написана в баладичен дух, рисува възмущението на жертвите от Първата световна война.</i> Л. Стоянов, С, 1952, кн. 5, 164. <i>Баладичен стил. Баладичен тон.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БАЛАДИ`ЧНО</b>. <i>Нареч. от</i> баладичен. <i>Къде да ме съзреше отдалече Лаура, да ми подаде ръка и двамцата да си потънем и умрем | + | <b>БАЛАДИ`ЧНО</b>. <i>Нареч. от</i> баладичен. <i>Къде да ме съзреше отдалече Лаура, да ми подаде ръка и двамцата да си потънем и умрем баладично.</i> Р. Ралин, ВМ, 16. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАЛАЛА`ЙКА</b> <i>ж.</i> Триструнен руски народен музикален инструмент с триъгълна форма на корпуса. |
— Рус. балалайка. | — Рус. балалайка. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`ЛАМА</b>, -та, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> и <i>ж. Разг.</i> Човек, който проявява наивност в постъпките си, който позволява да го лъжат, мамят; будала. <i>Няма я оная аванта вече. Свърши тя, Кольо Картунков да се разхожда из София-та с леката кола, а други да опъват каиша. Няма балами вече, няма. Работа искат хората.</i> Н. Драганов, СбСт, 378-379. <i>Той е казал, че всяка минута на тоя свят се ражда по един балама, .. С други думи, човек, когото можеш да използуваш, „да доиш“, да го накараш да плаща за нищо-нещо.</i> Ал. Бабек, МЕ, 216. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
— От циг. balamo. | — От циг. balamo. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`ЛАМКА</b> <i>ж. Рядко. Разг.</i> Жена балама. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАЛАМО`САМ</b>. Вж. <em>баламосвам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАЛАМО`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>баламо`сам</b>, -аш, <i>св., прех. Разг.</i> Лъжа, заблуждавам някого, смятайки го за наивен, доверчив. <i>— Я бе, .., питай го, машинотракторната ще ли ни изоре блока или само ни баламосва? Частниците изораха кое що, а нашият блок така си и седи.</i> А. Гуляшки, МТС, 79. <i>„Мазник!“ — изруга го той в ума си. — Можеше да ги баламоса надругаде, докато да ми обадят.</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 397. <b>баламосвам се</b>, <b>баламосам се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАЛАМО`СВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>баламо`сам се</b> <i>св.</i>, <i>непрех. Разг.</i> 1. Проявявам се като балама, правя се на балама, на наивник. |
| + | |||
| + | 2. Баламосвам някого. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БАЛАМО`СВАНЕ</b> <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> баламосвам <i>и от</i> баламосвам се. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`ЛАМСКАТА</b> <i>нареч. Разг.</i> Баламски. <i>— Един от нашите е бегал... Спипали са го.. — Спипали са го, защото е рекъл баламската да се изниже в един параход.</i> Б. Болгар, Б, 347. |
| − | |||
| − | <i>— Един от нашите е бегал... Спипали са го.. — Спипали са го, защото е рекъл баламската да се изниже в един параход.</i> Б. Болгар, Б, 347. | ||
---- | ---- | ||
<b>БАЛАМСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Разг.</i> Присъщ, свойствен на балама; наивен, глупав. <i>Баламска постъпка. Баламски работи.</i> | <b>БАЛАМСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Разг.</i> Присъщ, свойствен на балама; наивен, глупав. <i>Баламска постъпка. Баламски работи.</i> | ||
| Ред 66: | Ред 66: | ||
---- | ---- | ||
<b>БАЛАНС</b> | <b>БАЛАНС</b> | ||
| − | |||
Версия от 05:30, 25 юли 2013
се виждат тенекии батумска газ, бали френски гьон. К. Константинов, ППГ, 54. Защото няма друго средство и надежда за събиранието на гореказаните ми пари, искам да ся сиквестира потребното количество от балите му с памучена прежда. С. Попов и др., ТБП, 55.
— Ит. balla през гр. рлаХХа (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, с. 223).
БАЛАБА`Н м. Диал. 1. Едър и дебел човек.
2. Прен. Щедър човек.
— Тур. balaban — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БАЛА`ДА ж. 1. Литер. Лирико-епично произведение в стихотворна форма с фантастичен сюжет, обикн. от народните легенди и предания. Балада са казва онуй стихотворение, което съдържа в себе си разказ на малка някоя фантастическа случка, заета из народните предания. Т. Шишков, ТС, 176. Една от най-хубавите балади, написани от Ив. Вазов, е „Клепалото бие“.
2. Муз. Вокално или инструментално музикално произведение с повествователен характер.
— От фр. ballade. — Т. Шишков, Теория на словесността (превод), 1873.
БАЛА`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Литер. Муз. Прил. от балада. Баладен сюжет. Баладен мотив.
БАЛАДИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Литер. Муз. 1. Който има характер на балада. Всичко пророческо-гениално у Хердер с тази универсалност на духовните интереси,… този възторг от баладичното и наивно народно творчество, .. — става лозунг и на Гьоте. М. Арнаудов, Г, 11. Баладична музика. Баладична поема.
2. Присъщ, свойствен на балада. С революционна тематика например е наситена поемата на Хрелков „Среднощен конгрес“ .. Поемата, написана в баладичен дух, рисува възмущението на жертвите от Първата световна война. Л. Стоянов, С, 1952, кн. 5, 164. Баладичен стил. Баладичен тон.
БАЛАДИ`ЧНО. Нареч. от баладичен. Къде да ме съзреше отдалече Лаура, да ми подаде ръка и двамцата да си потънем и умрем баладично. Р. Ралин, ВМ, 16.
БАЛАЛА`ЙКА ж. Триструнен руски народен музикален инструмент с триъгълна форма на корпуса.
— Рус. балалайка.
БА`ЛАМА, -та, мн. -и, м. и ж. Разг. Човек, който проявява наивност в постъпките си, който позволява да го лъжат, мамят; будала. Няма я оная аванта вече. Свърши тя, Кольо Картунков да се разхожда из София-та с леката кола, а други да опъват каиша. Няма балами вече, няма. Работа искат хората. Н. Драганов, СбСт, 378-379. Той е казал, че всяка минута на тоя свят се ражда по един балама, .. С други думи, човек, когото можеш да използуваш, „да доиш“, да го накараш да плаща за нищо-нещо. Ал. Бабек, МЕ, 216.
— От циг. balamo.
БА`ЛАМКА ж. Рядко. Разг. Жена балама.
БАЛАМО`САМ. Вж. баламосвам.
БАЛАМО`СВАМ, -аш, несв.; баламо`сам, -аш, св., прех. Разг. Лъжа, заблуждавам някого, смятайки го за наивен, доверчив. — Я бе, .., питай го, машинотракторната ще ли ни изоре блока или само ни баламосва? Частниците изораха кое що, а нашият блок така си и седи. А. Гуляшки, МТС, 79. „Мазник!“ — изруга го той в ума си. — Можеше да ги баламоса надругаде, докато да ми обадят. Г. Караславов, Избр. съч. I, 397. баламосвам се, баламосам се страд.
БАЛАМО`СВАМ СЕ несв.; баламо`сам се св., непрех. Разг. 1. Проявявам се като балама, правя се на балама, на наивник.
2. Баламосвам някого.
БАЛАМО`СВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от баламосвам и от баламосвам се.
БА`ЛАМСКАТА нареч. Разг. Баламски. — Един от нашите е бегал... Спипали са го.. — Спипали са го, защото е рекъл баламската да се изниже в един параход. Б. Болгар, Б, 347.
БАЛАМСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Присъщ, свойствен на балама; наивен, глупав. Баламска постъпка. Баламски работи.
БАЛАМСКИ. Разг. Нареч. от прил. баламски; наивно, глупаво, необмислено, баламската. Постъпва баламски.
БАЛАМУРНИК, мн. -ци, м. Жарг. Пренебр. Глупав, наивен, доверчив човек; глупак, балама, балък.
БАЛАМУРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Жарг. Пренебр. Присъщ, свойствен на бала-мурник; глупашки, баламски. Баламурска постъпка.
БАЛАМУРСКИ. Жарг. Пренебр. Нареч. от прил. баламурски; глупаво, глупашки, баламски. Шефът изпрати Македон на разузнаване. Ако наистина не го считаха вече за достоен ловец, защо баламурски да му печата новелката и да бере неприятности? И. Велчев, КЕЛ I, 37.
БАЛАМУРЧЕ, мн. -та, ср. Жарг. Пренебр. Дете баламурник; глупаче.
БАЛАМЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от балама. При всеки неуспех на другите той подигравателно подвикваше: - Ха така, баламчета! П. Здравков, НД, 20.
БАЛАН, прил. неизм., Диал. Важен, значителен, авторитетен. Балан човек.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник.., 1951.
БАЛАНС м. 1. Финанс. Окончателна
БАЛАНС
