Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/272“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 6 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | {{+}} | ||
2. Висше учебно заведение за подготовка на специалисти в определена област на науката или изкуството. <i>Военна академия. Музикална академия. Художествена академия. Медицинска академия. Селскостопанска академия. Духовна академия.</i> | 2. Висше учебно заведение за подготовка на специалисти в определена област на науката или изкуството. <i>Военна академия. Музикална академия. Художествена академия. Медицинска академия. Селскостопанска академия. Духовна академия.</i> | ||
3. <i>Истор.</i> Философска школа на Платон в Древна Гърция. | 3. <i>Истор.</i> Философска школа на Платон в Древна Гърция. | ||
| − | + | — От гр. собств., название на градина близо до Атина, където Платон излагал своето учение пред учениците си. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АКА`ДИ</b> <i>мн. Истор.</i> Семитско племе, основало държава от 2300 г. пр. Христа и установило хегемония над Вавилон, Шумер и Месопотамия, чийто език е засвидетелстван в писмени паметници с клинообразно писмо от трето-второ хилядолетие преди нашата ера. <i>Тъй като аз се занимавам само с графичния вид на знаците [на древните българи], това ми даде възможност да направя .. сравнителен анализ с най-дълбоката древност — в III хилядолетие с шумери, акади, Елам, Египет.</i> Б. Шкодров, УД, 2000, бр. 38, 8. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АКАЖУ`</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> 1. Тропическо{{попр|Заменено „Тропически“.}} дърво с много твърда червеникава дървесина; махагон. <i>Тук отлично виреят много видове ценни дървета, като например прочутото акажу.</i> ВН, 1959, бр. 2571, 4. | ||
| − | + | 2. Дървесина от това дърво, употребявана за изработка на скъпи мебели и др.; махагон. <i>През осветените прозорци на партера се виждаха пердета от брюкселска дантела и мебели от акажу.</i> Д. Димов, Т, 659. <i>Кутия от акажу.</i> | |
| − | + | — Фр. acajou. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>А`КАМ</b><sup>1</sup>, -аш, <i>несв., непрех. Детск.</i> За дете — ходя повън; какам. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>А`КАМ</b><sup>2</sup>, -аш, <i>несв., непрех. Езикозн.</i> Произнасям фонема <i>о</i> в неударена сричка като <i>а.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>А`КАН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Детск.</i> 1. Мръсен, грозен, лош. <i>Много късно разбрах, че прясното масло било хубаво нещо. Мама никога не ни даваше да вкусим от него. — Я не пипайте, то е акано — ни удряше тя като малки през ръцете, когато посегнехме към котлето с масло.</i> Г. Белев, ПЕМ, 98. | ||
| − | <b> | + | 2. Като <i>същ.</i> <b>акано</b>, <i>ср.</i> Нещо нечисто, мръсно, грозно, лошо. |
| + | ---- | ||
| + | <b>А`КАНЕ</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Отгл. същ. от</i> акам<sup>1</sup>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>А`КАНЕ</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Езикозн. Отгл. същ. от</i> акам<sup>2</sup>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АКА`НТ</b> <i>м.</i> 1. Вид бодливо декоративно южно растение с големи, разположени в розета, нарязани листа. Acanthus mollis | ||
| − | + | 2. <i>Архит</i>. Орнаментална, декоративна украса върху капител на колона от коринтски стил във вид на листа от това растение. | |
| − | + | — От гр. ᾰκανθος. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АКА`НТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> акант. <i>В средата [на тавана] виждаме ажурна розета от преплетени един в друг акантови листа.</i> Ст. Михайлов, БС, 225. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АКАРИА`ЗИС</b> <i>м. 1. Спец.</i> Болест по плодните дръвчета, при която листата и пъпките на растението се покриват с червеникави издутини. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
2. <i>Ветер.</i> Болест по кожата на животни, която се причинява от паразити. | 2. <i>Ветер.</i> Болест по кожата на животни, която се причинява от паразити. | ||
| − | + | — От гр. ᾰκαρι ’червей’ през лат. acariasis. | |
| − | + | ---- | |
| − | АКАРИ`ДА <i>ж. Мед.</i> Вид кърлеж, причинител на краста<sup>1</sup>. Acarida (Acarus). | + | <b>АКАРИ`ДА</b> <i>ж. Мед.</i> Вид кърлеж, причинител на краста<sup>1</sup>. Acarida (Acarus). |
| − | + | — От гр. ᾰκαρι ’червей’. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АКА`Р</b> <i>м.</i> Дребно животно, вид паяк от разред безгръбначни, с несегментирано тяло, познато като паразит по растенията, животните и човека. <i>Житен акар. Кафяв ябълков акар. Луков акар. Брашнян акар.</i> | ||
| − | + | — Гр. ᾰκαρι ’кърлежче’. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АКАРИЦИ`Д</b> <i>м. Хим.</i> Препарат за унищожаване на кърлежи и паяци по селскостопанските растения и животни. | ||
| − | <b> | + | — От гр. ᾰκαρι ’червей’ + лат. caedo, caedi ’убивам’. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АКАРОЛО`ГИЯ</b> <i>ж.</i> Дял от зоологията, който изучава акарите. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АКА`ТИСТ</b> <i>м. Църк</i>. 1. Църковна хвалебствена песен в чест на Христос, Богородица или светиите, при пеенето на която не се сяда. <i>В събота — петата неделя във великийт пост — свършва ся акатист или похвала.. на пресв. Богородица.</i> З. Петров и др., ЧБ (превод), 236. | ||
| − | + | 2. Богослужебна книга с такива песни; акатистник. <i>Преписвах дамаскини, сказания .., а главно, доизкарвах започнатия още в Килифарево акатист на св. Йоан Златоуст.</i> П. Р. Славейков, Избр. пр II, 98. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. Богослужебна книга с такива песни; | ||
3. Църковна служба, на която се пеят такива песни. | 3. Църковна служба, на която се пеят такива песни. | ||
| − | + | — Гр. ἀκάθιστος ’неседнал’. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АКА`ТИСТНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Църк.</i> Богослужебна книга с хвалебни песни в чест на Христос, Богородица или светиите; акатист. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | <i>АКАТМА` ж. Диал.</i> Тънка тестяна кора, изпечена върху нажежена плоча, сач, която се яде със сирене, мед , др.; кътма. <i>Високи фигури в цветни роби като бледи пастелни рисунки, прави и приклекнали около дървени тепсии и сахани продаваха сиромашката си стока — черни домашни питки и акатми.</i> К. Константинов, ППГ, 119. <i>Какво нямаше тук. Ръчни медни воденици за кафе, .., железни сачове за акатми.</i> Й. Йовков, Разк. II, 195. | |
| − | <b> | + | — От тур. akıtma ’вид тестен сладкиш’. Друга форма: <em>акътма`</em>. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АКА`ЦИЕВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до акация. <i>Насядали в градината, болните .. дълбоко вдишваха акациевия аромат на побелелите в цветове дървета.</i> Н. Каралиева, Н, 107. <i>Акациево дърво. Акациеви фиданки. Акациево клонче. Акациев цвят. Акациеви храсти.</i> | ||
Текуща версия към 15:02, 13 юли 2013
2. Висше учебно заведение за подготовка на специалисти в определена област на науката или изкуството. Военна академия. Музикална академия. Художествена академия. Медицинска академия. Селскостопанска академия. Духовна академия.
3. Истор. Философска школа на Платон в Древна Гърция.
— От гр. собств., название на градина близо до Атина, където Платон излагал своето учение пред учениците си.
АКА`ДИ мн. Истор. Семитско племе, основало държава от 2300 г. пр. Христа и установило хегемония над Вавилон, Шумер и Месопотамия, чийто език е засвидетелстван в писмени паметници с клинообразно писмо от трето-второ хилядолетие преди нашата ера. Тъй като аз се занимавам само с графичния вид на знаците [на древните българи], това ми даде възможност да направя .. сравнителен анализ с най-дълбоката древност — в III хилядолетие с шумери, акади, Елам, Египет. Б. Шкодров, УД, 2000, бр. 38, 8.
АКАЖУ`, мн. няма, ср. 1. Тропическо* дърво с много твърда червеникава дървесина; махагон. Тук отлично виреят много видове ценни дървета, като например прочутото акажу. ВН, 1959, бр. 2571, 4.
2. Дървесина от това дърво, употребявана за изработка на скъпи мебели и др.; махагон. През осветените прозорци на партера се виждаха пердета от брюкселска дантела и мебели от акажу. Д. Димов, Т, 659. Кутия от акажу.
— Фр. acajou.
А`КАМ1, -аш, несв., непрех. Детск. За дете — ходя повън; какам.
А`КАМ2, -аш, несв., непрех. Езикозн. Произнасям фонема о в неударена сричка като а.
А`КАН, -а, -о, мн. -и, прил. Детск. 1. Мръсен, грозен, лош. Много късно разбрах, че прясното масло било хубаво нещо. Мама никога не ни даваше да вкусим от него. — Я не пипайте, то е акано — ни удряше тя като малки през ръцете, когато посегнехме към котлето с масло. Г. Белев, ПЕМ, 98.
2. Като същ. акано, ср. Нещо нечисто, мръсно, грозно, лошо.
А`КАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от акам1.
А`КАНЕ2, мн. няма, ср. Езикозн. Отгл. същ. от акам2.
АКА`НТ м. 1. Вид бодливо декоративно южно растение с големи, разположени в розета, нарязани листа. Acanthus mollis
2. Архит. Орнаментална, декоративна украса върху капител на колона от коринтски стил във вид на листа от това растение.
— От гр. ᾰκανθος.
АКА`НТОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от акант. В средата [на тавана] виждаме ажурна розета от преплетени един в друг акантови листа. Ст. Михайлов, БС, 225.
АКАРИА`ЗИС м. 1. Спец. Болест по плодните дръвчета, при която листата и пъпките на растението се покриват с червеникави издутини.
2. Ветер. Болест по кожата на животни, която се причинява от паразити.
— От гр. ᾰκαρι ’червей’ през лат. acariasis.
АКАРИ`ДА ж. Мед. Вид кърлеж, причинител на краста1. Acarida (Acarus).
— От гр. ᾰκαρι ’червей’.
АКА`Р м. Дребно животно, вид паяк от разред безгръбначни, с несегментирано тяло, познато като паразит по растенията, животните и човека. Житен акар. Кафяв ябълков акар. Луков акар. Брашнян акар.
— Гр. ᾰκαρι ’кърлежче’.
АКАРИЦИ`Д м. Хим. Препарат за унищожаване на кърлежи и паяци по селскостопанските растения и животни.
— От гр. ᾰκαρι ’червей’ + лат. caedo, caedi ’убивам’.
АКАРОЛО`ГИЯ ж. Дял от зоологията, който изучава акарите.
АКА`ТИСТ м. Църк. 1. Църковна хвалебствена песен в чест на Христос, Богородица или светиите, при пеенето на която не се сяда. В събота — петата неделя във великийт пост — свършва ся акатист или похвала.. на пресв. Богородица. З. Петров и др., ЧБ (превод), 236.
2. Богослужебна книга с такива песни; акатистник. Преписвах дамаскини, сказания .., а главно, доизкарвах започнатия още в Килифарево акатист на св. Йоан Златоуст. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 98.
3. Църковна служба, на която се пеят такива песни.
— Гр. ἀκάθιστος ’неседнал’.
АКА`ТИСТНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Църк. Богослужебна книга с хвалебни песни в чест на Христос, Богородица или светиите; акатист.
АКАТМА` ж. Диал. Тънка тестяна кора, изпечена върху нажежена плоча, сач, която се яде със сирене, мед , др.; кътма. Високи фигури в цветни роби като бледи пастелни рисунки, прави и приклекнали около дървени тепсии и сахани продаваха сиромашката си стока — черни домашни питки и акатми. К. Константинов, ППГ, 119. Какво нямаше тук. Ръчни медни воденици за кафе, .., железни сачове за акатми. Й. Йовков, Разк. II, 195.
— От тур. akıtma ’вид тестен сладкиш’. Друга форма: акътма`.
АКА`ЦИЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до акация. Насядали в градината, болните .. дълбоко вдишваха акациевия аромат на побелелите в цветове дървета. Н. Каралиева, Н, 107. Акациево дърво. Акациеви фиданки. Акациево клонче. Акациев цвят. Акациеви храсти.
