Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/257“
(поправка на гръцка дума) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>прил. Книж.</i> Който предизвиква адмирации, възхищение. | + | <i>прил. Книж.</i> Който предизвиква адмирации, възхищение. |
| + | |||
| + | — От лат. admirativus. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АДМИРА`ЦИЯ</b> <i>ж. Книж.</i> Възхищение, възторжено одобрение с израз на почит. <i>Симпатиите не закъсняха да го окръжат от всички страни и да създадат около писателя една атмосфера на обич и адмирация.</i> Б. Митов, СбАСЕП, 43. | |
— От лат. admiratio през фр. admiration. | — От лат. admiratio през фр. admiration. | ||
---- | ---- | ||
| − | АДМИРИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Книж.</i> Изразявам възхищение и възторжено одобрение към някого или нещо. <i>Адмирираме и издателство „Хемус“, в лицето на неговите ръководители, за повече от навременния и високообществен почин да издаде в няколко тома цялото творчество на покойния даровит писател, критик и публицист.</i> Б. Шивачев, Съч. I, 186. <i>Успешната постановка е щастливо координиран на всички тия единични съществени елементи на спектакъла. Такова координиране бе постигнато при Шекспировата комедия и ние го адмирирахме.</i> Р, 1926, бр. 213, 3. адмирирам се <i>страд.</i> | + | <b>АДМИРИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Книж.</i> Изразявам възхищение и възторжено одобрение към някого или нещо. <i>Адмирираме и издателство „Хемус“, в лицето на неговите ръководители, за повече от навременния и високообществен почин да издаде в няколко тома цялото творчество на покойния даровит писател, критик и публицист.</i> Б. Шивачев, Съч. I, 186. <i>Успешната постановка е щастливо координиран на всички тия единични съществени елементи на спектакъла. Такова координиране бе постигнато при Шекспировата комедия и ние го адмирирахме.</i> Р, 1926, бр. 213, 3. <b>адмирирам се</b> <i>страд.</i> |
— От лат. admiror. | — От лат. admiror. | ||
---- | ---- | ||
| − | АДМИРИ`РАНЕ <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> адмирирам <i>и от</i> адмирирам се. | + | <b>АДМИРИ`РАНЕ</b> <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> адмирирам <i>и от</i> адмирирам се. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АДНОМИНА`ЛЕН</b>, -лна, -лно, мн. -лни, <i>прил. Езикозн.</i> Който стои при име, определя име; приименен. | |
— От лат. adnominalis. | — От лат. adnominalis. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>А`ДОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> 1. Който е от ад или на ад, пъкъл; адски. <i>— Ние пък ще поговорим за скончанието на света и за дървото Елисеево, което четирите реки адови поят.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 372. | |
| − | + | 2. Непоносим, ужасен; адски, пъклен. <i>— Народът наш воюва за своята правда. В мъки адови живее той от векове и неговата правда е света.</i> Д. Талев, ПК, 53. | |
| − | + | ◇ <b>Изчадие адово</b>. <i>Книж.</i> Човек с крайно отрицателни качества, прояви; изчадие на ада. <i>— Ти .. изчадие адово — започна той задавено, — ти, богоненавистни човече, как посмея да посегнеш върху светия кръст!</i> Д. Талев, С II, 182. <i>Като видя похитителя си, попът трепна и го прокле тихичко: — Анатема, изчадие адово! Душата ти нечестива в геена огнена дано потъне!</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 228.{{попр|Преместване на „Чрево адово“ като следващо пояснение в отделен параграф.}} | |
| − | + | ◇ <b>Чрево адово</b>. <i>Книж.</i> Много лошо, неизгодно място или положение. <i>— Херцеговците са друго, а ние сме друго; ние се намираме во чрево адово; само да мръднем и ще ни изколят като овци.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 34. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АДО`НИС</b> <i>м. 1. Митол.</i> Красив младеж, любим на Афродита, когото тя превърнала в цвете, след като бил разкъсан от преобразения на разярен глиган бог Арес. | |
| − | + | 2. <i>Поет.</i> Изключително, божествено красив младеж. | |
| − | 3. Многогодишно тревисто растение от семейство лютикови с големи красиви жълти или яркочервени цветове, което се среща по каменисти места и се използува в медицината за лекуване на сърдечни заболявания; | + | 3. Многогодишно тревисто растение от семейство лютикови с големи красиви жълти или яркочервени цветове, което се среща по каменисти места и се използува в медицината за лекуване на сърдечни заболявания; горицвет, слети коса. Adonis vernalis. |
— Гр. от собств. | — Гр. от собств. | ||
---- | ---- | ||
| − | АДОНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, -и, <i>прил.</i> В съчет.: Адонически стих. <i>Литер.</i> В древногръцката поезия — последният стих в | + | <b>АДОНИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, -и, <i>прил.</i> В съчет.: <b>Адонически стих</b>. <i>Литер.</i> В древногръцката поезия — последният стих в сафическа строфа, състоящ се от трисрична и двусрична стъпка — дактил и спондей или дактил и хорей. |
— От гр. ἀδώνιαχ ’празници в чест на Адонис’. | — От гр. ἀδώνιαχ ’празници в чест на Адонис’. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АДОПТА`Т</b> <i>м. Юрид.</i> Лице, адоптирано, осиновено от някого. | |
— От лат. adoptatus. | — От лат. adoptatus. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АДОПТА`ТОР</b> <i>м. Юрид.</i> Осиновител. | |
— Лат. adoptator. | — Лат. adoptator. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АДОПТА`ЦИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Юрид.</i> Осиновяване. | |
— От лат. adoptatio. | — От лат. adoptatio. | ||
---- | ---- | ||
| − | АДОПТИ`ВЕН, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Юрид.</i> Който се отнася до адоптация; осиновителен. | + | <b>АДОПТИ`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Юрид.</i> Който се отнася до адоптация; осиновителен. |
---- | ---- | ||
| − | АДОПТИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Юрид.</i> Извършвам адоптация, осиновявам някого, адоптирам се <i>страд.</i> | + | <b>АДОПТИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Юрид.</i> Извършвам адоптация, осиновявам някого, адоптирам се <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АДОПТИ`РАНЕ <i>ср. Юрид. Отгл. същ. от</i> адоптирам <i>и от</i> адоптирам се; осиновяване. | + | <b>АДОПТИ`РАНЕ</b> <i>ср. Юрид. Отгл. същ. от</i> адоптирам <i>и от</i> адоптирам се; осиновяване. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АДО`ПЦИЯ</b> <i>ж. Юрид.</i> Адоптация. | |
— От лат. adoptio. | — От лат. adoptio. | ||
---- | ---- | ||
| − | АДРЕНАЛИ`Н, <i>мн.</i> няма, <i>м. 1. Мед.</i> Хормон на надбъбречната жлеза, който регулира кръвообръщението и усилва обмяната на веществата. | + | <b>АДРЕНАЛИ`Н</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. 1. Мед.</i> Хормон на надбъбречната жлеза, който регулира кръвообръщението и усилва обмяната на веществата. |
2. Лекарство, получавано главно по синтетичен начин, употребявано като подкожни инжекции, капки, мехлем за намаляване на кръвотечението при операции, против остра сърдечна слабост и шок, при пристъп на бронхиална астма и др. <i>Като се инжектира в човек адреналин, повишава се от една страна кръвното налягане, а от друга, повишава се количеството на кръвната захар.</i> ПН, 1935, кн. 8-9, 140. | 2. Лекарство, получавано главно по синтетичен начин, употребявано като подкожни инжекции, капки, мехлем за намаляване на кръвотечението при операции, против остра сърдечна слабост и шок, при пристъп на бронхиална астма и др. <i>Като се инжектира в човек адреналин, повишава се от една страна кръвното налягане, а от друга, повишава се количеството на кръвната захар.</i> ПН, 1935, кн. 8-9, 140. | ||
| − | — От лат. ad ’при’+ renalis | + | — От лат. ad ’при’{{попр|Добавяне на интервал.}} + renalis ’бъбречен’. |
---- | ---- | ||
| − | АДРЕНАЛИ`НОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> адреналин. <i>Адреналинов серум.</i> | + | <b>АДРЕНАЛИ`НОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> адреналин. <i>Адреналинов серум.</i> |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АДРЕ`С</b> <i>м.</i> 1. Данни, указание за местонахождението и името на лице, учреждение и др., написани върху плик, телеграма, колет и др., до които се изпращат. <i>Наведен над отделна маса в един ъгъл на архивата, Стоил, .., пишеше адреси и отхвърляше настрана купища пликове.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 255. <i>Той подаде бял надписан плик и си отиде. Комков се наведе до печката и внимателно заразглежда адреса. Там пишеше: „За г-н Илия Комков“.</i> М. Кремен, СС, 79. // Точното местожителство (улица, | |
Текуща версия към 13:42, 7 юли 2013
прил. Книж. Който предизвиква адмирации, възхищение.
— От лат. admirativus.
АДМИРА`ЦИЯ ж. Книж. Възхищение, възторжено одобрение с израз на почит. Симпатиите не закъсняха да го окръжат от всички страни и да създадат около писателя една атмосфера на обич и адмирация. Б. Митов, СбАСЕП, 43.
— От лат. admiratio през фр. admiration.
АДМИРИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Изразявам възхищение и възторжено одобрение към някого или нещо. Адмирираме и издателство „Хемус“, в лицето на неговите ръководители, за повече от навременния и високообществен почин да издаде в няколко тома цялото творчество на покойния даровит писател, критик и публицист. Б. Шивачев, Съч. I, 186. Успешната постановка е щастливо координиран на всички тия единични съществени елементи на спектакъла. Такова координиране бе постигнато при Шекспировата комедия и ние го адмирирахме. Р, 1926, бр. 213, 3. адмирирам се страд.
— От лат. admiror.
АДМИРИ`РАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от адмирирам и от адмирирам се.
АДНОМИНА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Езикозн. Който стои при име, определя име; приименен.
— От лат. adnominalis.
А`ДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Който е от ад или на ад, пъкъл; адски. — Ние пък ще поговорим за скончанието на света и за дървото Елисеево, което четирите реки адови поят. Ст. Загорчинов, ДП, 372.
2. Непоносим, ужасен; адски, пъклен. — Народът наш воюва за своята правда. В мъки адови живее той от векове и неговата правда е света. Д. Талев, ПК, 53.
◇ Изчадие адово. Книж. Човек с крайно отрицателни качества, прояви; изчадие на ада. — Ти .. изчадие адово — започна той задавено, — ти, богоненавистни човече, как посмея да посегнеш върху светия кръст! Д. Талев, С II, 182. Като видя похитителя си, попът трепна и го прокле тихичко: — Анатема, изчадие адово! Душата ти нечестива в геена огнена дано потъне! Г. Караславов, Избр. съч. II, 228.*
◇ Чрево адово. Книж. Много лошо, неизгодно място или положение. — Херцеговците са друго, а ние сме друго; ние се намираме во чрево адово; само да мръднем и ще ни изколят като овци. Ив. Вазов, Съч. XXII, 34.
АДО`НИС м. 1. Митол. Красив младеж, любим на Афродита, когото тя превърнала в цвете, след като бил разкъсан от преобразения на разярен глиган бог Арес.
2. Поет. Изключително, божествено красив младеж.
3. Многогодишно тревисто растение от семейство лютикови с големи красиви жълти или яркочервени цветове, което се среща по каменисти места и се използува в медицината за лекуване на сърдечни заболявания; горицвет, слети коса. Adonis vernalis.
— Гр. от собств.
АДОНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, -и, прил. В съчет.: Адонически стих. Литер. В древногръцката поезия — последният стих в сафическа строфа, състоящ се от трисрична и двусрична стъпка — дактил и спондей или дактил и хорей.
— От гр. ἀδώνιαχ ’празници в чест на Адонис’.
АДОПТА`Т м. Юрид. Лице, адоптирано, осиновено от някого.
— От лат. adoptatus.
АДОПТА`ТОР м. Юрид. Осиновител.
— Лат. adoptator.
АДОПТА`ЦИЯ, мн. няма, ж. Юрид. Осиновяване.
— От лат. adoptatio.
АДОПТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Юрид. Който се отнася до адоптация; осиновителен.
АДОПТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Юрид. Извършвам адоптация, осиновявам някого, адоптирам се страд.
АДОПТИ`РАНЕ ср. Юрид. Отгл. същ. от адоптирам и от адоптирам се; осиновяване.
АДО`ПЦИЯ ж. Юрид. Адоптация.
— От лат. adoptio.
АДРЕНАЛИ`Н, мн. няма, м. 1. Мед. Хормон на надбъбречната жлеза, който регулира кръвообръщението и усилва обмяната на веществата.
2. Лекарство, получавано главно по синтетичен начин, употребявано като подкожни инжекции, капки, мехлем за намаляване на кръвотечението при операции, против остра сърдечна слабост и шок, при пристъп на бронхиална астма и др. Като се инжектира в човек адреналин, повишава се от една страна кръвното налягане, а от друга, повишава се количеството на кръвната захар. ПН, 1935, кн. 8-9, 140.
— От лат. ad ’при’* + renalis ’бъбречен’.
АДРЕНАЛИ`НОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от адреналин. Адреналинов серум.
АДРЕ`С м. 1. Данни, указание за местонахождението и името на лице, учреждение и др., написани върху плик, телеграма, колет и др., до които се изпращат. Наведен над отделна маса в един ъгъл на архивата, Стоил, .., пишеше адреси и отхвърляше настрана купища пликове. Д. Калфов, Избр. разк., 255. Той подаде бял надписан плик и си отиде. Комков се наведе до печката и внимателно заразглежда адреса. Там пишеше: „За г-н Илия Комков“. М. Кремен, СС, 79. // Точното местожителство (улица,
