Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/211“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 6 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>абсолютизма и гнета на монархията.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 29-30. |
| − | <b> | + | ◇ <b>Просветен абсолютизъм</b>. <i>Истор.</i> Вид неограничена монархия в Западна Европа през втората половина на XVIII в., при която монарсите се обявяват за привърженици на „просветените философи“ като се борят срещу феодално-дворцовите и църковните привилегии, покровителстват развитието на търговията и промишлеността, но запазват съсловния строй и не дават никакви права на народа. |
| − | <b> | + | — Фр. absolutisme. Друга (остар.) форма: абсолути`зъм. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АБСОЛЮТИ`СТ</b> <i>м. Полит.</i> Привърженик на абсолютизма. | ||
| − | <b>— | + | — Фр. absolutiste. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АБСОЛЮТИ`СТКА</b> <i>ж. Полит.</i> Привърженичка на абсолютизма. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АБСОЛЮТИ`СТКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>Полит. Прил. от</i> абсолюти`ст. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АБСОЛЮ`ТНО</b> <i>нареч.</i> Напълно, съвършено, безусловно, съвсем. <i>Достъпът за холерните тук е абсолютно забранен, както раят за грешниците.</i> Л.{{попр|Добавяне на пропуснат интервал.}} Стоянов, X, 113. <i>— Няма абсолютно никакво вакантно място. Ще правим дори и съкращения, големи съкращения!</i> Д. Калфов, Избр. разк., 309. <i>Най-тежък удар на събраните в полупразния салон абсолютно невинни граждани нанесе белетристът, .. С необикновено глух и безизразен глас той прочете някакъв безкраен разказ.</i> Ч. Шинов, БС, 43. <i>С истинска научна неподкупност той настояваше да бъде абсолютно уверен, че наистина няма нищо писано по въпроса.</i> Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 51. <i>Значи, е абсолютно все едно как постъпваме в един или друг случай, как живея, как ще умра. Ще рече — всичко ми е позволено.</i> Ем. Манов, БГ, 116. <i>Сам човек, отделен абсолютно от подобните си, е немислим.</i> ПСп, 1876, кн.{{попр|Добавяне на пропуснат интервал.}} 11 и 12, 21. <i>Абсолютно необходимо.</i> | ||
| − | <b> | + | — Друга (остар.) форма: абсолу`тно. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АБСОЛЮ`ТНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Книж.</i> Независимост от каквито и да е условия; безусловност. <i>По писателска дарба и по модерното направление, Ботев повече прилича на Каравелова, като го надминува по творчески дар в първото и по прекаленост и абсолютност във второто.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 57. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АБСОРБА`ТОР</b> <i>м. Техн.</i> 1. Домакински апарат над готварска печка за всмукване на изпарения при готвене и за прочистване на въздуха от влага и миризма; абсорбер. | ||
| − | + | 2. <i>Физ.</i> Вещество, което може да поглъща и задържа газове, пари и течности; адсорбер, адсорбент, адсорбител. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
3. <i>Техн.</i> Част от хладилна машина, в която се поглъщат парите на хладилното вещество. | 3. <i>Техн.</i> Част от хладилна машина, в която се поглъщат парите на хладилното вещество. | ||
| − | + | 4. <i>Техн.</i> Абсорбатор. | |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>АБСОРБЕ`НТ</b> <i>м. Техн.</i> Вещество, което има свойство да абсорбира; поглъщател. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <b>— | + | — От лат. absorbens, -ntis ’поглъщащ’. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АБСО`РБЕР</b> <i>м. Техн.</i> Съоръжение, апарат — кула, електрически уред, част от хладилник и др. — за улавяне и задържане на изпаряващи се вещества и газове с целия си обем с цел да бъдат повторно използвани, след като се отделят от абсорбента. <i>Поглъщането на хлороводорода от вода се извършва в поглъщателни кули — абсорбери.</i> Хим. VIII кл, 33. // Битов електрически уред или част от такъв уред, която поглъща неприятните миризми, изпарения. <i>Абсорбер над печка. Абсорбер на фритюрник.</i> | ||
| − | <b> | + | — От нем. Absorber. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АБСОРБИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Физ. Хим.</i> За вещества — поглъщам, всмуквам в целия си обем други вещества (газове или течности). <i>Колоидните вещества имат способността да абсорбират, т.е. да поемат в себе си някои оцветяващи и миризливи вещества.</i> В. Пеев, МК, 20. <b>абсорбирам се</b> <i>страд.</i> | ||
| − | <b> | + | — От лат. absorbeo ’изсмуквам, поглъщам’. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АБСОРБИ`РАМ СЕ</b> <i>несв.</i> и <i>св., непрех. Физ. Хим.</i> За вещества, газове или течности — поглъщам се, всмуквам се в други вещества. | ||
| − | <b> | + | — От лат. absorbeo ’изсмуквам, поглъщам’. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АБСОРБИ`РАНЕ</b> <i>ср. Физ. Хим. Отгл. същ. от</i> абсорбирам <i>и от</i> абсорбирам се. <i>Абсорбиране на газовете. Абсорбиране на храната. Абсорбиране на светлината.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АБСОРБЦИО`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Физ. Хим.</i> Който се отнася до абсорбция. <i>Абсорбционни спектри имаме тогава, когато светлината, която идва от светлинен източник, преминава през друг слой; последният поглъща известни ивици или линии в зависимост от това, дали той се намира в молекулно или атомно състояние.</i> Астр. XI кл, 59. <i>Абсорбционни хладилници.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АБСО`РБЦИЯ</b> <i>ж. Спец.</i> Поглъщане на газове или течности от течности или по-рядко от твърди тела. <i>Течностите притежават способността да поглъщат и разтварят газовете, които идват в допир с тях. Това явление е известно под името абсорбция.</i> Ст. Станчев, X, 25. <i>Минералите поглъщат светлината в различна степен. Това поглъщане (абсорбция) се измерва с показател за прозрачността.</i> Г. Георгиев, МП, 124. | ||
| − | <b> | + | ◇ <b>Абсорбция на звука</b>. <i>Физ.</i> Поглъщане и отслабване на звука при преминаването му през някое тяло, вещество.{{попр|Отделяне на двете пояснения за прегледност.}} |
| − | <b> | + | <b>Абсорбция на светлината</b>. <i>Физ.</i> Поглъщане и отслабване на светлината или част от нея при преминаването й през някакво вещество. |
| − | + | — От лат. absorptio. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АБСТИНЕ`НТ</b> <i>м. Книж.</i> Човек, който практикува абстиненция (в 1 и 2 знач.) | ||
| − | + | — От лат. abstinens, -entis ’въздържащ се’ през нем. Abstinent. | |
Текуща версия към 10:49, 21 юни 2013
абсолютизма и гнета на монархията. Ив. Вазов, Съч. XIII, 29-30.
◇ Просветен абсолютизъм. Истор. Вид неограничена монархия в Западна Европа през втората половина на XVIII в., при която монарсите се обявяват за привърженици на „просветените философи“ като се борят срещу феодално-дворцовите и църковните привилегии, покровителстват развитието на търговията и промишлеността, но запазват съсловния строй и не дават никакви права на народа.
— Фр. absolutisme. Друга (остар.) форма: абсолути`зъм.
АБСОЛЮТИ`СТ м. Полит. Привърженик на абсолютизма.
— Фр. absolutiste.
АБСОЛЮТИ`СТКА ж. Полит. Привърженичка на абсолютизма.
АБСОЛЮТИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и, Полит. Прил. от абсолюти`ст.
АБСОЛЮ`ТНО нареч. Напълно, съвършено, безусловно, съвсем. Достъпът за холерните тук е абсолютно забранен, както раят за грешниците. Л.* Стоянов, X, 113. — Няма абсолютно никакво вакантно място. Ще правим дори и съкращения, големи съкращения! Д. Калфов, Избр. разк., 309. Най-тежък удар на събраните в полупразния салон абсолютно невинни граждани нанесе белетристът, .. С необикновено глух и безизразен глас той прочете някакъв безкраен разказ. Ч. Шинов, БС, 43. С истинска научна неподкупност той настояваше да бъде абсолютно уверен, че наистина няма нищо писано по въпроса. Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 51. Значи, е абсолютно все едно как постъпваме в един или друг случай, как живея, как ще умра. Ще рече — всичко ми е позволено. Ем. Манов, БГ, 116. Сам човек, отделен абсолютно от подобните си, е немислим. ПСп, 1876, кн.* 11 и 12, 21. Абсолютно необходимо.
— Друга (остар.) форма: абсолу`тно.
АБСОЛЮ`ТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Независимост от каквито и да е условия; безусловност. По писателска дарба и по модерното направление, Ботев повече прилича на Каравелова, като го надминува по творчески дар в първото и по прекаленост и абсолютност във второто. Ив. Вазов, Съч. XIII, 57.
АБСОРБА`ТОР м. Техн. 1. Домакински апарат над готварска печка за всмукване на изпарения при готвене и за прочистване на въздуха от влага и миризма; абсорбер.
2. Физ. Вещество, което може да поглъща и задържа газове, пари и течности; адсорбер, адсорбент, адсорбител.
3. Техн. Част от хладилна машина, в която се поглъщат парите на хладилното вещество.
4. Техн. Абсорбатор.
АБСОРБЕ`НТ м. Техн. Вещество, което има свойство да абсорбира; поглъщател.
— От лат. absorbens, -ntis ’поглъщащ’.
АБСО`РБЕР м. Техн. Съоръжение, апарат — кула, електрически уред, част от хладилник и др. — за улавяне и задържане на изпаряващи се вещества и газове с целия си обем с цел да бъдат повторно използвани, след като се отделят от абсорбента. Поглъщането на хлороводорода от вода се извършва в поглъщателни кули — абсорбери. Хим. VIII кл, 33. // Битов електрически уред или част от такъв уред, която поглъща неприятните миризми, изпарения. Абсорбер над печка. Абсорбер на фритюрник.
— От нем. Absorber.
АБСОРБИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Физ. Хим. За вещества — поглъщам, всмуквам в целия си обем други вещества (газове или течности). Колоидните вещества имат способността да абсорбират, т.е. да поемат в себе си някои оцветяващи и миризливи вещества. В. Пеев, МК, 20. абсорбирам се страд.
— От лат. absorbeo ’изсмуквам, поглъщам’.
АБСОРБИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Физ. Хим. За вещества, газове или течности — поглъщам се, всмуквам се в други вещества.
— От лат. absorbeo ’изсмуквам, поглъщам’.
АБСОРБИ`РАНЕ ср. Физ. Хим. Отгл. същ. от абсорбирам и от абсорбирам се. Абсорбиране на газовете. Абсорбиране на храната. Абсорбиране на светлината.
АБСОРБЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Физ. Хим. Който се отнася до абсорбция. Абсорбционни спектри имаме тогава, когато светлината, която идва от светлинен източник, преминава през друг слой; последният поглъща известни ивици или линии в зависимост от това, дали той се намира в молекулно или атомно състояние. Астр. XI кл, 59. Абсорбционни хладилници.
АБСО`РБЦИЯ ж. Спец. Поглъщане на газове или течности от течности или по-рядко от твърди тела. Течностите притежават способността да поглъщат и разтварят газовете, които идват в допир с тях. Това явление е известно под името абсорбция. Ст. Станчев, X, 25. Минералите поглъщат светлината в различна степен. Това поглъщане (абсорбция) се измерва с показател за прозрачността. Г. Георгиев, МП, 124.
◇ Абсорбция на звука. Физ. Поглъщане и отслабване на звука при преминаването му през някое тяло, вещество.*
Абсорбция на светлината. Физ. Поглъщане и отслабване на светлината или част от нея при преминаването й през някакво вещество.
— От лат. absorptio.
АБСТИНЕ`НТ м. Книж. Човек, който практикува абстиненция (в 1 и 2 знач.)
— От лат. abstinens, -entis ’въздържащ се’ през нем. Abstinent.
