Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/208“
м (→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 8 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>кораби тръгнали на бой. Две атаки били отбити. При третата почнала абордажна схватка.</i> ВН, 1959, бр. 2489, 4. <i>Абордажни оръжия. Абордажни куки.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | <b>АБОРДИ`РАМ | + | <b>АБОРДИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., непрех. Воен. Мор.</i> За боен кораб — встъпвам в сражение, в ръкопашен бой с неприятелски кораб, като плътно се прилепям до него. |
| − | |||
| − | |||
| + | — От фр. aborder ’приближавам, нападам’. | ||
| + | ---- | ||
<b>АБОРДИ`РАНЕ</b> <i>ср. Воен. Мор. Отгл. същ. от</i> абордирам. | <b>АБОРДИ`РАНЕ</b> <i>ср. Воен. Мор. Отгл. същ. от</i> абордирам. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АБОРИГЕ`НИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>абориге`н</b>, <i>м.</i> 1. Местни жители на Австралия. <i>Много пътешественици са загинали по тези места от жажда и слънчеви удари. Въпреки това австралийските туземци — аборигените, извършват в безводните пустини дълги преходи и не страдат от зной и липса на вода.</i> ВН, 1959, бр. 2471, 4. | ||
| − | + | 2. <i>Разш.</i> Местни, първоначални жители на дадено място, които не са дошли от другаде; туземци, автохтонни жители, автохтони. | |
| − | + | — От лат. Aborigines ’коренни жители на Лациум’. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АБОРИГЕ`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Биол.</i> За растение или животно — който е от местен произход и не се среща на друго място, който не е пренесен от другаде; местен, автохтонен. <i>Противоп.</i> алохтонен. <i>Аборигенна порода добитък.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АБОРИГЕ`НСКИ</b>{{попр|Добавено ударение}}, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> абориген. <i>Очите му [на Дин] бяха по-зорки от соколови, умът — по-гъвкав от тетивата на аборигенски лък.</i> Т. Лижев, БФ, 349. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АБО`РТ</b> <i>м. Мед.</i> Самопроизволно или изкуствено прекъсване на бременност чрез изваждане или изхвърляне на плода извън утробата на майката преди да е жизнеспособен; помятане. <i>Гинекологът й обясни, че дори и да се съгласят на аборт, това сега е невъзможно, защото организмът й е много слаб. Никой лекар няма да се реши да извърши аборта в това й състояние. К.</i> Кръстев, К, 217-218. <i>„Пък цялото село знаеше, че два месеца след като ти си замина, една кулска акушерка й била правила аборт.“</i> А. Гуляшки, Л, 41. <i>— Да не се е случило нещо? — Да, ..!… Криста е загубила детето — при спонтанен аборт.</i> П. Вежинов, НБК, 394. | ||
| − | + | — От лат. abortus ’{{попр|Премахнат интервал след апострофа}}преждевременно раждане’ през нем. Abort. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АБОРТИ`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил.</i> 1. <i>Мед.</i> Който предизвиква преустановяване на някакъв процес или рязко изменение в хода на една болест. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <b>АБОРТИ`ВЕН | ||
2. <i>Мед.</i> Който предизвиква аборт. <i>Абортивно средство.</i> | 2. <i>Мед.</i> Който предизвиква аборт. <i>Абортивно средство.</i> | ||
| Ред 25: | Ред 27: | ||
3. <i>Биол.</i> Който не е достигнал пълното си развитие; недоразвит. | 3. <i>Биол.</i> Който не е достигнал пълното си развитие; недоразвит. | ||
| − | + | — От лат. abortivus ’недоносен’. | |
| − | + | ---- | |
| − | <b>АБОРТИ`ВНО | + | <b>АБОРТИ`ВНО</b>. <i>Мед. Нареч. от</i> абортивен. <i>Пеницилинът действа абортивно срещу някои заразни болести.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АБОРТИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> Раждам преждевременно нежизнеспособен плод; помятам. <i>Откъснаха от самата нея, от утробата й, детето, което години бе жадувала. Абортира в същия тоя участък…</i> В. Андреев, ПР, 189. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АБОРТИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> абортирам; преждевременно раждане, помятане. | |
| − | + | ---- | |
| − | <b>АБОРТИ`РАМ | + | <b>АБРАЗИ`ВЕН</b>, -вна, вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Техн.</i> Който се отнася до абразиви или действия с абразиви. <i>Шлифоването и полирането [на стъклото] се постигат чрез абразивни материали върху нарочни въртящи се дискове (шайби) и пр.</i> Н. Николов, М, 280. <i>В резултат на вибрациите на инструмента и действието на абразивните частици от абразивната повърхнина се отделя материал.</i> Осн. соц. пр IX кл, 46. <i>Абразивни вещества. Абразивни прахове.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | <b>АБОРТИ`РАНЕ | + | <b>АБРАЗИ`ВИ</b>, обикн. <i>мн., ед.</i> <b>абрази`в</b>, <i>м. Техн.</i> Много твърди дребнозърнести или прахообразни вещества, употребявани за изглаждане повърхността на метали, минерали, скъпоценни камъни и др., за изработване на уреди, за пробиване на твърди скали, за рязане на стъкло и др. <i>Твърдите минерали се употребяват най-често като абрази`в, например… диамант (за рязане на стъкло, за корони на сонди и др.), а меките, например талкът — за пудри, изпълнители на хартия и др.</i> Б. Ангелов, ЗМ, 25. |
| − | |||
| − | <b>АБРАЗИ`ВЕН | ||
| − | |||
| − | <b>АБРАЗИ`ВИ | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | — От фр. abrasif ’твърдо вещество, което стърже, шлифова’ от лат. abrasus ’изстърган’. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АБРАЗИ`ВНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Техн.</i> Свойство на дребнозърнестите материали (пясък, цимент и др.) да стържат, шлайфат повърхността на метала. <i>Абразивността е свойство на материалите да оказват износващо действие на частите на машината, с които влизат в съприкосновение.</i> Д. Христов, СПМ, 41. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АБРАЗИО`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. 1. Геол. Мед.</i> Който се отнася до абразия. С <i>течение на времето разрушеният морски бряг постепенно отстъпва навътре към сушата. На негово място се образуват по-малки или по-големи абразионни равнини.</i> Геогр. VIII кл, 1958, 112. | ||
| − | <b> | + | 2. <i>Техн.</i> Който служи за изглаждане или полиране на твърда повърхност. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АБРА`ЗИЯ</b> <i>ж.</i> 1. <i>Геол.</i> Рушителна дейност на морските вълни върху морския бряг. | ||
| − | + | 2. <i>Мед.</i> Отстраняване чрез изстъргване заболяла тъкан на някой орган, почистване зъби от зъбен камък, кариозни вещества и др. | |
| − | <b> | + | — От лат. abrasio ’остъргване’. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АБРАКАДА`БРА</b> <i>ж.</i> 1. Неразбираема магическа дума, употребявана в заклинания или изписвана върху амулети, муски и др., | ||
Текуща версия към 15:32, 20 юни 2013
кораби тръгнали на бой. Две атаки били отбити. При третата почнала абордажна схватка. ВН, 1959, бр. 2489, 4. Абордажни оръжия. Абордажни куки.
АБОРДИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. Воен. Мор. За боен кораб — встъпвам в сражение, в ръкопашен бой с неприятелски кораб, като плътно се прилепям до него.
— От фр. aborder ’приближавам, нападам’.
АБОРДИ`РАНЕ ср. Воен. Мор. Отгл. същ. от абордирам.
АБОРИГЕ`НИ мн., ед. (рядко) абориге`н, м. 1. Местни жители на Австралия. Много пътешественици са загинали по тези места от жажда и слънчеви удари. Въпреки това австралийските туземци — аборигените, извършват в безводните пустини дълги преходи и не страдат от зной и липса на вода. ВН, 1959, бр. 2471, 4.
2. Разш. Местни, първоначални жители на дадено място, които не са дошли от другаде; туземци, автохтонни жители, автохтони.
— От лат. Aborigines ’коренни жители на Лациум’.
АБОРИГЕ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Биол. За растение или животно — който е от местен произход и не се среща на друго място, който не е пренесен от другаде; местен, автохтонен. Противоп. алохтонен. Аборигенна порода добитък.
АБОРИГЕ`НСКИ*, -а, -о, мн. -и. Прил. от абориген. Очите му [на Дин] бяха по-зорки от соколови, умът — по-гъвкав от тетивата на аборигенски лък. Т. Лижев, БФ, 349.
АБО`РТ м. Мед. Самопроизволно или изкуствено прекъсване на бременност чрез изваждане или изхвърляне на плода извън утробата на майката преди да е жизнеспособен; помятане. Гинекологът й обясни, че дори и да се съгласят на аборт, това сега е невъзможно, защото организмът й е много слаб. Никой лекар няма да се реши да извърши аборта в това й състояние. К. Кръстев, К, 217-218. „Пък цялото село знаеше, че два месеца след като ти си замина, една кулска акушерка й била правила аборт.“ А. Гуляшки, Л, 41. — Да не се е случило нещо? — Да, ..!… Криста е загубила детето — при спонтанен аборт. П. Вежинов, НБК, 394.
— От лат. abortus ’*преждевременно раждане’ през нем. Abort.
АБОРТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Мед. Който предизвиква преустановяване на някакъв процес или рязко изменение в хода на една болест.
2. Мед. Който предизвиква аборт. Абортивно средство.
3. Биол. Който не е достигнал пълното си развитие; недоразвит.
— От лат. abortivus ’недоносен’.
АБОРТИ`ВНО. Мед. Нареч. от абортивен. Пеницилинът действа абортивно срещу някои заразни болести.
АБОРТИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. Раждам преждевременно нежизнеспособен плод; помятам. Откъснаха от самата нея, от утробата й, детето, което години бе жадувала. Абортира в същия тоя участък… В. Андреев, ПР, 189.
АБОРТИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от абортирам; преждевременно раждане, помятане.
АБРАЗИ`ВЕН, -вна, вно, мн. -вни, прил. Техн. Който се отнася до абразиви или действия с абразиви. Шлифоването и полирането [на стъклото] се постигат чрез абразивни материали върху нарочни въртящи се дискове (шайби) и пр. Н. Николов, М, 280. В резултат на вибрациите на инструмента и действието на абразивните частици от абразивната повърхнина се отделя материал. Осн. соц. пр IX кл, 46. Абразивни вещества. Абразивни прахове.
АБРАЗИ`ВИ, обикн. мн., ед. абрази`в, м. Техн. Много твърди дребнозърнести или прахообразни вещества, употребявани за изглаждане повърхността на метали, минерали, скъпоценни камъни и др., за изработване на уреди, за пробиване на твърди скали, за рязане на стъкло и др. Твърдите минерали се употребяват най-често като абрази`в, например… диамант (за рязане на стъкло, за корони на сонди и др.), а меките, например талкът — за пудри, изпълнители на хартия и др. Б. Ангелов, ЗМ, 25.
— От фр. abrasif ’твърдо вещество, което стърже, шлифова’ от лат. abrasus ’изстърган’.
АБРАЗИ`ВНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Техн. Свойство на дребнозърнестите материали (пясък, цимент и др.) да стържат, шлайфат повърхността на метала. Абразивността е свойство на материалите да оказват износващо действие на частите на машината, с които влизат в съприкосновение. Д. Христов, СПМ, 41.
АБРАЗИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Геол. Мед. Който се отнася до абразия. С течение на времето разрушеният морски бряг постепенно отстъпва навътре към сушата. На негово място се образуват по-малки или по-големи абразионни равнини. Геогр. VIII кл, 1958, 112.
2. Техн. Който служи за изглаждане или полиране на твърда повърхност.
АБРА`ЗИЯ ж. 1. Геол. Рушителна дейност на морските вълни върху морския бряг.
2. Мед. Отстраняване чрез изстъргване заболяла тъкан на някой орган, почистване зъби от зъбен камък, кариозни вещества и др.
— От лат. abrasio ’остъргване’.
АБРАКАДА`БРА ж. 1. Неразбираема магическа дума, употребявана в заклинания или изписвана върху амулети, муски и др.,
