Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/367“
Zelenkroki (беседа | приноси) м (→Коригирана: Гръцки букви.) |
м (Изнасяне на точка извън <b>) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 41: | Ред 41: | ||
<b>АНТЕРИ`Я</b> <i>ж.</i> Горна мъжка или женска дреха с ръкави, част от българската народна носия, ушита от тънка тъкан, подплатена с памук и обшита с тегели, дълга до коленете или до кръста, със странично закопчаване; аладжа. <i>Сред двора, .., пристъпваше величествен старец, .., в дълга морава антерия.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 43. <i>Момчетата носеха окърпени потурки, червени пояси и къси антерии.</i> Кр. Григоров, ОНУ, 141. <i>В сандъците си тя пазеше и други дрехи, от дядо й, от баща й, копринени антерии и копринени пояси.</i> Д. Талев, ЖС, 69. <i>Овчият му калпак бе нахлузен до веждите, пъстрата торба висеше до колецете. От антерията му се подаваха висулки дреб.</i> И. Петров, MB, 181. | <b>АНТЕРИ`Я</b> <i>ж.</i> Горна мъжка или женска дреха с ръкави, част от българската народна носия, ушита от тънка тъкан, подплатена с памук и обшита с тегели, дълга до коленете или до кръста, със странично закопчаване; аладжа. <i>Сред двора, .., пристъпваше величествен старец, .., в дълга морава антерия.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 43. <i>Момчетата носеха окърпени потурки, червени пояси и къси антерии.</i> Кр. Григоров, ОНУ, 141. <i>В сандъците си тя пазеше и други дрехи, от дядо й, от баща й, копринени антерии и копринени пояси.</i> Д. Талев, ЖС, 69. <i>Овчият му калпак бе нахлузен до веждите, пъстрата торба висеше до колецете. От антерията му се подаваха висулки дреб.</i> И. Петров, MB, 181. | ||
| − | ◇ <b>Още ходи с антерия | + | ◇ <b>Още ходи с антерия</b>. <i>Диал.</i> Още е дете. |
— От араб. през тур. anteri, enteri. | — От араб. през тур. anteri, enteri. | ||
Версия от 05:25, 18 юни 2013
течение в обществения живот, от което в началото е бил заразен дори новият руски император. Т. Жечев, БВ, 151. 3. Биол. Анат. Органи или вещества с разположение, функции и взаимодействия, противоположили едно на друго. Мускулните антагонисти при своето съкращение довеждат до напълно противоположни ефекти. Така например двуглавият мускул на мишницата сгъва предмишницата, а триглавият мускул я разгъва. Ал. Гюровски, АЧ, 156. Тъй като водата и въздухът заемат едни и същи пори в почвата, те са антагонисти — с увеличаване на водата в почвата се намалява количеството въздух и обратно. П. Боянов, П, 282. Витамин С например засилва витамин А и В1, а други си пречат и противодействуват (антагонисти). НТМ, 1961, кн. 4, 26. Зъби антагонисти.
— От гр. ἀνταγωνιστής ’противник’ през фр. antagoniste и рус. антагонист.*
АНТАГОНИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Книж. Прил. от антагонизъм и от антагонист; антагонистически. Антагонистични противоречия. Антагонистични прояви. Антагонистично действие.
АНТАГОНИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Антагонистичен. Антагонистически класи.
АНТАРКТИ`К, мн. -ци, м. Нов. Участник в научна експедиция в Антарктика. Българските антарктици, които готвят седмата си експедиция до Южния полюс, трескаво търсят застраховател. ДТ, 1998, бр. 260, 3.
— От собств.
АНТАРКТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Антарктически. Антарктичен вятър. Антарктична почва. Антарктичен институт.
АНТАРКТИЧЕ`СКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Антарктика (южна полярна област на земното кълбо); антарктичен. Антарктически архипелаг. Антарктически материк. Антарктически въздух. Антарктическо село. Антарктически институт. Антарктическа експедиция.
— От гр. ἀταρκτικός.
АНТЕДАТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Поставям по-стара дата от същинската. антедатирам се страд.
— От нем. antedatieren.
АНТЕДАТИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от антедатирам и от антедатирам се.
АНТЕ`НА ж. 1. Устройство, обикн. проводник или система от проводници, което служи за излъчване или приемане на радиовълни. Виждахме в далечината остри готически покриви на катедрали и до тях модерни сгради с мощни радиопредавателни антени на покрива. П. Вежинов, ДМ, 29. По покривите като мачти на параходи бяха обтегнати стрелите на телевизионните антени. Б. Йосифова, БЧМ, 8. Предавателна антена. Феритна антена. Магнитна антена.
2. Обикн. мн. Зоол. Придатъци, пипалца разположени на главата на членестоногите, изпълняващи обикн. ролята на орган за ориентиране, осезание и обоняние. В слънчеви и топли дни край някой къпинов храст ще забележите ципокрило, чиито антени нервно опипват сухото къпиново клонче, върху което е кацнало. М. Йосифов, НСН, 39.
— Лат. antenna ’напречна мачта, рей’.
АНТЕ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от антена. Антенна модулация. Антенни съоръжения.
АНТЕ`НКА ж. Умал. от антена.
АНТЕРИ`ДИЙ м. Бот. Мъжки полов орган у споровите растения.
— От гр. ἀνυηρός ’цветущ, силен’.
АНТЕРИ`ЙКА ж. Умал. от антерия. Той [Бай Ганьо], опитен човек, носеше си и лятно време антерийка под френските дрехи. Ал. Константинов, БГ, 7.
АНТЕРИ`Я ж. Горна мъжка или женска дреха с ръкави, част от българската народна носия, ушита от тънка тъкан, подплатена с памук и обшита с тегели, дълга до коленете или до кръста, със странично закопчаване; аладжа. Сред двора, .., пристъпваше величествен старец, .., в дълга морава антерия. Ив. Вазов, Съч. XXII, 43. Момчетата носеха окърпени потурки, червени пояси и къси антерии. Кр. Григоров, ОНУ, 141. В сандъците си тя пазеше и други дрехи, от дядо й, от баща й, копринени антерии и копринени пояси. Д. Талев, ЖС, 69. Овчият му калпак бе нахлузен до веждите, пъстрата торба висеше до колецете. От антерията му се подаваха висулки дреб. И. Петров, MB, 181.
◇ Още ходи с антерия. Диал. Още е дете.
— От араб. през тур. anteri, enteri.
АНТЕЦЕДЕ`НТ м. 1. Книж. Нещо (обикн. случка, събитие, факт и др.), което предхожда друго нещо.
2. Езикозн. Езикова единица, към която е отнесена следходната езикова единица. Друг съществен принос на К. Илиева е, че тя за първи път в нашето езикознание изследва структурата на антеценедтите и кореферентите с лични, показателни и притежателни местоимения, като определя основните типове синтактични структури на антецедентите и кореферентните комплекси с относителни, показателни и притежателни местоимения. БЕз, 1999-2000, кн. 1, 104.
— От лат. anteccdens, -entis ’предходен’.
АНТИ-. Първа съставна част на сложни съществителни или прилагателни със значение: против, противо-, напр.: антисемит,
