Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/926“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
м (Туй-онуй) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
— Вер. от тур. brava или гр. цлрара. | — Вер. от тур. brava или гр. цлрара. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БРАВА</b> <i>междум. Простонар.</i> Браво; бравос. | + | <b>БРАВА</b> <i>междум. Простонар.</i> Браво; бравос. <i>— Брава на туй момче, на Бориса. Напредна, богат човек стана.</i> Й. Йовков, ОЧ, 133. <i>— Брава, г-н Ралев! Прекрасно: личи вещата ръка. В кой университет сте свършили?</i> О. Василев, Т, 201. |
---- | ---- | ||
<b>БРАВИРАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св. Остар. Книж. 1. Прех.</i> Пренебрегвам. <i>И влюбените не криеха чувствата си, те бравираха общественото мнение и не избираха мястото за своите срещи.</i> Ив. Вазов. Н, 76. 2. <i>Непрех.</i> Показвам се смел. <i>А онази Аника Беровска е авантюристка. Няма съмнение, за Солун тя беше тогава нов човек. Брави-раше с мисъл и фраза.</i> А. Страшимиров. Съч. V, 156-157. оравирам се <i>страд. от</i> бравирам в 1 знач. | <b>БРАВИРАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св. Остар. Книж. 1. Прех.</i> Пренебрегвам. <i>И влюбените не криеха чувствата си, те бравираха общественото мнение и не избираха мястото за своите срещи.</i> Ив. Вазов. Н, 76. 2. <i>Непрех.</i> Показвам се смел. <i>А онази Аника Беровска е авантюристка. Няма съмнение, за Солун тя беше тогава нов човек. Брави-раше с мисъл и фраза.</i> А. Страшимиров. Съч. V, 156-157. оравирам се <i>страд. от</i> бравирам в 1 знач. | ||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
— От нем. bravieren или фр. braver. | — От нем. bravieren или фр. braver. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БРАВИ`СИМО</b> <i>междум.</i> За израз на възхищение, на одобрение в най-висока степен. | + | <b>БРАВИ`СИМО</b> <i>междум.</i> За израз на възхищение, на одобрение в най-висока степен. <i>— Браво, брависимо, маестро — провикна се Владо.</i> Д. Спространов, С, 168. <i>— Браво! Брависимо! — не стихваха ръкоплясканията.</i> Ст. Даскалов, ЕС, 147. |
— Ит. bravissimo. | — Ит. bravissimo. | ||
| Ред 35: | Ред 35: | ||
<b>БРАВИ`ЧКА</b> <i>ж. Умал. от</i> брава<sup>2</sup>. <i>Чекмедже със секретна бравичка.</i> | <b>БРАВИ`ЧКА</b> <i>ж. Умал. от</i> брава<sup>2</sup>. <i>Чекмедже със секретна бравичка.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БРАВО</b> и (удължено) браво-о-о <i>междум.</i> 1. За израз на одобрение, възхищение. <i>Настъпваха последните мигове на живота. И тогава Шишко съзна, че партията му казваше: „Браво, старче, ти удържа!...“</i> Д. Димов, Т 617. | + | <b>БРАВО</b> и (удължено) браво-о-о <i>междум.</i> 1. За израз на одобрение, възхищение. <i>Настъпваха последните мигове на живота. И тогава Шишко съзна, че партията му казваше: „Браво, старче, ти удържа!...“</i> Д. Димов, Т 617. <i>— Ами ти, младо войниче? Отиваш си в частта! Браво, браво. Тъй е, трябва да се пази България.</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 57. <i>— А! Браво! Виното е чудесно.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 127. <i>Усмихнати чули звездите отгоре и викнали: „Браво, човек!“</i> Н. Вапцаров, Избр. ст. 1946, 40. 2. <i>Ирон.</i> За израз на недоволство, неодобрение, упрек. <i>— Одеве ми каза, че си имал работа, а сега се разхождаш. Браво, браво!</i> Й. Йовков, ЧКГ, 18. <i>— Браво! — извика позе-ленял от яд баща ми, като ме гледаше с такова презрение, сякаш виждаше разбойник. — Значи ти си палач, ха?</i> Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 107. |
— Ит. bravo. — И. Андреев—Богоров, Кратка география, 1851. — Други (простонар.) форми: брава, бравос. | — Ит. bravo. — И. Андреев—Богоров, Кратка география, 1851. — Други (простонар.) форми: брава, бравос. | ||
Версия от 23:18, 17 юни 2013
Пелин, Съч. I, 46. Млад беше mqzaea Инд-же,.. не се боеше от смъртта. И. Йовков, СЛ, 126. Той се боеше, че ще умре, преди да разбере какво е нещо „българското“. Ив. Вазов, Съч. X, 97. Напразно, майко, се боиш, /че скитане ме изхаби, — /че ти си вече, може би, / от син забравена остала. П. К. Яворов, Съч. I, 99. Тъжно ми и`, дядо, жално ми и`, / ала засвири — не бой са. Хр. Ботев, Съч. 1929, 31. Мокър от дъжд са не бои. Погов. Боя се за здравето си. А Боя се за живота си. • Разг. С местоим. в дат. или със същ. и предл. н а. Лют беше той, не се засмиваше, но пазеше момчетата си. Те му се бояха и го слушаха. Д. Талев, И, 250. Затворът като да беше някакво тяхно царство, в което всички трябваше да им се боят и покланят. К. Величков, ПССъч. I, 148. Аз са никому не боя —/ ни на моми, ни ергени, / ни на царюви синове, / ни на везире-ки унуки. Нар. пес., СбНУ XLVI, 195-196. О Боя се като (както) дявол<а> от тамян. Разг. Извънредно много се боя.
БРАБИНЕЦ, мн. -нци, след числ. -неца, м. Диал. Мравка; брабиняк, бробиняк, мра-ва, мравей, мравя, мравунка, мравучка, мра-вяк. На богатия и брабинците (мравките) принасят. СбНУ XXV, 26.
— Друга форма: броби`нец.
БРАБИНЯК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Мравка; брабинец, бробиняк, мрава, мравей, мравя, мравунка, мравучка, мравяк.
БРАБОНКА ж. Диал. Барабонка. Докторът гръмна,но видя, че дивечът избяга нататък здрав и читав, незасегнат от брабонките. Ив. Вазов, Съч. XII, 18.
БРАВ1, бравът, брава, мн. брави, след числ. брава, м. Диал. Брава1. Авел принесол жертва най-първийот брав. СбКШ, 6. Заклал един брав и го изсекол на череци. Нар. прик., СбНУ XIV, 118.
БРАВ2, бравта мн. брави, ж. и (остар.) брав, бравът, брава, мн. бравове, след числ. брава м. Диал. Брава2. Частните къщи у Помпея горе-доле си приличат;.. Вратата ся заключвали или с бравове, или с лостове, а имало и дръвени и железни ключалки. Лет., 1874, 124.
БРАВА1 ж. Диал. Единица, едно животно от стадо дребен добитък, обикн. овца; глава. Влязоха при овцете, заделиха десетина брави и ги подкараха към гората. К. Петканов, ЗлЗ, 188. Той скиташе по планините и колибите, пазареше се с пастирите и вземаше по няколко брави овци и ]сози, които препродаваше на търговците. Й. Радичков, ББ, 172. Ех, да ми се дигнат ония мъгли и прахове от чардите ни — с триста брави и деветдесет сиви говеда. 3. Среб-ров, Избр. разк., 131. И разказва председателя, че овчарите настригали по 4 кг вълна от брава. С. Северняк, ОНК, 152. А богат е Ценин баща, / богат и имотен: / брави има две хиляди / и коне петстотин. Ив. Вазов, Съч. IV, 7.
БРАБИ`НЕЦ
БРАВА2 ж. Приспособление за заключване на врата, шкаф, чекмедже и др.; ключалка. Дълго звънях пред една лъскава врата с пиринчена брава. К. Калчев, ДНГ, 126.
— Бравата е секретна и само два ключа има за нея. X. Русев. ПЗ, 220. Когато след дълги перипетии и премеждия пристигнахме в Търново, първата ми работа беше да отворя куфара с ръкописа. Но за голяма моя изненада се оказа, че ключето не влиза в бравата. М. Марчевски, ОТ, 522.
— Вер. от тур. brava или гр. цлрара.
БРАВА междум. Простонар. Браво; бравос. — Брава на туй момче, на Бориса. Напредна, богат човек стана. Й. Йовков, ОЧ, 133. — Брава, г-н Ралев! Прекрасно: личи вещата ръка. В кой университет сте свършили? О. Василев, Т, 201.
БРАВИРАМ, -аш, несв. и св. Остар. Книж. 1. Прех. Пренебрегвам. И влюбените не криеха чувствата си, те бравираха общественото мнение и не избираха мястото за своите срещи. Ив. Вазов. Н, 76. 2. Непрех. Показвам се смел. А онази Аника Беровска е авантюристка. Няма съмнение, за Солун тя беше тогава нов човек. Брави-раше с мисъл и фраза. А. Страшимиров. Съч. V, 156-157. оравирам се страд. от бравирам в 1 знач.
— От нем. bravieren или фр. braver.
БРАВИ`СИМО междум. За израз на възхищение, на одобрение в най-висока степен. — Браво, брависимо, маестро — провикна се Владо. Д. Спространов, С, 168. — Браво! Брависимо! — не стихваха ръкоплясканията. Ст. Даскалов, ЕС, 147.
— Ит. bravissimo.
БРАВИ`ЧКА ж. Умал. от брава2. Чекмедже със секретна бравичка.
БРАВО и (удължено) браво-о-о междум. 1. За израз на одобрение, възхищение. Настъпваха последните мигове на живота. И тогава Шишко съзна, че партията му казваше: „Браво, старче, ти удържа!...“ Д. Димов, Т 617. — Ами ти, младо войниче? Отиваш си в частта! Браво, браво. Тъй е, трябва да се пази България. Г. Караславов, Избр. съч. II, 57. — А! Браво! Виното е чудесно. Елин Пелин, Съч. IV, 127. Усмихнати чули звездите отгоре и викнали: „Браво, човек!“ Н. Вапцаров, Избр. ст. 1946, 40. 2. Ирон. За израз на недоволство, неодобрение, упрек. — Одеве ми каза, че си имал работа, а сега се разхождаш. Браво, браво! Й. Йовков, ЧКГ, 18. — Браво! — извика позе-ленял от яд баща ми, като ме гледаше с такова презрение, сякаш виждаше разбойник. — Значи ти си палач, ха? Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 107.
— Ит. bravo. — И. Андреев—Богоров, Кратка география, 1851. — Други (простонар.) форми: брава, бравос.
БРАВО
