Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/432“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
Zelenkroki (беседа | приноси) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>Египетска архитектура. Антична архитектура.</i> // Отличителни особености, характер, стил на сграда или на съвкупност от сгради. <i>Оригиналното е, че всичките къщи в една уличка са съвършено еднакви по величина и архитектура.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 67. <i>В центъра е | + | <i>Египетска архитектура. Антична архитектура.</i> // Отличителни особености, характер, стил на сграда или на съвкупност от сгради. <i>Оригиналното е, че всичките къщи в една уличка са съвършено еднакви по величина и архитектура.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 67. <i>В центъра е паметникът-църква Сююркирко. По външна архитектура тази църква твърде много прилича на Исакиевския събор в Ленинград.</i> Кр. Белев, 3, 12. <i>Елена-Гура е голям град с мощна индустрия, .., с интересна архитектура и прекрасен планински пейзаж на юг.</i> Н. Фурнаджиев, МП, 85. <i>Архитектурата на тези храмове [в Тива] и палати е проста, но величествена и твърде самобитна.</i> Н. Михайловски и др., ОИ, 26. |
| + | |||
| + | ◇ <b>Вътрешна архитектура</b>. <i>Спец.</i> Дял от архитектурата, който се занимава с вътрешното художествено оформяне и обзавеждане на сгради с различно предназначение. | ||
— Лат. architectura. | — Лат. architectura. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРХИТЕКТУ`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> 1. Който е свързан с архитектурата и творческите процеси, характерни за нея. <i>В плана на строежа му [на палата, в пъстротата на украсите му не бе господствувала никаква архитектурна идея, нямаше никакво съгласие и логичност.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 35. <i>През робството в Търново засяда уста Кольо Фичето. Тук процъфтява неговата архитектурна дарба.</i> Ст. Станчев, HP, 126. <i>Архитектурен стил. Архитектурно творчество. Архитектурни образци. Архитектурен паметник. Архитектурен ансамбъл. Архитектурни елементи.</i> |
2. Който е свързан с отличителните особености на произведение на архитектурата, с неговия стил. <i>Целият дом представляваше странна грамада свързани постройки от непознати архитектурни форми.</i> О. Василев, Т, 92. <i>По краищата на града, особено покрай булевардите и парковете, има доста чисти улици, с прекрасни къщи, .. — те са много изящни в архитектурно отношение.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 53. | 2. Който е свързан с отличителните особености на произведение на архитектурата, с неговия стил. <i>Целият дом представляваше странна грамада свързани постройки от непознати архитектурни форми.</i> О. Василев, Т, 92. <i>По краищата на града, особено покрай булевардите и парковете, има доста чисти улици, с прекрасни къщи, .. — те са много изящни в архитектурно отношение.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 53. | ||
| − | 3. Който е свързан с дейност на архитект, с работа в областта на архитектурата. | + | 3. Който е свързан с дейност на архитект, с работа в областта на архитектурата. <i>— Допуснали сте грешка в проектирането на колоната в десния ъгъл, .. на крайния дом на булеварда .. — Има сигнал от архитектурното бюро на градския съвет.</i> Н. Каралиева, Н, 57. <i>Архитектурен отдел.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРХИТЕКТУ`РНО</b> <i>нареч.</i> В архитектурно отношение, във връзка с архитектура (във 2 знач.). <i>Новите постройки архитектурно са оформени просто и красиво.</i> Н. Фурнаджиев, МП, 42. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРХИТРА`В</b> <i>м. Архит.</i> Най-долната част на антаблемана, която лежи върху капителите на колоните. |
— От фр. architrave. | — От фр. architrave. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРХИТРА`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни. <i>Архит. Прил. от</i> архитрав. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРХОНДА`Р</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Църк.</i> Монах, който посреща и настанява манастирските гости. |
— От гр. apxovidpr|<;. - От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От гр. apxovidpr|<;. - От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРХОНДА`РАДЖИЯ</b>, -ият, <i>мн.</i> ии, <i>м. Остар. Църк.</i> Архондар. <i>По пътеводителя за Рилския манастир аз разбирам, че ни завождат при архондараджият. Калугерът, който носи тая громка титла, има за мисия да приема и настанява гостите манастирски.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 19. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРХО`НТ</b> <i>м. Истор.</i> 1. Висше длъжностно лице в старогръцките градове-държави. <i>И още нея вечер, / под стража, пред съвета на мъжете повлякоха повинната хетера /.. / Пред погледа й мяркаха се там / архонтите.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 40-41. <i>С тази цел [за да състави закони] Солон бил избран за архонт.</i> Н. Михайловски и др., ОИ, 158. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | 2. Във Византия и средновековна България — управник, феодал. <i>Тук пътуваха и роботърговците, обикновено пратеници на знатните архонти — някои от господарите им вървяха с войската, други си стояха в Константинопол.</i> А. Дончев, СВС, 620. <i>— А ти? — попита с очи Иванко петия. — Аз съм дошел да се оплача. Мене ме постави архонтът при моста на Етъра — срещу Самоводене, да сбирам броднина. Твоите хора не плащат. Твоите хора трябва да бъдат наказани.</i> А. Каралийчев, ПГ, 98. | |
| − | — висш военачалник. | + | 3. Във Византия и средновековна България — висш военачалник. <i>— А! Севастократор, архонт на непобедимите легиони, а сега роб у българския цар, ..! Какъв срам!</i> В. Друмев, И, 13. |
— От гр. ap%(ov, apxovxoq ’началник’. | — От гр. ap%(ov, apxovxoq ’началник’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРХО`НТСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Истор. Прил. от</i> архонт. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРХО`НТСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Истор.</i> Звание, длъжност или чин на архонт. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРШИ`Н</b> <i>м. Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> 1. Стара мярка за дължина, равна у нас на 68 см в строителството или 75,8 см. за платове. <i>Употребимите досега мерки в България са: 1 аршин търговски (терзийски) = 68 сантиметри, .. 1 лакът = 650 милиметри.</i> К. Кърджиев, А, 174. <i>Малката търговия са занимава с продажба на стоките по аршин, ока и шиник.</i> Знан., 1875, бр. 1, 12. |
| − | |||
| − | |||
| + | 2. Дървена или металическа линия с такава дължина, която се използува за мерене. <i>Той се спря пред една абаджийница, .., примамиха го да влезе в шивачницата и за малко не го накараха да легне, за да му вземат мярка с дървения аршин за едни потури и джамадан от червена чоха.</i> Д. Талев, ЖС, 24. <i>Мереше с железния аршин, режеше, сгъваше отрязаното и хвърляше големите черни гологани в чекмеджето.</i> Ст. Чилингиров, | ||
Версия от 01:05, 3 юни 2013
Египетска архитектура. Антична архитектура. // Отличителни особености, характер, стил на сграда или на съвкупност от сгради. Оригиналното е, че всичките къщи в една уличка са съвършено еднакви по величина и архитектура. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 67. В центъра е паметникът-църква Сююркирко. По външна архитектура тази църква твърде много прилича на Исакиевския събор в Ленинград. Кр. Белев, 3, 12. Елена-Гура е голям град с мощна индустрия, .., с интересна архитектура и прекрасен планински пейзаж на юг. Н. Фурнаджиев, МП, 85. Архитектурата на тези храмове [в Тива] и палати е проста, но величествена и твърде самобитна. Н. Михайловски и др., ОИ, 26.
◇ Вътрешна архитектура. Спец. Дял от архитектурата, който се занимава с вътрешното художествено оформяне и обзавеждане на сгради с различно предназначение.
— Лат. architectura.
АРХИТЕКТУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който е свързан с архитектурата и творческите процеси, характерни за нея. В плана на строежа му [на палата, в пъстротата на украсите му не бе господствувала никаква архитектурна идея, нямаше никакво съгласие и логичност. Ив. Вазов, Съч. XIV, 35. През робството в Търново засяда уста Кольо Фичето. Тук процъфтява неговата архитектурна дарба. Ст. Станчев, HP, 126. Архитектурен стил. Архитектурно творчество. Архитектурни образци. Архитектурен паметник. Архитектурен ансамбъл. Архитектурни елементи.
2. Който е свързан с отличителните особености на произведение на архитектурата, с неговия стил. Целият дом представляваше странна грамада свързани постройки от непознати архитектурни форми. О. Василев, Т, 92. По краищата на града, особено покрай булевардите и парковете, има доста чисти улици, с прекрасни къщи, .. — те са много изящни в архитектурно отношение. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 53.
3. Който е свързан с дейност на архитект, с работа в областта на архитектурата. — Допуснали сте грешка в проектирането на колоната в десния ъгъл, .. на крайния дом на булеварда .. — Има сигнал от архитектурното бюро на градския съвет. Н. Каралиева, Н, 57. Архитектурен отдел.
АРХИТЕКТУ`РНО нареч. В архитектурно отношение, във връзка с архитектура (във 2 знач.). Новите постройки архитектурно са оформени просто и красиво. Н. Фурнаджиев, МП, 42.
АРХИТРА`В м. Архит. Най-долната част на антаблемана, която лежи върху капителите на колоните.
— От фр. architrave.
АРХИТРА`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни. Архит. Прил. от архитрав.
АРХОНДА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Църк. Монах, който посреща и настанява манастирските гости.
— От гр. apxovidpr|<;. - От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
АРХОНДА`РАДЖИЯ, -ият, мн. ии, м. Остар. Църк. Архондар. По пътеводителя за Рилския манастир аз разбирам, че ни завождат при архондараджият. Калугерът, който носи тая громка титла, има за мисия да приема и настанява гостите манастирски. Ив. Вазов, Съч. XV, 19.
АРХО`НТ м. Истор. 1. Висше длъжностно лице в старогръцките градове-държави. И още нея вечер, / под стража, пред съвета на мъжете повлякоха повинната хетера /.. / Пред погледа й мяркаха се там / архонтите. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 40-41. С тази цел [за да състави закони] Солон бил избран за архонт. Н. Михайловски и др., ОИ, 158.
2. Във Византия и средновековна България — управник, феодал. Тук пътуваха и роботърговците, обикновено пратеници на знатните архонти — някои от господарите им вървяха с войската, други си стояха в Константинопол. А. Дончев, СВС, 620. — А ти? — попита с очи Иванко петия. — Аз съм дошел да се оплача. Мене ме постави архонтът при моста на Етъра — срещу Самоводене, да сбирам броднина. Твоите хора не плащат. Твоите хора трябва да бъдат наказани. А. Каралийчев, ПГ, 98.
3. Във Византия и средновековна България — висш военачалник. — А! Севастократор, архонт на непобедимите легиони, а сега роб у българския цар, ..! Какъв срам! В. Друмев, И, 13.
— От гр. ap%(ov, apxovxoq ’началник’.
АРХО`НТСКИ, -а, -о, мн. -и. Истор. Прил. от архонт.
АРХО`НТСТВО, мн. няма, ср. Истор. Звание, длъжност или чин на архонт.
АРШИ`Н м. Остар., сега простонар. 1. Стара мярка за дължина, равна у нас на 68 см в строителството или 75,8 см. за платове. Употребимите досега мерки в България са: 1 аршин търговски (терзийски) = 68 сантиметри, .. 1 лакът = 650 милиметри. К. Кърджиев, А, 174. Малката търговия са занимава с продажба на стоките по аршин, ока и шиник. Знан., 1875, бр. 1, 12.
2. Дървена или металическа линия с такава дължина, която се използува за мерене. Той се спря пред една абаджийница, .., примамиха го да влезе в шивачницата и за малко не го накараха да легне, за да му вземат мярка с дървения аршин за едни потури и джамадан от червена чоха. Д. Талев, ЖС, 24. Мереше с железния аршин, режеше, сгъваше отрязаното и хвърляше големите черни гологани в чекмеджето. Ст. Чилингиров,
