Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/419“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м (Гръцки думи. Има „ἄ“.) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 33: | Ред 33: | ||
<b>АРСЕНИК</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Неорганично съединение — двуарсениев триокис, силно отровно вещество с блестящ сив цвят, слабо разтворимо във вода, което се употребява в медицината, в селското стопанство, за производство на препарати и др.; мише-морка. <i>Отравяне с арсеник.</i> | <b>АРСЕНИК</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Неорганично съединение — двуарсениев триокис, силно отровно вещество с блестящ сив цвят, слабо разтворимо във вода, което се употребява в медицината, в селското стопанство, за производство на препарати и др.; мише-морка. <i>Отравяне с арсеник.</i> | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀρσενικόν. |
---- | ---- | ||
<b>АРСЕНИКОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Хим. Прил. от</i> арсеник. <i>Арсеникови съединения. Арсе-никова киселина.Отравяне с арсеник.</i> | <b>АРСЕНИКОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Хим. Прил. от</i> арсеник. <i>Арсеникови съединения. Арсе-никова киселина.Отравяне с арсеник.</i> | ||
| Ред 53: | Ред 53: | ||
<b>АРСИС</b> <i>м. Литер.</i> Ударение в стъпка на стиха, което се изразява с повишаване на гласа при четене, рецитиране. | <b>АРСИС</b> <i>м. Литер.</i> Ударение в стъпка на стиха, което се изразява с повишаване на гласа при четене, рецитиране. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ἄρσις ’подигане’. |
---- | ---- | ||
<b>АРСЛАН</b> <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Аслан. <i>По-арно е да бидиш глаа на мачките, одощо опашка на арсланите (левовете).</i> Погов., СбНУ IV, 237. | <b>АРСЛАН</b> <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Аслан. <i>По-арно е да бидиш глаа на мачките, одощо опашка на арсланите (левовете).</i> Погов., СбНУ IV, 237. | ||
| Ред 70: | Ред 70: | ||
---- | ---- | ||
<b>АРТЕЗИАНСКИ</b> | <b>АРТЕЗИАНСКИ</b> | ||
| − | |||
Версия от 02:34, 20 май 2013
пушки разбиват затворите. Ист. X кл, 184. В ръцете на френците дошли още 12 военни кораби, 1500 топове, както и арсеналите, пълни с оръжия и други военни потре-бици. С. Бобчев, ПОС (превод), 263. Морски арсенал. // Фабрика, работилница за оръжия и военни съоръжения. Само веднъж, преди години, отведоха с камион сина на обущаря
— шлосер в арсенала, — забъркан в някаква конспирация. М. Грубешлиева, ПП, 33.
2. Прен. В съчет. с цял, всичкият. Голямо количество оръжие, бойни припаси. Вместо двата стари пищова, видя наплъс-тен цял арсенал пушки, пищови и револвери. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 84. — О, ти идваш с цял арсенал! — радостно възкликна Руменов, загледан в оръжието му. X. Русев, ПС, 92.
3. Разш. Обикн. с цял. Голямо количество, множество (обикн. от разнообразни средства за извършване на нещо — инструменти и под.). Това деликатно изкуство бе наследил от праотците си заедно с цял арсенал клещи и инструменти. Ив. Вазов, Съч. VI, 170. Вътре бараката е декорирана с килими, .., и на дъното една восъчна фигура, .. , накачена с цял арсенал монети и металически украшения. Ал. Константинов, БПр I, kh.IV, 43.
4. Прен. Със съгл. опред. Наличен запас от средства, опит, познания, приложени в някаква дейност. Нежни усмивки, учтиви поклони, мънички услугици и всичкият арсенал на любезната кавалерщина биде употребен от разбойниците в бараката № 14. Ив. Вазов, Съч. XII, 99. — Не бях виждал такъв бик! Самият дявол! Срещу него излезе прочутият испанец Кордобес.. Кордобес показа невиждан арсенал от точни хватки. Л. Стефанова, ВМД, 148. Последователен по-зитивист и заклет враг на всеки вид мистицизъм, Каравелов разполага с богат арсенал от доводи или сарказми, за да сразява всички крепители на реакцията. М. Арнаудов, БКД, 183.
— От араб. през фр. arsenal.
АРСЕНАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Рядко. Който е свързан с арсенал (в 1 знач.); арсеналски. Арсенално здание. Арсенален цех.
АРСЕНАЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Арсенален.
АРСЕНАТИ мн., ед. арсенат, м. Хим. Соли на арсеновата киселина. Меден арсенат. Оловен арсенат. Натриев арсенат.
АРСЕНАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Хим. Прил. от арсенат.
АРСЕНИДИ мн., ед. арсени`д, м. Хим. Съединения на арсена с металите. Железен арсени`д. Никелов арсени`д. Меден арсени`д.
АРСЕНИ`ДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който съдържа арсени`д.
АРСЕНИЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим.
арсенален
419
Арсенов. Арсениеви соли.
АРСЕНИК, мн. няма, м. Хим. Неорганично съединение — двуарсениев триокис, силно отровно вещество с блестящ сив цвят, слабо разтворимо във вода, което се употребява в медицината, в селското стопанство, за производство на препарати и др.; мише-морка. Отравяне с арсеник.
— От гр. ἀρσενικόν.
АРСЕНИКОВ, -а, -о, мн. -и. Хим. Прил. от арсеник. Арсеникови съединения. Арсе-никова киселина.Отравяне с арсеник.
АРСЕНИ`СТ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който се отнася до съединение на арсеник с кислород. Арсениста киселина.
АРСЕНИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Хим. Прил. от арсенит.
АРСЕНИ`ТИ мн., ед. арсенит, м. Хим. Соли на арсенистата киселина. Меден арсенит.
АРСЕНОВ, -а, -о, мн. -и. Хим. Прил. от арсен; арсениев. Арсенови соли. Арсенов сулфид. Арсенови съединения. Арсенова киселина.
АРСЕНОВОДОРОД, мн. няма, м. Хим. Безцветен, силно отровен газ с неприятна миризма на чесън, който се получава обикновено при разлагане на арсениди с разредена сярна киселина.
АРСЕНОПИРИ`Т, мн. няма, м. Минер. Твъд минерал със сребристобял до стомане-носив цвят и силен металически блясък, от който се получават арсен и арсенови съединения.
АРСИ`НИ мн. Хим. Органически съединения, производни на арсеноводорода, които се използват за получаване на бойни отровни вещества.
АРСИС м. Литер. Ударение в стъпка на стиха, което се изразява с повишаване на гласа при четене, рецитиране.
— От гр. ἄρσις ’подигане’.
АРСЛАН м. Остар. и диал. Аслан. По-арно е да бидиш глаа на мачките, одощо опашка на арсланите (левовете). Погов., СбНУ IV, 237.
— Тур. arslan.
АРСЛАНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Асланов.
APT-. Първа съставна част на сложни със значение: артистичен, свързан с изкуството, напр.: артдиректор, артклуб, артсъби-тие, артсреди и др.
— Англ. art(istic).
АРТЕЗИАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с водоносен пласт, затворен между земни пластове, непропускащи вода. Артезианска вода. Артезиански басейн.
О Артезиански извор. Естествено бликаща на повърхността на земята или високо над
АРТЕЗИАНСКИ
