Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/365“
Zelenkroki (беседа | приноси) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м (→Проблематична: За проверка на гръцка буква.) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проблематична | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
<b>АНОРЕ`КСИЯ</b> <i>ж. Мед.</i> Болестно състояние, проявяващо се с пълна загуба на апетит и отказ от приемане на храна, което се дължи на нарушение в дейността на храносмилателния център в главния мозък. <i>Под понятието анорексия се разбира пълна загуба на апетит, дори отвращение от храна.</i> ДЛ, 1999, бр. 4, 6. <i>[Билката] има свойството да потиска апетита, но без да причинява анорексия.</i> Леч., 1999, бр. 22, 5. <i>Анорексията е заболяване, при което болната отказва да приема храна.</i> ВЖ, 1999, бр. 46, 9. | <b>АНОРЕ`КСИЯ</b> <i>ж. Мед.</i> Болестно състояние, проявяващо се с пълна загуба на апетит и отказ от приемане на храна, което се дължи на нарушение в дейността на храносмилателния център в главния мозък. <i>Под понятието анорексия се разбира пълна загуба на апетит, дори отвращение от храна.</i> ДЛ, 1999, бр. 4, 6. <i>[Билката] има свойството да потиска апетита, но без да причинява анорексия.</i> Леч., 1999, бр. 22, 5. <i>Анорексията е заболяване, при което болната отказва да приема храна.</i> ВЖ, 1999, бр. 46, 9. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀν- ’не-, без-’ + ŏρέζη{{?|ŏ}} ’апетит’. |
---- | ---- | ||
<b>АНОРМА`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> 1. <i>Книж.</i> Който се отклонява от общоустановените норми, правила, ред; ненормален. <i>Срещу военната диктатура на Груева, произхождаща от насилие, Стамболов издигаше диктатурата на закона. Без съмнение конституцията не бе предвидяла анормалния случай, който представляваше сега княжеството.</i> С. Радев, ССБ II, 79. <i>— Но ти забравяш, приятелю, че днес прекарваме едно преходно, едно анормално време. Т.</i> Влайков, Съч. III, 55. | <b>АНОРМА`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> 1. <i>Книж.</i> Който се отклонява от общоустановените норми, правила, ред; ненормален. <i>Срещу военната диктатура на Груева, произхождаща от насилие, Стамболов издигаше диктатурата на закона. Без съмнение конституцията не бе предвидяла анормалния случай, който представляваше сега княжеството.</i> С. Радев, ССБ II, 79. <i>— Но ти забравяш, приятелю, че днес прекарваме едно преходно, едно анормално време. Т.</i> Влайков, Съч. III, 55. | ||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
<b>АНОРТИ`Т</b> <i>м. Минер.</i> Минерал от групата на фелдшпатите, който кристализира и образува призматични, плочести кристали и неправилни зърна със сив или розовосив цвят. | <b>АНОРТИ`Т</b> <i>м. Минер.</i> Минерал от групата на фелдшпатите, който кристализира и образува призматични, плочести кристали и неправилни зърна със сив или розовосив цвят. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ᾰνορυος ’крив’. |
---- | ---- | ||
<b>АНОТИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> Излагам накратко съдържанието на книга или статия, обикн. с преценка. <i>В новия брой на списанието е анотирана последната книга на немския учен.</i> <b>анотирам се</b> <i>страд.</i> | <b>АНОТИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> Излагам накратко съдържанието на книга или статия, обикн. с преценка. <i>В новия брой на списанието е анотирана последната книга на немския учен.</i> <b>анотирам се</b> <i>страд.</i> | ||
| Ред 33: | Ред 33: | ||
<b>АНОРТИ`ТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Минер. Прил. от</i> анортит. <i>Анортитово вещество.</i> | <b>АНОРТИ`ТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Минер. Прил. от</i> анортит. <i>Анортитово вещество.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АНОТА`ЦИЯ</b> <i>ж.</i> 1. Кратко изложение, характеристика на съдържанието на книга, статия и др.; резюме. <i>Бюлетините съдържат анотации (кратки резюмета) на статии, публикувани в чуждестранни списания.</i> ВН, 1958, бр.2281, 4. | + | <b>АНОТА`ЦИЯ</b> <i>ж.</i> 1. Кратко изложение, характеристика на съдържанието на книга, статия и др.; резюме. <i>Бюлетините съдържат анотации (кратки резюмета) на статии, публикувани в чуждестранни списания.</i> ВН, 1958, бр. 2281, 4. |
2. Обособена част от библиографско описание, в която сбито се дават някакви сведения или критични бележки за библиографираните съчинения. <i>Библиография с анотации.</i> | 2. Обособена част от библиографско описание, в която сбито се дават някакви сведения или критични бележки за библиографираните съчинения. <i>Библиография с анотации.</i> | ||
Версия от 07:38, 9 април 2013
Нов. Правя анонс. СДС анонсира публично промяната в съдийската квота при второто четене на закона. Кап., 1998, бр. 50, 8.
А`НОРАК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Къса спортна горна дреха от непромокаем плат. Мъглата ставаше все по-гъста и Николайчо реши да обходи върха. Той имаше вярно чувство за посоката, пък и компасът бе в джоба на анорака му. А. Христофоров, П, 9. Веднага се явете и получете ски, клинове, скиорски обуща, анораци, шейни и кожени палта. Ст, 1970, бр. 1267, 3.
— Нем. Anorak.
АНОРЕКСИ`К, мн. -ци, м. Човек, който страда от анорексия. Анорексиците отказват да се хранят. ВЖ, 2000, бр. 6, 9.
АНОРЕКСИ`ЧКА ж. Жена, която страда от анорексия. Анорексичките са много активни физически, те използват всяка възможност, за да стопят някоя и друга калория. ВЖ, 1999, бр. 46, 9.
АНОРЕ`КСИЯ ж. Мед. Болестно състояние, проявяващо се с пълна загуба на апетит и отказ от приемане на храна, което се дължи на нарушение в дейността на храносмилателния център в главния мозък. Под понятието анорексия се разбира пълна загуба на апетит, дори отвращение от храна. ДЛ, 1999, бр. 4, 6. [Билката] има свойството да потиска апетита, но без да причинява анорексия. Леч., 1999, бр. 22, 5. Анорексията е заболяване, при което болната отказва да приема храна. ВЖ, 1999, бр. 46, 9.
— От гр. ἀν- ’не-, без-’ + ŏρέζη??? ’апетит’.
АНОРМА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Книж. Който се отклонява от общоустановените норми, правила, ред; ненормален. Срещу военната диктатура на Груева, произхождаща от насилие, Стамболов издигаше диктатурата на закона. Без съмнение конституцията не бе предвидяла анормалния случай, който представляваше сега княжеството. С. Радев, ССБ II, 79. — Но ти забравяш, приятелю, че днес прекарваме едно преходно, едно анормално време. Т. Влайков, Съч. III, 55.
2. Мед. Нередовен, неправилен. // Нездрав (особено в умствено отношение); ненормален. Те искат сметка. Сметка за хилядите млади момци, .., за децата на народа, избити за угодата на луди управници, за амбицията на една анормална коронована глава. Л. Стоянов, X, 166.
АНОРМА`ЛНО. Книж. Нареч. от анормален.
АНОРМА`ЛНОСТ, -тта`, мн. -и, ж. Книж. 1. Само ед. Качество на анормален; ненормалност. На много места не съществува начало на каквато и да е библиотека .. А това е една анормалност във вървежа на читалището. Р, 1927, бр. 248-249, 3.
2. Нередно, нарушаващо установения ред действие, постъпка. На новия министър на правосъдието се налага длъжност да премахне абсолютно тия анормалности, допуснати от неговите предшественици. Пряп., 1903, бр. 8, 3.
АНОРТИ`Т м. Минер. Минерал от групата на фелдшпатите, който кристализира и образува призматични, плочести кристали и неправилни зърна със сив или розовосив цвят.
— От гр. ᾰνορυος ’крив’.
АНОТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Излагам накратко съдържанието на книга или статия, обикн. с преценка. В новия брой на списанието е анотирана последната книга на немския учен. анотирам се страд.
— От фр. annoter.
АНОРТИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и. Минер. Прил. от анортит. Анортитово вещество.
АНОТА`ЦИЯ ж. 1. Кратко изложение, характеристика на съдържанието на книга, статия и др.; резюме. Бюлетините съдържат анотации (кратки резюмета) на статии, публикувани в чуждестранни списания. ВН, 1958, бр. 2281, 4.
2. Обособена част от библиографско описание, в която сбито се дават някакви сведения или критични бележки за библиографираните съчинения. Библиография с анотации.
— От лат. annotatio ’бележка’.
АНСА`МБЛОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от ансамбъл. Певческите изяви в операта са солови и ансамблови. Пеене VII кл, 1982, 30. Начинът на застрояването [на сградата] зависи още и от ансамбловото застрояване на целия микрорайон. А. Дамянов, ЖС, 47. Ансамблова игра. Ансамблови номера. Ансамблова музика. Ансамблово музициране.
АНСА`МБЛОВО нареч. 1. За изпълнение на някакво произведение на изкуството — колективно, заедно като ансамбъл. Честичко, след всеки по-голям успех, той ги водеше в тихите кръчмици, дето поливаха успеха му и след това изпълняваха ансамблово мелодии. ВН, 1960, бр. 2642, 2. Програмата завърши с танца „родригец“, изпълняван ансамблово. РД, 1949, бр. 124, 2.
2. За архитектурни творби, сгради — под формата на ансамбъл (в 4 знач.). Четириетажната сграда ще бъде издигната в местността Разсадника .. Тя ще бъде свързана ансамблово със съществуващата постройка. ВН, 1961, бр. 3067, 2.
АНСА`МБЛОВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от ансамблов. Преди всичко оркестърът звучи изравнено, пълнозвучно и меко. Очевиден е стремежът към уеднаквено звукоизвличане и ансамбловост. ВН, 1962, бр. 3286, 4.
АНСА`МБЪЛ, мн. -бли, след числ. -бъла, м. 1. Само ед. Художествена съгласуваност,
