Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/291“
(→Некоригирана) |
м (→Некоригирана) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
АКУШЕРСТВУВАМ. Вж. акушерствам. | АКУШЕРСТВУВАМ. Вж. акушерствам. | ||
| − | + | а АКУШЕРСТВУВАНЕ <i>ср. Отгл. същ от</i> акушерствувам; акушерстване. | |
| − | + | • акуширам, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> и <i>прех.</i> Оказвам медицинска помощ при освобождаване от бременност, при раждане. <i>Подир два часа и друга майка се замъчи да ражда. Туриха още дърва в печката и в сви-нарника стана много топло. Работиха мълчаливо. Нонка акушираше, а двамата №>же й помагаха.</i> И. Петров, НЛ, 134. <i>При първото раждане й акушира една съвсем .-Ц&ада, току-що завършила акушерка. А И IWpume й деца ги акушира все една и съща {в&ушерка.</i> NtPt фр. accoucher. | |
| − | + | и^акушйране, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ.</i> ртакуширам. | |
| − | + | §* акцент <i>м.</i> 1. <i>Езикозн.</i> Ударение. <i>При думата майка акцентът е на първата сричка.</i> // Знак за ударение. <i>Напиши акцента на думата.</i> | |
291 | 291 | ||
| − | + | акушер-гинеколог | |
2. Само <i>ед.</i> Съвкупност от особеностите на изговора, характерни за даден език или диалект. <i>На самото оъно на тунела вече се бе събрала купчинка мъже, които пушеха и разговаряха с високи, дрезгави гласове. Това бе, груб говор със силен северен акцент.</i> Бр. Йосифова, БЧМ, 78. // Неволно отклонение от произношението на един език у лице, за което този език не е роден. — <i>Вие еврейка ли сте? — Да — мрачно отговори Варвара. — Познах ви по акцента.</i> Д. Димов, T, 588. — <i>Не знам, не знам булгарски — каза той на съвсем чужд акцент.</i> И. Йовков, Разк. I, 208. <i>Макар да говореше съвсем чист български език, тук-таме в думите му едва-едва се долавяше чужд акцент.</i> П. Вежинов, ДБ, 26-27. | 2. Само <i>ед.</i> Съвкупност от особеностите на изговора, характерни за даден език или диалект. <i>На самото оъно на тунела вече се бе събрала купчинка мъже, които пушеха и разговаряха с високи, дрезгави гласове. Това бе, груб говор със силен северен акцент.</i> Бр. Йосифова, БЧМ, 78. // Неволно отклонение от произношението на един език у лице, за което този език не е роден. — <i>Вие еврейка ли сте? — Да — мрачно отговори Варвара. — Познах ви по акцента.</i> Д. Димов, T, 588. — <i>Не знам, не знам булгарски — каза той на съвсем чужд акцент.</i> И. Йовков, Разк. I, 208. <i>Макар да говореше съвсем чист български език, тук-таме в думите му едва-едва се долавяше чужд акцент.</i> П. Вежинов, ДБ, 26-27. | ||
| Ред 33: | Ред 33: | ||
3. <i>Муз.</i> Подчертаване чрез усилване на определен тон, акорд или такт в музикална фраза. | 3. <i>Муз.</i> Подчертаване чрез усилване на определен тон, акорд или такт в музикална фраза. | ||
| − | + | 4. <i>Прен. Книж.</i> Подчертаване, наблягане върху нещо, за да се изтъкне то или да се постигне по-голям ефект изобщо. <i>Стара и нова София — това са двата явно неравностойни компонента на тази навременна и интересна изложба. Акцентът в нея съзнателно е поставен върху миналото на града.</i> НК, 1958, бр. 2, 3. <i>За да се получат необходимите светлинни акценти из града, могат да се използуват и други плоскости</i> | |
<i>— калканите и покривите и козирките на сградите.</i> ВН, 1960, бр. 2624, 2. <i>На първо място акцентът</i> [в изследването] <i>бе поставен върху употребата на репортажа</i> [във вестник]. БЕ, 1999-2000, кн. 2, 39. | <i>— калканите и покривите и козирките на сградите.</i> ВН, 1960, бр. 2624, 2. <i>На първо място акцентът</i> [в изследването] <i>бе поставен върху употребата на репортажа</i> [във вестник]. БЕ, 1999-2000, кн. 2, 39. | ||
| − | + | — От лат. accentus. | |
АКЦЕНТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Който се отнася до акцент (в 1, 2 и 3 знач.). <i>Акцентни особености.</i> | АКЦЕНТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Който се отнася до акцент (в 1, 2 и 3 знач.). <i>Акцентни особености.</i> | ||
| Ред 43: | Ред 43: | ||
АКЦЕНТИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и се. 1. <i>Непрех.</i> Обикн. с предлог на, върху. Произнасям дума с ударение; акцентувам. <i>Акцентирам на първата сричка. Акцентира правилно.</i> | АКЦЕНТИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и се. 1. <i>Непрех.</i> Обикн. с предлог на, върху. Произнасям дума с ударение; акцентувам. <i>Акцентирам на първата сричка. Акцентира правилно.</i> | ||
| − | 2. <i>Прех. Книж.</i> Подчертавам, изтъквам нещо, наблягам на нещо; акцентувам. <i>Той</i> [театърът] <i>подпомогна автора да изгради композицията на пиесата, да изясни образите, конфликтите, да извлече и акцентира идеята, да намери по-ясни и ярки обстоятелства.</i> НК, 1958, бр. 6, 4. <i>Така или иначе, с повече или по-малко светлини и сенки, които акцентираха неговия сложен образ, градът продължаваше своя бавен и мъдър път през времето.</i> К. Константинов, ППГ, 82. | + | 2. <i>Прех. Книж.</i> Подчертавам, изтъквам нещо, наблягам на нещо; акцентувам. <i>Той</i> [театърът] <i>подпомогна автора да изгради композицията на пиесата, да изясни образите, конфликтите, да извлече и акцентира идеята, да намери по-ясни и ярки обстоятелства.</i> НК, 1958, бр. 6, 4. <i>Така или иначе, с повече или по-малко светлини и сенки, които акцентираха неговия сложен образ, градът продължаваше своя бавен и мъдър път през времето.</i> К. Константинов, ППГ, 82. акцентирам се <i>страд. от</i> акцентирам във 2 знач. <i>Така още в първото действие ние имаме ясна представа за главната героиня. Но тези нейни черти се акцентират по-нататък, когато тя трябва да води борба до пълна победа на няколко фронта.</i> Г. Михайлов, Т, 1955, кн. 11, 14. |
| + | |||
| + | акцентирам | ||
| − | |||
Версия от 22:06, 24 ноември 2012
АКУШЕР-ГИНЕКОЛОГ м. Лекар специалист по акушерство и гинекология.
АКУШЕРКА ж. Жена със специално образование, която оказва медицинска помощ при раждане и бременност.
АКУШЕРКИН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Разг. Който е на акушерка. Бързо стигна до акушеркината къща.
АКУШЕРО-ГИНЕКОЛОГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е предназначен за, който се отнася до оказване на медицинска помощ от акушер-гинеколог. Акушеро-ги-некологическо отделение. Акушеро-гинеко-логическа клиника. Акушеро-гинекологи-ческа консултация. Акушеро-гинекологи-чески преглед.
АКУШЕРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от акушерка. Акушерски курс. Акушерско училище. Акушерска помощ. Акушерска практика.
АКУШЕРСТВО, мн. няма, ср. 1. Мед. Дял от медицината, който изучава процесите в организма на жената при бременност, раждане и след родилния период и прилага методи за медицинска помощ при тях и за акуширане при раждане. 2. Професия на акушерка. „Аз съм вече акушерка, получих диплом.. Много ми се би искало да упражнявам занятието си в моя роден градец,.. За жалост,., закоренялата привичка на нашите хора да си служат с еоновремските „баби“ не ми позволяват да се реша на това. Аз реших да практикувам акушерство в София.“ Ив. Вазов, Съч. XI, 137.
АКУШЕРСТВАМ и АКУШЕРСТВУ-ВАМ, -аш, несв., непрех. Упражнявам професията акушерство. В този град акушерс-твувам вече втора година.
АКУШЕРСТВАНЕ ср. Отгл. същ от акушерствам; акушерствуване.
АКУШЕРСТВУВАМ. Вж. акушерствам.
а АКУШЕРСТВУВАНЕ ср. Отгл. същ от акушерствувам; акушерстване.
• акуширам, -аш, несв. и св., непрех. и прех. Оказвам медицинска помощ при освобождаване от бременност, при раждане. Подир два часа и друга майка се замъчи да ражда. Туриха още дърва в печката и в сви-нарника стана много топло. Работиха мълчаливо. Нонка акушираше, а двамата №>же й помагаха. И. Петров, НЛ, 134. При първото раждане й акушира една съвсем .-Ц&ада, току-що завършила акушерка. А И IWpume й деца ги акушира все една и съща {в&ушерка. NtPt фр. accoucher.
и^акушйране, мн. -ия, ср. Отгл. същ. ртакуширам.
§* акцент м. 1. Езикозн. Ударение. При думата майка акцентът е на първата сричка. // Знак за ударение. Напиши акцента на думата.
291
акушер-гинеколог
2. Само ед. Съвкупност от особеностите на изговора, характерни за даден език или диалект. На самото оъно на тунела вече се бе събрала купчинка мъже, които пушеха и разговаряха с високи, дрезгави гласове. Това бе, груб говор със силен северен акцент. Бр. Йосифова, БЧМ, 78. // Неволно отклонение от произношението на един език у лице, за което този език не е роден. — Вие еврейка ли сте? — Да — мрачно отговори Варвара. — Познах ви по акцента. Д. Димов, T, 588. — Не знам, не знам булгарски — каза той на съвсем чужд акцент. И. Йовков, Разк. I, 208. Макар да говореше съвсем чист български език, тук-таме в думите му едва-едва се долавяше чужд акцент. П. Вежинов, ДБ, 26-27.
3. Муз. Подчертаване чрез усилване на определен тон, акорд или такт в музикална фраза.
4. Прен. Книж. Подчертаване, наблягане върху нещо, за да се изтъкне то или да се постигне по-голям ефект изобщо. Стара и нова София — това са двата явно неравностойни компонента на тази навременна и интересна изложба. Акцентът в нея съзнателно е поставен върху миналото на града. НК, 1958, бр. 2, 3. За да се получат необходимите светлинни акценти из града, могат да се използуват и други плоскости
— калканите и покривите и козирките на сградите. ВН, 1960, бр. 2624, 2. На първо място акцентът [в изследването] бе поставен върху употребата на репортажа [във вестник]. БЕ, 1999-2000, кн. 2, 39.
— От лат. accentus.
АКЦЕНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до акцент (в 1, 2 и 3 знач.). Акцентни особености.
АКЦЕНТИ`РАМ, -аш, несв. и се. 1. Непрех. Обикн. с предлог на, върху. Произнасям дума с ударение; акцентувам. Акцентирам на първата сричка. Акцентира правилно.
2. Прех. Книж. Подчертавам, изтъквам нещо, наблягам на нещо; акцентувам. Той [театърът] подпомогна автора да изгради композицията на пиесата, да изясни образите, конфликтите, да извлече и акцентира идеята, да намери по-ясни и ярки обстоятелства. НК, 1958, бр. 6, 4. Така или иначе, с повече или по-малко светлини и сенки, които акцентираха неговия сложен образ, градът продължаваше своя бавен и мъдър път през времето. К. Константинов, ППГ, 82. акцентирам се страд. от акцентирам във 2 знач. Така още в първото действие ние имаме ясна представа за главната героиня. Но тези нейни черти се акцентират по-нататък, когато тя трябва да води борба до пълна победа на няколко фронта. Г. Михайлов, Т, 1955, кн. 11, 14.
акцентирам
