Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/275“
(→Некоригирана) |
м (→Некоригирана) |
||
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
който изпълнява импровизираните си стихотворения като песенен речитатив при акомпанимента на специален струнен инструмент. | който изпълнява импровизираните си стихотворения като песенен речитатив при акомпанимента на специален струнен инструмент. | ||
− | + | _От рус. акьш от тюрк. | |
− | + | АКИНДЖИ` <i>неизм. м. Остар.</i> Наемен разбойник; шайкаджия. <i>Най-сетне се довлякохме до Смирна и там научих, че Умур събирал акинджии, сиреч наемници, заради Кантакузин</i>. Ст. Загорчинов, ДП, 417. _От тур. akinci 'нападател (за грабеж)'. | |
− | + | АКИНЕЗИ`Я <i>ж. Мед.</i> Неподвижност, парализа. | |
− | + | — Гр. aKivrjaia. | |
− | + | АКЛАМАЦИИ <i>мн., ед.</i> (рядко) аклама-ция, <i>ж.</i> 1. <i>Полит.</i> Приемане или отхвърляне на решение на събрание въз основа на реплики или бурни възгласи, а не чрез гласуване. <i>„От косвените указания правителството може да посочи на едно лице, което, ако бъде избрано енергично, с акламация от Великото народно събрание, може да се утвърди за български княз.“</i> С. Радев, ССБ И, 444-445. <i>С бурни ръкопляскания и аклама-ции се прие предложението на господин Ме-котелев.</i> Кр. Кюлявков, ОЛ, 12. <i>Предложението се прие с акламация от 80% от при-съствующите депутати.</i> С. Радев, ССБ I, 441. | |
− | + | 2. Шумни ръкопляскяния и възгласи като израз на възторг, одобрение, радост. <i>Всички песни на хор „Кавал „ бяха изпращани с ак-ламации.</i> ЛФ, 1958, бр. 50, 3. | |
− | + | — От лат. acclamatio 'викане, приветствуване'. | |
− | + | АКЛАМИРАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> Приветствам, поздравявам с акламации. <i>Той</i> [Бенковски] <i>вървеше сега между развълнувания народ, който го акламираше.</i> Л. Стоянов, Б, 99. — <i>Че цяла Румелия ще аклами-ра българското знаме, в това ние не се съмняваме.</i> В. Геновска, СГ, 86. акламирам се <i>izmpad.</i> | |
− | + | От лат. acclamo. | |
− | + | АКЛАМИ`РАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. с&щ. от</i> акламирам <i>и от</i> акламирам се. | |
− | + | АКЛИМАТИЗАЦИОНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> Който е свързан с аклиматизация. <i>Аклиматизационна способност. Ак-шматизационни проблеми.</i> <sup>ш</sup> АКЛИМАТИЗАЦИЯ, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> ДЗриспособяване на живия организъм (на %век, животно или растение) към нови, непривични за него климатични или други жизнени условия; аклиматизране. <i>Благоприят-тите климатични условия позволяват тук ш се извършва научна работа по изучава-мето, аклиматизацията и отглеждането Ш субтропическите култури.</i> Л. Мелниш- | |
ПП, 38. <i>Опитите по аклиматизация на vрибите, проведени от учените преди ня-Шолко години, дадоха забележителни резул-Шши.</i> ОФ, 1950, бр. 1813, 1. <i>Аклиматиза-</i> | ПП, 38. <i>Опитите по аклиматизация на vрибите, проведени от учените преди ня-Шолко години, дадоха забележителни резул-Шши.</i> ОФ, 1950, бр. 1813, 1. <i>Аклиматиза-</i> | ||
Ред 27: | Ред 27: | ||
<i>на човека. Аклиматизация на растенията. Аклиматизация на животните. II Разш. Разг.</i> Привикване на някого към някаква нова обстановка, среда. | <i>на човека. Аклиматизация на растенията. Аклиматизация на животните. II Разш. Разг.</i> Привикване на някого към някаква нова обстановка, среда. | ||
− | + | акинджи` | |
− | + | — От лат. acclimatisatio през нем. Akklimatisation. | |
− | + | АКЛИМАТИЗИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> Приспособявам обикн. животно или растение към нови, непривични за тях климатични или други жизнени условия, аклиматизирам се <i>страд. Опитите доказаха, че е възможно да се аклиматизират в много райони на страната и рибите сьомга (ла-керда), пъстърва,., и есетра.</i> ОФ, 1959, бр. 1813, 1. | |
− | + | АКЛИМАТИЗИ`РАМ СЕ <i>несв.</i> и <i>св., не-прех.</i> За човек, животно или растение — привиквам, приспособявам се към нови климатични или други жизнени условия. <i>За да се аклиматизира и да добие опит на полярен изследовател, Пири предприел няколко похода в Гренландия и в Арктика. ВН,</i> 1959, бр. 2524, 4. // <i>Разш. Разг.</i> За човек — свиквам с нова обстановка, нова среда. — <i>Във въздуха на София — продължи той — има нещо, към което всеки път отново и отново трябва да се аклиматизирам. А.</i> Наковски, МПП, 58. | |
− | + | — От нем. akklimatisiercn. | |
− | + | АКЛИМАТИЗИ`РАНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> аклиматизирам <i>и от</i> аклиматизирам се; аклиматизация. <i>А за изкуственото развъждане и аклиматизиране на други видове пъстърва досега за Витоша нищо не е предприемано.</i> П. Делирадев, В, 176. | |
− | + | АКМЕЙЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Литер.</i> Модернистично течение в руската поезия от второто десетилетие на XX век, което възниква като реакция на мистиката в символизма и се отличава с простота на стила и възторжено, чувствено отношение към живота. | |
− | + | — От гр. ак(П1 'връх, кулминация' през рус. акмеизм. | |
− | + | АКМЕИСТ <i>м. Литер.</i> Представител на акмеизма. <i>Сред най-известните акмеисти са А. Ахматова и О. Манделщам.</i> | |
− | + | АКНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Мед.</i> Кожно заболяване с образуване на гнойни пъпки главно по лицето, дължащо се на възпаление на мастните жлези, особено присъщо за пубертета; младежки пъпки. <i>Още в пубертета е нужно да се ползват лосиони против акне.</i> СТ, 1999, бр. 26, 24. <i>Хората с акне, изглежда реагират свръхчувствително на нормалните хормонални сигнали на тялото.</i> Леч., 1999, dp. 39, 4. | |
− | + | — От гр. акц11 'връх'. | |
− | + | АКО и съкр. (нар.-поет.) ак' и 'ко, <i>съюз.</i> Понякога ако..., то и (нар. поет.) ако...а то, ако...а. 1. Въвежда подчинено обстоятелствено условно изречение, което обуславя действието на главното изречение; в случай че, при положение че. А. При реално или възможно условие. — <i>Ако се организу-ва нова чета, аз искам да мина с нея в Бъл</i> | |
275 | 275 | ||
− | + | ако | |
+ |
Версия от 22:03, 24 ноември 2012
който изпълнява импровизираните си стихотворения като песенен речитатив при акомпанимента на специален струнен инструмент.
_От рус. акьш от тюрк.
АКИНДЖИ` неизм. м. Остар. Наемен разбойник; шайкаджия. Най-сетне се довлякохме до Смирна и там научих, че Умур събирал акинджии, сиреч наемници, заради Кантакузин. Ст. Загорчинов, ДП, 417. _От тур. akinci 'нападател (за грабеж)'.
АКИНЕЗИ`Я ж. Мед. Неподвижност, парализа.
— Гр. aKivrjaia.
АКЛАМАЦИИ мн., ед. (рядко) аклама-ция, ж. 1. Полит. Приемане или отхвърляне на решение на събрание въз основа на реплики или бурни възгласи, а не чрез гласуване. „От косвените указания правителството може да посочи на едно лице, което, ако бъде избрано енергично, с акламация от Великото народно събрание, може да се утвърди за български княз.“ С. Радев, ССБ И, 444-445. С бурни ръкопляскания и аклама-ции се прие предложението на господин Ме-котелев. Кр. Кюлявков, ОЛ, 12. Предложението се прие с акламация от 80% от при-съствующите депутати. С. Радев, ССБ I, 441.
2. Шумни ръкопляскяния и възгласи като израз на възторг, одобрение, радост. Всички песни на хор „Кавал „ бяха изпращани с ак-ламации. ЛФ, 1958, бр. 50, 3.
— От лат. acclamatio 'викане, приветствуване'.
АКЛАМИРАМ, -аш, несв. и св., прех. Приветствам, поздравявам с акламации. Той [Бенковски] вървеше сега между развълнувания народ, който го акламираше. Л. Стоянов, Б, 99. — Че цяла Румелия ще аклами-ра българското знаме, в това ние не се съмняваме. В. Геновска, СГ, 86. акламирам се izmpad.
От лат. acclamo.
АКЛАМИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. с&щ. от акламирам и от акламирам се.
АКЛИМАТИЗАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който е свързан с аклиматизация. Аклиматизационна способност. Ак-шматизационни проблеми. ш АКЛИМАТИЗАЦИЯ, мн. няма, ж. ДЗриспособяване на живия организъм (на %век, животно или растение) към нови, непривични за него климатични или други жизнени условия; аклиматизране. Благоприят-тите климатични условия позволяват тук ш се извършва научна работа по изучава-мето, аклиматизацията и отглеждането Ш субтропическите култури. Л. Мелниш-
ПП, 38. Опитите по аклиматизация на vрибите, проведени от учените преди ня-Шолко години, дадоха забележителни резул-Шши. ОФ, 1950, бр. 1813, 1. Аклиматиза-
на човека. Аклиматизация на растенията. Аклиматизация на животните. II Разш. Разг. Привикване на някого към някаква нова обстановка, среда.
акинджи`
— От лат. acclimatisatio през нем. Akklimatisation.
АКЛИМАТИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Приспособявам обикн. животно или растение към нови, непривични за тях климатични или други жизнени условия, аклиматизирам се страд. Опитите доказаха, че е възможно да се аклиматизират в много райони на страната и рибите сьомга (ла-керда), пъстърва,., и есетра. ОФ, 1959, бр. 1813, 1.
АКЛИМАТИЗИ`РАМ СЕ несв. и св., не-прех. За човек, животно или растение — привиквам, приспособявам се към нови климатични или други жизнени условия. За да се аклиматизира и да добие опит на полярен изследовател, Пири предприел няколко похода в Гренландия и в Арктика. ВН, 1959, бр. 2524, 4. // Разш. Разг. За човек — свиквам с нова обстановка, нова среда. — Във въздуха на София — продължи той — има нещо, към което всеки път отново и отново трябва да се аклиматизирам. А. Наковски, МПП, 58.
— От нем. akklimatisiercn.
АКЛИМАТИЗИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от аклиматизирам и от аклиматизирам се; аклиматизация. А за изкуственото развъждане и аклиматизиране на други видове пъстърва досега за Витоша нищо не е предприемано. П. Делирадев, В, 176.
АКМЕЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Литер. Модернистично течение в руската поезия от второто десетилетие на XX век, което възниква като реакция на мистиката в символизма и се отличава с простота на стила и възторжено, чувствено отношение към живота.
— От гр. ак(П1 'връх, кулминация' през рус. акмеизм.
АКМЕИСТ м. Литер. Представител на акмеизма. Сред най-известните акмеисти са А. Ахматова и О. Манделщам.
АКНЕ, мн. няма, ср. Мед. Кожно заболяване с образуване на гнойни пъпки главно по лицето, дължащо се на възпаление на мастните жлези, особено присъщо за пубертета; младежки пъпки. Още в пубертета е нужно да се ползват лосиони против акне. СТ, 1999, бр. 26, 24. Хората с акне, изглежда реагират свръхчувствително на нормалните хормонални сигнали на тялото. Леч., 1999, dp. 39, 4.
— От гр. акц11 'връх'.
АКО и съкр. (нар.-поет.) ак' и 'ко, съюз. Понякога ако..., то и (нар. поет.) ако...а то, ако...а. 1. Въвежда подчинено обстоятелствено условно изречение, което обуславя действието на главното изречение; в случай че, при положение че. А. При реално или възможно условие. — Ако се организу-ва нова чета, аз искам да мина с нея в Бъл
275
ако