Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/257“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
м (Некоригирана)
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
<i>прил. Книж.</i> Който предизвиква адмирации, възхищение. <b>_От лат. admirativus.</b>
+
<i>прил. Книж.</i> Който предизвиква адмирации, възхищение. _От лат. admirativus.
  
<b>АДМИРАЦИЯ</b> <i>ж. Книж.</i> Възхищение, възторжено одобрение с израз на почит. <i>Симпатиите не закъсняха да го окръжат от всички страни и да създадат около писателя една атмосфера на обич и адмирация.</i> Б. Митов, СбАСЕП, 43.
+
АДМИРАЦИЯ <i>ж. Книж.</i> Възхищение, възторжено одобрение с израз на почит. <i>Симпатиите не закъсняха да го окръжат от всички страни и да създадат около писателя една атмосфера на обич и адмирация.</i> Б. Митов, СбАСЕП, 43.
  
<b>_От лат. admiratio през фр. admiration.</b>
+
_От лат. admiratio през фр. admiration.
  
<b>АДМИРИ`РАМ,</b> -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Книж.</i> Изразявам възхищение и възторжено одобрение към някого или нещо. <i>Адмирираме и издателство „Хемус“, в лицето на неговите ръководители, за повече от навременния и високообществен почин да издаде в няколко тома цялото творчество на покойния даровит писател, критик и публицист.</i> Б. Шивачев, Съч. I, 186. <i>Успешната постановка е щастливо координиран на всички тия единични съществени елементи на спектакъла. Такова координиране бе постигнато при Шекспировата комедия и ние го адмирирахме.</i> Р, 1926, бр. 213, <b>3. адмирирам се</b> <i>страд.</i>
+
АДМИРИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Книж.</i> Изразявам възхищение и възторжено одобрение към някого или нещо. <i>Адмирираме и издателство „Хемус“, в лицето на неговите ръководители, за повече от навременния и високообществен почин да издаде в няколко тома цялото творчество на покойния даровит писател, критик и публицист.</i> Б. Шивачев, Съч. I, 186. <i>Успешната постановка е щастливо координиран на всички тия единични съществени елементи на спектакъла. Такова координиране бе постигнато при Шекспировата комедия и ние го адмирирахме.</i> Р, 1926, бр. 213, 3. адмирирам се <i>страд.</i>
  
<b>— От лат. admiror.</b>
+
— От лат. admiror.
  
<b>АДМИРИ`РАНЕ</b> <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> адмирирам <i>и от</i> адмирирам се.
+
АДМИРИ`РАНЕ <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> адмирирам <i>и от</i> адмирирам се.
  
<b>АДНОМИНАЛЕН,</b> -лна, -лно, мн. -лни, <i>прил. Езикозн.</i> Който стои при име, определя име; приименен.
+
АДНОМИНАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, <i>прил. Езикозн.</i> Който стои при име, определя име; приименен.
  
<b>— От лат. adnominalis.</b>
+
— От лат. adnominalis.
  
<b>АДОВ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i>
+
АДОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i>
  
 
1. Който е от ад или на ад, пъкъл; адски. — <i>Ние пък ще поговорим за скончанието на света и за дървото Елисеево, което четирите реки адови поят.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 372.
 
1. Който е от ад или на ад, пъкъл; адски. — <i>Ние пък ще поговорим за скончанието на света и за дървото Елисеево, което четирите реки адови поят.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 372.
  
<b>2.</b> Непоносим, ужасен; адски, пъклен. — <i>Народът наш воюва за своята правда. В мъки адови живее той от векове и неговата правда е света.</i> Д. Талев, ПК, 53.
+
2. Непоносим, ужасен; адски, пъклен. — <i>Народът наш воюва за своята правда. В мъки адови живее той от векове и неговата правда е света.</i> Д. Талев, ПК, 53.
  
О <b>Изчадие адово.</b> <i>Книж.</i> Човек с крайно отрицателни качества, прояви; изчадие на ада.
+
О Изчадие адово. <i>Книж.</i> Човек с крайно отрицателни качества, прояви; изчадие на ада.
  
<i>— Ти .. изчадие адово — започна той задавено, — ти, богоненавистни човече, как посмея да посегнеш върху светия кръст!</i> Д. Талев, С II, 182. <i>Като видя похитителя си, попът трепна и го прокле тихичко: — Анатема, изчадие адово! Душата ти нечестива в геена огнена дано потъне!</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 228. <b>Чрево адово.</b> <i>Книж.</i> Много лошо, неизгодно място или положение. — <i>Херцеговците са друго, а ние сме друго; ние се намираме во чрево адово; само да мръднем и ще ни изколят като овци.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 34.
+
<i>— Ти .. изчадие адово — започна той задавено, — ти, богоненавистни човече, как посмея да посегнеш върху светия кръст!</i> Д. Талев, С II, 182. <i>Като видя похитителя си, попът трепна и го прокле тихичко: — Анатема, изчадие адово! Душата ти нечестива в геена огнена дано потъне!</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 228. Чрево адово. <i>Книж.</i> Много лошо, неизгодно място или положение. — <i>Херцеговците са друго, а ние сме друго; ние се намираме во чрево адово; само да мръднем и ще ни изколят като овци.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 34.
  
<b>* АДОНИС</b> <i>м. 1. Митол.</i> Красив младеж, любим на Афродита, когото тя превърнала в цвете, след като бил разкъсан от преобразения на разярен глиган бог Арес. 2. <i>Поет.</i> Изключително, божествено красив младеж.
+
* АДОНИС <i>м. 1. Митол.</i> Красив младеж, любим на Афродита, когото тя превърнала в цвете, след като бил разкъсан от преобразения на разярен глиган бог Арес. 2. <i>Поет.</i> Изключително, божествено красив младеж.
  
<b>17 Речник на българския език, т. I</b>
+
17 Речник на българския език, т. I
  
 
257
 
257
  
<b>адмирация</b>
+
адмирация
  
 
3. Многогодишно тревисто растение от семейство лютикови с големи красиви жълти или яркочервени цветове, което се среща по каменисти места и се използува в медицината за лекуване на сърдечни заболявания; го-рицвет, слети коса. Adonis vernalis.
 
3. Многогодишно тревисто растение от семейство лютикови с големи красиви жълти или яркочервени цветове, което се среща по каменисти места и се използува в медицината за лекуване на сърдечни заболявания; го-рицвет, слети коса. Adonis vernalis.
  
<b>— Гр. от собств.</b>
+
— Гр. от собств.
  
<b>АДОНИ`ЧЕСКИ,</b> -а, -о, -и, <i>прил.</i> <b</b> съчет.: <b>Адонически стих.</b> <i>JIumep.</i> В древногръцката поезия — последният стих в сафи-ческа строфа, състоящ се от трисрична и двусрична стъпка — дактил и спондей или дактил и хорей.
+
АДОНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, -и, <i>прил.</i> В съчет.: Адонически стих. <i>JIumep.</i> В древногръцката поезия — последният стих в сафи-ческа строфа, състоящ се от трисрична и двусрична стъпка — дактил и спондей или дактил и хорей.
  
<b>— От гр. a6a&gt;via% 'празници в чест на Адонис'.</b>
+
— От гр. a6a&gt;via% 'празници в чест на Адонис'.
  
<b>АДОПТАТ</b> <i>м. Юрид.</i> Лице, адоптирано, осиновено от някого.
+
АДОПТАТ <i>м. Юрид.</i> Лице, адоптирано, осиновено от някого.
  
<b>— От лат. adoptatus.</b>
+
— От лат. adoptatus.
  
<b>АДОПТАТОР</b> <i>м. Юрид.</i> Осиновител.
+
АДОПТАТОР <i>м. Юрид.</i> Осиновител.
  
<b>— Лат. adoptator.</b>
+
— Лат. adoptator.
  
<b>АДОПТАЦИЯ,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ж. Юрид.</i> Осиновяване.
+
АДОПТАЦИЯ, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Юрид.</i> Осиновяване.
  
<b>— От лат. adoptatio.</b>
+
— От лат. adoptatio.
  
<b>АДОПТИ`ВЕН,</b> -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Юрид.</i> Който се отнася до адоптация; осиновителен.
+
АДОПТИ`ВЕН, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Юрид.</i> Който се отнася до адоптация; осиновителен.
  
<b>АДОПТИ`РАМ,</b> -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Юрид.</i> Извършвам адоптация, осиновявам някого, <b>адоптирам се</b> <i>страд.</i>
+
АДОПТИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Юрид.</i> Извършвам адоптация, осиновявам някого, адоптирам се <i>страд.</i>
  
<b>АДОПТИ`РАНЕ</b> <i>ср. Юрид. Отгл. същ. от</i> адоптирам <i>и от</i> адоптирам се; осиновяване.
+
АДОПТИ`РАНЕ <i>ср. Юрид. Отгл. същ. от</i> адоптирам <i>и от</i> адоптирам се; осиновяване.
  
<b>АДОПЦИЯ</b> <i>ж. Юрид.</i> Адоптация.
+
АДОПЦИЯ <i>ж. Юрид.</i> Адоптация.
  
<b>— От лат. adoptio.</b>
+
— От лат. adoptio.
  
<b>АДРЕНАЛИ`Н,</b> <i>мн.</i> няма, <i>м. 1. Мед.</i> Хормон на надбъбречната жлеза, който регулира кръвообръщението и усилва обмяната на веществата.
+
АДРЕНАЛИ`Н, <i>мн.</i> няма, <i>м. 1. Мед.</i> Хормон на надбъбречната жлеза, който регулира кръвообръщението и усилва обмяната на веществата.
  
 
2. Лекарство, получавано главно по синтетичен начин, употребявано като подкожни инжекции, капки, мехлем за намаляване на кръвотечението при операции, против остра сърдечна слабост и шок, при пристъп на бронхиална астма и др. <i>Като се инжектира в човек адреналин, повишава се от една страна кръвното налягане, а от друга, повишава се количеството на кръвната захар.</i> ПН, 1935, кн. 8-9, 140.
 
2. Лекарство, получавано главно по синтетичен начин, употребявано като подкожни инжекции, капки, мехлем за намаляване на кръвотечението при операции, против остра сърдечна слабост и шок, при пристъп на бронхиална астма и др. <i>Като се инжектира в човек адреналин, повишава се от една страна кръвното налягане, а от друга, повишава се количеството на кръвната захар.</i> ПН, 1935, кн. 8-9, 140.
  
<b>— От лат. ad 'при'+ renalis ' бъбречен'.</b>
+
— От лат. ad 'при'+ renalis ' бъбречен'.
  
<b>АДРЕНАЛИ`НОВ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> адреналин. <i>Адреналинов серум.</i>
+
АДРЕНАЛИ`НОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> адреналин. <i>Адреналинов серум.</i>
  
<b>АДРЕС</b> <i>м.</i> 1. Данни, указание за местонахождението и името на лице, учреждение и др., написани върху плик, телеграма, колет и др., до които се изпращат. <i>Наведен над отделна маса в един ъгъл на архивата, Стоил,. . , пишеше адреси и отхвърляше настрана купища пликове.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 255. <i>Той подаде бял надписан плик и си отиде. Комков се наведе до печката и внимателно заразглежда адреса. Там пишеше: „За г-н Илия Комков</i> „. М. Кремен, <i>СС, 19. Н</i> Точното местожителство (улица,
+
АДРЕС <i>м.</i> 1. Данни, указание за местонахождението и името на лице, учреждение и др., написани върху плик, телеграма, колет и др., до които се изпращат. <i>Наведен над отделна маса в един ъгъл на архивата, Стоил,. . , пишеше адреси и отхвърляше настрана купища пликове.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 255. <i>Той подаде бял надписан плик и си отиде. Комков се наведе до печката и внимателно заразглежда адреса. Там пишеше: „За г-н Илия Комков</i> „. М. Кремен, <i>СС, 19. Н</i> Точното местожителство (улица,
 +
 
 +
адрес
  
<b>адрес</b>
 

Версия от 00:59, 25 ноември 2012

Страницата не е проверена


прил. Книж. Който предизвиква адмирации, възхищение. _От лат. admirativus.

АДМИРАЦИЯ ж. Книж. Възхищение, възторжено одобрение с израз на почит. Симпатиите не закъсняха да го окръжат от всички страни и да създадат около писателя една атмосфера на обич и адмирация. Б. Митов, СбАСЕП, 43.

_От лат. admiratio през фр. admiration.

АДМИРИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Изразявам възхищение и възторжено одобрение към някого или нещо. Адмирираме и издателство „Хемус“, в лицето на неговите ръководители, за повече от навременния и високообществен почин да издаде в няколко тома цялото творчество на покойния даровит писател, критик и публицист. Б. Шивачев, Съч. I, 186. Успешната постановка е щастливо координиран на всички тия единични съществени елементи на спектакъла. Такова координиране бе постигнато при Шекспировата комедия и ние го адмирирахме. Р, 1926, бр. 213, 3. адмирирам се страд.

— От лат. admiror.

АДМИРИ`РАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от адмирирам и от адмирирам се.

АДНОМИНАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Езикозн. Който стои при име, определя име; приименен.

— От лат. adnominalis.

АДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж.

1. Който е от ад или на ад, пъкъл; адски. — Ние пък ще поговорим за скончанието на света и за дървото Елисеево, което четирите реки адови поят. Ст. Загорчинов, ДП, 372.

2. Непоносим, ужасен; адски, пъклен. — Народът наш воюва за своята правда. В мъки адови живее той от векове и неговата правда е света. Д. Талев, ПК, 53.

О Изчадие адово. Книж. Човек с крайно отрицателни качества, прояви; изчадие на ада.

— Ти .. изчадие адово — започна той задавено, — ти, богоненавистни човече, как посмея да посегнеш върху светия кръст! Д. Талев, С II, 182. Като видя похитителя си, попът трепна и го прокле тихичко: — Анатема, изчадие адово! Душата ти нечестива в геена огнена дано потъне! Г. Караславов, Избр. съч. II, 228. Чрево адово. Книж. Много лошо, неизгодно място или положение. — Херцеговците са друго, а ние сме друго; ние се намираме во чрево адово; само да мръднем и ще ни изколят като овци. Ив. Вазов, Съч. XXII, 34.

  • АДОНИС м. 1. Митол. Красив младеж, любим на Афродита, когото тя превърнала в цвете, след като бил разкъсан от преобразения на разярен глиган бог Арес. 2. Поет. Изключително, божествено красив младеж.

17 Речник на българския език, т. I

257

адмирация

3. Многогодишно тревисто растение от семейство лютикови с големи красиви жълти или яркочервени цветове, което се среща по каменисти места и се използува в медицината за лекуване на сърдечни заболявания; го-рицвет, слети коса. Adonis vernalis.

— Гр. от собств.

АДОНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, -и, прил. В съчет.: Адонически стих. JIumep. В древногръцката поезия — последният стих в сафи-ческа строфа, състоящ се от трисрична и двусрична стъпка — дактил и спондей или дактил и хорей.

— От гр. a6a>via% 'празници в чест на Адонис'.

АДОПТАТ м. Юрид. Лице, адоптирано, осиновено от някого.

— От лат. adoptatus.

АДОПТАТОР м. Юрид. Осиновител.

— Лат. adoptator.

АДОПТАЦИЯ, мн. няма, ж. Юрид. Осиновяване.

— От лат. adoptatio.

АДОПТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Юрид. Който се отнася до адоптация; осиновителен.

АДОПТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Юрид. Извършвам адоптация, осиновявам някого, адоптирам се страд.

АДОПТИ`РАНЕ ср. Юрид. Отгл. същ. от адоптирам и от адоптирам се; осиновяване.

АДОПЦИЯ ж. Юрид. Адоптация.

— От лат. adoptio.

АДРЕНАЛИ`Н, мн. няма, м. 1. Мед. Хормон на надбъбречната жлеза, който регулира кръвообръщението и усилва обмяната на веществата.

2. Лекарство, получавано главно по синтетичен начин, употребявано като подкожни инжекции, капки, мехлем за намаляване на кръвотечението при операции, против остра сърдечна слабост и шок, при пристъп на бронхиална астма и др. Като се инжектира в човек адреналин, повишава се от една страна кръвното налягане, а от друга, повишава се количеството на кръвната захар. ПН, 1935, кн. 8-9, 140.

— От лат. ad 'при'+ renalis ' бъбречен'.

АДРЕНАЛИ`НОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от адреналин. Адреналинов серум.

АДРЕС м. 1. Данни, указание за местонахождението и името на лице, учреждение и др., написани върху плик, телеграма, колет и др., до които се изпращат. Наведен над отделна маса в един ъгъл на архивата, Стоил,. . , пишеше адреси и отхвърляше настрана купища пликове. Д. Калфов, Избр. разк., 255. Той подаде бял надписан плик и си отиде. Комков се наведе до печката и внимателно заразглежда адреса. Там пишеше: „За г-н Илия Комков „. М. Кремен, СС, 19. Н Точното местожителство (улица,

адрес