Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1066“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>лозарство, градинарство, бъчварство.</i> Ил. Блъсков, ДБ I, 17. | <i>лозарство, градинарство, бъчварство.</i> Ил. Блъсков, ДБ I, 17. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЪЧВАРЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> бъч-вар; млад бъчвар. <i>Тръпки преминаха, по снагата на бъчварчето, като виждаше кръстосаните им погледи. Тук се кроеше нещо лошо, тъмно, нечисто.</i> Ст. Даскалов, БМ, 59-60. | + | <b>БЪЧВАРЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> бъч-вар; млад бъчвар. <i>Тръпки преминаха, по снагата на бъчварчето, като виждаше кръстосаните им погледи. Тук се кроеше нещо лошо, тъмно, нечисто.</i> Ст. Даскалов, БМ, 59-60. |
---- | ---- | ||
| − | БЪЧВЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> бъчва; бъчвичка. | + | <b>БЪЧВЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> бъчва; бъчвичка. |
---- | ---- | ||
| − | БЪЧВЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Радко. Прил. от</i> бъчва. <i>Бъчвен обръч.</i> | + | <b>БЪЧВЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Радко. Прил. от</i> бъчва. <i>Бъчвен обръч.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БЪЧВИЦА <i>ж. Рядко. Умал. от</i> бъчва; бъчвичка. <i>Зашета зад тезгяха, сръчно наточи от новата бъчва половин кана пенливо кехлибарено вино... — Заповядай докторе. Наздравичката! Тая вечер ми търкули-ха бъчвицата. Виждаш ли какво е жълто! — Като праскова.</i> А. Каралийчев, НЗ, 103. | + | <b>БЪЧВИЦА</b> <i>ж. Рядко. Умал. от</i> бъчва; бъчвичка. <i>Зашета зад тезгяха, сръчно наточи от новата бъчва половин кана пенливо кехлибарено вино... — Заповядай докторе. Наздравичката! Тая вечер ми търкули-ха бъчвицата. Виждаш ли какво е жълто! — Като праскова.</i> А. Каралийчев, НЗ, 103. |
---- | ---- | ||
| − | БЪЧВИЧКА <i>ж. Умал. от</i> бъчва; малка бъчва, бъчвица. <i>Те напълниха кофата си с вода от бъчвичката и я изляха в оризището.</i> П. Бобев, ГЕ, 47. <i>Двете момичета следяха ятата настръхнали.. И като че ли за потвърждение на страха им,., от средния бомбардировач се откъсна нещо.., прилично на бъчвичка.</i> Ем. Коралов, ДП, 106. <i>Раз-шетал се свети Петър /../ та си пробил три бъчвички, / та напълнил три бъклич-ки, / та калеса всички светци.</i> Нар. пес., СбВСт, 41. | + | <b>БЪЧВИЧКА</b> <i>ж. Умал. от</i> бъчва; малка бъчва, бъчвица. <i>Те напълниха кофата си с вода от бъчвичката и я изляха в оризището.</i> П. Бобев, ГЕ, 47. <i>Двете момичета следяха ятата настръхнали.. И като че ли за потвърждение на страха им,., от средния бомбардировач се откъсна нещо.., прилично на бъчвичка.</i> Ем. Коралов, ДП, 106. <i>Раз-шетал се свети Петър /../ та си пробил три бъчвички, / та напълнил три бъклич-ки, / та калеса всички светци.</i> Нар. пес., СбВСт, 41. |
---- | ---- | ||
| − | БЪЧВИЩЕ, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Увел. от</i> бъчва; голяма бъчва. | + | <b>БЪЧВИЩЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Увел. от</i> бъчва; голяма бъчва. |
---- | ---- | ||
| − | БЪЧВОВИ`ДЕН, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> Който има форма на бъчва; бъчвооб-разен, бъчвоподобен. <i>Когато и горната, и долната част на гръдния кош са разширени, формата му става бъчвовидна.</i> М. Василев, ВБ, 36. | + | <b>БЪЧВОВИ`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> Който има форма на бъчва; бъчвооб-разен, бъчвоподобен. <i>Когато и горната, и долната част на гръдния кош са разширени, формата му става бъчвовидна.</i> М. Василев, ВБ, 36. |
---- | ---- | ||
| − | БЪЧВООБРАЗЕН, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил.</i> Който има форма на бъчва; бъчвови-ден, бъчвоподобен. <i>Не по-възрастна от 40 години, рентиерката тежеше около 120 килограма. Върху бъчвообразното й тяло стоеше малко млечнобяло лице със сило на-червени дебели устни.</i> Ив. Мирски, ПДЗ, 178. <i>По форма ролките, употребявани в лагерите, могат да бъдат цилиндрични, конични, бъчвообразни и иглени.</i> Маш. IX кл, 112. | + | <b>БЪЧВООБРАЗЕН</b>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил.</i> Който има форма на бъчва; бъчвови-ден, бъчвоподобен. <i>Не по-възрастна от 40 години, рентиерката тежеше около 120 килограма. Върху бъчвообразното й тяло стоеше малко млечнобяло лице със сило на-червени дебели устни.</i> Ив. Мирски, ПДЗ, 178. <i>По форма ролките, употребявани в лагерите, могат да бъдат цилиндрични, конични, бъчвообразни и иглени.</i> Маш. IX кл, 112. |
---- | ---- | ||
| − | БЪЧВОПОДОБЕН, -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил.</i> Който прилича по форма на бъчва; бъчвовиден, бъчвообразен. | + | <b>БЪЧВОПОДОБЕН</b>, -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил.</i> Който прилича по форма на бъчва; бъчвовиден, бъчвообразен. |
---- | ---- | ||
| − | БЪЧКАМ, -аш, <i>несв., прех. Диал.</i> Блъскам, тласкам. <i>Дядо Добри., спеше на гумното да вар ди купена от геранския волски бик.. На харманите той не правеше голяма пакост с яденето си, но бъчкаше купните с рога и ги разваляше.</i> Ц. Гинчев, ГК, 330. <i>Без да знай, Колумб имаше злощастието да влезе между тия воюващи вълни, които тозчас начнаха да бъчкат корабите им насам-нататък.</i> П. Кисимов, OA I (превод), 106. бъчкам се <i>страд. Ветровете реват и разлюлените кораби са бъчкат тук-таме от вълните, понякога издигани дор до облаците.</i> П. Кисимов, OA I (превод), 62. | + | <b>БЪЧКАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Диал.</i> Блъскам, тласкам. <i>Дядо Добри., спеше на гумното да вар ди купена от геранския волски бик.. На харманите той не правеше голяма пакост с яденето си, но бъчкаше купните с рога и ги разваляше.</i> Ц. Гинчев, ГК, 330. <i>Без да знай, Колумб имаше злощастието да влезе между тия воюващи вълни, които тозчас начнаха да бъчкат корабите им насам-нататък.</i> П. Кисимов, OA I (превод), 106. бъчкам се <i>страд. Ветровете реват и разлюлените кораби са бъчкат тук-таме от вълните, понякога издигани дор до облаците.</i> П. Кисимов, OA I (превод), 62. |
---- | ---- | ||
| − | БЪЧКАНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бъчкам <i>и от</i> бъчкам се; блъскане. | + | <b>БЪЧКАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бъчкам <i>и от</i> бъчкам се; блъскане. |
---- | ---- | ||
| − | БЪЧНА. Вж. б ъ ч в а м. | + | <b>БЪЧНА</b>. Вж. б ъ ч в а м. |
---- | ---- | ||
| − | БЪЧОНКА <i>ж.</i> 1. Неголяма бъчва за вода, вино, ракия и др. <i>Десетина бъчонки на двуколки с по един кон и един пожарникар на капрата носеха в луд бяг водата за гасе-не.</i> П. Мирчев, СЗ, 40. <i>Прохор беше извадил малка бъчонка с водка, прикрепи я върху две тухли и започна да точи.</i> П. Славенски, ПЩ, 480. <i>Напълни малката бъчонка, дигна съдината, с която наливаше виното, почерпи се и каза на Младена.</i> К. Петканов, БД, 25. | + | <b>БЪЧОНКА</b> <i>ж.</i> 1. Неголяма бъчва за вода, вино, ракия и др. <i>Десетина бъчонки на двуколки с по един кон и един пожарникар на капрата носеха в луд бяг водата за гасе-не.</i> П. Мирчев, СЗ, 40. <i>Прохор беше извадил малка бъчонка с водка, прикрепи я върху две тухли и започна да точи.</i> П. Славенски, ПЩ, 480. <i>Напълни малката бъчонка, дигна съдината, с която наливаше виното, почерпи се и каза на Младена.</i> К. Петканов, БД, 25. |
2. Количеството течност, което се вмества, съдържа в такъв съд. <i>Излях две бъчонки вода във варта.</i> — От рус. бочонок. | 2. Количеството течност, което се вмества, съдържа в такъв съд. <i>Излях две бъчонки вода във варта.</i> — От рус. бочонок. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЪЧОНКАДЖИЯ, -йята, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Рядко.</i> Човек, който превозва бъчонки с вода. <i>Прясна водица, мирна главица! — възвестява пристигането си бъчонкаджията бай Димитър Славов.</i> ОФ, 1950, бр. 1835, 4. | + | <b>БЪЧОНКАДЖИЯ</b>, -йята, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Рядко.</i> Човек, който превозва бъчонки с вода. <i>Прясна водица, мирна главица! — възвестява пристигането си бъчонкаджията бай Димитър Славов.</i> ОФ, 1950, бр. 1835, 4. |
---- | ---- | ||
| − | БЪША <i>ж.</i> Лъжа; бъх. <i>„Море Бодгане, Богдане,.. / колко си кръви направил?“.../А Богдан си му говори: Море кадио, кадио, / да бъшем, бъша не лови, /нело чем право да кажем.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 340. | + | <b>БЪША</b> <i>ж.</i> Лъжа; бъх. <i>„Море Бодгане, Богдане,.. / колко си кръви направил?“.../А Богдан си му говори: Море кадио, кадио, / да бъшем, бъша не лови, /нело чем право да кажем.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 340. |
---- | ---- | ||
| − | БЪША, -иш, и — еш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., прех.</i> и <i>непрех. Диал.</i> Прикривам, укривам някого или нещо с премълчаване или отричане. — <i>Този человек, господа съдници, видите, че не бъши нищо от онова за което ся обвинява.</i> П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 81. <i>„Море Богдане, Богдане,.. / колко си кръви направил?“ /../ А Богдан си му говори: Море кадио, кадио, / да бъшем, бъша не лови, / нело чем право да кажем.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 340. | + | <b>БЪША</b>, -иш, и — еш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., прех.</i> и <i>непрех. Диал.</i> Прикривам, укривам някого или нещо с премълчаване или отричане. — <i>Този человек, господа съдници, видите, че не бъши нищо от онова за което ся обвинява.</i> П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 81. <i>„Море Богдане, Богдане,.. / колко си кръви направил?“ /../ А Богдан си му говори: Море кадио, кадио, / да бъшем, бъша не лови, / нело чем право да кажем.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 340. |
---- | ---- | ||
| − | БЪША СЕ <i>несв., непрех. Диал.</i> Крия се, спотайвам се. <i>Стига се бъши зад другите в темпото, излези напреш да те видим кой си!</i> БД 1,71. | + | <b>БЪША СЕ</b> <i>несв., непрех. Диал.</i> Крия се, спотайвам се. <i>Стига се бъши зад другите в темпото, излези напреш да те видим кой си!</i> БД 1,71. |
---- | ---- | ||
| − | БЪШЕНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бъша <i>и от</i> бъша се; укриване. | + | <b>БЪШЕНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бъша <i>и от</i> бъша се; укриване. |
---- | ---- | ||
| − | БЪЩЕНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бъщя <i>и от</i> бъщя се; бъхтене. | + | <b>БЪЩЕНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бъщя <i>и от</i> бъщя се; бъхтене. |
---- | ---- | ||
| − | БЪЩЯ, -иш и — еш, <i>мин. св.</i> -их и — ах, <i>несв., прех.</i> и <i>непрех. Диал.</i> Бъхтя. <i>Ако си баща, не си сал да бъщеш.</i> П. Р. Славейков, БП I, 23. <i>Вечер. Пак не ся прибират всички в къщи.. / И замръкнал пътник тъмнините бъщи.</i> П. Р. Славейков, Г, 1886, бр. 11, 184. бъщя се <i>страд.</i> | + | <b>БЪЩЯ</b>, -иш и — еш, <i>мин. св.</i> -их и — ах, <i>несв., прех.</i> и <i>непрех. Диал.</i> Бъхтя. <i>Ако си баща, не си сал да бъщеш.</i> П. Р. Славейков, БП I, 23. <i>Вечер. Пак не ся прибират всички в къщи.. / И замръкнал пътник тъмнините бъщи.</i> П. Р. Славейков, Г, 1886, бр. 11, 184. бъщя се <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БЪЩЯ СЕ <i>несв., непрех. Диал.</i> Бъхтя се. <i>Тръгнах аз от къща в къща / със просия да се бъщя.</i> П. Р. Славейков, Избр. пр I, 161. | + | <b>БЪЩЯ СЕ</b> <i>несв., непрех. Диал.</i> Бъхтя се. <i>Тръгнах аз от къща в къща / със просия да се бъщя.</i> П. Р. Славейков, Избр. пр I, 161. |
Версия от 20:33, 5 декември 2012
лозарство, градинарство, бъчварство. Ил. Блъсков, ДБ I, 17.
БЪЧВАРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бъч-вар; млад бъчвар. Тръпки преминаха, по снагата на бъчварчето, като виждаше кръстосаните им погледи. Тук се кроеше нещо лошо, тъмно, нечисто. Ст. Даскалов, БМ, 59-60.
БЪЧВЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от бъчва; бъчвичка.
БЪЧВЕН, -а, -о, мн. -и. Радко. Прил. от бъчва. Бъчвен обръч.
БЪЧВИЦА ж. Рядко. Умал. от бъчва; бъчвичка. Зашета зад тезгяха, сръчно наточи от новата бъчва половин кана пенливо кехлибарено вино... — Заповядай докторе. Наздравичката! Тая вечер ми търкули-ха бъчвицата. Виждаш ли какво е жълто! — Като праскова. А. Каралийчев, НЗ, 103.
БЪЧВИЧКА ж. Умал. от бъчва; малка бъчва, бъчвица. Те напълниха кофата си с вода от бъчвичката и я изляха в оризището. П. Бобев, ГЕ, 47. Двете момичета следяха ятата настръхнали.. И като че ли за потвърждение на страха им,., от средния бомбардировач се откъсна нещо.., прилично на бъчвичка. Ем. Коралов, ДП, 106. Раз-шетал се свети Петър /../ та си пробил три бъчвички, / та напълнил три бъклич-ки, / та калеса всички светци. Нар. пес., СбВСт, 41.
БЪЧВИЩЕ, мн. -а, ср. Увел. от бъчва; голяма бъчва.
БЪЧВОВИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който има форма на бъчва; бъчвооб-разен, бъчвоподобен. Когато и горната, и долната част на гръдния кош са разширени, формата му става бъчвовидна. М. Василев, ВБ, 36.
БЪЧВООБРАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който има форма на бъчва; бъчвови-ден, бъчвоподобен. Не по-възрастна от 40 години, рентиерката тежеше около 120 килограма. Върху бъчвообразното й тяло стоеше малко млечнобяло лице със сило на-червени дебели устни. Ив. Мирски, ПДЗ, 178. По форма ролките, употребявани в лагерите, могат да бъдат цилиндрични, конични, бъчвообразни и иглени. Маш. IX кл, 112.
БЪЧВОПОДОБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който прилича по форма на бъчва; бъчвовиден, бъчвообразен.
БЪЧКАМ, -аш, несв., прех. Диал. Блъскам, тласкам. Дядо Добри., спеше на гумното да вар ди купена от геранския волски бик.. На харманите той не правеше голяма пакост с яденето си, но бъчкаше купните с рога и ги разваляше. Ц. Гинчев, ГК, 330. Без да знай, Колумб имаше злощастието да влезе между тия воюващи вълни, които тозчас начнаха да бъчкат корабите им насам-нататък. П. Кисимов, OA I (превод), 106. бъчкам се страд. Ветровете реват и разлюлените кораби са бъчкат тук-таме от вълните, понякога издигани дор до облаците. П. Кисимов, OA I (превод), 62.
БЪЧКАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от бъчкам и от бъчкам се; блъскане.
БЪЧНА. Вж. б ъ ч в а м.
БЪЧОНКА ж. 1. Неголяма бъчва за вода, вино, ракия и др. Десетина бъчонки на двуколки с по един кон и един пожарникар на капрата носеха в луд бяг водата за гасе-не. П. Мирчев, СЗ, 40. Прохор беше извадил малка бъчонка с водка, прикрепи я върху две тухли и започна да точи. П. Славенски, ПЩ, 480. Напълни малката бъчонка, дигна съдината, с която наливаше виното, почерпи се и каза на Младена. К. Петканов, БД, 25.
2. Количеството течност, което се вмества, съдържа в такъв съд. Излях две бъчонки вода във варта. — От рус. бочонок.
БЪЧОНКАДЖИЯ, -йята, мн. -ии, м. Рядко. Човек, който превозва бъчонки с вода. Прясна водица, мирна главица! — възвестява пристигането си бъчонкаджията бай Димитър Славов. ОФ, 1950, бр. 1835, 4.
БЪША ж. Лъжа; бъх. „Море Бодгане, Богдане,.. / колко си кръви направил?“.../А Богдан си му говори: Море кадио, кадио, / да бъшем, бъша не лови, /нело чем право да кажем. Нар. пес., СбНУ XLIV, 340.
БЪША, -иш, и — еш, мин. св. -их, несв., прех. и непрех. Диал. Прикривам, укривам някого или нещо с премълчаване или отричане. — Този человек, господа съдници, видите, че не бъши нищо от онова за което ся обвинява. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 81. „Море Богдане, Богдане,.. / колко си кръви направил?“ /../ А Богдан си му говори: Море кадио, кадио, / да бъшем, бъша не лови, / нело чем право да кажем. Нар. пес., СбНУ XLIV, 340.
БЪША СЕ несв., непрех. Диал. Крия се, спотайвам се. Стига се бъши зад другите в темпото, излези напреш да те видим кой си! БД 1,71.
БЪШЕНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от бъша и от бъша се; укриване.
БЪЩЕНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от бъщя и от бъщя се; бъхтене.
БЪЩЯ, -иш и — еш, мин. св. -их и — ах, несв., прех. и непрех. Диал. Бъхтя. Ако си баща, не си сал да бъщеш. П. Р. Славейков, БП I, 23. Вечер. Пак не ся прибират всички в къщи.. / И замръкнал пътник тъмнините бъщи. П. Р. Славейков, Г, 1886, бр. 11, 184. бъщя се страд.
БЪЩЯ СЕ несв., непрех. Диал. Бъхтя се. Тръгнах аз от къща в къща / със просия да се бъщя. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 161.
