Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/994“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>лозята различно добро грозде: църно, бяло,.., буковина.</i> Е. Каранов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 127. | <i>лозята различно добро грозде: църно, бяло,.., буковина.</i> Е. Каранов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 127. | ||
---- | ---- | ||
| − | БУКОВИ`НКА <i>ж.</i> Плодът на бука; буков жълъд. | + | <b>БУКОВИ`НКА</b> <i>ж.</i> Плодът на бука; буков жълъд. |
---- | ---- | ||
| − | БУКОЛИ`КИ <i>мн., ед.</i> (рядко) буколи`ка <i>ж. Литер.</i> 1. В древната гръцка и римска поезия — литературни произведения, в които се идеализира пастирският и селският живот. <i>Буколиките на Теокрит. Буколиките на Вергилий.</i> | + | <b>БУКОЛИ`КИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) буколи`ка <i>ж. Литер.</i> 1. В древната гръцка и римска поезия — литературни произведения, в които се идеализира пастирският и селският живот. <i>Буколиките на Теокрит. Буколиките на Вергилий.</i> |
2. Литературно произведение от времето на Възраждането (главно в Италия през XV и XVI в.), в което подобно на произведения от същия вид в древногръцката и римската поезия се възпява идиличността на селския живот. | 2. Литературно произведение от времето на Възраждането (главно в Италия през XV и XVI в.), в което подобно на произведения от същия вид в древногръцката и римската поезия се възпява идиличността на селския живот. | ||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
— Гр. PodkoXikoq ’пастирски’. | — Гр. PodkoXikoq ’пастирски’. | ||
---- | ---- | ||
| − | БУКОЛИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Литер.</i> | + | <b>БУКОЛИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Литер.</i> |
1. <i>Прил. от</i> буколи`ка. <i>Буколическа поема. Буколическа поезия.</i> | 1. <i>Прил. от</i> буколи`ка. <i>Буколическа поема. Буколическа поезия.</i> | ||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
2. Който е свързан с идеализация на селския живот. <i>Видове на буколическата литература са идилията и еклогата.</i> | 2. Който е свързан с идеализация на селския живот. <i>Видове на буколическата литература са идилията и еклогата.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | БУКСА <i>ж. 1. Желез.</i> Метална кутия за подложка на ос. | + | <b>БУКСА</b> <i>ж. 1. Желез.</i> Метална кутия за подложка на ос. |
2. <i>Електр.</i> Съединител. <i>Във входното устройство се включват елементите между антенните букси на приемника и управляващата решетка на първата лампа.</i> Д. Мишев и др., ТТ, 220. <i>По плаца проснаха кабели, от трансформатора изведоха нови букси.</i> Р. Сугарев, СС, 62. | 2. <i>Електр.</i> Съединител. <i>Във входното устройство се включват елементите между антенните букси на приемника и управляващата решетка на първата лампа.</i> Д. Мишев и др., ТТ, 220. <i>По плаца проснаха кабели, от трансформатора изведоха нови букси.</i> Р. Сугарев, СС, 62. | ||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
— От нем. Buchse. | — От нем. Buchse. | ||
---- | ---- | ||
| − | БУКСОВ, -а — о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Кой-, то се отнася до букса. <i>Подготвяхме необходимите по размер буксови плъзгалки и спускахме локомотивите.</i> ВН, 1962, бр. 3252, 2. | + | <b>БУКСОВ</b>, -а — о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Кой-, то се отнася до букса. <i>Подготвяхме необходимите по размер буксови плъзгалки и спускахме локомотивите.</i> ВН, 1962, бр. 3252, 2. |
---- | ---- | ||
| − | БУКСИ`Р <i>м.</i> 1. Кораб, който се използува за теглене, влачене на плавателни съдове или други съоръжения; влекач. 2. Дебело конопено или стоманено въже, с което се връзва превозно средство, машина, съоръжение към друго превозно средство, обикн. кораб, самолет и под., за да бъде теглено от него. <i>Един влекач ни закачи на буксир и ние бавно потеглихме по течението на река Яра навътре към града.</i> П. Вежинов, ДМ, 30. <i>Машината ми спря. В мотора й има повреда. Сега трябва чак в село да я карам на буксир.</i> НМ, 1958, бр. 285, 2. О Вземам / взема (поемам / поема) на буксир <i>някого. Книж.</i> Оказвам някому помощ при изпълнение, извършване на нещо. <i>Укрепналият кооператив в с. Първенец, както се казва, пое на буксир изоставените стопанства и ги изведе далеч напред.</i> ОФ, 1961, бр. 5146, 2. | + | <b>БУКСИ`Р</b> <i>м.</i> 1. Кораб, който се използува за теглене, влачене на плавателни съдове или други съоръжения; влекач. 2. Дебело конопено или стоманено въже, с което се връзва превозно средство, машина, съоръжение към друго превозно средство, обикн. кораб, самолет и под., за да бъде теглено от него. <i>Един влекач ни закачи на буксир и ние бавно потеглихме по течението на река Яра навътре към града.</i> П. Вежинов, ДМ, 30. <i>Машината ми спря. В мотора й има повреда. Сега трябва чак в село да я карам на буксир.</i> НМ, 1958, бр. 285, 2. О Вземам / взема (поемам / поема) на буксир <i>някого. Книж.</i> Оказвам някому помощ при изпълнение, извършване на нещо. <i>Укрепналият кооператив в с. Първенец, както се казва, пое на буксир изоставените стопанства и ги изведе далеч напред.</i> ОФ, 1961, бр. 5146, 2. |
---- | ---- | ||
| − | БУКСИ`Р АМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> За превозно средство, обикн. кораб, самолет и др. — тегля, влача, привързано след себе си друго превозно средство, машина, съоръжение и под. <i>Керванът от съдове, които бук-сирали дока, се възглавявал от големия танкер „Пекин“.</i> НТМ, 1962, кн. 1, 19. бук-сирам се <i>страд. Да се буксира огромният айсберг до брега и да се изгради специално водохранилище за него, е 100 пъти по-евтино, отколкото стойността на обикновено получаваната там вода.</i> НТМ, 1962, кн. 1, 30. | + | <b>БУКСИ`Р АМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> За превозно средство, обикн. кораб, самолет и др. — тегля, влача, привързано след себе си друго превозно средство, машина, съоръжение и под. <i>Керванът от съдове, които бук-сирали дока, се възглавявал от големия танкер „Пекин“.</i> НТМ, 1962, кн. 1, 19. бук-сирам се <i>страд. Да се буксира огромният айсберг до брега и да се изгради специално водохранилище за него, е 100 пъти по-евтино, отколкото стойността на обикновено получаваната там вода.</i> НТМ, 1962, кн. 1, 30. |
---- | ---- | ||
| − | БУКОВИ`НКА | + | <b>БУКОВИ`НКА</b> |
— От хол. boegseeren. | — От хол. boegseeren. | ||
---- | ---- | ||
| − | БУКСИ`РАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> буксирам <i>и от</i> буксирам се. — <i>Между корабоплавателните дружества на Унгария и Югославия е била сключена спогодба за буксиране и взаимна помощ.</i> ВН, 1955, бр. 184, 3. | + | <b>БУКСИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> буксирам <i>и от</i> буксирам се. — <i>Между корабоплавателните дружества на Унгария и Югославия е била сключена спогодба за буксиране и взаимна помощ.</i> ВН, 1955, бр. 184, 3. |
---- | ---- | ||
| − | БУКСИ`РЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> Който се отнася до буксир или е свързан с буксир, предназначен да буксира, да тегли, влачи на буксир. <i>Буксирни катери влачат салове от трупи към океанските транспортни кораби.</i> Д. Богданов, ТА, 79. <i>Букси-рен полет.</i> | + | <b>БУКСИ`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> Който се отнася до буксир или е свързан с буксир, предназначен да буксира, да тегли, влачи на буксир. <i>Буксирни катери влачат салове от трупи към океанските транспортни кораби.</i> Д. Богданов, ТА, 79. <i>Букси-рен полет.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БУКСУВАМ, -аш, <i>несв., непрех.</i> За колело на превозно средство — въртя се на едно място, без да мога да се придвижа напред. <i>Там, където преди в калта беше буксувала гумата, се бяха образували твърди фигури, които хрупаха под дървените обувки на работниците и се превръщаха на сив прах.</i> Д. Кисьов, Щ, 7. — <i>Войските затъваха в меките пътища, камионите буксуваха тежко в рохката земя.</i> П. Вежинов, ЗЧР, 209. | + | <b>БУКСУВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех.</i> За колело на превозно средство — въртя се на едно място, без да мога да се придвижа напред. <i>Там, където преди в калта беше буксувала гумата, се бяха образували твърди фигури, които хрупаха под дървените обувки на работниците и се превръщаха на сив прах.</i> Д. Кисьов, Щ, 7. — <i>Войските затъваха в меките пътища, камионите буксуваха тежко в рохката земя.</i> П. Вежинов, ЗЧР, 209. |
— От рус. буксовать. | — От рус. буксовать. | ||
---- | ---- | ||
| − | БУКСУВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> буксувам. <i>Буксуването е много вредно както за машината, така и за влака.</i> Ив. Бурин, НП, 68-69. | + | <b>БУКСУВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> буксувам. <i>Буксуването е много вредно както за машината, така и за влака.</i> Ив. Бурин, НП, 68-69. |
---- | ---- | ||
| − | БУКУРЕЩКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Букурещ, столица на Румъния. <i>Той беше десетина години по-млад от събеседника си, строен, жизнен, с напомадена по букурещка мода коса и широки подрязани мустаци.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 422. <i>И за малко время са явяват от Букурещ всеобща и священа история, напечатани в Будин, с родолюбива помощ на букурещките българе.</i> Пер. п, 60. | + | <b>БУКУРЕЩКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Букурещ, столица на Румъния. <i>Той беше десетина години по-млад от събеседника си, строен, жизнен, с напомадена по букурещка мода коса и широки подрязани мустаци.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 422. <i>И за малко время са явяват от Букурещ всеобща и священа история, напечатани в Будин, с родолюбива помощ на букурещките българе.</i> Пер. п, 60. |
---- | ---- | ||
| − | БУКУРЕЩЛИ`К, <i>мн.</i> няма, <i>м. Диал. Пренебр.</i> Леки, разюздани нрави. — <i>Както се изкоренява бурен от нива, тъй ще изскубна корените на букурещлика от селото. Тая работа не прилича ни на лъжа, ни на кражба, ни на кървава разправия! Мръсотия и позор!</i> К. Петканов, ДЧ, 369. | + | <b>БУКУРЕЩЛИ`К</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Диал. Пренебр.</i> Леки, разюздани нрави. — <i>Както се изкоренява бурен от нива, тъй ще изскубна корените на букурещлика от селото. Тая работа не прилича ни на лъжа, ни на кражба, ни на кървава разправия! Мръсотия и позор!</i> К. Петканов, ДЧ, 369. |
---- | ---- | ||
| − | БУКУРЕЩЧАНИН, <i>мн.</i> букурещчани, <i>м.</i> Мъж, който е роден или живее в Букурещ, столица на Румъния. | + | <b>БУКУРЕЩЧАНИН</b>, <i>мн.</i> букурещчани, <i>м.</i> Мъж, който е роден или живее в Букурещ, столица на Румъния. |
---- | ---- | ||
| − | БУКУРЕЩЧАНКА <i>ж.</i> Жена, която е родена или живее в Букурещ. | + | <b>БУКУРЕЩЧАНКА</b> <i>ж.</i> Жена, която е родена или живее в Букурещ. |
---- | ---- | ||
| − | БУЛА<sup>1</sup> <i>ж. Простонар.</i> Туркиня, която покрива лицето и главата си с фередже; ка | + | <b>БУЛА</b><sup>1</sup> <i>ж. Простонар.</i> Туркиня, която покрива лицето и главата си с фередже; ка |
---- | ---- | ||
| − | БУЛА<sup>1</sup> | + | <b>БУЛА</b><sup>1</sup> |
Версия от 22:54, 5 декември 2012
лозята различно добро грозде: църно, бяло,.., буковина. Е. Каранов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 127.
БУКОВИ`НКА ж. Плодът на бука; буков жълъд.
БУКОЛИ`КИ мн., ед. (рядко) буколи`ка ж. Литер. 1. В древната гръцка и римска поезия — литературни произведения, в които се идеализира пастирският и селският живот. Буколиките на Теокрит. Буколиките на Вергилий.
2. Литературно произведение от времето на Възраждането (главно в Италия през XV и XVI в.), в което подобно на произведения от същия вид в древногръцката и римската поезия се възпява идиличността на селския живот.
— Гр. PodkoXikoq ’пастирски’.
БУКОЛИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Литер.
1. Прил. от буколи`ка. Буколическа поема. Буколическа поезия.
2. Който е свързан с идеализация на селския живот. Видове на буколическата литература са идилията и еклогата.
БУКСА ж. 1. Желез. Метална кутия за подложка на ос.
2. Електр. Съединител. Във входното устройство се включват елементите между антенните букси на приемника и управляващата решетка на първата лампа. Д. Мишев и др., ТТ, 220. По плаца проснаха кабели, от трансформатора изведоха нови букси. Р. Сугарев, СС, 62.
— От нем. Buchse.
БУКСОВ, -а — о, мн. -и, прил. Спец. Кой-, то се отнася до букса. Подготвяхме необходимите по размер буксови плъзгалки и спускахме локомотивите. ВН, 1962, бр. 3252, 2.
БУКСИ`Р м. 1. Кораб, който се използува за теглене, влачене на плавателни съдове или други съоръжения; влекач. 2. Дебело конопено или стоманено въже, с което се връзва превозно средство, машина, съоръжение към друго превозно средство, обикн. кораб, самолет и под., за да бъде теглено от него. Един влекач ни закачи на буксир и ние бавно потеглихме по течението на река Яра навътре към града. П. Вежинов, ДМ, 30. Машината ми спря. В мотора й има повреда. Сега трябва чак в село да я карам на буксир. НМ, 1958, бр. 285, 2. О Вземам / взема (поемам / поема) на буксир някого. Книж. Оказвам някому помощ при изпълнение, извършване на нещо. Укрепналият кооператив в с. Първенец, както се казва, пое на буксир изоставените стопанства и ги изведе далеч напред. ОФ, 1961, бр. 5146, 2.
БУКСИ`Р АМ, -аш, несв. и св., прех. За превозно средство, обикн. кораб, самолет и др. — тегля, влача, привързано след себе си друго превозно средство, машина, съоръжение и под. Керванът от съдове, които бук-сирали дока, се възглавявал от големия танкер „Пекин“. НТМ, 1962, кн. 1, 19. бук-сирам се страд. Да се буксира огромният айсберг до брега и да се изгради специално водохранилище за него, е 100 пъти по-евтино, отколкото стойността на обикновено получаваната там вода. НТМ, 1962, кн. 1, 30.
БУКОВИ`НКА
— От хол. boegseeren.
БУКСИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от буксирам и от буксирам се. — Между корабоплавателните дружества на Унгария и Югославия е била сключена спогодба за буксиране и взаимна помощ. ВН, 1955, бр. 184, 3.
БУКСИ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до буксир или е свързан с буксир, предназначен да буксира, да тегли, влачи на буксир. Буксирни катери влачат салове от трупи към океанските транспортни кораби. Д. Богданов, ТА, 79. Букси-рен полет.
БУКСУВАМ, -аш, несв., непрех. За колело на превозно средство — въртя се на едно място, без да мога да се придвижа напред. Там, където преди в калта беше буксувала гумата, се бяха образували твърди фигури, които хрупаха под дървените обувки на работниците и се превръщаха на сив прах. Д. Кисьов, Щ, 7. — Войските затъваха в меките пътища, камионите буксуваха тежко в рохката земя. П. Вежинов, ЗЧР, 209.
— От рус. буксовать.
БУКСУВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от буксувам. Буксуването е много вредно както за машината, така и за влака. Ив. Бурин, НП, 68-69.
БУКУРЕЩКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Букурещ, столица на Румъния. Той беше десетина години по-млад от събеседника си, строен, жизнен, с напомадена по букурещка мода коса и широки подрязани мустаци. Ст. Дичев, ЗС I, 422. И за малко время са явяват от Букурещ всеобща и священа история, напечатани в Будин, с родолюбива помощ на букурещките българе. Пер. п, 60.
БУКУРЕЩЛИ`К, мн. няма, м. Диал. Пренебр. Леки, разюздани нрави. — Както се изкоренява бурен от нива, тъй ще изскубна корените на букурещлика от селото. Тая работа не прилича ни на лъжа, ни на кражба, ни на кървава разправия! Мръсотия и позор! К. Петканов, ДЧ, 369.
БУКУРЕЩЧАНИН, мн. букурещчани, м. Мъж, който е роден или живее в Букурещ, столица на Румъния.
БУКУРЕЩЧАНКА ж. Жена, която е родена или живее в Букурещ.
БУЛА1 ж. Простонар. Туркиня, която покрива лицето и главата си с фередже; ка
БУЛА1
