Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/944“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | БРАХМАН <i>м. Остар.</i> Брамин. <i>Във всякой народ,.. — духовните лица са били начело... Брахманите в Индия имат голямо влияние и власт над народа.</i> А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 48-49. | + | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БРАХМАН</b> <i>м. Остар.</i> Брамин. <i>Във всякой народ,.. — духовните лица са били начело... Брахманите в Индия имат голямо влияние и власт над народа.</i> А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 48-49. | ||
---- | ---- | ||
| − | БРАХМАНСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Брамански, брамински. <i>Акенар е един от боговете на Индия. Според брах-манското баснословие, той бил син на Ви-шну и Сива.</i> ИЗ 1874-1881, 69. | + | <b>БРАХМАНСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Брамански, брамински. <i>Акенар е един от боговете на Индия. Според брах-манското баснословие, той бил син на Ви-шну и Сива.</i> ИЗ 1874-1881, 69. |
---- | ---- | ||
| − | БРАХМИ`Н <i>м. Остар.</i> Брамин.<sub>и</sub>£ряхлш-<i>ните били жреци на бог Брахма.</i> И. Груев, КВИ (превод), 3. | + | <b>БРАХМИ`Н</b> <i>м. Остар.</i> Брамин.<sub>и</sub>£ряхлш-<i>ните били жреци на бог Брахма.</i> И. Груев, КВИ (превод), 3. |
---- | ---- | ||
| − | БРАЦИ`ГОВЕЦ, <i>мн.</i> -вци, <i>м.</i> Мъж, който е роден или живее в Брацигово, град в Родопите; брациговчанин. <i>Величков бе арестуван в една стая с поп Пейо от Брацигово и с други брациговци.</i> Д. Юруков, СбЦГМГ, 222. | + | <b>БРАЦИ`ГОВЕЦ</b>, <i>мн.</i> -вци, <i>м.</i> Мъж, който е роден или живее в Брацигово, град в Родопите; брациговчанин. <i>Величков бе арестуван в една стая с поп Пейо от Брацигово и с други брациговци.</i> Д. Юруков, СбЦГМГ, 222. |
---- | ---- | ||
| − | БРАЦИ`ГОВКА <i>ж.</i> Жена, която е родена или живее в Брацигово; брациговчанка. | + | <b>БРАЦИ`ГОВКА</b> <i>ж.</i> Жена, която е родена или живее в Брацигово; брациговчанка. |
---- | ---- | ||
| − | БРАЦИ`ГОВСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Брацигово, град в Южна България. <i>Бра-циговският депутат В. Петлешков, който така също не беше се върнал още, натовари се да събере прокламациите от дворът на бае Ивана.</i> 3. Стоянов, ЗБВ II, 25-26. | + | <b>БРАЦИ`ГОВСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Брацигово, град в Южна България. <i>Бра-циговският депутат В. Петлешков, който така също не беше се върнал още, натовари се да събере прокламациите от дворът на бае Ивана.</i> 3. Стоянов, ЗБВ II, 25-26. |
---- | ---- | ||
| − | БРАЦИГОВЧАНИН, <i>мн.</i> браци`говча-ни, <i>м.</i> Брациговец. <i>След въстанието на Брацигово, въстанало и ближното село Ра-дулово,.. Брациговчане са насърчиле още повече в своето дело.</i> 3. Стоянов, ЗБВ И, 296. <i>На Цариградското шосе се намира градината на бай Коце Марков, брациговчанин, прост човек, градинар, един от Даска-ловите съратници. А.</i> Каралийчев, ПД, 54. | + | <b>БРАЦИГОВЧАНИН</b>, <i>мн.</i> браци`говча-ни, <i>м.</i> Брациговец. <i>След въстанието на Брацигово, въстанало и ближното село Ра-дулово,.. Брациговчане са насърчиле още повече в своето дело.</i> 3. Стоянов, ЗБВ И, 296. <i>На Цариградското шосе се намира градината на бай Коце Марков, брациговчанин, прост човек, градинар, един от Даска-ловите съратници. А.</i> Каралийчев, ПД, 54. |
---- | ---- | ||
| − | БРАЦИГОВЧАНКА <i>ж.</i> Брациговка. | + | <b>БРАЦИГОВЧАНКА</b> <i>ж.</i> Брациговка. |
---- | ---- | ||
| − | БРАЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Прил. от</i> брак<sup>1</sup>. <i>След кратка брачна цермония в общината у Касабови се събраха двадесетина близки и приятели на младоженците да отпразнуват събитието.</i> Ем. Манов, ДСР, 187. <i>Нашият брачен живот трая само две години.</i> К. Калчев, ДНГ, 28. <i>Съвсем близко зад брачната двойка пък са се изправили кумът и кумата.</i> Св. Минков, РТК, 126. <i>В зори разискрен, брачний пир угасна / на морна вечер в тихите вълни.</i> Д. Дебелянов, Ст, 1936, 44. | + | <b>БРАЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Прил. от</i> брак<sup>1</sup>. <i>След кратка брачна цермония в общината у Касабови се събраха двадесетина близки и приятели на младоженците да отпразнуват събитието.</i> Ем. Манов, ДСР, 187. <i>Нашият брачен живот трая само две години.</i> К. Калчев, ДНГ, 28. <i>Съвсем близко зад брачната двойка пък са се изправили кумът и кумата.</i> Св. Минков, РТК, 126. <i>В зори разискрен, брачний пир угасна / на морна вечер в тихите вълни.</i> Д. Дебелянов, Ст, 1936, 44. |
О Брачно облекло. <i>Зоол.</i> Особени белези и окраски, които се появяват при мъжките индивиди, по-рядко и при женските, на някои гръбначни животни (риби, земноводни и птици) през периода на размножаването им. | О Брачно облекло. <i>Зоол.</i> Особени белези и окраски, които се появяват при мъжките индивиди, по-рядко и при женските, на някои гръбначни животни (риби, земноводни и птици) през периода на размножаването им. | ||
---- | ---- | ||
| − | БРАШНАР, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Лице, което търгува с брашно. — <i>Чие е това момче? — Плашоково май че е. На Таня Милъов Плашоков — брашнаря, дето дюкяна му е до Мерджановия хан.</i> Чудомир, Избр. пр, 119. <i>Ако има у хамбаро, ке да има и у браш-наро.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП I, 13. | + | <b>БРАШНАР</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Лице, което търгува с брашно. — <i>Чие е това момче? — Плашоково май че е. На Таня Милъов Плашоков — брашнаря, дето дюкяна му е до Мерджановия хан.</i> Чудомир, Избр. пр, 119. <i>Ако има у хамбаро, ке да има и у браш-наро.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП I, 13. |
---- | ---- | ||
| − | БРАХМАН | + | <b>БРАХМАН</b> |
---- | ---- | ||
| − | БРАШНАРКА <i>ж.</i> 1. Жена, която търгува с брашно. 2. Съпруга на брашнар. | + | <b>БРАШНАРКА</b> <i>ж.</i> 1. Жена, която търгува с брашно. 2. Съпруга на брашнар. |
---- | ---- | ||
| − | БРАШНАР ЛЪК, <i>мн.</i> няма, <i>м. Простонар.</i> Поминък на брашнар. | + | <b>БРАШНАР ЛЪК</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Простонар.</i> Поминък на брашнар. |
---- | ---- | ||
| − | БРАПШАРНИК, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> Брашненик. — <i>В брашнарника се гонят мишките, а ти бълнуваш за юнашки дрехи.</i> Г. Белев, ПЕМ, 126. | + | <b>БРАПШАРНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> Брашненик. — <i>В брашнарника се гонят мишките, а ти бълнуваш за юнашки дрехи.</i> Г. Белев, ПЕМ, 126. |
---- | ---- | ||
| − | БРАШНАРСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> брашнар. <i>Брашнарският склад при Куруча беше пълен със стока — все ще се завърти нещо добро.</i> Д. Немиров, Б, 25. | + | <b>БРАШНАРСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> брашнар. <i>Брашнарският склад при Куруча беше пълен със стока — все ще се завърти нещо добро.</i> Д. Немиров, Б, 25. |
---- | ---- | ||
| − | БРАШНАРСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Поминък на брашнар. | + | <b>БРАШНАРСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Поминък на брашнар. |
---- | ---- | ||
| − | БРАШНЕВЕНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> бра-шневя <i>и от</i> брашневя се. | + | <b>БРАШНЕВЕНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> бра-шневя <i>и от</i> брашневя се. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БРАП</b>1НЕВЯ,-йш, <i>мин. св.</i> брашневи`х, <i>несв., прех.</i> Напрашвам с брашно. <i>Не сипвай брашно в тези чували. Не трябва да ги бра-шневим.</i> брашневя се <i>страд</i> и <i>възвр.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | БРАШНЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който е от брашно. <i>Воденичното кречетало се подхвърляше над сурово търкащите се воденични камъни.. В сандъка се стелеше жълтеникавата брашнена струя.</i> 3. Среб-ров, Избр. разк., 21. | + | <b>БРАШНЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който е от брашно. <i>Воденичното кречетало се подхвърляше над сурово търкащите се воденични камъни.. В сандъка се стелеше жълтеникавата брашнена струя.</i> 3. Среб-ров, Избр. разк., 21. |
2. Който е приготвен от брашно. — <i>Мъни-мъни, патенца!... Мъни-мъни, сестрички!... Елате си, мамините! Дойдете си милинките!... Баба кукурузец ще ви хвърли, брашнена кашица ще ви забърка... О.</i> Василев, УП, 38. | 2. Който е приготвен от брашно. — <i>Мъни-мъни, патенца!... Мъни-мъни, сестрички!... Елате си, мамините! Дойдете си милинките!... Баба кукурузец ще ви хвърли, брашнена кашица ще ви забърка... О.</i> Василев, УП, 38. | ||
| Ред 47: | Ред 49: | ||
— Друга (диал.) форма: брашнян. | — Друга (диал.) форма: брашнян. | ||
---- | ---- | ||
| − | БРАШНЕНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Отгл. същ. от</i> брашня <i>и от</i> брашня се. | + | <b>БРАШНЕНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Отгл. същ. от</i> брашня <i>и от</i> брашня се. |
---- | ---- | ||
| − | БРАШНЕНКА <i>ж. Диал.</i> 1. Отвор на | + | <b>БРАШНЕНКА</b> <i>ж. Диал.</i> 1. Отвор на |
---- | ---- | ||
| − | БРАШНЕНКА | + | <b>БРАШНЕНКА</b> |
Версия от 19:26, 5 декември 2012
БРАХМАН м. Остар. Брамин. Във всякой народ,.. — духовните лица са били начело... Брахманите в Индия имат голямо влияние и власт над народа. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 48-49.
БРАХМАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Брамански, брамински. Акенар е един от боговете на Индия. Според брах-манското баснословие, той бил син на Ви-шну и Сива. ИЗ 1874-1881, 69.
БРАХМИ`Н м. Остар. Брамин.и£ряхлш-ните били жреци на бог Брахма. И. Груев, КВИ (превод), 3.
БРАЦИ`ГОВЕЦ, мн. -вци, м. Мъж, който е роден или живее в Брацигово, град в Родопите; брациговчанин. Величков бе арестуван в една стая с поп Пейо от Брацигово и с други брациговци. Д. Юруков, СбЦГМГ, 222.
БРАЦИ`ГОВКА ж. Жена, която е родена или живее в Брацигово; брациговчанка.
БРАЦИ`ГОВСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Брацигово, град в Южна България. Бра-циговският депутат В. Петлешков, който така също не беше се върнал още, натовари се да събере прокламациите от дворът на бае Ивана. 3. Стоянов, ЗБВ II, 25-26.
БРАЦИГОВЧАНИН, мн. браци`говча-ни, м. Брациговец. След въстанието на Брацигово, въстанало и ближното село Ра-дулово,.. Брациговчане са насърчиле още повече в своето дело. 3. Стоянов, ЗБВ И, 296. На Цариградското шосе се намира градината на бай Коце Марков, брациговчанин, прост човек, градинар, един от Даска-ловите съратници. А. Каралийчев, ПД, 54.
БРАЦИГОВЧАНКА ж. Брациговка.
БРАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от брак1. След кратка брачна цермония в общината у Касабови се събраха двадесетина близки и приятели на младоженците да отпразнуват събитието. Ем. Манов, ДСР, 187. Нашият брачен живот трая само две години. К. Калчев, ДНГ, 28. Съвсем близко зад брачната двойка пък са се изправили кумът и кумата. Св. Минков, РТК, 126. В зори разискрен, брачний пир угасна / на морна вечер в тихите вълни. Д. Дебелянов, Ст, 1936, 44.
О Брачно облекло. Зоол. Особени белези и окраски, които се появяват при мъжките индивиди, по-рядко и при женските, на някои гръбначни животни (риби, земноводни и птици) през периода на размножаването им.
БРАШНАР, -ят, -я, мн. -и, м. Лице, което търгува с брашно. — Чие е това момче? — Плашоково май че е. На Таня Милъов Плашоков — брашнаря, дето дюкяна му е до Мерджановия хан. Чудомир, Избр. пр, 119. Ако има у хамбаро, ке да има и у браш-наро. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 13.
БРАХМАН
БРАШНАРКА ж. 1. Жена, която търгува с брашно. 2. Съпруга на брашнар.
БРАШНАР ЛЪК, мн. няма, м. Простонар. Поминък на брашнар.
БРАПШАРНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Брашненик. — В брашнарника се гонят мишките, а ти бълнуваш за юнашки дрехи. Г. Белев, ПЕМ, 126.
БРАШНАРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от брашнар. Брашнарският склад при Куруча беше пълен със стока — все ще се завърти нещо добро. Д. Немиров, Б, 25.
БРАШНАРСТВО, мн. няма, ср. Поминък на брашнар.
БРАШНЕВЕНЕ ср. Отгл. същ. от бра-шневя и от брашневя се.
БРАП1НЕВЯ,-йш, мин. св. брашневи`х, несв., прех. Напрашвам с брашно. Не сипвай брашно в тези чували. Не трябва да ги бра-шневим. брашневя се страд и възвр.
БРАШНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от брашно. Воденичното кречетало се подхвърляше над сурово търкащите се воденични камъни.. В сандъка се стелеше жълтеникавата брашнена струя. 3. Среб-ров, Избр. разк., 21.
2. Който е приготвен от брашно. — Мъни-мъни, патенца!... Мъни-мъни, сестрички!... Елате си, мамините! Дойдете си милинките!... Баба кукурузец ще ви хвърли, брашнена кашица ще ви забърка... О. Василев, УП, 38.
3. Който е посипан или изцапан с брашно. Из улиците се подаде стар, наведен воденичар, брашнен от горе до долу. Елин Пелин, Съч. II, 90. От къщната врата се подава стрина Стоичковица с тестени ръце, с брашнен сукман. Елин Пелин, Съч. II, 8. Баба Ерина се показа с точилка в ръка и препасана с брашнена престилка. К. Петканов, СВ, 192. Брашнени ръце.
4. В който се държи брашно, предназначен за брашно. Пейчо пръв се опомни, хвана добре торбата и сръчно я изсипа в кошера. Златка взе празната торба от ръцете му, леко я изтърси, после я сдипли на четири и я сложи на ръба на брашнения сандък. К. Петканов, П, 12. Работниците, които идваха да закусват в своите сини комбинезони, станали от цимента сивкави, имаха вид на хора, току-що изскочили от брашнен хамбар. Г. Белев, КВА, 281. Брашнен чувал. О Брашнен чувал. Разг. 1. Човек, от който винаги може да се вземе още нещо, обикновено пари. 2. Сложна работа, в която все още се намират грешки или още може нещо да се добави, направи, въпреки вложения голям труд. Речникът е брашнен чувал.
— Друга (диал.) форма: брашнян.
БРАШНЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от брашня и от брашня се.
БРАШНЕНКА ж. Диал. 1. Отвор на
БРАШНЕНКА
