Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/844“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | БОГОВЛАСТИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Власт, която се счита, че произхожда от Бога и се упражнява от неговите избраници, пророци и под.; богоначалие, теокрация. | + | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БОГОВЛАСТИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Власт, която се счита, че произхожда от Бога и се упражнява от неговите избраници, пророци и под.; богоначалие, теокрация. | ||
---- | ---- | ||
| − | БОГОВСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Индив.</i> Божествен. <i>Той пръв път внушаваше бо-говския нектар на триумфа, почти на славата...</i> Ив. Вазов, Съч. XXIV, 124. | + | <b>БОГОВСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Индив.</i> Божествен. <i>Той пръв път внушаваше бо-говския нектар на триумфа, почти на славата...</i> Ив. Вазов, Съч. XXIV, 124. |
---- | ---- | ||
| − | БОГОДАН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който е даден, дарен от Бога. <i>Като потоци е текла кръв от изповедниците, пекли са ги,.., били ги и с живи клещи месо откъсвали, за да ги принудят да отстъпят от богоданата вяра.</i> 3. Петров и др., ЧБ (превод), 249. <i>От богоданото ни имание да помагаме на бедни и да на-глядваме сироти.</i> Хр. Данов, ППК (превод), 70. | + | <b>БОГОДАН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който е даден, дарен от Бога. <i>Като потоци е текла кръв от изповедниците, пекли са ги,.., били ги и с живи клещи месо откъсвали, за да ги принудят да отстъпят от богоданата вяра.</i> 3. Петров и др., ЧБ (превод), 249. <i>От богоданото ни имание да помагаме на бедни и да на-глядваме сироти.</i> Хр. Данов, ППК (превод), 70. |
---- | ---- | ||
| − | БОГОЗНАМЕНИЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Поличба, знамение. | + | <b>БОГОЗНАМЕНИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Поличба, знамение. |
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | ||
---- | ---- | ||
| − | БОГОИЗБРАН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж. 1. Остар.</i> Който се смята, че е избран, предопределен от Бога; богопомазан. <i>Аз говоря от името на богоизбрания наш василевс. Някои тук знаят това и ще бъдат свидетели пред тия, които не знаят..</i> Д. Талев, С II, 15. <i>Опитен в споровете, с много силни доводи Кирил оборвал противниците си.. Всеки народ според него може и трябва да чете и пише на родния си език, защото няма богоизбрани и богоненавист-ни народи.</i> Ист. VII кл. 22. | + | <b>БОГОИЗБРАН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж. 1. Остар.</i> Който се смята, че е избран, предопределен от Бога; богопомазан. <i>Аз говоря от името на богоизбрания наш василевс. Някои тук знаят това и ще бъдат свидетели пред тия, които не знаят..</i> Д. Талев, С II, 15. <i>Опитен в споровете, с много силни доводи Кирил оборвал противниците си.. Всеки народ според него може и трябва да чете и пише на родния си език, защото няма богоизбрани и богоненавист-ни народи.</i> Ист. VII кл. 22. |
2. <i>Прен. Ирон.</i> Който се смята, че е избраник на съдбата, на случая и притежава изключителни качества, способности или високо положение; богопомазан. <i>Само туй да е поне! / Ами идва в „Българан“. важен мъж богоизбран, / със цилиндър и пенсне.</i> Хр. Смирненски, Съч. II, 131. | 2. <i>Прен. Ирон.</i> Който се смята, че е избраник на съдбата, на случая и притежава изключителни качества, способности или високо положение; богопомазан. <i>Само туй да е поне! / Ами идва в „Българан“. важен мъж богоизбран, / със цилиндър и пенсне.</i> Хр. Смирненски, Съч. II, 131. | ||
| − | 3. Като <i>същ.</i> богоизбран (богоизбранижт>) <i>м.</i>; богоизбрани<те> <i>мн. Ирон.</i> Човек, който се смята, че е избраник на съдбата, на случая и стои над другите по положение или ги превъзхожда по качества, способности; богопомазан. <i>Литературната бохема в | + | 3. Като <i>същ.</i> богоизбран (богоизбранижт>) <i>м.</i>; богоизбрани<те> <i>мн. Ирон.</i> Човек, който се смята, че е избраник на съдбата, на случая и стои над другите по положение или ги превъзхожда по качества, способности; богопомазан. <i>Литературната бохема в ’Арменското кафене“ си бе присвоила правото да утвърждава и развенчава.. Това „признаване“ можеше и да не радва някой „богоизбран“, но то не биваше да го оскърбява.</i> Ив. Богданов, СП, 33. <i>Обича да дружи с богоизбрани.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БОГОИЗБРАНИК, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> Богоизбран човек. <i>Не е по силата на човека, макар и да е богоизбраник, за две или три десетилетия да сътвори такава столица, каквато огромната Римска империя беше сътворила за векове.</i> А. Гуляшки, ЗВ, 64. | + | <b>БОГОИЗБРАНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> Богоизбран човек. <i>Не е по силата на човека, макар и да е богоизбраник, за две или три десетилетия да сътвори такава столица, каквато огромната Римска империя беше сътворила за векове.</i> А. Гуляшки, ЗВ, 64. |
---- | ---- | ||
| − | БОГОЛЕПЕН, -пна, -пно, <i>мн.</i> -пни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който е достоен за Бога по красота, великолепие. <i>Но Сатанаил и след падането си не изгубил своята красота, боголепните украшения и творящата сила.</i> ПСп, 1873, кн. 7-8, 76. | + | <b>БОГОЛЕПЕН</b>, -пна, -пно, <i>мн.</i> -пни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който е достоен за Бога по красота, великолепие. <i>Но Сатанаил и след падането си не изгубил своята красота, боголепните украшения и творящата сила.</i> ПСп, 1873, кн. 7-8, 76. |
---- | ---- | ||
| − | БОГОВЛАСТИЕ | + | <b>БОГОВЛАСТИЕ</b> |
---- | ---- | ||
| − | БОГОЛЕПИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Достойна за Бога красота. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | + | <b>БОГОЛЕПИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Достойна за Бога красота. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. |
---- | ---- | ||
| − | БОГОЛЮБЕЗЕН, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който е мил, скъп, драг на Бога. <i>Дору смирението, колкото и да е свято и богулюбезно, пак без любовта нищо не струва.</i> У, 1871, бр. 1, 335. — <i>Молим ся, да ся присъединят с правата вяра, любов и боголюбезнийт живот всичките хора и да живеем и дъхаме със един и същи дух.</i> 3. Петров и др., ЧБ (превод), 95. | + | <b>БОГОЛЮБЕЗЕН</b>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който е мил, скъп, драг на Бога. <i>Дору смирението, колкото и да е свято и богулюбезно, пак без любовта нищо не струва.</i> У, 1871, бр. 1, 335. — <i>Молим ся, да ся присъединят с правата вяра, любов и боголюбезнийт живот всичките хора и да живеем и дъхаме със един и същи дух.</i> 3. Петров и др., ЧБ (превод), 95. |
---- | ---- | ||
| − | БОГОЛЮБЕН, -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който е обичан от Бога; боголюбим. <i>Противоп.</i> богоненавистен, богоомразен. <i>Имаме си и хаджие / мирни, боголюбни; / имаме си чорбаджие / и животни чудни.</i> Л. Каравелов, Съч. I, 63. | + | <b>БОГОЛЮБЕН</b>, -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който е обичан от Бога; боголюбим. <i>Противоп.</i> богоненавистен, богоомразен. <i>Имаме си и хаджие / мирни, боголюбни; / имаме си чорбаджие / и животни чудни.</i> Л. Каравелов, Съч. I, 63. |
---- | ---- | ||
| − | БОГОЛЮБЕЦ, <i>мн.</i> -бци, <i>м. Остар. Книж.</i> Човек, който обича Бога. <i>Противоп.</i> богомразец, богоненавистник. <i>Ала той бил и боголюбец, па бил и богослужител. Т.</i> Влайков, Пр I, 174. <i>Напразно аз диря по едно слово, по една мисъл само, зад миролюбивия и изнежен боголюбец, царя и вожда на един ратоборен народ.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 38. | + | <b>БОГОЛЮБЕЦ</b>, <i>мн.</i> -бци, <i>м. Остар. Книж.</i> Човек, който обича Бога. <i>Противоп.</i> богомразец, богоненавистник. <i>Ала той бил и боголюбец, па бил и богослужител. Т.</i> Влайков, Пр I, 174. <i>Напразно аз диря по едно слово, по една мисъл само, зад миролюбивия и изнежен боголюбец, царя и вожда на един ратоборен народ.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 38. |
---- | ---- | ||
| − | БОГОЛЮБИ`В, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> 1. Който обича, почита Бога и е предан на християнската религия и църква. <i>Само преди дни, ако му речаха, че с такава стръв ще пожелае нечия смърт, не би повярвал Добри, боголюбивият послушник.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 641. <i>И що може друго нещо да бъде по-желателно и по-честно на една боголюбива и святолюбива християнска душа от да гледа и да посещава такива святи и священи места.</i> Н. Рилски, ОМР III. | + | <b>БОГОЛЮБИ`В</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> 1. Който обича, почита Бога и е предан на християнската религия и църква. <i>Само преди дни, ако му речаха, че с такава стръв ще пожелае нечия смърт, не би повярвал Добри, боголюбивият послушник.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 641. <i>И що може друго нещо да бъде по-желателно и по-честно на една боголюбива и святолюбива християнска душа от да гледа и да посещава такива святи и священи места.</i> Н. Рилски, ОМР III. |
2. С който се изразява, доказва обич, почит към Бога. <i>Една от жените му целуна ръка и той каза няколко поучителни думи: колко христолюбива и с добра душа е била покойната, как със състраданията и боголю-бивите си дела е изкупила волни и неволни прегрешения и как Господ Бог ще й отреди достойно място в небесното си царство.</i> П. Славински, ПЗ, 104-105. | 2. С който се изразява, доказва обич, почит към Бога. <i>Една от жените му целуна ръка и той каза няколко поучителни думи: колко христолюбива и с добра душа е била покойната, как със състраданията и боголю-бивите си дела е изкупила волни и неволни прегрешения и как Господ Бог ще й отреди достойно място в небесното си царство.</i> П. Славински, ПЗ, 104-105. | ||
---- | ---- | ||
| − | БОГОЛЮБИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> 1. Любов, почит към Бога. <i>Противоп.</i> богоненавист, богоненавистничест-во, богомразство (Н. Геров, РБЯ). 2. В съчет. с притеж. местоим. ваш, негов и пр. Към титла на духовно лице или като обръщение за израз на уважение. <i>За привременен управител на Врачанската епархия са определява от екзархията Нег. Бо-голюбие архимандрит Константин.</i> Лет., 1876, 5. <i>Гостът беше игуменът из Киприя-новският манастир и наместникът на сич-</i> | + | <b>БОГОЛЮБИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> 1. Любов, почит към Бога. <i>Противоп.</i> богоненавист, богоненавистничест-во, богомразство (Н. Геров, РБЯ). 2. В съчет. с притеж. местоим. ваш, негов и пр. Към титла на духовно лице или като обръщение за израз на уважение. <i>За привременен управител на Врачанската епархия са определява от екзархията Нег. Бо-голюбие архимандрит Константин.</i> Лет., 1876, 5. <i>Гостът беше игуменът из Киприя-новският манастир и наместникът на сич-</i> |
---- | ---- | ||
| − | БОГОЛЮБИЕ | + | <b>БОГОЛЮБИЕ</b> |
844 | 844 | ||
Версия от 21:28, 5 декември 2012
БОГОВЛАСТИЕ, мн. няма, ср. Книж. Власт, която се счита, че произхожда от Бога и се упражнява от неговите избраници, пророци и под.; богоначалие, теокрация.
БОГОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. Божествен. Той пръв път внушаваше бо-говския нектар на триумфа, почти на славата... Ив. Вазов, Съч. XXIV, 124.
БОГОДАН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е даден, дарен от Бога. Като потоци е текла кръв от изповедниците, пекли са ги,.., били ги и с живи клещи месо откъсвали, за да ги принудят да отстъпят от богоданата вяра. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 249. От богоданото ни имание да помагаме на бедни и да на-глядваме сироти. Хр. Данов, ППК (превод), 70.
БОГОЗНАМЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Поличба, знамение.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
БОГОИЗБРАН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Остар. Който се смята, че е избран, предопределен от Бога; богопомазан. Аз говоря от името на богоизбрания наш василевс. Някои тук знаят това и ще бъдат свидетели пред тия, които не знаят.. Д. Талев, С II, 15. Опитен в споровете, с много силни доводи Кирил оборвал противниците си.. Всеки народ според него може и трябва да чете и пише на родния си език, защото няма богоизбрани и богоненавист-ни народи. Ист. VII кл. 22.
2. Прен. Ирон. Който се смята, че е избраник на съдбата, на случая и притежава изключителни качества, способности или високо положение; богопомазан. Само туй да е поне! / Ами идва в „Българан“. важен мъж богоизбран, / със цилиндър и пенсне. Хр. Смирненски, Съч. II, 131.
3. Като същ. богоизбран (богоизбранижт>) м.; богоизбрани<те> мн. Ирон. Човек, който се смята, че е избраник на съдбата, на случая и стои над другите по положение или ги превъзхожда по качества, способности; богопомазан. Литературната бохема в ’Арменското кафене“ си бе присвоила правото да утвърждава и развенчава.. Това „признаване“ можеше и да не радва някой „богоизбран“, но то не биваше да го оскърбява. Ив. Богданов, СП, 33. Обича да дружи с богоизбрани.
БОГОИЗБРАНИК, мн. -ци, м. Богоизбран човек. Не е по силата на човека, макар и да е богоизбраник, за две или три десетилетия да сътвори такава столица, каквато огромната Римска империя беше сътворила за векове. А. Гуляшки, ЗВ, 64.
БОГОЛЕПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Остар. Книж. Който е достоен за Бога по красота, великолепие. Но Сатанаил и след падането си не изгубил своята красота, боголепните украшения и творящата сила. ПСп, 1873, кн. 7-8, 76.
БОГОВЛАСТИЕ
БОГОЛЕПИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Достойна за Бога красота. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
БОГОЛЮБЕЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Остар. Книж. Който е мил, скъп, драг на Бога. Дору смирението, колкото и да е свято и богулюбезно, пак без любовта нищо не струва. У, 1871, бр. 1, 335. — Молим ся, да ся присъединят с правата вяра, любов и боголюбезнийт живот всичките хора и да живеем и дъхаме със един и същи дух. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 95.
БОГОЛЮБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Остар. Книж. Който е обичан от Бога; боголюбим. Противоп. богоненавистен, богоомразен. Имаме си и хаджие / мирни, боголюбни; / имаме си чорбаджие / и животни чудни. Л. Каравелов, Съч. I, 63.
БОГОЛЮБЕЦ, мн. -бци, м. Остар. Книж. Човек, който обича Бога. Противоп. богомразец, богоненавистник. Ала той бил и боголюбец, па бил и богослужител. Т. Влайков, Пр I, 174. Напразно аз диря по едно слово, по една мисъл само, зад миролюбивия и изнежен боголюбец, царя и вожда на един ратоборен народ. Ив. Вазов, Съч. XV, 38.
БОГОЛЮБИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който обича, почита Бога и е предан на християнската религия и църква. Само преди дни, ако му речаха, че с такава стръв ще пожелае нечия смърт, не би повярвал Добри, боголюбивият послушник. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 641. И що може друго нещо да бъде по-желателно и по-честно на една боголюбива и святолюбива християнска душа от да гледа и да посещава такива святи и священи места. Н. Рилски, ОМР III.
2. С който се изразява, доказва обич, почит към Бога. Една от жените му целуна ръка и той каза няколко поучителни думи: колко христолюбива и с добра душа е била покойната, как със състраданията и боголю-бивите си дела е изкупила волни и неволни прегрешения и как Господ Бог ще й отреди достойно място в небесното си царство. П. Славински, ПЗ, 104-105.
БОГОЛЮБИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. 1. Любов, почит към Бога. Противоп. богоненавист, богоненавистничест-во, богомразство (Н. Геров, РБЯ). 2. В съчет. с притеж. местоим. ваш, негов и пр. Към титла на духовно лице или като обръщение за израз на уважение. За привременен управител на Врачанската епархия са определява от екзархията Нег. Бо-голюбие архимандрит Константин. Лет., 1876, 5. Гостът беше игуменът из Киприя-новският манастир и наместникът на сич-
БОГОЛЮБИЕ
844
