Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/751“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | БИРИНДЖИЯ <i>ед. неизм,мн.</i> -йи, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> Биринджи. <i>Имаше един чап-кун, ама чапкун биринджия.</i> СбНУ XIII, 140. | + | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БИРИНДЖИЯ</b> <i>ед. неизм,мн.</i> -йи, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> Биринджи. <i>Имаше един чап-кун, ама чапкун биринджия.</i> СбНУ XIII, 140. | ||
---- | ---- | ||
| − | БИ`РИЦА <i>ж. Разг. Умал.</i> от бира; би-ричка. — <i>Я ни заведи ти, момче, да си сръбнем по една бирица, както дал Господ.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 42. | + | <b>БИ`РИЦА</b> <i>ж. Разг. Умал.</i> от бира; би-ричка. — <i>Я ни заведи ти, момче, да си сръбнем по една бирица, както дал Господ.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 42. |
---- | ---- | ||
| − | БИ`РИЧКА <i>ж. Разг. Умал. от</i> бира; бирица. <i>За петнайсет минути ще си купи би-ричките, бакалията е на една крачка. В.</i> Пламенов, ПА, 104. <i>Аз не съм алкохолик и .. никога не прекалявам, но не съм и въздържател и ми се иска да изпия една ракия или биричка.</i> Диал., 1990, бр. 28, 14. | + | <b>БИ`РИЧКА</b> <i>ж. Разг. Умал. от</i> бира; бирица. <i>За петнайсет минути ще си купи би-ричките, бакалията е на една крачка. В.</i> Пламенов, ПА, 104. <i>Аз не съм алкохолик и .. никога не прекалявам, но не съм и въздържател и ми се иска да изпия една ракия или биричка.</i> Диал., 1990, бр. 28, 14. |
---- | ---- | ||
| − | БИРЛИ`К, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Разг.</i> Карта за игра с един знак в средата; ас, асо. <i>Картоиграчите започват да чаткат мазните карти върху плочата, която им служи за маса. Те играят нетърпеливо и сприхаво. Чува се от време на време: „Коз, пика, каро, бирлик.“</i> К. Калчев, ПИЖ, 63. | + | <b>БИРЛИ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Разг.</i> Карта за игра с един знак в средата; ас, асо. <i>Картоиграчите започват да чаткат мазните карти върху плочата, която им служи за маса. Те играят нетърпеливо и сприхаво. Чува се от време на време: „Коз, пика, каро, бирлик.“</i> К. Калчев, ПИЖ, 63. |
— От тур. birlik ’единица’. | — От тур. birlik ’единица’. | ||
---- | ---- | ||
| − | БИ`РНИК, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Разг.</i> Служебно лице, което събира данъци, такси и пр.; данъчен агент. <i>От бирника беше с$ получило червено известие за данъците.</i> Й. Йовков, ЧКГ, 79. <i>А виж, излиза, / че бирник царски дошъл е днеска / и сиромаси — тресе ги треска.</i> П. Яворов, Съч. I, 41. — <i>Моята болест беше тежка, имах закъснели данъци.. Дойде бирникът в къщи и описа всичко.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 210. О Секретар-бирник. У нас преди 1944 г. — общински чиновник, който изпълнявал едновременно административна и финансова длъжност. <i>Секретар-бирникът седеше в общинската канцелария и прелистваше оръфания тефтер.</i> М. Марчевски, ГБ, 226. | + | <b>БИ`РНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Разг.</i> Служебно лице, което събира данъци, такси и пр.; данъчен агент. <i>От бирника беше с$ получило червено известие за данъците.</i> Й. Йовков, ЧКГ, 79. <i>А виж, излиза, / че бирник царски дошъл е днеска / и сиромаси — тресе ги треска.</i> П. Яворов, Съч. I, 41. — <i>Моята болест беше тежка, имах закъснели данъци.. Дойде бирникът в къщи и описа всичко.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 210. О Секретар-бирник. У нас преди 1944 г. — общински чиновник, който изпълнявал едновременно административна и финансова длъжност. <i>Секретар-бирникът седеше в общинската канцелария и прелистваше оръфания тефтер.</i> М. Марчевски, ГБ, 226. |
---- | ---- | ||
| − | БИРНИЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Разг.</i> 1. Който се отнася до бирник; бирнишки. <i>Бирническа служба. Бирническа квитанция.</i> | + | <b>БИРНИЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Разг.</i> 1. Който се отнася до бирник; бирнишки. <i>Бирническа служба. Бирническа квитанция.</i> |
2. Като <i>същ.</i> бирническо, <i>мн.</i> -и, <i>ср.</i> Бирни-ческо удостоверение за платени данъци. А <i>ваденето на паспорт,.., сега беше станало бавна и трудна работа. Нужно бе махленско свидетелство, бирническо, поръчители.</i> Ст. Дичев, ЗС II, 555. | 2. Като <i>същ.</i> бирническо, <i>мн.</i> -и, <i>ср.</i> Бирни-ческо удостоверение за платени данъци. А <i>ваденето на паспорт,.., сега беше станало бавна и трудна работа. Нужно бе махленско свидетелство, бирническо, поръчители.</i> Ст. Дичев, ЗС II, 555. | ||
| Ред 17: | Ред 19: | ||
О Бирническо удостоверение. Документ за платени данъци. <i>Свидетелят Константинов твърди, че обвиняемият в това време се е намирал в гражданското отделение. Вадил се бирническо удостоверение. М.</i> Грубешлиева, ПП, 245. | О Бирническо удостоверение. Документ за платени данъци. <i>Свидетелят Константинов твърди, че обвиняемият в това време се е намирал в гражданското отделение. Вадил се бирническо удостоверение. М.</i> Грубешлиева, ПП, 245. | ||
---- | ---- | ||
| − | БИ`РНИЧЕСТВО, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Остар.</i> | + | <b>БИ`РНИЧЕСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Остар.</i> |
1. Само <i>ед.</i> Служба на бирник. | 1. Само <i>ед.</i> Служба на бирник. | ||
| Ред 23: | Ред 25: | ||
2. Учреждение, където работят бирници. | 2. Учреждение, където работят бирници. | ||
---- | ---- | ||
| − | БИРНИШКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Бирнически. <i>Той вадеше от прргрофела призовки, бирнишки квитанции.</i> Й. Йовков, | + | <b>БИРНИШКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Бирнически. <i>Той вадеше от прргрофела призовки, бирнишки квитанции.</i> Й. Йовков, |
---- | ---- | ||
| − | БИРОВИН <i>м. Диал.</i> Селски глашатай. <i>Това прошение ти</i> [на съдията] <i>пращаме ние, селяните, от нашето село, Сврачево, заедно с кмета, с попа,., и с Тонко бирови-на.</i> М. Георгиев, Избр.разк,. 183. | + | <b>БИРОВИН</b> <i>м. Диал.</i> Селски глашатай. <i>Това прошение ти</i> [на съдията] <i>пращаме ние, селяните, от нашето село, Сврачево, заедно с кмета, с попа,., и с Тонко бирови-на.</i> М. Георгиев, Избр.разк,. 183. |
— От унг. bir6. | — От унг. bir6. | ||
---- | ---- | ||
| − | БИРХАЛЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> Заведение, в което се поднасят бира и други спиртни напитки и ястия. <i>Наскоро бяха открили бирхале към клуба на културните дейци.</i> Ст. Поп-тонев, НСС, 149. | + | <b>БИРХАЛЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> Заведение, в което се поднасят бира и други спиртни напитки и ястия. <i>Наскоро бяха открили бирхале към клуба на културните дейци.</i> Ст. Поп-тонев, НСС, 149. |
— Нем. Bierhalle. | — Нем. Bierhalle. | ||
---- | ---- | ||
| − | БИС <i>междум.</i> 1. Възглас на зрители към артисти в театър, на концерт и др., с който се изказва желание за повторно изпълнение. <i>Тогава всички,.., пляскаха с ръце, викаха,</i> <i>тропахр,</i> <i>рикаха</i> <i>„Браво!</i> <i>Браво! Бис! Бис! Бис!“</i> И. Йовков, Разк. I, 181. 2. Като <i>същ.</i> бис, -ът, -а, <i>мн.</i> би`сове, след <i>числ.</i> би`са. <i>Разг.</i> Повторно изпълнение на нещо по желание на публиката. <i>След бисовете и поклоните щедрите артисти продължават програмата с песни и къочеци.</i> Н. Стефанова, РП, 27. | + | <b>БИС</b> <i>междум.</i> 1. Възглас на зрители към артисти в театър, на концерт и др., с който се изказва желание за повторно изпълнение. <i>Тогава всички,.., пляскаха с ръце, викаха,</i> <i>тропахр,</i> <i>рикаха</i> <i>„Браво!</i> <i>Браво! Бис! Бис! Бис!“</i> И. Йовков, Разк. I, 181. 2. Като <i>същ.</i> бис, -ът, -а, <i>мн.</i> би`сове, след <i>числ.</i> би`са. <i>Разг.</i> Повторно изпълнение на нещо по желание на публиката. <i>След бисовете и поклоните щедрите артисти продължават програмата с песни и къочеци.</i> Н. Стефанова, РП, 27. |
О На бис викам (извиквам, изкарвам). За повторно изпълнение (викам). <i>Публиката й хвърляла букети и с нестихващо ръкопляскане я викала на бис.</i> В. Димов, Т, 190. <i>Още при първото ми излизане /../публиката ме извика на бис. Нямах подготвен номер, та повторих същото стихотворение.</i> Ив. Димов, АИДЖ, 35. | О На бис викам (извиквам, изкарвам). За повторно изпълнение (викам). <i>Публиката й хвърляла букети и с нестихващо ръкопляскане я викала на бис.</i> В. Димов, Т, 190. <i>Още при първото ми излизане /../публиката ме извика на бис. Нямах подготвен номер, та повторих същото стихотворение.</i> Ив. Димов, АИДЖ, 35. | ||
| Ред 39: | Ред 41: | ||
— От лат. bis ’два пъти’. | — От лат. bis ’два пъти’. | ||
---- | ---- | ||
| − | БИСЕКСУАЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> 1. За човек — който има признаци и на мъжки, и на женски пол; двуполов, хер-мафродитен. <i>Бисексуален индивид.</i> 2. Който проявява полово влечение към индивиди от двата пола. <i>Мъжът ми е бисексуален. Разкрих ужасната истина, когато без да искам, подслушах един негов телефонен разговор.</i> НЖ, 1999, бр. 23, 2. <i>Ставаме бисексуални през новия век. Хората напълно ще се разкрепостят в сексуалното си поведение през XXI в.</i> 24 часа, 1998, бр. 283, 32. | + | <b>БИСЕКСУАЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> 1. За човек — който има признаци и на мъжки, и на женски пол; двуполов, хер-мафродитен. <i>Бисексуален индивид.</i> 2. Който проявява полово влечение към индивиди от двата пола. <i>Мъжът ми е бисексуален. Разкрих ужасната истина, когато без да искам, подслушах един негов телефонен разговор.</i> НЖ, 1999, бр. 23, 2. <i>Ставаме бисексуални през новия век. Хората напълно ще се разкрепостят в сексуалното си поведение през XXI в.</i> 24 часа, 1998, бр. 283, 32. |
---- | ---- | ||
| − | БИСЕКСУАЛНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Свойство на бисексуален. <i>Хората напълно ще се разкрепостят в сексуалното си поведение през XXI век. Бисексуалността и хомосексуалността ще придобият огромни размери.</i> 24 часа, 1998, бр. 283, 32. | + | <b>БИСЕКСУАЛНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Свойство на бисексуален. <i>Хората напълно ще се разкрепостят в сексуалното си поведение през XXI век. Бисексуалността и хомосексуалността ще придобият огромни размери.</i> 24 часа, 1998, бр. 283, 32. |
---- | ---- | ||
| − | БИСЕКТРИ`СА <i>ж. Геом.</i> Права линия, която минава през върха на ъгъл и го разделя наполовина; ъглополовяща. | + | <b>БИСЕКТРИ`СА</b> <i>ж. Геом.</i> Права линия, която минава през върха на ъгъл и го разделя наполовина; ъглополовяща. |
— От фр. bissectrice през рус. биссектриса. | — От фр. bissectrice през рус. биссектриса. | ||
---- | ---- | ||
| − | БИ`СЕР <i>м.</i> 1. Млечнобяло, светложълто и по-рядко червено зърно, което се образува в черупката на някои миди, използувано за украса; маргарит, перла. <i>Когато между черупката и мантията</i> [на мидата] <i>попадне чуждо тяло /../, мантията започва да отделя варовито вещество .. и постепенно се образува бисерът.</i> В. Кънева-Абаджиева, ЧМ, <i>34. Най — хубави бисери се образуват в</i> | + | <b>БИ`СЕР</b> <i>м.</i> 1. Млечнобяло, светложълто и по-рядко червено зърно, което се образува в черупката на някои миди, използувано за украса; маргарит, перла. <i>Когато между черупката и мантията</i> [на мидата] <i>попадне чуждо тяло /../, мантията започва да отделя варовито вещество .. и постепенно се образува бисерът.</i> В. Кънева-Абаджиева, ЧМ, <i>34. Най — хубави бисери се образуват в</i> |
Версия от 10:20, 5 декември 2012
БИРИНДЖИЯ ед. неизм,мн. -йи, прил. Остар. и диал. Биринджи. Имаше един чап-кун, ама чапкун биринджия. СбНУ XIII, 140.
БИ`РИЦА ж. Разг. Умал. от бира; би-ричка. — Я ни заведи ти, момче, да си сръбнем по една бирица, както дал Господ. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 42.
БИ`РИЧКА ж. Разг. Умал. от бира; бирица. За петнайсет минути ще си купи би-ричките, бакалията е на една крачка. В. Пламенов, ПА, 104. Аз не съм алкохолик и .. никога не прекалявам, но не съм и въздържател и ми се иска да изпия една ракия или биричка. Диал., 1990, бр. 28, 14.
БИРЛИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Разг. Карта за игра с един знак в средата; ас, асо. Картоиграчите започват да чаткат мазните карти върху плочата, която им служи за маса. Те играят нетърпеливо и сприхаво. Чува се от време на време: „Коз, пика, каро, бирлик.“ К. Калчев, ПИЖ, 63.
— От тур. birlik ’единица’.
БИ`РНИК, мн. -ци, м. Разг. Служебно лице, което събира данъци, такси и пр.; данъчен агент. От бирника беше с$ получило червено известие за данъците. Й. Йовков, ЧКГ, 79. А виж, излиза, / че бирник царски дошъл е днеска / и сиромаси — тресе ги треска. П. Яворов, Съч. I, 41. — Моята болест беше тежка, имах закъснели данъци.. Дойде бирникът в къщи и описа всичко. Елин Пелин, Съч. IV, 210. О Секретар-бирник. У нас преди 1944 г. — общински чиновник, който изпълнявал едновременно административна и финансова длъжност. Секретар-бирникът седеше в общинската канцелария и прелистваше оръфания тефтер. М. Марчевски, ГБ, 226.
БИРНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. 1. Който се отнася до бирник; бирнишки. Бирническа служба. Бирническа квитанция.
2. Като същ. бирническо, мн. -и, ср. Бирни-ческо удостоверение за платени данъци. А ваденето на паспорт,.., сега беше станало бавна и трудна работа. Нужно бе махленско свидетелство, бирническо, поръчители. Ст. Дичев, ЗС II, 555.
О Бирническо удостоверение. Документ за платени данъци. Свидетелят Константинов твърди, че обвиняемият в това време се е намирал в гражданското отделение. Вадил се бирническо удостоверение. М. Грубешлиева, ПП, 245.
БИ`РНИЧЕСТВО, мн. -а, ср. Остар.
1. Само ед. Служба на бирник.
2. Учреждение, където работят бирници.
БИРНИШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Бирнически. Той вадеше от прргрофела призовки, бирнишки квитанции. Й. Йовков,
БИРОВИН м. Диал. Селски глашатай. Това прошение ти [на съдията] пращаме ние, селяните, от нашето село, Сврачево, заедно с кмета, с попа,., и с Тонко бирови-на. М. Георгиев, Избр.разк,. 183.
— От унг. bir6.
БИРХАЛЕ, мн. -та, ср. Заведение, в което се поднасят бира и други спиртни напитки и ястия. Наскоро бяха открили бирхале към клуба на културните дейци. Ст. Поп-тонев, НСС, 149.
— Нем. Bierhalle.
БИС междум. 1. Възглас на зрители към артисти в театър, на концерт и др., с който се изказва желание за повторно изпълнение. Тогава всички,.., пляскаха с ръце, викаха, тропахр, рикаха „Браво! Браво! Бис! Бис! Бис!“ И. Йовков, Разк. I, 181. 2. Като същ. бис, -ът, -а, мн. би`сове, след числ. би`са. Разг. Повторно изпълнение на нещо по желание на публиката. След бисовете и поклоните щедрите артисти продължават програмата с песни и къочеци. Н. Стефанова, РП, 27.
О На бис викам (извиквам, изкарвам). За повторно изпълнение (викам). Публиката й хвърляла букети и с нестихващо ръкопляскане я викала на бис. В. Димов, Т, 190. Още при първото ми излизане /../публиката ме извика на бис. Нямах подготвен номер, та повторих същото стихотворение. Ив. Димов, АИДЖ, 35.
— От лат. bis ’два пъти’.
БИСЕКСУАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. За човек — който има признаци и на мъжки, и на женски пол; двуполов, хер-мафродитен. Бисексуален индивид. 2. Който проявява полово влечение към индивиди от двата пола. Мъжът ми е бисексуален. Разкрих ужасната истина, когато без да искам, подслушах един негов телефонен разговор. НЖ, 1999, бр. 23, 2. Ставаме бисексуални през новия век. Хората напълно ще се разкрепостят в сексуалното си поведение през XXI в. 24 часа, 1998, бр. 283, 32.
БИСЕКСУАЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Свойство на бисексуален. Хората напълно ще се разкрепостят в сексуалното си поведение през XXI век. Бисексуалността и хомосексуалността ще придобият огромни размери. 24 часа, 1998, бр. 283, 32.
БИСЕКТРИ`СА ж. Геом. Права линия, която минава през върха на ъгъл и го разделя наполовина; ъглополовяща.
— От фр. bissectrice през рус. биссектриса.
БИ`СЕР м. 1. Млечнобяло, светложълто и по-рядко червено зърно, което се образува в черупката на някои миди, използувано за украса; маргарит, перла. Когато между черупката и мантията [на мидата] попадне чуждо тяло /../, мантията започва да отделя варовито вещество .. и постепенно се образува бисерът. В. Кънева-Абаджиева, ЧМ, 34. Най — хубави бисери се образуват в
