Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/748“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
клеинови киселини, протеини и др., които изграждат клетките в живите организми. <i>Молекулите на биополимерите осигуряват образуването на нови клетки и организми.</i> ЖМБЕ, 15. | клеинови киселини, протеини и др., които изграждат клетките в живите организми. <i>Молекулите на биополимерите осигуряват образуването на нови клетки и организми.</i> ЖМБЕ, 15. | ||
---- | ---- | ||
| − | БИОПРОГНОЗА <i>ж.</i> Прогноза, предвиждания за състоянието на организма в определен ден или период в зависимост от различни природни фактори (атмосферни условия, земен магнетизъм, фази на Луната и др). <i>Биопрогноза .. Днешните магнитни бури могат да бъдат причина много от хората с по-лабилна нервна система да се чувстват психически напрегнати.</i> ДТ, 1999, бр. 306,47. | + | <b>БИОПРОГНОЗА</b> <i>ж.</i> Прогноза, предвиждания за състоянието на организма в определен ден или период в зависимост от различни природни фактори (атмосферни условия, земен магнетизъм, фази на Луната и др). <i>Биопрогноза .. Днешните магнитни бури могат да бъдат причина много от хората с по-лабилна нервна система да се чувстват психически напрегнати.</i> ДТ, 1999, бр. 306,47. |
---- | ---- | ||
| − | БИОПСИЯ <i>ж. Мед.</i> Изрязване на част от жива тъкан или от орган за микроскоп-ско изследване с диагностична цел. <i>Направиха й биопсия и установиха, че туморът е доброкачествен.</i> — От гр. (iioq ’живот’ + о\уц ’гледане’. | + | <b>БИОПСИЯ</b> <i>ж. Мед.</i> Изрязване на част от жива тъкан или от орган за микроскоп-ско изследване с диагностична цел. <i>Направиха й биопсия и установиха, че туморът е доброкачествен.</i> — От гр. (iioq ’живот’ + о\уц ’гледане’. |
---- | ---- | ||
| − | БИОРЕЗОНАНС <i>м. Мед.</i> Вид терапевтично въздействие върху човешкото тяло, при което се използва електрическо или друго поле за създаване на резонанс, премахващ някои вредни вибрации. <i>Д-р Лауmep държи да предупреди хората да не се доверяват на биорезонанса, при който с помощта на електроди могат да се преобразят или премахнат вибрации, мнимо предизвикващи заболявания в тялото.</i> ВЖ, 1999, бр. 13, 9. | + | <b>БИОРЕЗОНАНС</b> <i>м. Мед.</i> Вид терапевтично въздействие върху човешкото тяло, при което се използва електрическо или друго поле за създаване на резонанс, премахващ някои вредни вибрации. <i>Д-р Лауmep държи да предупреди хората да не се доверяват на биорезонанса, при който с помощта на електроди могат да се преобразят или премахнат вибрации, мнимо предизвикващи заболявания в тялото.</i> ВЖ, 1999, бр. 13, 9. |
---- | ---- | ||
| − | БИОРИТЪМ, -ът, -а, <i>мн.</i> -тми, <i>м.</i> Обикн. <i>мн. Спец.</i> Циклични колебания в интензивността и характера на биологичните процеси в живия организъм, осигуряващи възможност за неговото приспособяване към цикличните изменения в околната среда. <i>Вероятно сте чували за биоритмите и за вътрешния часовник. В рамките на денонощието в човешкия организъм настъпват различни промени.</i> ВЖ, 1999, бр. 38, 8. | + | <b>БИОРИТЪМ</b>, -ът, -а, <i>мн.</i> -тми, <i>м.</i> Обикн. <i>мн. Спец.</i> Циклични колебания в интензивността и характера на биологичните процеси в живия организъм, осигуряващи възможност за неговото приспособяване към цикличните изменения в околната среда. <i>Вероятно сте чували за биоритмите и за вътрешния часовник. В рамките на денонощието в човешкия организъм настъпват различни промени.</i> ВЖ, 1999, бр. 38, 8. |
---- | ---- | ||
| − | БИОСИНТЕЗА <i>ж. Биол.</i> Образуване на органичните вещества в организма. | + | <b>БИОСИНТЕЗА</b> <i>ж. Биол.</i> Образуване на органичните вещества в организма. |
---- | ---- | ||
| − | БИОСКОП <i>м. Остар.</i> Стар модел кинопрожекционен апарат. <i>Професор Карл Фр-ъолих принадлежи към групата пионери във филма още от времето, когато нямаше луксозни кина, а малки „биоскопи“.</i> БНТ, 1940, бр. 201, 1. <i>Ще ги видиш на площада „Св. Неделя“, около разнебитения биоскоп, където показват такива старинни картини.</i> И. Йовков, Разк. III, 198. | + | <b>БИОСКОП</b> <i>м. Остар.</i> Стар модел кинопрожекционен апарат. <i>Професор Карл Фр-ъолих принадлежи към групата пионери във филма още от времето, когато нямаше луксозни кина, а малки „биоскопи“.</i> БНТ, 1940, бр. 201, 1. <i>Ще ги видиш на площада „Св. Неделя“, около разнебитения биоскоп, където показват такива старинни картини.</i> И. Йовков, Разк. III, 198. |
---- | ---- | ||
| − | БИОСФЕРА <i>ж. Биол.</i> Горният слой от земната кора, водните басейни върху нея и част от атмосферата, където е възможно да съществува живот. <i>Екологичните проблеми засягат цялата планета: биосферата е една за всички ни.</i> П, 1978, бр. 1, 8. | + | <b>БИОСФЕРА</b> <i>ж. Биол.</i> Горният слой от земната кора, водните басейни върху нея и част от атмосферата, където е възможно да съществува живот. <i>Екологичните проблеми засягат цялата планета: биосферата е една за всички ни.</i> П, 1978, бр. 1, 8. |
---- | ---- | ||
| − | БИОСФЕРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Биол.</i> Който се отнася до биосфера. <i>Биологията изучава живата материя на различни равнища на организация: молекулно, биоценотично и биосферно.</i> Биол. IX кл, 1981, 3. <i>Към 300 кг рибарски мрежи са конфискувани през годината от брако-ниери в националния биосферен резерват „Сребърна“.</i> ДТ, 1999, бр. 326, 4. | + | <b>БИОСФЕРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Биол.</i> Който се отнася до биосфера. <i>Биологията изучава живата материя на различни равнища на организация: молекулно, биоценотично и биосферно.</i> Биол. IX кл, 1981, 3. <i>Към 300 кг рибарски мрежи са конфискувани през годината от брако-ниери в националния биосферен резерват „Сребърна“.</i> ДТ, 1999, бр. 326, 4. |
---- | ---- | ||
| − | БИОТЕРАПИЯ <i>ж. Мед.</i> Терапевтичен метод, при който се използват живи микроорганизми (ферменти и под.) или средата, в която живеят тези микроорганизми. | + | <b>БИОТЕРАПИЯ</b> <i>ж. Мед.</i> Терапевтичен метод, при който се използват живи микроорганизми (ферменти и под.) или средата, в която живеят тези микроорганизми. |
---- | ---- | ||
| − | БИОТЕРМИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Спец.</i> При който се използват топлина и термофилни микроорганизми. <i>Начини на обезвредяване на отпадъците .. 2. Биотер-мичен начин. Основава се на термофилно-то разлагане на отпадъците.</i> Т. Горанов и др., ПА, 352-353. | + | <b>БИОТЕРМИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Спец.</i> При който се използват топлина и термофилни микроорганизми. <i>Начини на обезвредяване на отпадъците .. 2. Биотер-мичен начин. Основава се на термофилно-то разлагане на отпадъците.</i> Т. Горанов и др., ПА, 352-353. |
---- | ---- | ||
| − | БИОТЕХНОЛОГ, <i>мн.</i> -зи, <i>м.</i> Специалист по биотехнологии. <i>Усилията на био-технолозите на този етап са насочени към разработване на приложната област.</i> УД, 1983, бр. 48, 8. | + | <b>БИОТЕХНОЛОГ</b>, <i>мн.</i> -зи, <i>м.</i> Специалист по биотехнологии. <i>Усилията на био-технолозите на този етап са насочени към разработване на приложната област.</i> УД, 1983, бр. 48, 8. |
---- | ---- | ||
| − | БИОТЕХНОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който се отнася до биотехноло-гия. <i>Биотехнологичен метод.</i> | + | <b>БИОТЕХНОЛОГИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който се отнася до биотехноло-гия. <i>Биотехнологичен метод.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БИОТЕХНОЛОГИЯ <i>ж.</i> Съвкупност от технологични методи за използване на живи организми и биологични процеси за производството на материали и продукти с приложение в медицината и промишлеността. <i>Има шанс чрез авангардни биотехнологии скоро да бъде създадена една ваксина, която да предпазва едновременно от 12 болести.</i> ДТ, 1999, бр. 290, 12. <i>Ще може да започне производството на един ценен български продукт на авангардната биотехноло-гия.</i> ЖТ, 1998, бр. 22, 26. <i>Всички кости ще могат да се сменят с изкуствени в резултат от развитието на биотехнологиите.</i> 168 часа, 1999, бр. 50, V. | + | <b>БИОТЕХНОЛОГИЯ</b> <i>ж.</i> Съвкупност от технологични методи за използване на живи организми и биологични процеси за производството на материали и продукти с приложение в медицината и промишлеността. <i>Има шанс чрез авангардни биотехнологии скоро да бъде създадена една ваксина, която да предпазва едновременно от 12 болести.</i> ДТ, 1999, бр. 290, 12. <i>Ще може да започне производството на един ценен български продукт на авангардната биотехноло-гия.</i> ЖТ, 1998, бр. 22, 26. <i>Всички кости ще могат да се сменят с изкуствени в резултат от развитието на биотехнологиите.</i> 168 часа, 1999, бр. 50, V. |
---- | ---- | ||
| − | БИОТИ`П <i>м. Биол.</i> Съвкупност от индивиди със сходни наследствени заложби. | + | <b>БИОТИ`П</b> <i>м. Биол.</i> Съвкупност от индивиди със сходни наследствени заложби. |
---- | ---- | ||
| − | БИОТИ`Т <i>м. Минер.</i> Минерал ог групата на слюдите с черен до кафяв цвят; черна слюда. <i>Биотитът също е еластична, но тъмнооцветена слюда. Нарича се още черна слюда заради чисто черния си цвят.</i> Б. Ангелов, ЗМ, 25 -26. | + | <b>БИОТИ`Т</b> <i>м. Минер.</i> Минерал ог групата на слюдите с черен до кафяв цвят; черна слюда. <i>Биотитът също е еластична, но тъмнооцветена слюда. Нарича се още черна слюда заради чисто черния си цвят.</i> Б. Ангелов, ЗМ, 25 -26. |
— Фр. biotite. | — Фр. biotite. | ||
---- | ---- | ||
| − | БИОТИ`ТОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Минер. Прил. от</i> биотит. <i>Биотитов сианит. Био-титови гнайси.</i> | + | <b>БИОТИ`ТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Минер. Прил. от</i> биотит. <i>Биотитов сианит. Био-титови гнайси.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БИОТИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Биол.</i> Който се отнася до взаимоотношенията между растения, животни и микроорганизми; биотически. | + | <b>БИОТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Биол.</i> Който се отнася до взаимоотношенията между растения, животни и микроорганизми; биотически. |
О Биотични фактори. <i>Биол.</i> Съвкупност от влиянията на едни организми върху други. | О Биотични фактори. <i>Биол.</i> Съвкупност от влиянията на едни организми върху други. | ||
---- | ---- | ||
| − | БИОТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Биол.</i> Който се отнася до взаимоотношенията между растения, животни и микроорганизми; биотичен. <i>Всеки организъм расте и се развива в зависимост от наследствените</i> | + | <b>БИОТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Биол.</i> Който се отнася до взаимоотношенията между растения, животни и микроорганизми; биотичен. <i>Всеки организъм расте и се развива в зависимост от наследствените</i> |
Версия от 10:19, 5 декември 2012
клеинови киселини, протеини и др., които изграждат клетките в живите организми. Молекулите на биополимерите осигуряват образуването на нови клетки и организми. ЖМБЕ, 15.
БИОПРОГНОЗА ж. Прогноза, предвиждания за състоянието на организма в определен ден или период в зависимост от различни природни фактори (атмосферни условия, земен магнетизъм, фази на Луната и др). Биопрогноза .. Днешните магнитни бури могат да бъдат причина много от хората с по-лабилна нервна система да се чувстват психически напрегнати. ДТ, 1999, бр. 306,47.
БИОПСИЯ ж. Мед. Изрязване на част от жива тъкан или от орган за микроскоп-ско изследване с диагностична цел. Направиха й биопсия и установиха, че туморът е доброкачествен. — От гр. (iioq ’живот’ + о\уц ’гледане’.
БИОРЕЗОНАНС м. Мед. Вид терапевтично въздействие върху човешкото тяло, при което се използва електрическо или друго поле за създаване на резонанс, премахващ някои вредни вибрации. Д-р Лауmep държи да предупреди хората да не се доверяват на биорезонанса, при който с помощта на електроди могат да се преобразят или премахнат вибрации, мнимо предизвикващи заболявания в тялото. ВЖ, 1999, бр. 13, 9.
БИОРИТЪМ, -ът, -а, мн. -тми, м. Обикн. мн. Спец. Циклични колебания в интензивността и характера на биологичните процеси в живия организъм, осигуряващи възможност за неговото приспособяване към цикличните изменения в околната среда. Вероятно сте чували за биоритмите и за вътрешния часовник. В рамките на денонощието в човешкия организъм настъпват различни промени. ВЖ, 1999, бр. 38, 8.
БИОСИНТЕЗА ж. Биол. Образуване на органичните вещества в организма.
БИОСКОП м. Остар. Стар модел кинопрожекционен апарат. Професор Карл Фр-ъолих принадлежи към групата пионери във филма още от времето, когато нямаше луксозни кина, а малки „биоскопи“. БНТ, 1940, бр. 201, 1. Ще ги видиш на площада „Св. Неделя“, около разнебитения биоскоп, където показват такива старинни картини. И. Йовков, Разк. III, 198.
БИОСФЕРА ж. Биол. Горният слой от земната кора, водните басейни върху нея и част от атмосферата, където е възможно да съществува живот. Екологичните проблеми засягат цялата планета: биосферата е една за всички ни. П, 1978, бр. 1, 8.
БИОСФЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Биол. Който се отнася до биосфера. Биологията изучава живата материя на различни равнища на организация: молекулно, биоценотично и биосферно. Биол. IX кл, 1981, 3. Към 300 кг рибарски мрежи са конфискувани през годината от брако-ниери в националния биосферен резерват „Сребърна“. ДТ, 1999, бр. 326, 4.
БИОТЕРАПИЯ ж. Мед. Терапевтичен метод, при който се използват живи микроорганизми (ферменти и под.) или средата, в която живеят тези микроорганизми.
БИОТЕРМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. При който се използват топлина и термофилни микроорганизми. Начини на обезвредяване на отпадъците .. 2. Биотер-мичен начин. Основава се на термофилно-то разлагане на отпадъците. Т. Горанов и др., ПА, 352-353.
БИОТЕХНОЛОГ, мн. -зи, м. Специалист по биотехнологии. Усилията на био-технолозите на този етап са насочени към разработване на приложната област. УД, 1983, бр. 48, 8.
БИОТЕХНОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до биотехноло-гия. Биотехнологичен метод.
БИОТЕХНОЛОГИЯ ж. Съвкупност от технологични методи за използване на живи организми и биологични процеси за производството на материали и продукти с приложение в медицината и промишлеността. Има шанс чрез авангардни биотехнологии скоро да бъде създадена една ваксина, която да предпазва едновременно от 12 болести. ДТ, 1999, бр. 290, 12. Ще може да започне производството на един ценен български продукт на авангардната биотехноло-гия. ЖТ, 1998, бр. 22, 26. Всички кости ще могат да се сменят с изкуствени в резултат от развитието на биотехнологиите. 168 часа, 1999, бр. 50, V.
БИОТИ`П м. Биол. Съвкупност от индивиди със сходни наследствени заложби.
БИОТИ`Т м. Минер. Минерал ог групата на слюдите с черен до кафяв цвят; черна слюда. Биотитът също е еластична, но тъмнооцветена слюда. Нарича се още черна слюда заради чисто черния си цвят. Б. Ангелов, ЗМ, 25 -26.
— Фр. biotite.
БИОТИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и. Минер. Прил. от биотит. Биотитов сианит. Био-титови гнайси.
БИОТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Биол. Който се отнася до взаимоотношенията между растения, животни и микроорганизми; биотически.
О Биотични фактори. Биол. Съвкупност от влиянията на едни организми върху други.
БИОТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Биол. Който се отнася до взаимоотношенията между растения, животни и микроорганизми; биотичен. Всеки организъм расте и се развива в зависимост от наследствените
