Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/605“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
2. <i>Рядко.</i> Човек без собствен дом. <i>Мястото е общинско. Настанен съм, значи, като бездомник.</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 274. | 2. <i>Рядко.</i> Човек без собствен дом. <i>Мястото е общинско. Настанен съм, значи, като бездомник.</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 274. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗДОМНИЦА <i>ж.</i> Жена, която няма дом, подслон. <i>Бездомницата притихна. Какво да прави, де да се скрие? Скоро ще изгрее слънцето, а тя още ще се скита на открито, немила-недрага.</i> П. Бобев, ГЕ, 95. | + | <b>БЕЗДОМНИЦА</b> <i>ж.</i> Жена, която няма дом, подслон. <i>Бездомницата притихна. Какво да прави, де да се скрие? Скоро ще изгрее слънцето, а тя още ще се скита на открито, немила-недрага.</i> П. Бобев, ГЕ, 95. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗДОМНИЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, | + | <b>БЕЗДОМНИЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, |
<i>прил.</i> Който се отнася до бездомник. <i>Стихотворението „Арменци“ е написано през 1900 год. Конкретен повод за написването е бездомническата участ на арменските емигранти, прокудени от родината си след 1896 год. от турските тирани.</i> Лит. X кл, 295. <i>Вестниците съобщиха, че софийската община решила да разтури всички бездом-нически къщурки в София.</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 276. | <i>прил.</i> Който се отнася до бездомник. <i>Стихотворението „Арменци“ е написано през 1900 год. Конкретен повод за написването е бездомническата участ на арменските емигранти, прокудени от родината си след 1896 год. от турските тирани.</i> Лит. X кл, 295. <i>Вестниците съобщиха, че софийската община решила да разтури всички бездом-нически къщурки в София.</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 276. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗДОМНИЧЕСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко.</i> Отсъствие, липса на дом, на подслон. <i>По лицата си те носят отпечатъка на мизерията и... бездомничеството на цял един живот.</i> Д. Калфов, ПЮН, 132. | + | <b>БЕЗДОМНИЧЕСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко.</i> Отсъствие, липса на дом, на подслон. <i>По лицата си те носят отпечатъка на мизерията и... бездомничеството на цял един живот.</i> Д. Калфов, ПЮН, 132. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗДОМНО. <i>Рядко. Поет. Нареч. от</i> бездомен. • Обр. <i>Бездомно броди тя</i> [мечтата], / <i>родена в бездомността на мойте дни.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. II, 45. | + | <b>БЕЗДОМНО</b>. <i>Рядко. Поет. Нареч. от</i> бездомен. • Обр. <i>Бездомно броди тя</i> [мечтата], / <i>родена в бездомността на мойте дни.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. II, 45. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗДОМНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Отвл. същ. от</i> бездомен; безприютност. • Обр. <i>Бездомно броди тя</i> [мечтата], / <i>родена в бездомността на мойте дни.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. II, 45. | + | <b>БЕЗДОМНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Отвл. същ. от</i> бездомен; безприютност. • Обр. <i>Бездомно броди тя</i> [мечтата], / <i>родена в бездомността на мойте дни.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. II, 45. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗДОМОВЕН, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Диал.</i> Който е без дом, без подслон; бездомен. <i>Бездомовен като овчер.</i> П. Р. Славейков, БП I, 38. | + | <b>БЕЗДОМОВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Диал.</i> Който е без дом, без подслон; бездомен. <i>Бездомовен като овчер.</i> П. Р. Славейков, БП I, 38. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗДОХОДЕН, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Рядко.</i> Който не е доходен, който не носи доходи. <i>Бездоходна професия.</i> | + | <b>БЕЗДОХОДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Рядко.</i> Който не е доходен, който не носи доходи. <i>Бездоходна професия.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗДОХОДНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко. Отвл. същ. от</i> бездоходен. | + | <b>БЕЗДОХОДНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко. Отвл. същ. от</i> бездоходен. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗДРУГО <i>нареч.</i> Като <i>вмет. дума</i> | + | <b>БЕЗДРУГО</b> <i>нареч.</i> Като <i>вмет. дума</i> |
1. За подчертаване, че нещо съществува, е или се осъществява безусловно, непременно, без никакво съмнение; несъмнено, разбира се, непременно. <i>Ще ти пиша чрез твоя учител Вардарски. Иди при него след петнайсет дни и ако дотогава няма писмо от мене, отивай през два-три дни, докато се получи. Аз ще пиша бездруго.</i> Д. Талев, ПК, 503-504. <i>Това бездруго е сложно изречение. А Той бездруго закъсняваше вече.</i> | 1. За подчертаване, че нещо съществува, е или се осъществява безусловно, непременно, без никакво съмнение; несъмнено, разбира се, непременно. <i>Ще ти пиша чрез твоя учител Вардарски. Иди при него след петнайсет дни и ако дотогава няма писмо от мене, отивай през два-три дни, докато се получи. Аз ще пиша бездруго.</i> Д. Талев, ПК, 503-504. <i>Това бездруго е сложно изречение. А Той бездруго закъсняваше вече.</i> | ||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
<i>Нещо със стомаха не съм в ред.</i> К. Странджев, ЖБ, 5. <i>Бе използвал влиянието си пред общинарите да дадат на Митата срещу нищожен наем опразнената еврейска къща, която и бездруго след изселването не се знаеше точно кому принадлежи.</i> Р. Сугарев, СС, 93. | <i>Нещо със стомаха не съм в ред.</i> К. Странджев, ЖБ, 5. <i>Бе използвал влиянието си пред общинарите да дадат на Митата срещу нищожен наем опразнената еврейска къща, която и бездруго след изселването не се знаеше точно кому принадлежи.</i> Р. Сугарев, СС, 93. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗДУХОВЕН, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Книж.</i> 1. Който се отличава с отсъствие, липса на духовност. <i>Бездуховно време.</i> | + | <b>БЕЗДУХОВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Книж.</i> 1. Който се отличава с отсъствие, липса на духовност. <i>Бездуховно време.</i> |
2. Като <i>същ.</i> бездуховното <i>ср.</i> Отсъствие, липса на духовност; бездуховност. <i>„Минути на мълчание“ ни карат да вярваме във високия смисъл на поезията. Дори когато нейната борба с пошлото и бездуховното, .. ни се струва почти обречена.</i> В. Попов, КЖ, 20. | 2. Като <i>същ.</i> бездуховното <i>ср.</i> Отсъствие, липса на духовност; бездуховност. <i>„Минути на мълчание“ ни карат да вярваме във високия смисъл на поезията. Дори когато нейната борба с пошлото и бездуховното, .. ни се струва почти обречена.</i> В. Попов, КЖ, 20. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗДУХОВНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> 1. Качество или проява на бездухо-вен. | + | <b>БЕЗДУХОВНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> 1. Качество или проява на бездухо-вен. |
2. Отсъствие, липса на духовност. <i>Четиридесет години българинът тайно се кръстеше и плахо поглеждаше към небето, очаквайки всеки миг бруталната намеса на нетърпимостта, на грубиянството, на без-духовността.</i> Дем., 1990, бр. 46-47, 1. | 2. Отсъствие, липса на духовност. <i>Четиридесет години българинът тайно се кръстеше и плахо поглеждаше към небето, очаквайки всеки миг бруталната намеса на нетърпимостта, на грубиянството, на без-духовността.</i> Дем., 1990, бр. 46-47, 1. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗДУШЕН, -шна, -шно, <i>мн.</i> -шни, <i>прил. 1. Книж.</i> Който не проявява признаци на живот; безжизнен, мъртъв. — <i>И като прекършен от буря клон тя се поваля над бездушния вече труп...</i> Т. Влайков, Пр I, 40. <i>Една жена вика: „Чуйте! срам!“ и пушна / към войската царска и падна бездушна, / и гърмът разклати смаений народ!</i> Ив. Вазов, Съч. I, 179. <i>Барикади срутени, бездушни тела, / пустота и кошмар безпощаден.</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 71. | + | <b>БЕЗДУШЕН</b>, -шна, -шно, <i>мн.</i> -шни, <i>прил. 1. Книж.</i> Който не проявява признаци на живот; безжизнен, мъртъв. — <i>И като прекършен от буря клон тя се поваля над бездушния вече труп...</i> Т. Влайков, Пр I, 40. <i>Една жена вика: „Чуйте! срам!“ и пушна / към войската царска и падна бездушна, / и гърмът разклати смаений народ!</i> Ив. Вазов, Съч. I, 179. <i>Барикади срутени, бездушни тела, / пустота и кошмар безпощаден.</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 71. |
2. <i>Рядко.</i> За предмети — неодушевен. <i>Още след първите няколко удара стана нещо с него — питото му се отпусна и като че ли тоягата падаше върху бездушна вещ.</i> Д. Талев, И, 356. <i>Вещите или бездушните неща не ся хранят.</i> И. Груев, Лет., 1869, 86. | 2. <i>Рядко.</i> За предмети — неодушевен. <i>Още след първите няколко удара стана нещо с него — питото му се отпусна и като че ли тоягата падаше върху бездушна вещ.</i> Д. Талев, И, 356. <i>Вещите или бездушните неща не ся хранят.</i> И. Груев, Лет., 1869, 86. | ||
| Ред 45: | Ред 45: | ||
4. Който е свойствен на човек, неспособен да прояви съчувствие. <i>От цялата му личност лъхаше романтиката на минали фео</i> | 4. Който е свойствен на човек, неспособен да прояви съчувствие. <i>От цялата му личност лъхаше романтиката на минали фео</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗДУШЕН | + | <b>БЕЗДУШЕН</b> |
Версия от 09:01, 5 декември 2012
2. Рядко. Човек без собствен дом. Мястото е общинско. Настанен съм, значи, като бездомник. Г. Караславов, Избр. съч. II, 274.
БЕЗДОМНИЦА ж. Жена, която няма дом, подслон. Бездомницата притихна. Какво да прави, де да се скрие? Скоро ще изгрее слънцето, а тя още ще се скита на открито, немила-недрага. П. Бобев, ГЕ, 95.
БЕЗДОМНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Който се отнася до бездомник. Стихотворението „Арменци“ е написано през 1900 год. Конкретен повод за написването е бездомническата участ на арменските емигранти, прокудени от родината си след 1896 год. от турските тирани. Лит. X кл, 295. Вестниците съобщиха, че софийската община решила да разтури всички бездом-нически къщурки в София. Г. Караславов, Избр. съч. II, 276.
БЕЗДОМНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Рядко. Отсъствие, липса на дом, на подслон. По лицата си те носят отпечатъка на мизерията и... бездомничеството на цял един живот. Д. Калфов, ПЮН, 132.
БЕЗДОМНО. Рядко. Поет. Нареч. от бездомен. • Обр. Бездомно броди тя [мечтата], / родена в бездомността на мойте дни. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 45.
БЕЗДОМНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от бездомен; безприютност. • Обр. Бездомно броди тя [мечтата], / родена в бездомността на мойте дни. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 45.
БЕЗДОМОВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Диал. Който е без дом, без подслон; бездомен. Бездомовен като овчер. П. Р. Славейков, БП I, 38.
БЕЗДОХОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Рядко. Който не е доходен, който не носи доходи. Бездоходна професия.
БЕЗДОХОДНОСТ, -тта, мн. няма, ср. Рядко. Отвл. същ. от бездоходен.
БЕЗДРУГО нареч. Като вмет. дума
1. За подчертаване, че нещо съществува, е или се осъществява безусловно, непременно, без никакво съмнение; несъмнено, разбира се, непременно. Ще ти пиша чрез твоя учител Вардарски. Иди при него след петнайсет дни и ако дотогава няма писмо от мене, отивай през два-три дни, докато се получи. Аз ще пиша бездруго. Д. Талев, ПК, 503-504. Това бездруго е сложно изречение. А Той бездруго закъсняваше вече.
2. За подчертаване, че нещо съществува или става независимо от някого или от обстоятелствата, че има някакво фактическо положение, което не може да се промени; тъй или инак, и така, и така, във всеки случай. Инспектор Димитров престана да слуша, той и бездруго нищо не разбираше от думите. Д. Шумналиев, ПЛ, 18. — И бездруго ми се щеше да отскоча до доктора Владо.
бездомница
Нещо със стомаха не съм в ред. К. Странджев, ЖБ, 5. Бе използвал влиянието си пред общинарите да дадат на Митата срещу нищожен наем опразнената еврейска къща, която и бездруго след изселването не се знаеше точно кому принадлежи. Р. Сугарев, СС, 93.
БЕЗДУХОВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. 1. Който се отличава с отсъствие, липса на духовност. Бездуховно време.
2. Като същ. бездуховното ср. Отсъствие, липса на духовност; бездуховност. „Минути на мълчание“ ни карат да вярваме във високия смисъл на поезията. Дори когато нейната борба с пошлото и бездуховното, .. ни се струва почти обречена. В. Попов, КЖ, 20.
БЕЗДУХОВНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. 1. Качество или проява на бездухо-вен.
2. Отсъствие, липса на духовност. Четиридесет години българинът тайно се кръстеше и плахо поглеждаше към небето, очаквайки всеки миг бруталната намеса на нетърпимостта, на грубиянството, на без-духовността. Дем., 1990, бр. 46-47, 1.
БЕЗДУШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Книж. Който не проявява признаци на живот; безжизнен, мъртъв. — И като прекършен от буря клон тя се поваля над бездушния вече труп... Т. Влайков, Пр I, 40. Една жена вика: „Чуйте! срам!“ и пушна / към войската царска и падна бездушна, / и гърмът разклати смаений народ! Ив. Вазов, Съч. I, 179. Барикади срутени, бездушни тела, / пустота и кошмар безпощаден. Хр. Смирненски, Съч. I, 71.
2. Рядко. За предмети — неодушевен. Още след първите няколко удара стана нещо с него — питото му се отпусна и като че ли тоягата падаше върху бездушна вещ. Д. Талев, И, 356. Вещите или бездушните неща не ся хранят. И. Груев, Лет., 1869, 86.
3. Който не проявява или не е способен да прояви съчувствие, отзивчивост; безсърдечен, безчувствен. Противоп. чувствителен, отзивчив, сърдечен. Не мога да удържа възмущението си, когато слушам такива бездушни хора. Малко ли бяха страданията на момчетата? Поне сега — малко повече великодушие! Ив. Вазов, Съч. XVIII, 89. — Ще се зарека веднъж завинаги да не ходя и да не споделям с никого. — Гледай сега, ти и мене обиждаш, бай Симеоне. Кои са тези бездушни същества, към които ме причисляваш? Н. Стефанова, ОС, 135. Не става ли и той студен, бездушен администратор като много други, които говорят за грижи към човека, а пет пари не дават за него? М. Марчевски, П, 224.
4. Който е свойствен на човек, неспособен да прояви съчувствие. От цялата му личност лъхаше романтиката на минали фео
БЕЗДУШЕН
