Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/543“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | БАРБЕКЮ, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> 1. Скара за печене на месо на открито, обикн. с дървени въглища. <i>На димящите барбекюта .. цвърчаха мръвки, които никога не са се докосвали до хладилник.</i> ДТ, 1999, бр. 262, 5. <i>Парчетата агнешко .. престояват в маринатата 4 часа. Пекат се на барбекю 10-15 минути.</i> 24 часа, 1999, бр. 212, 11.// Запален огън за печене на скара, обикн. с дървени въглища. <i>Разноцветните сенници, разпънати около алпинеум с малко фонтанче и откритото барбекю, създават весела и приветлива атмосфера.</i> СТ, 1999, бр. 41, 27. | + | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БАРБЕКЮ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> 1. Скара за печене на месо на открито, обикн. с дървени въглища. <i>На димящите барбекюта .. цвърчаха мръвки, които никога не са се докосвали до хладилник.</i> ДТ, 1999, бр. 262, 5. <i>Парчетата агнешко .. престояват в маринатата 4 часа. Пекат се на барбекю 10-15 минути.</i> 24 часа, 1999, бр. 212, 11.// Запален огън за печене на скара, обикн. с дървени въглища. <i>Разноцветните сенници, разпънати около алпинеум с малко фонтанче и откритото барбекю, създават весела и приветлива атмосфера.</i> СТ, 1999, бр. 41, 27. | ||
2. Градинско увеселение или домашен прием на открито, на който се поднасят блюда, приготвени на такава скара. <i>Зад къщата има и градина за барбекю.</i> НТ, 1999, бр. 162, 11. | 2. Градинско увеселение или домашен прием на открито, на който се поднасят блюда, приготвени на такава скара. <i>Зад къщата има и градина за барбекю.</i> НТ, 1999, бр. 162, 11. | ||
| Ред 7: | Ред 9: | ||
— От амер. <i>хаитянски</i> през англ. barbecue. | — От амер. <i>хаитянски</i> през англ. barbecue. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАРБИТУРОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Обикн. в съчет.: Барбитурова киселина. <i>Хим.</i> Органично съединение, получавано от кондензацията на урина с етер, чиито производни притежават силно сънотворно действие. | + | <b>БАРБИТУРОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Обикн. в съчет.: Барбитурова киселина. <i>Хим.</i> Органично съединение, получавано от кондензацията на урина с етер, чиито производни притежават силно сънотворно действие. |
---- | ---- | ||
| − | БАРБОНКА <i>ж. Диал.</i> Барабонка. <i>Чар-ничовите ягоди (барбонки) с жадност ги ядет кокошките, юрдечките, фитките, патките и другите домашни птици. 3.</i> Княжески, ПРШ (превод), 7. | + | <b>БАРБОНКА</b> <i>ж. Диал.</i> Барабонка. <i>Чар-ничовите ягоди (барбонки) с жадност ги ядет кокошките, юрдечките, фитките, патките и другите домашни птици. 3.</i> Княжески, ПРШ (превод), 7. |
---- | ---- | ||
| − | БАРБУН <i>м.</i> Дребна морска риба с продълговато, покрито с големи люспи пъстро-червено тяло, страните и корема бели, с две дълги мустачета на долната устна. Mullus barbatus ponticus. <i>Барбунът се среща по крайбрежните води само през топлия сезон на годината.</i> П. Дренски, РБ, 204. <i>За пържена риба, обаче, ще отскочим до Гърция,.. Там, на брега на морето, ще ви предложа червени, като позлатени, барбуни.</i> К. Константинов, СЧЗ, 170-171. <i>В два дни гнездото става готово и женската като снесе тамо яйцата (. .) си, мъжката накъсва, та донася още листие и покрива с тях яйцата отгоре .., а за да не дойде друга риба да разбърка, барбунът стои над него като страж, та пази цели три недели.</i> ИЗ 18/4-1881, 149. | + | <b>БАРБУН</b> <i>м.</i> Дребна морска риба с продълговато, покрито с големи люспи пъстро-червено тяло, страните и корема бели, с две дълги мустачета на долната устна. Mullus barbatus ponticus. <i>Барбунът се среща по крайбрежните води само през топлия сезон на годината.</i> П. Дренски, РБ, 204. <i>За пържена риба, обаче, ще отскочим до Гърция,.. Там, на брега на морето, ще ви предложа червени, като позлатени, барбуни.</i> К. Константинов, СЧЗ, 170-171. <i>В два дни гнездото става готово и женската като снесе тамо яйцата (. .) си, мъжката накъсва, та донася още листие и покрива с тях яйцата отгоре .., а за да не дойде друга риба да разбърка, барбунът стои над него като страж, та пази цели три недели.</i> ИЗ 18/4-1881, 149. |
---- | ---- | ||
| − | БАРБУНКА <i>ж. Умал. от</i> барбуня; малка барбуня. <i>Софрата не се поддавала на описание: .. А риби! От големия омар до малката барбунка.</i> Хр. Бръзицов, НЦ, $02. | + | <b>БАРБУНКА</b> <i>ж. Умал. от</i> барбуня; малка барбуня. <i>Софрата не се поддавала на описание: .. А риби! От големия омар до малката барбунка.</i> Хр. Бръзицов, НЦ, $02. |
---- | ---- | ||
| − | БАРБУНЯ <i>ж.</i> Барбун. <i>От рибите тук живеят някои видове попчета, морските кучки, барбунята и др.</i> В. Кънева-Абаджи-ева, ЧМ, 13. <i>През лятото тези риби от-съствуват в крайбрежните води — .. На тяхно място са дошли нови видове — хамсия, сафрид, барбуня, които предпочитат топлите води.</i> П. Коларов, РП, 4. | + | <b>БАРБУНЯ</b> <i>ж.</i> Барбун. <i>От рибите тук живеят някои видове попчета, морските кучки, барбунята и др.</i> В. Кънева-Абаджи-ева, ЧМ, 13. <i>През лятото тези риби от-съствуват в крайбрежните води — .. На тяхно място са дошли нови видове — хамсия, сафрид, барбуня, които предпочитат топлите води.</i> П. Коларов, РП, 4. |
---- | ---- | ||
| − | БАРБЕКЮ | + | <b>БАРБЕКЮ</b> |
— От <i>ит.</i> barbone през <i>тур.</i> barbunya. | — От <i>ит.</i> barbone през <i>тур.</i> barbunya. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАРБУТ<sup>1</sup> <i>м.</i> Хазартна игра с три зара, в която печели онзи, който е получил най-голям брой точки. <i>При него често се събираха най — запалените играчи на белот и барбут и понякога до разсъмване разиграваха доста едри суми. Парите минаваха от ръка на ръка.</i> В. Нешков, Н, 95. | + | <b>БАРБУТ</b><sup>1</sup> <i>м.</i> Хазартна игра с три зара, в която печели онзи, който е получил най-голям брой точки. <i>При него често се събираха най — запалените играчи на белот и барбут и понякога до разсъмване разиграваха доста едри суми. Парите минаваха от ръка на ръка.</i> В. Нешков, Н, 95. |
<i>— Тур.</i> barbut. | <i>— Тур.</i> barbut. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАРБУТ<sup>2</sup> <i>м.</i> Стара дребна турска златна или сребърна монета; барбутка. <i>И. .. посипаха се жълтици. Между тях какви ли не щеш: маджарски пендари, турски пендари, .</i> | + | <b>БАРБУТ</b><sup>2</sup> <i>м.</i> Стара дребна турска златна или сребърна монета; барбутка. <i>И. .. посипаха се жълтици. Между тях какви ли не щеш: маджарски пендари, турски пендари, .</i> |
<i>барбути, ирмилички.</i> Ст. Чилингиров, ХНН, 48. | <i>барбути, ирмилички.</i> Ст. Чилингиров, ХНН, 48. | ||
| Ред 31: | Ред 33: | ||
<i>— Тур.</i> barbut. | <i>— Тур.</i> barbut. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАРБУТКА <i>ж.</i> Барбут<sup>2</sup>. <i>Нагреби жълти кременци, / нагреби бели барбутке, / откупи тия цинцаре.</i> Нар. пес., СбНУ XLI, 424. | + | <b>БАРБУТКА</b> <i>ж.</i> Барбут<sup>2</sup>. <i>Нагреби жълти кременци, / нагреби бели барбутке, / откупи тия цинцаре.</i> Нар. пес., СбНУ XLI, 424. |
---- | ---- | ||
| − | БАРВАМ, -аш, <i>несв.;</i> барна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> барнат, <i>св., прех. Разг.</i> 1. Докосвам с ръка, с пръст някого или нещо за кратко време, веднъж с едно посягане; пипвам. — <i>Бре! — Бре! — чудеха се наоколо, а някои пристъпяха по-близо и посягаха към камионетката, пипаха тук-там боязливо. — Барни, барни! -подвикваше Карловеца и тихо се смееше.</i> Б. Несторов, СР, 214. <i>А и това, моят баща, .., какъв човек беше. Суров човек .. Ха барнеш нещо, току изблещи очи: „Не пипай, каже, това е мое.“</i> Кр. Григоров, Р, 174. — <i>Случвало ли ти се е да закачиш ученичка? Митю Христов учудено разшири очите,си. — Ей тъй, да барнеш де! — помогна му младият. М.</i> Яворски, ХП, 121. | + | <b>БАРВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> барна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> барнат, <i>св., прех. Разг.</i> 1. Докосвам с ръка, с пръст някого или нещо за кратко време, веднъж с едно посягане; пипвам. — <i>Бре! — Бре! — чудеха се наоколо, а някои пристъпяха по-близо и посягаха към камионетката, пипаха тук-там боязливо. — Барни, барни! -подвикваше Карловеца и тихо се смееше.</i> Б. Несторов, СР, 214. <i>А и това, моят баща, .., какъв човек беше. Суров човек .. Ха барнеш нещо, току изблещи очи: „Не пипай, каже, това е мое.“</i> Кр. Григоров, Р, 174. — <i>Случвало ли ти се е да закачиш ученичка? Митю Христов учудено разшири очите,си. — Ей тъй, да барнеш де! — помогна му младият. М.</i> Яворски, ХП, 121. |
2. Извършвам нещо, свършвам някаква работа; пипвам. <i>Преди да се ожени, нищо не барваше в къщи.</i> | 2. Извършвам нещо, свършвам някаква работа; пипвам. <i>Преди да се ожени, нищо не барваше в къщи.</i> | ||
| Ред 39: | Ред 41: | ||
3. С отриц. не. Не обезпокоявам, не задявам, не закачам<sup>2</sup> , оставям на спокойствие; пипвам. <i>Савата мълчеше .. Той помоли пазача да я настани в едно от фабричните помещения. Кула примираше за сън, .. — Ще лежиш, докато уредя работата. Никой няма да те барне повече.</i> Ив. Хаджимарчев, ОК, 221. <i>Видяха се и общинарите в чудо: търговецът имал големи достове, не смеят да го барнат.</i> Н. Хайтов, ДР, 73. барвам се, барна се I. <i>Страд. от</i> барвам. П. <i>Възвр. от</i> барвам в 1 знач. | 3. С отриц. не. Не обезпокоявам, не задявам, не закачам<sup>2</sup> , оставям на спокойствие; пипвам. <i>Савата мълчеше .. Той помоли пазача да я настани в едно от фабричните помещения. Кула примираше за сън, .. — Ще лежиш, докато уредя работата. Никой няма да те барне повече.</i> Ив. Хаджимарчев, ОК, 221. <i>Видяха се и общинарите в чудо: търговецът имал големи достове, не смеят да го барнат.</i> Н. Хайтов, ДР, 73. барвам се, барна се I. <i>Страд. от</i> барвам. П. <i>Възвр. от</i> барвам в 1 знач. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАРВАНЕ <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> барвам <i>и от</i> барвам се; пипване. | + | <b>БАРВАНЕ</b> <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> барвам <i>и от</i> барвам се; пипване. |
---- | ---- | ||
| − | БАРД, бардът, барда, <i>мн.</i> бардове, след <i>числ.</i> барда, <i>м. Книж.</i> У келтите — странстващ народен поет-певец, който възпявал боговете, героите, природата, любовта и женската красота. <i>Каледонянете, жители на Северна Шотландия, имали комахай непре-</i> | + | <b>БАРД</b>, бардът, барда, <i>мн.</i> бардове, след <i>числ.</i> барда, <i>м. Книж.</i> У келтите — странстващ народен поет-певец, който възпявал боговете, героите, природата, любовта и женската красота. <i>Каледонянете, жители на Северна Шотландия, имали комахай непре-</i> |
---- | ---- | ||
| − | БАРД | + | <b>БАРД</b> |
Версия от 00:20, 5 декември 2012
БАРБЕКЮ, мн. -та, ср. 1. Скара за печене на месо на открито, обикн. с дървени въглища. На димящите барбекюта .. цвърчаха мръвки, които никога не са се докосвали до хладилник. ДТ, 1999, бр. 262, 5. Парчетата агнешко .. престояват в маринатата 4 часа. Пекат се на барбекю 10-15 минути. 24 часа, 1999, бр. 212, 11.// Запален огън за печене на скара, обикн. с дървени въглища. Разноцветните сенници, разпънати около алпинеум с малко фонтанче и откритото барбекю, създават весела и приветлива атмосфера. СТ, 1999, бр. 41, 27.
2. Градинско увеселение или домашен прием на открито, на който се поднасят блюда, приготвени на такава скара. Зад къщата има и градина за барбекю. НТ, 1999, бр. 162, 11.
3. Месно блюдо, приготвено чрез печене на такава скара. Най-известният сос за барбекю е на доматена основа .. Гъбените сосове също са добро допълнение към барбекюто. 24 часа, 1999, бр. 212, 11.
— От амер. хаитянски през англ. barbecue.
БАРБИТУРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Барбитурова киселина. Хим. Органично съединение, получавано от кондензацията на урина с етер, чиито производни притежават силно сънотворно действие.
БАРБОНКА ж. Диал. Барабонка. Чар-ничовите ягоди (барбонки) с жадност ги ядет кокошките, юрдечките, фитките, патките и другите домашни птици. 3. Княжески, ПРШ (превод), 7.
БАРБУН м. Дребна морска риба с продълговато, покрито с големи люспи пъстро-червено тяло, страните и корема бели, с две дълги мустачета на долната устна. Mullus barbatus ponticus. Барбунът се среща по крайбрежните води само през топлия сезон на годината. П. Дренски, РБ, 204. За пържена риба, обаче, ще отскочим до Гърция,.. Там, на брега на морето, ще ви предложа червени, като позлатени, барбуни. К. Константинов, СЧЗ, 170-171. В два дни гнездото става готово и женската като снесе тамо яйцата (. .) си, мъжката накъсва, та донася още листие и покрива с тях яйцата отгоре .., а за да не дойде друга риба да разбърка, барбунът стои над него като страж, та пази цели три недели. ИЗ 18/4-1881, 149.
БАРБУНКА ж. Умал. от барбуня; малка барбуня. Софрата не се поддавала на описание: .. А риби! От големия омар до малката барбунка. Хр. Бръзицов, НЦ, $02.
БАРБУНЯ ж. Барбун. От рибите тук живеят някои видове попчета, морските кучки, барбунята и др. В. Кънева-Абаджи-ева, ЧМ, 13. През лятото тези риби от-съствуват в крайбрежните води — .. На тяхно място са дошли нови видове — хамсия, сафрид, барбуня, които предпочитат топлите води. П. Коларов, РП, 4.
БАРБЕКЮ
— От ит. barbone през тур. barbunya.
БАРБУТ1 м. Хазартна игра с три зара, в която печели онзи, който е получил най-голям брой точки. При него често се събираха най — запалените играчи на белот и барбут и понякога до разсъмване разиграваха доста едри суми. Парите минаваха от ръка на ръка. В. Нешков, Н, 95.
— Тур. barbut.
БАРБУТ2 м. Стара дребна турска златна или сребърна монета; барбутка. И. .. посипаха се жълтици. Между тях какви ли не щеш: маджарски пендари, турски пендари, .
барбути, ирмилички. Ст. Чилингиров, ХНН, 48.
— Тур. barbut.
БАРБУТКА ж. Барбут2. Нагреби жълти кременци, / нагреби бели барбутке, / откупи тия цинцаре. Нар. пес., СбНУ XLI, 424.
БАРВАМ, -аш, несв.; барна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. барнат, св., прех. Разг. 1. Докосвам с ръка, с пръст някого или нещо за кратко време, веднъж с едно посягане; пипвам. — Бре! — Бре! — чудеха се наоколо, а някои пристъпяха по-близо и посягаха към камионетката, пипаха тук-там боязливо. — Барни, барни! -подвикваше Карловеца и тихо се смееше. Б. Несторов, СР, 214. А и това, моят баща, .., какъв човек беше. Суров човек .. Ха барнеш нещо, току изблещи очи: „Не пипай, каже, това е мое.“ Кр. Григоров, Р, 174. — Случвало ли ти се е да закачиш ученичка? Митю Христов учудено разшири очите,си. — Ей тъй, да барнеш де! — помогна му младият. М. Яворски, ХП, 121.
2. Извършвам нещо, свършвам някаква работа; пипвам. Преди да се ожени, нищо не барваше в къщи.
3. С отриц. не. Не обезпокоявам, не задявам, не закачам2 , оставям на спокойствие; пипвам. Савата мълчеше .. Той помоли пазача да я настани в едно от фабричните помещения. Кула примираше за сън, .. — Ще лежиш, докато уредя работата. Никой няма да те барне повече. Ив. Хаджимарчев, ОК, 221. Видяха се и общинарите в чудо: търговецът имал големи достове, не смеят да го барнат. Н. Хайтов, ДР, 73. барвам се, барна се I. Страд. от барвам. П. Възвр. от барвам в 1 знач.
БАРВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от барвам и от барвам се; пипване.
БАРД, бардът, барда, мн. бардове, след числ. барда, м. Книж. У келтите — странстващ народен поет-певец, който възпявал боговете, героите, природата, любовта и женската красота. Каледонянете, жители на Северна Шотландия, имали комахай непре-
БАРД
