Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/496“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
— От гр. pgtaiq ’стъпка, опора’. | — От гр. pgtaiq ’стъпка, опора’. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАЗАЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Мед.</i> Разположен ниско, в основата; основен. <i>Базална артерия. Базален слой на кожата.</i> | + | <b>БАЗАЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Мед.</i> Разположен ниско, в основата; основен. <i>Базална артерия. Базален слой на кожата.</i> |
— От лат. basalis. | — От лат. basalis. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАЗАЛТ <i>м. Геол.</i> Много разпространена плътна или дребнозърнеста скала от вулканичен произход със сивочер до черен цвят, която се използува в строителството, за пътни настилки и др. <i>Тук-таме всред за-ливчето стърчеха скали от базалт, заобиколени с пяна от разбити вълни.</i> Д. Димов, Т, 504. | + | <b>БАЗАЛТ</b> <i>м. Геол.</i> Много разпространена плътна или дребнозърнеста скала от вулканичен произход със сивочер до черен цвят, която се използува в строителството, за пътни настилки и др. <i>Тук-таме всред за-ливчето стърчеха скали от базалт, заобиколени с пяна от разбити вълни.</i> Д. Димов, Т, 504. |
— От лат. basaltes ’вид тъмен и твърд етиопски мрамор’. | — От лат. basaltes ’вид тъмен и твърд етиопски мрамор’. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАЗАЛТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Базалтов. <i>Остров Стафа е един от Гебридските, на когото ся нахожда., пещера, която ся нарича Фингалова, и е от ба-залтически колони.</i> Ив. Богоров, ВГД (превод), 118<sub>;</sub> | + | <b>БАЗАЛТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Базалтов. <i>Остров Стафа е един от Гебридските, на когото ся нахожда., пещера, която ся нарича Фингалова, и е от ба-залтически колони.</i> Ив. Богоров, ВГД (превод), 118<sub>;</sub> |
---- | ---- | ||
| − | БАЗАЛТОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Геол.</i> Който се отнася до базалт. <i>Изригвания на базалтови лави стават през няколко години, като продължителността на ерупции-те е от няколко дни до няколко месеца.</i> Хр. Тилев, В, 43. <i>Базалтова скала. Базалтови плочи. Базалтов цимент. Базалтова облицовка.</i> | + | <b>БАЗАЛТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Геол.</i> Който се отнася до базалт. <i>Изригвания на базалтови лави стават през няколко години, като продължителността на ерупции-те е от няколко дни до няколко месеца.</i> Хр. Тилев, В, 43. <i>Базалтова скала. Базалтови плочи. Базалтов цимент. Базалтова облицовка.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БАЗАНИТ <i>м. Геол.</i> Черна скала от вулканичен произход, разновидност на черния яспис, употребявана в бижутерията за разграничаване на златото от медта. | + | <b>БАЗАНИТ</b> <i>м. Геол.</i> Черна скала от вулканичен произход, разновидност на черния яспис, употребявана в бижутерията за разграничаване на златото от медта. |
— Фр. basanite. | — Фр. basanite. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАЗАР, -ът, -а, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> 1. Покрит пазар, покрито тържище с отделни магазини или щандове. <i>Сега в София има много базари.</i> | + | <b>БАЗАР</b>, -ът, -а, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> 1. Покрит пазар, покрито тържище с отделни магазини или щандове. <i>Сега в София има много базари.</i> |
2. Разпродажба на стоки, обикн. по някакъв случай. <i>„Ти вършеше само парадни постъпки, откупваше предмети от благотворителния базар под височайшия патронаж на царицата.“</i> Д. Димов, Т, 645. <i>Урежда се базар на детската книга.</i> | 2. Разпродажба на стоки, обикн. по някакъв случай. <i>„Ти вършеше само парадни постъпки, откупваше предмети от благотворителния базар под височайшия патронаж на царицата.“</i> Д. Димов, Т, 645. <i>Урежда се базар на детската книга.</i> | ||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
— Перс. bazar през нем. Basar или фр. bazar. | — Перс. bazar през нем. Basar или фр. bazar. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАЗАРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни. <i>Прил. от</i> базар. <i>Предвидено е базарните разпродажби да бъдат значително разширени и посетителите да могат да си купуват на достъпни цени хранителни продукти и индустриални стоки от местен и чуждестранен произход.</i> РД, 1950, бр. 195, 3. | + | <b>БАЗАРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни. <i>Прил. от</i> базар. <i>Предвидено е базарните разпродажби да бъдат значително разширени и посетителите да могат да си купуват на достъпни цени хранителни продукти и индустриални стоки от местен и чуждестранен произход.</i> РД, 1950, бр. 195, 3. |
---- | ---- | ||
| − | БАЗЕДОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> В съчет.: Базедова болест. <i>Мед.</i> Заболяване, причинено от ненормално повишената функция на щитовидната жлеза, което води до тежки смущения в обмяната на веществата и до отравяне на организма. | + | <b>БАЗЕДОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> В съчет.: Базедова болест. <i>Мед.</i> Заболяване, причинено от ненормално повишената функция на щитовидната жлеза, което води до тежки смущения в обмяната на веществата и до отравяне на организма. |
— От нем. собств. | — От нем. собств. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАЗИ`ДИЕВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> В съчет.: Базидиеви гъби. <i>Бот.</i> Клас висши гъби, чиито спори се образуват върху базидии. | + | <b>БАЗИ`ДИЕВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> В съчет.: Базидиеви гъби. <i>Бот.</i> Клас висши гъби, чиито спори се образуват върху базидии. |
---- | ---- | ||
| − | БАЗАЛЕН | + | <b>БАЗАЛЕН</b> |
---- | ---- | ||
| − | БАЗИ`ДИЙ, -ият, -ия, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Бот.</i> Бухалковиден израстък, върху който се образуват спорите на някои видове гъби. | + | <b>БАЗИ`ДИЙ</b>, -ият, -ия, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Бот.</i> Бухалковиден израстък, върху който се образуват спорите на някои видове гъби. |
— От лат. basidium. | — От лат. basidium. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАЗИКАМ, -аш, <i>несв., прех. Разг.</i> Бър-никам или чопля нещо с пръст. // <i>Разш.</i> Поправям, човъркам нещо. базикам се <i>страд.</i> БАЗИКАМ СЕ <i>несв., непрех. Разг.</i> Закачам се, шегувам се с някого или нещо. | + | <b>БАЗИКАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Разг.</i> Бър-никам или чопля нещо с пръст. // <i>Разш.</i> Поправям, човъркам нещо. базикам се <i>страд.</i> БАЗИКАМ СЕ <i>несв., непрех. Разг.</i> Закачам се, шегувам се с някого или нещо. |
— От тур. baziklamak. | — От тур. baziklamak. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАЗИ`КАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> базикам <i>и от</i> базикам се. | + | <b>БАЗИ`КАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> базикам <i>и от</i> базикам се. |
---- | ---- | ||
| − | БАЗИ`КВАМ, -аш, <i>несв.;</i> бази`кна, -еш, <i>мин. св,</i> бази`кнах, <i>прич. мин. страд.</i> бази`к-нат, <i>св., прех. Разг.</i> Базикам веднъж, за кратко, базиквам се, бази`кна се <i>страд.</i> | + | <b>БАЗИ`КВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> бази`кна, -еш, <i>мин. св,</i> бази`кнах, <i>прич. мин. страд.</i> бази`к-нат, <i>св., прех. Разг.</i> Базикам веднъж, за кратко, базиквам се, бази`кна се <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БАЗИ`КВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> базиквам <i>и от</i> базиквам се. | + | <b>БАЗИ`КВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> базиквам <i>и от</i> базиквам се. |
---- | ---- | ||
| − | БАЗИ`КНА. Вж. базиквам. | + | <b>БАЗИ`КНА</b>. Вж. базиквам. |
---- | ---- | ||
| − | БАЗИЛЕВС <i>м. Истор.</i> Василевс. <i>Еднички ромеи не зачитаха царя на българите: че само един цар на земята имало, — бизантинският базилевс.</i> Н. Райнов, ВДБ, 58. <i>Нека знае, че Момчил е и севаст, и дукс, и болярин, па и цар, и базилевс в гората.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 83. | + | <b>БАЗИЛЕВС</b> <i>м. Истор.</i> Василевс. <i>Еднички ромеи не зачитаха царя на българите: че само един цар на земята имало, — бизантинският базилевс.</i> Н. Райнов, ВДБ, 58. <i>Нека знае, че Момчил е и севаст, и дукс, и болярин, па и цар, и базилевс в гората.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 83. |
— Гр. paaiXe-oq. | — Гр. paaiXe-oq. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАЗИ`ЛИКА <i>ж. 1. Архит.</i> Антична римска постройка в правоъгълна форма, завършваща с апсида и разделена отвътре на части от два или повече реда колони, която е служела обикн. за седалище на съд, на търговска борса или за различни видове обществена дейност. <i>Когато народът е тичал през деня да се развлича лениво по базиликите, портиците и форумите, богатите са се срещали по баните.</i> К. Величков, ПССъч. III, 57. | + | <b>БАЗИ`ЛИКА</b> <i>ж. 1. Архит.</i> Антична римска постройка в правоъгълна форма, завършваща с апсида и разделена отвътре на части от два или повече реда колони, която е служела обикн. за седалище на съд, на търговска борса или за различни видове обществена дейност. <i>Когато народът е тичал през деня да се развлича лениво по базиликите, портиците и форумите, богатите са се срещали по баните.</i> К. Величков, ПССъч. III, 57. |
2. Християнска църква без куполи, която се състои от абсида и нечетен брой части, наречени кораби, отделени помежду си с колони. <i>Мнозина ще считат, че заслужава да изминеш Пътя, стига да се насладиш на Света София. Юстиниан не би могъл да постави по-подходящ, по-внушителен акцент в края му от тази ненадмината базилика.</i> В. Мутафчиева, ИКМ, 51. <i>Обиколи откъм безлюдния североизточен край,.., покачи се върху стените на сринатия дворец на Асе-новци и Шишмановци,.., после свърна към върха и се притули между дебелите зидове на патриаршеската базилика Възнесение Христово.</i> Д. Рачев, СС, 215. <i>Недалеч от южната крепостна стена се откри и цялостно бе разкопана една голяма трико-рабна базилика с една полукръгла апсида.</i> ВН, 1958, бр. 2240, 4. | 2. Християнска църква без куполи, която се състои от абсида и нечетен брой части, наречени кораби, отделени помежду си с колони. <i>Мнозина ще считат, че заслужава да изминеш Пътя, стига да се насладиш на Света София. Юстиниан не би могъл да постави по-подходящ, по-внушителен акцент в края му от тази ненадмината базилика.</i> В. Мутафчиева, ИКМ, 51. <i>Обиколи откъм безлюдния североизточен край,.., покачи се върху стените на сринатия дворец на Асе-новци и Шишмановци,.., после свърна към върха и се притули между дебелите зидове на патриаршеската базилика Възнесение Христово.</i> Д. Рачев, СС, 215. <i>Недалеч от южната крепостна стена се откри и цялостно бе разкопана една голяма трико-рабна базилика с една полукръгла апсида.</i> ВН, 1958, бр. 2240, 4. | ||
| Ред 61: | Ред 61: | ||
— От гр. paaiXuai (ouaa) ’царски (дом)’, лат. basilika през нем. Basilika. | — От гр. paaiXuai (ouaa) ’царски (дом)’, лат. basilika през нем. Basilika. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАЗИЛИКИ` <i>мн. Истор.</i> Сборници, съдържащи кодифицираното византийско | + | <b>БАЗИЛИКИ`</b> <i>мн. Истор.</i> Сборници, съдържащи кодифицираното византийско |
---- | ---- | ||
| − | БАЗИЛИКИ | + | <b>БАЗИЛИКИ</b> |
Версия от 23:51, 4 декември 2012
то, братството и свободата и населена с истински европейци. Б. Шивачев, Съч. I, 21.
— От гр. pgtaiq ’стъпка, опора’.
БАЗАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Мед. Разположен ниско, в основата; основен. Базална артерия. Базален слой на кожата.
— От лат. basalis.
БАЗАЛТ м. Геол. Много разпространена плътна или дребнозърнеста скала от вулканичен произход със сивочер до черен цвят, която се използува в строителството, за пътни настилки и др. Тук-таме всред за-ливчето стърчеха скали от базалт, заобиколени с пяна от разбити вълни. Д. Димов, Т, 504.
— От лат. basaltes ’вид тъмен и твърд етиопски мрамор’.
БАЗАЛТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Базалтов. Остров Стафа е един от Гебридските, на когото ся нахожда., пещера, която ся нарича Фингалова, и е от ба-залтически колони. Ив. Богоров, ВГД (превод), 118;
БАЗАЛТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Геол. Който се отнася до базалт. Изригвания на базалтови лави стават през няколко години, като продължителността на ерупции-те е от няколко дни до няколко месеца. Хр. Тилев, В, 43. Базалтова скала. Базалтови плочи. Базалтов цимент. Базалтова облицовка.
БАЗАНИТ м. Геол. Черна скала от вулканичен произход, разновидност на черния яспис, употребявана в бижутерията за разграничаване на златото от медта.
— Фр. basanite.
БАЗАР, -ът, -а, мн. -и, м. 1. Покрит пазар, покрито тържище с отделни магазини или щандове. Сега в София има много базари.
2. Разпродажба на стоки, обикн. по някакъв случай. „Ти вършеше само парадни постъпки, откупваше предмети от благотворителния базар под височайшия патронаж на царицата.“ Д. Димов, Т, 645. Урежда се базар на детската книга.
— Перс. bazar през нем. Basar или фр. bazar.
БАЗАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от базар. Предвидено е базарните разпродажби да бъдат значително разширени и посетителите да могат да си купуват на достъпни цени хранителни продукти и индустриални стоки от местен и чуждестранен произход. РД, 1950, бр. 195, 3.
БАЗЕДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. В съчет.: Базедова болест. Мед. Заболяване, причинено от ненормално повишената функция на щитовидната жлеза, което води до тежки смущения в обмяната на веществата и до отравяне на организма.
— От нем. собств.
БАЗИ`ДИЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. В съчет.: Базидиеви гъби. Бот. Клас висши гъби, чиито спори се образуват върху базидии.
БАЗАЛЕН
БАЗИ`ДИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Бот. Бухалковиден израстък, върху който се образуват спорите на някои видове гъби.
— От лат. basidium.
БАЗИКАМ, -аш, несв., прех. Разг. Бър-никам или чопля нещо с пръст. // Разш. Поправям, човъркам нещо. базикам се страд. БАЗИКАМ СЕ несв., непрех. Разг. Закачам се, шегувам се с някого или нещо.
— От тур. baziklamak.
БАЗИ`КАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от базикам и от базикам се.
БАЗИ`КВАМ, -аш, несв.; бази`кна, -еш, мин. св, бази`кнах, прич. мин. страд. бази`к-нат, св., прех. Разг. Базикам веднъж, за кратко, базиквам се, бази`кна се страд.
БАЗИ`КВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от базиквам и от базиквам се.
БАЗИ`КНА. Вж. базиквам.
БАЗИЛЕВС м. Истор. Василевс. Еднички ромеи не зачитаха царя на българите: че само един цар на земята имало, — бизантинският базилевс. Н. Райнов, ВДБ, 58. Нека знае, че Момчил е и севаст, и дукс, и болярин, па и цар, и базилевс в гората. Ст. Загорчинов, ДП, 83.
— Гр. paaiXe-oq.
БАЗИ`ЛИКА ж. 1. Архит. Антична римска постройка в правоъгълна форма, завършваща с апсида и разделена отвътре на части от два или повече реда колони, която е служела обикн. за седалище на съд, на търговска борса или за различни видове обществена дейност. Когато народът е тичал през деня да се развлича лениво по базиликите, портиците и форумите, богатите са се срещали по баните. К. Величков, ПССъч. III, 57.
2. Християнска църква без куполи, която се състои от абсида и нечетен брой части, наречени кораби, отделени помежду си с колони. Мнозина ще считат, че заслужава да изминеш Пътя, стига да се насладиш на Света София. Юстиниан не би могъл да постави по-подходящ, по-внушителен акцент в края му от тази ненадмината базилика. В. Мутафчиева, ИКМ, 51. Обиколи откъм безлюдния североизточен край,.., покачи се върху стените на сринатия дворец на Асе-новци и Шишмановци,.., после свърна към върха и се притули между дебелите зидове на патриаршеската базилика Възнесение Христово. Д. Рачев, СС, 215. Недалеч от южната крепостна стена се откри и цялостно бе разкопана една голяма трико-рабна базилика с една полукръгла апсида. ВН, 1958, бр. 2240, 4.
— От гр. paaiXuai (ouaa) ’царски (дом)’, лат. basilika през нем. Basilika.
БАЗИЛИКИ` мн. Истор. Сборници, съдържащи кодифицираното византийско
БАЗИЛИКИ
