Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/461“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | АУТО, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар.</i> Автомобил. <i>_Ах, Максл, казваше тя, едва не просълзена — Максл, представи си — ауто, дача при някое езеро...</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 178. | + | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АУТО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар.</i> Автомобил. <i>_Ах, Максл, казваше тя, едва не просълзена — Максл, представи си — ауто, дача при някое езеро...</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 178. | ||
— Нем. Auto. | — Нем. Auto. | ||
---- | ---- | ||
| − | АУТОБАН <i>м.</i> Автомагистрала; автострада, аутострада, магистрала. — <i>След няколко години, драги, ние</i> [българите] <i>ще имаме аутобани, там не можеш да караш със седемдесет километра в час.</i> К. Калчев, СР, 138. <i>Стълбът с пътеуказателния надпис „Молве“ по аутобана от Загреб за Любляна остана забит в съзнанието ми. В.</i> Йосифов, Избр. тв. I, 184. <i>Едно момиче със букет от нарциси / пътуваше до мене във метрото. / Дълбоко нейде / под небостъргачите / и под гъмжащите аутобани.</i> Ал. Шурбанов, TP, 36. | + | <b>АУТОБАН</b> <i>м.</i> Автомагистрала; автострада, аутострада, магистрала. — <i>След няколко години, драги, ние</i> [българите] <i>ще имаме аутобани, там не можеш да караш със седемдесет километра в час.</i> К. Калчев, СР, 138. <i>Стълбът с пътеуказателния надпис „Молве“ по аутобана от Загреб за Любляна остана забит в съзнанието ми. В.</i> Йосифов, Избр. тв. I, 184. <i>Едно момиче със букет от нарциси / пътуваше до мене във метрото. / Дълбоко нейде / под небостъргачите / и под гъмжащите аутобани.</i> Ал. Шурбанов, TP, 36. |
_Нем. Autobhan. — Друга форма: автобан. | _Нем. Autobhan. — Друга форма: автобан. | ||
---- | ---- | ||
| − | АУТОДАФЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> 1. <i>Истор.</i> Публично изгаряне на еретици или на техни произведения по присъда на Инквизицията през Средновековието, главно в Испания и Португалия. <i>Поздрав ти провождам, Шпа-нио прекрасна, / тъмна кат легенда, кат вакханка страстна, / люлка на светото ау-тодафе.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 160. • Обр. С <i>коси заснежени младежкия спомен / отдай на аутодафе / и бавно на малкия спиртник по-ломен / свари си горчиво кафе.</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 7. | + | <b>АУТОДАФЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> 1. <i>Истор.</i> Публично изгаряне на еретици или на техни произведения по присъда на Инквизицията през Средновековието, главно в Испания и Португалия. <i>Поздрав ти провождам, Шпа-нио прекрасна, / тъмна кат легенда, кат вакханка страстна, / люлка на светото ау-тодафе.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 160. • Обр. С <i>коси заснежени младежкия спомен / отдай на аутодафе / и бавно на малкия спиртник по-ломен / свари си горчиво кафе.</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 7. |
2. <i>Разш.</i> Публично изгаряне, унищожаване на поизведения на прогресивната наука, литература и изкуство. <i>Фанариотски аутода-фета.</i> | 2. <i>Разш.</i> Публично изгаряне, унищожаване на поизведения на прогресивната наука, литература и изкуство. <i>Фанариотски аутода-фета.</i> | ||
| Ред 13: | Ред 15: | ||
— Португ. auto da fe ’акт на вярата’ през нем. Autodafe или фр. autodafe. | — Португ. auto da fe ’акт на вярата’ през нем. Autodafe или фр. autodafe. | ||
---- | ---- | ||
| − | АУТОПСИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> Правя аутопсия. — <i>За мене случаят остава все пак неизяснен.. В интерес на истината е да изискате консулт от поне трима души лекари, които да аутопсират трупа.</i> Д. Ангелов, ЖС, 286. аутопсирам се <i>страд.</i> | + | <b>АУТОПСИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> Правя аутопсия. — <i>За мене случаят остава все пак неизяснен.. В интерес на истината е да изискате консулт от поне трима души лекари, които да аутопсират трупа.</i> Д. Ангелов, ЖС, 286. аутопсирам се <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АУТОПСИ`РАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> аутопсирам <i>и от</i> аутопсирам се. | + | <b>АУТОПСИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> аутопсирам <i>и от</i> аутопсирам се. |
---- | ---- | ||
| − | АУТОПСИЯ <i>ж.</i> Разрязване и изследване на трупове на мъртви хора или животни, за да се установят причините за смъртта. <i>Съставиха акт, отнесоха тялото в болницата и аутопсията показа, че нашият любим Горан се е отровил.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 307. — <i>Чума по овцете няма. Струва ми се, че тука има пръст врагът! Ама нека ветеринарният да дойде, да направи аутопсия на умрелите.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 195. | + | <b>АУТОПСИЯ</b> <i>ж.</i> Разрязване и изследване на трупове на мъртви хора или животни, за да се установят причините за смъртта. <i>Съставиха акт, отнесоха тялото в болницата и аутопсията показа, че нашият любим Горан се е отровил.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 307. — <i>Чума по овцете няма. Струва ми се, че тука има пръст врагът! Ама нека ветеринарният да дойде, да направи аутопсия на умрелите.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 195. |
— От гр. amovjaa. | — От гр. amovjaa. | ||
---- | ---- | ||
| − | АУТСАЙДЕР <i>м. 1. Спорт.</i> Спортист или спортен отбор, който заема последно място в някакво състезание, класиране. „А <i>защо тогава .. не ме взе да наблюдавам състезанията в чужбина? .. И не фигурираха ли във вашата група и аутсайдери?“</i> Съвр., 1980, кн. 1, 23. <i>Нашият тим се наложи с 3:1 над смятания за аутсайдер отбор на Латвия.</i> 24 часа, 2000, бр. 4, 31. | + | <b>АУТСАЙДЕР</b> <i>м. 1. Спорт.</i> Спортист или спортен отбор, който заема последно място в някакво състезание, класиране. „А <i>защо тогава .. не ме взе да наблюдавам състезанията в чужбина? .. И не фигурираха ли във вашата група и аутсайдери?“</i> Съвр., 1980, кн. 1, 23. <i>Нашият тим се наложи с 3:1 над смятания за аутсайдер отбор на Латвия.</i> 24 часа, 2000, бр. 4, 31. |
461 | 461 | ||
---- | ---- | ||
| − | АУТО | + | <b>АУТО</b> |
2. <i>Прен. Разг.</i> Лице, което е претърпяло неуспех в личния си живот или се е провалило в работата си и е загубило всякакъв престиж и влияние в обществения живот или в професионалната си среда. <i>Автомафията предлага „работа“ на социални аутсайдери .. Безработни младежи .. влизат в капаните и`, за да преживяват някак.</i> Д, 1999, бр. 53, 8. <i>Главният герой</i> [във филма] <i>е социален аутсайдер, криминален тип с провалена участ.</i> ДТ, 1999, бр. 333, 7. // Човек, на когото не върви, който не може да постигне нищо в никаква област. — <i>Ти си аутсайдер и в любовта, и в живота.</i> Бл. Димитрова, Лав., 220. <i>Разобличеният в корупция държавник е политически аутсайдер.</i> | 2. <i>Прен. Разг.</i> Лице, което е претърпяло неуспех в личния си живот или се е провалило в работата си и е загубило всякакъв престиж и влияние в обществения живот или в професионалната си среда. <i>Автомафията предлага „работа“ на социални аутсайдери .. Безработни младежи .. влизат в капаните и`, за да преживяват някак.</i> Д, 1999, бр. 53, 8. <i>Главният герой</i> [във филма] <i>е социален аутсайдер, криминален тип с провалена участ.</i> ДТ, 1999, бр. 333, 7. // Човек, на когото не върви, който не може да постигне нищо в никаква област. — <i>Ти си аутсайдер и в любовта, и в живота.</i> Бл. Димитрова, Лав., 220. <i>Разобличеният в корупция държавник е политически аутсайдер.</i> | ||
| Ред 33: | Ред 35: | ||
— Англ. autsider ’намиращ се отвън или надалече’. | — Англ. autsider ’намиращ се отвън или надалече’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АУТОСТРАДА <i>ж.</i> Автомагистрала; автострада, аутобан, магистрала. <i>Камиони, червени автобуси, модерни леки коли с аеродинамична форма и жълти таксита от градския транспорт в надпревара свистят по двете посоки на асфалтовата аутострада.</i> Ив. Мирски, ЦДЗ, 160. | + | <b>АУТОСТРАДА</b> <i>ж.</i> Автомагистрала; автострада, аутобан, магистрала. <i>Камиони, червени автобуси, модерни леки коли с аеродинамична форма и жълти таксита от градския транспорт в надпревара свистят по двете посоки на асфалтовата аутострада.</i> Ив. Мирски, ЦДЗ, 160. |
---- | ---- | ||
| − | АУТОТИ` | + | <b>АУТОТИ`ПИЯ</b>ж. <i>Печат.</i> Автотипия. |
---- | ---- | ||
| − | АФ <i>междум. Рядко.</i> В сказ. функция: на-лапвам, нагълтвам. <i>И като дойде</i> [сомът] <i>съвсем близо до рибките, отвори голямата си уста и „аф!“ — налапа ги и двете наведнъж.</i> Д. Калфов, КР, 9. | + | <b>АФ</b> <i>междум. Рядко.</i> В сказ. функция: на-лапвам, нагълтвам. <i>И като дойде</i> [сомът] <i>съвсем близо до рибките, отвори голямата си уста и „аф!“ — налапа ги и двете наведнъж.</i> Д. Калфов, КР, 9. |
---- | ---- | ||
| − | АФАЗИЯ <i>ж. Мед.</i> Разстройство на речта, при което вследствие на поражения в главния мозък се изгубва способността да се използват думите и изреченията като средство за изразяване на мисълта. <i>Пълна афа-зия.</i> | + | <b>АФАЗИЯ</b> <i>ж. Мед.</i> Разстройство на речта, при което вследствие на поражения в главния мозък се изгубва способността да се използват думите и изреченията като средство за изразяване на мисълта. <i>Пълна афа-зия.</i> |
— От гр. афаспа. | — От гр. афаспа. | ||
---- | ---- | ||
| − | АФГАНЕЦ, <i>мн.</i> -нци, <i>м.</i> Афганистанец. | + | <b>АФГАНЕЦ</b>, <i>мн.</i> -нци, <i>м.</i> Афганистанец. |
---- | ---- | ||
| − | АФГАНКА <i>м.</i> Афганистанка. | + | <b>АФГАНКА</b> <i>м.</i> Афганистанка. |
---- | ---- | ||
| − | АФГАНСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Афганистански. <i>Афгански военен конфликт.</i> | + | <b>АФГАНСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Афганистански. <i>Афгански военен конфликт.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АФГАНИСТАНЕЦ, <i>мн.</i> нци, <i>м.</i> Мъж от основното население на Афганистан (държава в Югозападна Азия); афганец. | + | <b>АФГАНИСТАНЕЦ</b>, <i>мн.</i> нци, <i>м.</i> Мъж от основното население на Афганистан (държава в Югозападна Азия); афганец. |
---- | ---- | ||
| − | АФГАНИСТАНКА <i>ж.</i> Жена от основното население на Афганистан; афганка. | + | <b>АФГАНИСТАНКА</b> <i>ж.</i> Жена от основното население на Афганистан; афганка. |
---- | ---- | ||
| − | АФГАНИСТАНСКИ, а, о, <i>мн.</i> и | + | <b>АФГАНИСТАНСКИ</b>, а, о, <i>мн.</i> и |
<i>Прил. от</i> Афганистан <i>и от</i> афганистанец; афгански. <i>Афганистански народ. Афганистанска граница. Афганистански език.</i> | <i>Прил. от</i> Афганистан <i>и от</i> афганистанец; афгански. <i>Афганистански народ. Афганистанска граница. Афганистански език.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | АФЕБРИ`ЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Мед.</i> Който няма повишена телесна температура. <i>Болните дълго време оста</i> | + | <b>АФЕБРИ`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Мед.</i> Който няма повишена телесна температура. <i>Болните дълго време оста</i> |
---- | ---- | ||
| − | АФЕБРИ`ЛЕН | + | <b>АФЕБРИ`ЛЕН</b> |
Версия от 23:32, 4 декември 2012
АУТО, мн. няма, ср. Остар. Автомобил. _Ах, Максл, казваше тя, едва не просълзена — Максл, представи си — ауто, дача при някое езеро... Г. Райчев, Избр. съч. II, 178.
— Нем. Auto.
АУТОБАН м. Автомагистрала; автострада, аутострада, магистрала. — След няколко години, драги, ние [българите] ще имаме аутобани, там не можеш да караш със седемдесет километра в час. К. Калчев, СР, 138. Стълбът с пътеуказателния надпис „Молве“ по аутобана от Загреб за Любляна остана забит в съзнанието ми. В. Йосифов, Избр. тв. I, 184. Едно момиче със букет от нарциси / пътуваше до мене във метрото. / Дълбоко нейде / под небостъргачите / и под гъмжащите аутобани. Ал. Шурбанов, TP, 36.
_Нем. Autobhan. — Друга форма: автобан.
АУТОДАФЕ, мн. -та, ср. 1. Истор. Публично изгаряне на еретици или на техни произведения по присъда на Инквизицията през Средновековието, главно в Испания и Португалия. Поздрав ти провождам, Шпа-нио прекрасна, / тъмна кат легенда, кат вакханка страстна, / люлка на светото ау-тодафе. Ив. Вазов, Съч. I, 160. • Обр. С коси заснежени младежкия спомен / отдай на аутодафе / и бавно на малкия спиртник по-ломен / свари си горчиво кафе. Хр. Смирненски, Съч. I, 7.
2. Разш. Публично изгаряне, унищожаване на поизведения на прогресивната наука, литература и изкуство. Фанариотски аутода-фета.
— Португ. auto da fe ’акт на вярата’ през нем. Autodafe или фр. autodafe.
АУТОПСИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Правя аутопсия. — За мене случаят остава все пак неизяснен.. В интерес на истината е да изискате консулт от поне трима души лекари, които да аутопсират трупа. Д. Ангелов, ЖС, 286. аутопсирам се страд.
АУТОПСИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от аутопсирам и от аутопсирам се.
АУТОПСИЯ ж. Разрязване и изследване на трупове на мъртви хора или животни, за да се установят причините за смъртта. Съставиха акт, отнесоха тялото в болницата и аутопсията показа, че нашият любим Горан се е отровил. Ал. Константинов, Съч. I, 307. — Чума по овцете няма. Струва ми се, че тука има пръст врагът! Ама нека ветеринарният да дойде, да направи аутопсия на умрелите. Ст. Даскалов, СЛ, 195.
— От гр. amovjaa.
АУТСАЙДЕР м. 1. Спорт. Спортист или спортен отбор, който заема последно място в някакво състезание, класиране. „А защо тогава .. не ме взе да наблюдавам състезанията в чужбина? .. И не фигурираха ли във вашата група и аутсайдери?“ Съвр., 1980, кн. 1, 23. Нашият тим се наложи с 3:1 над смятания за аутсайдер отбор на Латвия. 24 часа, 2000, бр. 4, 31.
461
АУТО
2. Прен. Разг. Лице, което е претърпяло неуспех в личния си живот или се е провалило в работата си и е загубило всякакъв престиж и влияние в обществения живот или в професионалната си среда. Автомафията предлага „работа“ на социални аутсайдери .. Безработни младежи .. влизат в капаните и`, за да преживяват някак. Д, 1999, бр. 53, 8. Главният герой [във филма] е социален аутсайдер, криминален тип с провалена участ. ДТ, 1999, бр. 333, 7. // Човек, на когото не върви, който не може да постигне нищо в никаква област. — Ти си аутсайдер и в любовта, и в живота. Бл. Димитрова, Лав., 220. Разобличеният в корупция държавник е политически аутсайдер.
3. Иконом. Предприятие или компания, които не влизат в състава на монополно обединение, но са принудени да се подчиняват на пазарните условия, диктувани от едрите монополи.
— Англ. autsider ’намиращ се отвън или надалече’.
АУТОСТРАДА ж. Автомагистрала; автострада, аутобан, магистрала. Камиони, червени автобуси, модерни леки коли с аеродинамична форма и жълти таксита от градския транспорт в надпревара свистят по двете посоки на асфалтовата аутострада. Ив. Мирски, ЦДЗ, 160.
АУТОТИ`ПИЯж. Печат. Автотипия.
АФ междум. Рядко. В сказ. функция: на-лапвам, нагълтвам. И като дойде [сомът] съвсем близо до рибките, отвори голямата си уста и „аф!“ — налапа ги и двете наведнъж. Д. Калфов, КР, 9.
АФАЗИЯ ж. Мед. Разстройство на речта, при което вследствие на поражения в главния мозък се изгубва способността да се използват думите и изреченията като средство за изразяване на мисълта. Пълна афа-зия.
— От гр. афаспа.
АФГАНЕЦ, мн. -нци, м. Афганистанец.
АФГАНКА м. Афганистанка.
АФГАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Афганистански. Афгански военен конфликт.
АФГАНИСТАНЕЦ, мн. нци, м. Мъж от основното население на Афганистан (държава в Югозападна Азия); афганец.
АФГАНИСТАНКА ж. Жена от основното население на Афганистан; афганка.
АФГАНИСТАНСКИ, а, о, мн. и
Прил. от Афганистан и от афганистанец; афгански. Афганистански народ. Афганистанска граница. Афганистански език.
АФЕБРИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Мед. Който няма повишена телесна температура. Болните дълго време оста
АФЕБРИ`ЛЕН
