Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/419“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
— От араб. през фр. arsenal. | — От араб. през фр. arsenal. | ||
---- | ---- | ||
| − | АРСЕНАЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Рядко.</i> Който е свързан с арсенал (в 1 знач.); арсеналски. <i>Арсенално здание. Арсенален цех.</i> | + | <b>АРСЕНАЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Рядко.</i> Който е свързан с арсенал (в 1 знач.); арсеналски. <i>Арсенално здание. Арсенален цех.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АРСЕНАЛСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Арсенален. | + | <b>АРСЕНАЛСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Арсенален. |
---- | ---- | ||
| − | АРСЕНАТИ <i>мн., ед.</i> арсенат, <i>м. Хим.</i> Соли на арсеновата киселина. <i>Меден арсенат. Оловен арсенат. Натриев арсенат.</i> | + | <b>АРСЕНАТИ</b> <i>мн., ед.</i> арсенат, <i>м. Хим.</i> Соли на арсеновата киселина. <i>Меден арсенат. Оловен арсенат. Натриев арсенат.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АРСЕНАТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Хим. Прил. от</i> арсенат. | + | <b>АРСЕНАТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Хим. Прил. от</i> арсенат. |
---- | ---- | ||
| − | АРСЕНИДИ <i>мн., ед.</i> арсени`д, <i>м. Хим.</i> Съединения на арсена с металите. <i>Железен арсени`д. Никелов арсени`д. Меден арсени`д.</i> | + | <b>АРСЕНИДИ</b> <i>мн., ед.</i> арсени`д, <i>м. Хим.</i> Съединения на арсена с металите. <i>Железен арсени`д. Никелов арсени`д. Меден арсени`д.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АРСЕНИ`ДОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Хим.</i> Който съдържа арсени`д. | + | <b>АРСЕНИ`ДОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Хим.</i> Който съдържа арсени`д. |
---- | ---- | ||
| − | АРСЕНИЕВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Хим.</i> | + | <b>АРСЕНИЕВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Хим.</i> |
арсенален | арсенален | ||
| Ред 31: | Ред 31: | ||
Арсенов. <i>Арсениеви соли.</i> | Арсенов. <i>Арсениеви соли.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | АРСЕНИК, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Неорганично съединение — двуарсениев триокис, силно отровно вещество с блестящ сив цвят, слабо разтворимо във вода, което се употребява в медицината, в селското стопанство, за производство на препарати и др.; мише-морка. <i>Отравяне с арсеник.</i> | + | <b>АРСЕНИК</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Неорганично съединение — двуарсениев триокис, силно отровно вещество с блестящ сив цвят, слабо разтворимо във вода, което се употребява в медицината, в селското стопанство, за производство на препарати и др.; мише-морка. <i>Отравяне с арсеник.</i> |
— От гр. apcreviKov. | — От гр. apcreviKov. | ||
---- | ---- | ||
| − | АРСЕНИКОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Хим. Прил. от</i> арсеник. <i>Арсеникови съединения. Арсе-никова киселина.Отравяне с арсеник.</i> | + | <b>АРСЕНИКОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Хим. Прил. от</i> арсеник. <i>Арсеникови съединения. Арсе-никова киселина.Отравяне с арсеник.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АРСЕНИ`СТ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Хим.</i> Който се отнася до съединение на арсеник с кислород. <i>Арсениста киселина.</i> | + | <b>АРСЕНИ`СТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Хим.</i> Който се отнася до съединение на арсеник с кислород. <i>Арсениста киселина.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АРСЕНИ`ТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Хим. Прил. от</i> арсенит. | + | <b>АРСЕНИ`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Хим. Прил. от</i> арсенит. |
---- | ---- | ||
| − | АРСЕНИ`ТИ <i>мн., ед.</i> арсенит, <i>м. Хим.</i> Соли на арсенистата киселина. <i>Меден арсенит.</i> | + | <b>АРСЕНИ`ТИ</b> <i>мн., ед.</i> арсенит, <i>м. Хим.</i> Соли на арсенистата киселина. <i>Меден арсенит.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АРСЕНОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Хим. Прил. от</i> арсен; арсениев. <i>Арсенови соли. Арсенов сулфид. Арсенови съединения. Арсенова киселина.</i> | + | <b>АРСЕНОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Хим. Прил. от</i> арсен; арсениев. <i>Арсенови соли. Арсенов сулфид. Арсенови съединения. Арсенова киселина.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АРСЕНОВОДОРОД, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Безцветен, силно отровен газ с неприятна миризма на чесън, който се получава обикновено при разлагане на арсениди с разредена сярна киселина. | + | <b>АРСЕНОВОДОРОД</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Безцветен, силно отровен газ с неприятна миризма на чесън, който се получава обикновено при разлагане на арсениди с разредена сярна киселина. |
---- | ---- | ||
| − | АРСЕНОПИРИ`Т, <i>мн.</i> няма, <i>м. Минер.</i> Твъд минерал със сребристобял до стомане-носив цвят и силен металически блясък, от който се получават арсен и арсенови съединения. | + | <b>АРСЕНОПИРИ`Т</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Минер.</i> Твъд минерал със сребристобял до стомане-носив цвят и силен металически блясък, от който се получават арсен и арсенови съединения. |
---- | ---- | ||
| − | АРСИ`НИ <i>мн. Хим.</i> Органически съединения, производни на арсеноводорода, които се използват за получаване на бойни отровни вещества. | + | <b>АРСИ`НИ</b> <i>мн. Хим.</i> Органически съединения, производни на арсеноводорода, които се използват за получаване на бойни отровни вещества. |
---- | ---- | ||
| − | АРСИС <i>м. Литер.</i> Ударение в стъпка на стиха, което се изразява с повишаване на гласа при четене, рецитиране. | + | <b>АРСИС</b> <i>м. Литер.</i> Ударение в стъпка на стиха, което се изразява с повишаване на гласа при четене, рецитиране. |
— От гр. арстц ’подигане’. | — От гр. арстц ’подигане’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АРСЛАН <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Аслан. <i>По-арно е да бидиш глаа на мачките, одощо опашка на арсланите (левовете).</i> Погов., СбНУ IV, 237. | + | <b>АРСЛАН</b> <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Аслан. <i>По-арно е да бидиш глаа на мачките, одощо опашка на арсланите (левовете).</i> Погов., СбНУ IV, 237. |
— Тур. arslan. | — Тур. arslan. | ||
---- | ---- | ||
| − | АРСЛАНОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> Асланов. | + | <b>АРСЛАНОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> Асланов. |
APT-. Първа съставна част на сложни със значение: артистичен, свързан с изкуството, напр.: артдиректор, артклуб, артсъби-тие, артсреди и др. | APT-. Първа съставна част на сложни със значение: артистичен, свързан с изкуството, напр.: артдиректор, артклуб, артсъби-тие, артсреди и др. | ||
| Ред 65: | Ред 65: | ||
— Англ. art(istic). | — Англ. art(istic). | ||
---- | ---- | ||
| − | АРТЕЗИАНСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е свързан с водоносен пласт, затворен между земни пластове, непропускащи вода. <i>Артезианска вода. Артезиански басейн.</i> | + | <b>АРТЕЗИАНСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е свързан с водоносен пласт, затворен между земни пластове, непропускащи вода. <i>Артезианска вода. Артезиански басейн.</i> |
О Артезиански извор. Естествено бликаща на повърхността на земята или високо над | О Артезиански извор. Естествено бликаща на повърхността на земята или високо над | ||
---- | ---- | ||
| − | АРТЕЗИАНСКИ | + | <b>АРТЕЗИАНСКИ</b> |
Версия от 20:06, 4 декември 2012
пушки разбиват затворите. Ист. X кл, 184. В ръцете на френците дошли още 12 военни кораби, 1500 топове, както и арсеналите, пълни с оръжия и други военни потре-бици. С. Бобчев, ПОС (превод), 263. Морски арсенал. // Фабрика, работилница за оръжия и военни съоръжения. Само веднъж, преди години, отведоха с камион сина на обущаря
— шлосер в арсенала, — забъркан в някаква конспирация. М. Грубешлиева, ПП, 33.
2. Прен. В съчет. с цял, всичкият. Голямо количество оръжие, бойни припаси. Вместо двата стари пищова, видя наплъс-тен цял арсенал пушки, пищови и револвери. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 84. — О, ти идваш с цял арсенал! — радостно възкликна Руменов, загледан в оръжието му. X. Русев, ПС, 92.
3. Разш. Обикн. с цял. Голямо количество, множество (обикн. от разнообразни средства за извършване на нещо — инструменти и под.). Това деликатно изкуство бе наследил от праотците си заедно с цял арсенал клещи и инструменти. Ив. Вазов, Съч. VI, 170. Вътре бараката е декорирана с килими, .., и на дъното една восъчна фигура, .. , накачена с цял арсенал монети и металически украшения. Ал. Константинов, БПр I, kh.IV, 43.
4. Прен. Със съгл. опред. Наличен запас от средства, опит, познания, приложени в някаква дейност. Нежни усмивки, учтиви поклони, мънички услугици и всичкият арсенал на любезната кавалерщина биде употребен от разбойниците в бараката № 14. Ив. Вазов, Съч. XII, 99. — Не бях виждал такъв бик! Самият дявол! Срещу него излезе прочутият испанец Кордобес.. Кордобес показа невиждан арсенал от точни хватки. Л. Стефанова, ВМД, 148. Последователен по-зитивист и заклет враг на всеки вид мистицизъм, Каравелов разполага с богат арсенал от доводи или сарказми, за да сразява всички крепители на реакцията. М. Арнаудов, БКД, 183.
— От араб. през фр. arsenal.
АРСЕНАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Рядко. Който е свързан с арсенал (в 1 знач.); арсеналски. Арсенално здание. Арсенален цех.
АРСЕНАЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Арсенален.
АРСЕНАТИ мн., ед. арсенат, м. Хим. Соли на арсеновата киселина. Меден арсенат. Оловен арсенат. Натриев арсенат.
АРСЕНАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Хим. Прил. от арсенат.
АРСЕНИДИ мн., ед. арсени`д, м. Хим. Съединения на арсена с металите. Железен арсени`д. Никелов арсени`д. Меден арсени`д.
АРСЕНИ`ДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който съдържа арсени`д.
АРСЕНИЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим.
арсенален
419
Арсенов. Арсениеви соли.
АРСЕНИК, мн. няма, м. Хим. Неорганично съединение — двуарсениев триокис, силно отровно вещество с блестящ сив цвят, слабо разтворимо във вода, което се употребява в медицината, в селското стопанство, за производство на препарати и др.; мише-морка. Отравяне с арсеник.
— От гр. apcreviKov.
АРСЕНИКОВ, -а, -о, мн. -и. Хим. Прил. от арсеник. Арсеникови съединения. Арсе-никова киселина.Отравяне с арсеник.
АРСЕНИ`СТ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който се отнася до съединение на арсеник с кислород. Арсениста киселина.
АРСЕНИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Хим. Прил. от арсенит.
АРСЕНИ`ТИ мн., ед. арсенит, м. Хим. Соли на арсенистата киселина. Меден арсенит.
АРСЕНОВ, -а, -о, мн. -и. Хим. Прил. от арсен; арсениев. Арсенови соли. Арсенов сулфид. Арсенови съединения. Арсенова киселина.
АРСЕНОВОДОРОД, мн. няма, м. Хим. Безцветен, силно отровен газ с неприятна миризма на чесън, който се получава обикновено при разлагане на арсениди с разредена сярна киселина.
АРСЕНОПИРИ`Т, мн. няма, м. Минер. Твъд минерал със сребристобял до стомане-носив цвят и силен металически блясък, от който се получават арсен и арсенови съединения.
АРСИ`НИ мн. Хим. Органически съединения, производни на арсеноводорода, които се използват за получаване на бойни отровни вещества.
АРСИС м. Литер. Ударение в стъпка на стиха, което се изразява с повишаване на гласа при четене, рецитиране.
— От гр. арстц ’подигане’.
АРСЛАН м. Остар. и диал. Аслан. По-арно е да бидиш глаа на мачките, одощо опашка на арсланите (левовете). Погов., СбНУ IV, 237.
— Тур. arslan.
АРСЛАНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Асланов.
APT-. Първа съставна част на сложни със значение: артистичен, свързан с изкуството, напр.: артдиректор, артклуб, артсъби-тие, артсреди и др.
— Англ. art(istic).
АРТЕЗИАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с водоносен пласт, затворен между земни пластове, непропускащи вода. Артезианска вода. Артезиански басейн.
О Артезиански извор. Естествено бликаща на повърхността на земята или високо над
АРТЕЗИАНСКИ
