Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/33“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
(Одобрена)
 
(Не са показани 6 междинни версии от 2 потребители)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Одобрена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
13. Формите за страдателен, възвратен или взаимен залог, отбелязани в края на статията, имат съответната граматична бележка: <i>страд., възвр., взаим.,</i> поставени след формата: <b>беся... беся се</b> <i>страд.</i> и <i>възвр.;</i> <b>уважавам... уважавам се</b> <i>страд., възвр.</i> и <i>взаим.;</i> <b>гледам... гледам се</b> <i>възвр. и взаим.</i> <b>гледам си</b> <i>възвр.</i> и <i>взаим.</i>
+
{{+}}
 +
13. Формите за <b>страдателен</b>, <b>възвратен</b> или <b>взаимен</b> залог, отбелязани в края на статията, имат съответната граматична бележка: <i>страд.</i>, <i>възвр.</i>, <i>взаим.</i>, поставени след формата: <b>беся</b>… <b>бе`ся се</b> <i>страд.</i> и <i>възвр.</i>; <b>уважа`вам</b><b>уважа`вам се</b> <i>страд.</i>, <i>възвр.</i> и <i>взаим.</i>; <b>гледам</b>… <b>гледам се</b> <i>възвр.</i> и <i>взаим.</i> <b>гледам си</b> <i>възвр.</i> и <i>взаим.</i>
  
14. След страдателните, възвратните и взаимните форми се поставят безличните форми на глагола, ако често се употребяват, напр. <b>вижда се, види се</b> <i>безл.</i>
+
14. След страдателните, възвратните и взаимните форми се поставят безличните форми на глагола, ако често се употребяват, напр. <b>вижда се</b>, <b>види се</b> <i>безл.</i>
  
15. Непреходни глаголи, които съдържат частици <i>се</i> или <i>си,</i> безлични глаголи и форми и глаголи с местоимения и частици като <i>ме, ми, ми се,</i> които съществуват паралелно с деятелни лични глаголи и са близки на тях по семантичната си структура, се разработват като под заглавни думи към съответните деятелни глаголи. При подзаглавните думи граматичните форми не се дават, но се посочва стилистичната характеристика, дори и когато е същата, както при глагола (преходен или непреходен) без частица <i>се, си</i> и др. След бележките за вида при непреходните глаголи, оформени с елементите <i>се</i> или <i>си,</i> се поставя граматична бележка <i>не-прех.,</i> а при безличните — граматична бележка <i>безл.:</i>
+
15. <b>Непреходни глаголи</b>, които съдържат частици <i>се</i> или <i>си</i>, <b>безлични глаголи</b> и <b>форми и глаголи</b> с местоимения и частици като <i>ме</i>, <i>ми</i>, <i>ми се</i>, които съществуват паралелно с деятелни лични глаголи и са близки на тях по семантичната си структура, се разработват като <b>подзаглавни думи</b> към съответните деятелни глаголи. При подзаглавните думи граматичните форми не се дават, но се посочва стилистичната характеристика, дори и когато е същата, както при глагола (преходен или непреходен) без частица <i>се</i>, <i>си</i> и др. След бележките за вида при непреходните глаголи, оформени с елементите <i>се</i> или <i>си</i>, се поставя граматична бележка <i>непрех.</i>, а при безличните — граматична бележка <i>безл.</i>:
  
<b>безпокоя...</b> <i>несв.</i> Нарушавам спокойствието на някого; тревожа, смущавам. ..
+
<b>безпокоя`</b><i>несв.</i> Нарушавам спокойствието на някого; тревожа, смущавам…
  
<b>безпокоя се</b> <i>несв., непрех.</i> Изпитвам безпокойство, тревожа се.
+
<b>безпокоя` се</b> <i>несв.</i>, <i>непрех.</i> Изпитвам безпокойство, тревожа се.
  
<b>дви`жа ...</b> <i>несв.</i>... <b>1.</b> Привеждам в движение, в действие...
+
<b>дви`жа</b><i>несв.</i>1. Привеждам в движение, в действие…
  
<b>движа се</b> <i>несв.,непрех.</i> <b>1.</b> Намирам се в движение, вървя... <b>4.</b> С предл. в,
+
<b>дви`жа се</b> <i>несв.</i>, <i>непрех.</i> 1. Намирам се в движение, вървя… 4. С предл. в, между, с, сред. Дружа, общувам…
  
между, с, сред. Дружа, общувам... <b>мога...</b> <i>несв.</i>; 1. В състояние съм, успявам да направя нещо... <b>може.</b><i>..безл.</i> <b>1.</b> Възможно е... <b>присви`вам...</b> <i>несв. \</i> <b>присвия...</b> <i>св.</i> 1. Свивам леко... <b>присви`ва ме</b> <i>несв.,</i> <b>присвие ме</b> <i>св., непрех.</i> Заболява ме силно (обикн.
+
<b>мо`га</b><i>несв.</i>; 1. В състояние съм, успявам да направя нещо…
  
за вътрешен орган), <b>приплаквам...</b> <i>несв.</i><b>; приплача..</b> <i>.св.</i> <b>1.</b> Изведнъж почвам да плача... <b>приплаква ми се</b> <i>несв.;</i> <b>приплаче ми се</b> <i>св., непрех.</i> Обхваща ме силно желание да плача.
+
<b>мо`же</b><i>безл.</i> 1. Възможно е…
  
16. Като отделни заглавни думи се разработват непреходни глаголи с частици <i>се</i> или <i>си,</i> към които няма съответни паралелни деятелни глаголи <b>(боя се, сражавам се, отспи`вам си)</b> или към които има съответни деятелни глаголи, но са съвършено различни по значение (срв. <b>отивам си/оти`-да си</b> и <b>оти`вам/оти`да).</b> При тях се дават всички необходими граматични форми както при деятелните глаголи.
+
<b>присви`вам</b><i>несв.</i>; присви`я… <i>св.</i> 1. Свивам леко…
  
17. Като отделни заглавни думи в самостоятелни статии с всички необходими граматични форми се обработват глаголите с местоимения или частици <i>ме, ми, ми се,</i> към които няма съответен глагол без тези елементи, като: <b>догнетява ме, мързи` ме, тресе ме, домъчнява ми, дожалява ми, привижда ми се.</b> Това се отнася и за глаголи с <i>ме, ми, ми се,</i> съотносителни със съответните деятелни глаголи без тези думи, но съвършено различни по семантика (срв. <b>огрява ме</b> 'успявам, сполучвам' за разлика от <b>огрявам</b> 'обливам нещо със светлината си', <b>тегли ме</b> 'имам силно желание за нещо', но
+
<b>присви`ва ме</b> <i>несв.</i>, <b>присви`е ме</b> <i>св.</i>, <i>непрех.</i> Заболява ме силно (обикн. за вътрешен орган).
  
<b>3 Речник на българския език, т. I</b>
+
<b>припла`квам</b>… <i>несв.</i>; <b>припла`ча</b>… <i>св.</i> 1. Изведнъж почвам да плача…
 +
 
 +
<b>припла`ква ми се</b> <i>несв.</i>; <b>припла`че ми се</b> <i>св.</i>, <i>непрех.</i> Обхваща ме силно желание да плача.
 +
 
 +
16. Като отделни заглавни думи се разработват <b>непреходни глаголи</b> с частици <i>се</i> или <i>си</i>, към които няма съответни паралелни деятелни глаголи (<b>боя` се</b>, <b>сража`вам се</b>, <b>отспи`вам си</b>) или към които има съответни деятелни глаголи, но са съвършено различни по значение (срв. <b>оти`вам си/оти`да си</b> и <b>оти`вам/оти`да</b>). При тях се дават всички необходими граматични форми както при деятелните глаголи.
 +
 
 +
17. Като отделни заглавни думи в самостоятелни статии с всички необходими граматични форми се обработват глаголите с местоимения или частици <i>ме</i>, <i>ми</i>, <i>ми се</i>, към които няма съответен глагол без тези елементи, като: <b>догнетя`ва ме</b>, <b>мързи` ме</b>, <b>тресе` ме</b>, <b>домъчня`ва ми</b>, <b>дожаля`ва ми</b>, <b>приви`жда ми се</b>. Това се отнася и за глаголи с <i>ме</i>, <i>ми</i>, <i>ми се</i>, съотносителни със съответните деятелни глаголи без тези думи, но съвършено различни по семантика (срв. <b>огря`ва ме</b> ’успявам, сполучвам’ за разлика от <b>огря`вам</b> ’обливам нещо със светлината си’, <b>те`гли ме</b> ’имам силно желание за нещо’, но

Текуща версия към 13:12, 4 декември 2012

Корекцията на страницата е одобрена


13. Формите за страдателен, възвратен или взаимен залог, отбелязани в края на статията, имат съответната граматична бележка: страд., възвр., взаим., поставени след формата: бесябе`ся се страд. и възвр.; уважа`вамуважа`вам се страд., възвр. и взаим.; гледамгледам се възвр. и взаим. гледам си възвр. и взаим.

14. След страдателните, възвратните и взаимните форми се поставят безличните форми на глагола, ако често се употребяват, напр. вижда се, види се безл.

15. Непреходни глаголи, които съдържат частици се или си, безлични глаголи и форми и глаголи с местоимения и частици като ме, ми, ми се, които съществуват паралелно с деятелни лични глаголи и са близки на тях по семантичната си структура, се разработват като подзаглавни думи към съответните деятелни глаголи. При подзаглавните думи граматичните форми не се дават, но се посочва стилистичната характеристика, дори и когато е същата, както при глагола (преходен или непреходен) без частица се, си и др. След бележките за вида при непреходните глаголи, оформени с елементите се или си, се поставя граматична бележка непрех., а при безличните — граматична бележка безл.:

безпокоя`несв. Нарушавам спокойствието на някого; тревожа, смущавам…

безпокоя` се несв., непрех. Изпитвам безпокойство, тревожа се.

дви`жанесв.… 1. Привеждам в движение, в действие…

дви`жа се несв., непрех. 1. Намирам се в движение, вървя… 4. С предл. в, между, с, сред. Дружа, общувам…

мо`ганесв.; 1. В състояние съм, успявам да направя нещо…

мо`жебезл. 1. Възможно е…

присви`вамнесв.; присви`я… св. 1. Свивам леко…

присви`ва ме несв., присви`е ме св., непрех. Заболява ме силно (обикн. за вътрешен орган).

припла`квамнесв.; припла`часв. 1. Изведнъж почвам да плача…

припла`ква ми се несв.; припла`че ми се св., непрех. Обхваща ме силно желание да плача.

16. Като отделни заглавни думи се разработват непреходни глаголи с частици се или си, към които няма съответни паралелни деятелни глаголи (боя` се, сража`вам се, отспи`вам си) или към които има съответни деятелни глаголи, но са съвършено различни по значение (срв. оти`вам си/оти`да си и оти`вам/оти`да). При тях се дават всички необходими граматични форми както при деятелните глаголи.

17. Като отделни заглавни думи в самостоятелни статии с всички необходими граматични форми се обработват глаголите с местоимения или частици ме, ми, ми се, към които няма съответен глагол без тези елементи, като: догнетя`ва ме, мързи` ме, тресе` ме, домъчня`ва ми, дожаля`ва ми, приви`жда ми се. Това се отнася и за глаголи с ме, ми, ми се, съотносителни със съответните деятелни глаголи без тези думи, но съвършено различни по семантика (срв. огря`ва ме ’успявам, сполучвам’ за разлика от огря`вам ’обливам нещо със светлината си’, те`гли ме ’имам силно желание за нещо’, но