Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/31“
Zelenkroki (беседа | приноси) м (→Коригирана) |
(→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <b>какъ`в</b>, каква`, какво`, <i>мн.</i> какви`, <i>въпрос. | + | <b>какъ`в</b>, каква`, какво`, <i>мн.</i> какви`, <i>въпрос. местоим.</i>… |
<b>какво`</b> <i>ср.</i>… | <b>какво`</b> <i>ср.</i>… | ||
| − | <b>V. Глаголи.</b> 1. Като заглавна дума при лични глаголи се дава формата за 1 л. ед. ч. сег. вр. изявит. накл. на глагола, а при безличните глаголи — формата за 3 л. ед. ч. сег. вр. изявит. накл. При видовете двойки, които се обединяват в една речникова статия, на първо място се поставя глаголът от несвършен вид: <b>вди`гам</b>… <i>несв.</i> | + | <b>V. Глаголи.</b> 1. Като заглавна дума при лични глаголи се дава формата за 1 л. ед. ч. сег. вр. изявит. накл. на глагола, а при безличните глаголи — формата за 3 л. ед. ч. сег. вр. изявит. накл. При видовете двойки, които се обединяват в една речникова статия, на първо място се поставя глаголът от несвършен вид: <b>вди`гам</b>… <i>несв.</i>; <b>вди`гна</b>… <i>св.</i>; <b>мръ`ква</b>… <i>несв.</i>; <b>мръ`кне</b>… <i>св.</i> |
| − | 2. Съвременните книжовни глаголи, образувани с неударена наставка <i>-увам</i> (и съкратен варинат на <i>-вам | + | 2. Съвременните книжовни глаголи, образувани с неударена наставка <i>-увам</i> (и съкратен варинат на <i>-вам</i>) се представят като двойка заглавни думи на азбучното място на съкратения вариант, напр. <b>използвам</b> и <b>използувам</b>, -аш,… Формите на <i>-увам</i> се представят и като самостоятелни заглавки с препратка, напр. <b>използувам</b>. Вж. <b>използвам</b>. |
3. Като двойка заглавни думи се представят и фонетичните дублети, напр. <b>взе`мам</b> и <b>взи`мам</b>, -аш,… | 3. Като двойка заглавни думи се представят и фонетичните дублети, напр. <b>взе`мам</b> и <b>взи`мам</b>, -аш,… | ||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
5. При глаголи, при които има колебание по отношение на спрежението, т.е. съществуват форми от две спрежения, се отбелязват и двете форми, напр.: <b>бъ`бря</b> -еш и -иш, <i>мин. св.</i> -ах и -их. | 5. При глаголи, при които има колебание по отношение на спрежението, т.е. съществуват форми от две спрежения, се отбелязват и двете форми, напр.: <b>бъ`бря</b> -еш и -иш, <i>мин. св.</i> -ах и -их. | ||
| − | 6. Формите за сегашно и минало време при глаголи от I и II спрежение се отбелязват изцяло в следните случаи: | + | 6. Формите за <b>сегашно</b> и <b>минало</b> време при глаголи от I и II спрежение се отбелязват <b>изцяло</b> в следните случаи: |
а) При образуване на форми от различни основи, напр.: <b>да`вам</b>, -аш…; <b>дам</b>, даде`ш, <i>мин. св.</i> да`дох. | а) При образуване на форми от различни основи, напр.: <b>да`вам</b>, -аш…; <b>дам</b>, даде`ш, <i>мин. св.</i> да`дох. | ||
| Ред 28: | Ред 28: | ||
е) В настоящото издание се посочва само едно ударение при формите за минало свършено време, макар че в разговорния език са допустими две ударения, свойствени съответно на източните и на западните говори, напр.: <b>гра`бя</b>, -иш, <i>мин.св.</i> -их. | е) В настоящото издание се посочва само едно ударение при формите за минало свършено време, макар че в разговорния език са допустими две ударения, свойствени съответно на източните и на западните говори, напр.: <b>гра`бя</b>, -иш, <i>мин.св.</i> -их. | ||
| − | 7. Изцяло се отбелязва само формата за минало свършено време в следните случаи: | + | 7. Изцяло се отбелязва само формата за <b>минало свършено време</b> в следните случаи: |
а) При промяна в ударението във формата за мин. св. вр., напр.: <b>бода`</b>, -е`ш, <i>мин. св.</i> бо`дох. | а) При промяна в ударението във формата за мин. св. вр., напр.: <b>бода`</b>, -е`ш, <i>мин. св.</i> бо`дох. | ||
| − | б) При звукова промяна в основата при формите за мин. св. вр., напр.: <b>дра`щя</b> -еш, <i>мин. св.</i | + | б) При звукова промяна в основата при формите за мин. св. вр., напр.: <b>дра`щя</b> -еш, <i>мин. св.</i> дра`сках; <b>пера`</b>, -е`ш, <i>мин. св.</i> прах. |
| − | в) При всички многосрични непроизводни глаголи от I спрежение с основа на <b>-а, -е, -и, -о, -у, -ю, -я</b> и от II спрежение с основа на <b>-о</b>. При тези глаголи формата за 2 л. ед. ч. сег. вр. се отбелязва съкратено, като пред окончанието | + | в) При всички многосрични непроизводни глаголи от I спрежение с основа на <b>-а</b>, <b>-е</b>, <b>-и</b>, <b>-о</b>, <b>-у</b>, <b>-ю</b>, <b>-я</b> и от II спрежение с основа на <b>-о</b>. При тези глаголи формата за 2 л. ед. ч. сег. вр. се отбелязва съкратено, като пред окончанието |
Текуща версия към 08:42, 4 декември 2012
какъ`в, каква`, какво`, мн. какви`, въпрос. местоим.…
какво` ср.…
V. Глаголи. 1. Като заглавна дума при лични глаголи се дава формата за 1 л. ед. ч. сег. вр. изявит. накл. на глагола, а при безличните глаголи — формата за 3 л. ед. ч. сег. вр. изявит. накл. При видовете двойки, които се обединяват в една речникова статия, на първо място се поставя глаголът от несвършен вид: вди`гам… несв.; вди`гна… св.; мръ`ква… несв.; мръ`кне… св.
2. Съвременните книжовни глаголи, образувани с неударена наставка -увам (и съкратен варинат на -вам) се представят като двойка заглавни думи на азбучното място на съкратения вариант, напр. използвам и използувам, -аш,… Формите на -увам се представят и като самостоятелни заглавки с препратка, напр. използувам. Вж. използвам.
3. Като двойка заглавни думи се представят и фонетичните дублети, напр. взе`мам и взи`мам, -аш,…
4. След заглавната дума следва формата за 2 л. ед. ч., чрез която се определя спрежението на глагола. При гл. от I и II спрежение се дава и формата за 1 л. ед. ч. на мин. св. вр. Обикновено формите се дават съкратено: благодаря`, -и`ш, мин. св. -и`х…
5. При глаголи, при които има колебание по отношение на спрежението, т.е. съществуват форми от две спрежения, се отбелязват и двете форми, напр.: бъ`бря -еш и -иш, мин. св. -ах и -их.
6. Формите за сегашно и минало време при глаголи от I и II спрежение се отбелязват изцяло в следните случаи:
а) При образуване на форми от различни основи, напр.: да`вам, -аш…; дам, даде`ш, мин. св. да`дох.
б) Когато в основата на глагола има променливо я, напр.: избя`гвам, -аш, несв.; избя`гна, избе`гнеш, мин. св. избя`гнах, св.
в) При палатализация в основата, напр.: отри`чам, -аш…; отрека`, отрече`ш, мин. св. отре`кох, отре`че.
г) При всички едносрични глаголи, напр.: бдя, бдиш, мин. св. бдях.
д) При всички двусрични непроизводни глаголи, чийто корен завършва на гласна, напр.: би`я, би`еш, мин. св. бих.
е) В настоящото издание се посочва само едно ударение при формите за минало свършено време, макар че в разговорния език са допустими две ударения, свойствени съответно на източните и на западните говори, напр.: гра`бя, -иш, мин.св. -их.
7. Изцяло се отбелязва само формата за минало свършено време в следните случаи:
а) При промяна в ударението във формата за мин. св. вр., напр.: бода`, -е`ш, мин. св. бо`дох.
б) При звукова промяна в основата при формите за мин. св. вр., напр.: дра`щя -еш, мин. св. дра`сках; пера`, -е`ш, мин. св. прах.
в) При всички многосрични непроизводни глаголи от I спрежение с основа на -а, -е, -и, -о, -у, -ю, -я и от II спрежение с основа на -о. При тези глаголи формата за 2 л. ед. ч. сег. вр. се отбелязва съкратено, като пред окончанието
