Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/31“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м
(Одобрена)
 
(Не са показани 5 междинни версии от 2 потребители)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Одобрена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
какъв, каква, какво, <i>мн.</i> какви`, <i>въпрос, местоим....</i>
+
<b>какъ`в</b>, каква`, какво`, <i>мн.</i> какви`, <i>въпрос. местоим.</i>
  
какво <i>ср. ...</i>
+
<b>какво`</b> <i>ср.</i>
  
V. Глаголи. 1. Като заглавна дума при лични глаголи се дава формата за 1 л. ед. ч. сег. вр. изявит. накл. на глагола, а при безличните глаголи — формата за 3 л. ед. ч. сег. вр. изявит. накл. При видовете двойки, които се обединяват в една речникова статия, на първо място се поставя глаголът от несвършен вид: вди`гам... <i>несв.\</i> вдигна... <i>св.;</i> мръква... <i>несв.;</i> мръкне... <i>св.</i>
 
  
2. Съвременните книжовни глаголи, образувани с неударена наставка <i>-увам</i> (и съкратен варинат на <i>-вам)</i> се представят като двойка заглавни думи на азбучното място на съкратения вариант, напр. използвам и използу-вам, -аш, ... Формите на -<i>увам</i> се представят и като самостоятелни заглав-ки с препратка, напр. използувам. Вж. използвам.
+
<b>V. Глаголи.</b> 1. Като заглавна дума при лични глаголи се дава формата за 1 л. ед. ч. сег. вр. изявит. накл. на глагола, а при безличните глаголи — формата за 3 л. ед. ч. сег. вр. изявит. накл. При видовете двойки, които се обединяват в една речникова статия, на първо място се поставя глаголът от несвършен вид: <b>вди`гам</b>… <i>несв.</i>; <b>вди`гна</b>… <i>св.</i>; <b>мръ`ква</b>… <i>несв.</i>; <b>мръ`кне</b>… <i>св.</i>
  
3. Като двойка заглавни думи се представят и фонетичните дублети, напр. вземам и взимам, -аш,...
+
2. Съвременните книжовни глаголи, образувани с неударена наставка <i>-увам</i> (и съкратен варинат на <i>-вам</i>) се представят като двойка заглавни думи на азбучното място на съкратения вариант, напр. <b>използвам</b> и <b>използувам</b>, -аш,… Формите на <i>-увам</i> се представят и като самостоятелни заглавки с препратка, напр. <b>използувам</b>. Вж. <b>използвам</b>.
  
4. След заглавната дума следва формата за 2 л. ед. ч., чрез която се определя спрежението на глагола. При гл. от I и II спрежение се дава и формата за 1 л. ед. ч. на мин. св. вр. Обикновено формите се дават съкратено: благодаря, -йш, <i>мин. св.</i> -йх...
+
3. Като двойка заглавни думи се представят и фонетичните дублети, напр. <b>взе`мам</b> и <b>взи`мам</b>, -аш,…
  
5. При глаголи, при които има колебание по отношение на спрежението, т.е. съществуват форми от две спрежения, се отбелязват и двете форми, напр.: бъбря — еш и — иш, <i>мин.св.-</i> ах и — их.
+
4. След заглавната дума следва формата за 2 л. ед. ч., чрез която се определя спрежението на глагола. При гл. от I и II спрежение се дава и формата за 1 л. ед. ч. на мин. св. вр. Обикновено формите се дават съкратено: <b>благодаря`</b>, -и, <i>мин. св.</i> -и`х…
  
6. Формите за сегашно и минало време при глаголи от I и II спрежение се отбелязват изцяло в следните случаи:
+
5. При глаголи, при които има колебание по отношение на спрежението, т.е. съществуват форми от две спрежения, се отбелязват и двете форми, напр.: <b>бъ`бря</b> -еш и -иш, <i>мин. св.</i> -ах и -их.
  
а) При образуване на форми от различни основи, напр.: давам, -аш...; дам, дадеш, <i>мин. св.</i> дадох.
+
6. Формите за <b>сегашно</b> и <b>минало</b> време при глаголи от I и II спрежение се отбелязват <b>изцяло</b> в следните случаи:
  
б) Когато в основата на глагола има променливо я, напр.: избягвам, -аш, <i>несв.;</i> избягна, избегнеш, <i>мин. св.</i> избягнах, <i>св.</i>
+
а) При образуване на форми от различни основи, напр.: <b>да`вам</b>, -аш…; <b>дам</b>, даде`ш, <i>мин. св.</i> да`дох.
  
в) При палатализация в основата, напр.: отричам, -аш...; отрека, отречеш, <i>мин. св.</i> отрекох, отрече.
+
б) Когато в основата на глагола има променливо <b>я</b>, напр.: <b>избя`гвам</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>избя`гна</b>, избе`гнеш, <i>мин. св.</i> избя`гнах, <i>св.</i>
  
г) При всички едносрични глаголи, напр.: бдя, бдиш, <i>мин. св.</i> бдях.
+
в) При палатализация в основата, напр.: <b>отри`чам</b>, -аш…; <b>отрека`</b>, отрече`ш, <i>мин. св.</i> отре`кох, отре`че.
  
д) При всички двусрични непроизводни глаголи, чийто корен завършва на гласна, напр.: бия, би`еш, <i>мин. св.</i> бих.
+
г) При всички едносрични глаголи, напр.: <b>бдя</b>, бдиш, <i>мин. св.</i> бдях.
  
е) В настоящото издание се посочва само едно ударение при формите за минало свършено време, макар че в разговорния език са допустими две ударения, свойствени съответно на източните и на западните говори, напр.: грабя, -иш, <i>мин.св.</i> -их.
+
д) При всички двусрични непроизводни глаголи, чийто корен завършва на гласна, напр.: <b>би`я</b>, би`еш, <i>мин. св.</i> бих.
  
7. Изцяло се отбелязва само формата за минало свършено време в следните случаи:
+
е) В настоящото издание се посочва само едно ударение при формите за минало свършено време, макар че в разговорния език са допустими две ударения, свойствени съответно на източните и на западните говори, напр.: <b>гра`бя</b>, -иш, <i>мин.св.</i> -их.
  
а) При промяна в ударението във формата за мин. св. вр., напр.: бода, -еш, <i>мин. св.</i> бодох.
+
7. Изцяло се отбелязва само формата за <b>минало свършено време</b> в следните случаи:
  
б) При звукова промяна в основата при формите за мин. св. вр., напр.: дращя — еш, <i>мин. св.</i> драсках; пера, -еш, <i>мин. св.</i> прах..
+
а) При промяна в ударението във формата за мин. св. вр., напр.: <b>бода`</b>, -е`ш, <i>мин. св.</i> бо`дох.
  
в) При всички многосрични непроизводни глаголи от I спрежение с основа на — а, -е, , -о, -у, -ю, -я и от II спрежение с основа на — о. При тези глаголи формата за 2 л. ед. ч. сег. вр. се отбелязва съкратено, като пред окон
+
б) При звукова промяна в основата при формите за мин. св. вр., напр.: <b>дра`щя</b> -еш, <i>мин. св.</i> дра`сках; <b>пера`</b>, -е`ш, <i>мин. св.</i> прах.
  
 +
в) При всички многосрични непроизводни глаголи от I спрежение с основа на <b>-а</b>, <b>-е</b>, <b>-и</b>, <b>-о</b>, <b>-у</b>, <b>-ю</b>, <b>-я</b> и от II спрежение с основа на <b>-о</b>. При тези глаголи формата за 2 л. ед. ч. сег. вр. се отбелязва съкратено, като пред окончанието

Текуща версия към 08:42, 4 декември 2012

Корекцията на страницата е одобрена


какъ`в, каква`, какво`, мн. какви`, въпрос. местоим.

какво` ср.


V. Глаголи. 1. Като заглавна дума при лични глаголи се дава формата за 1 л. ед. ч. сег. вр. изявит. накл. на глагола, а при безличните глаголи — формата за 3 л. ед. ч. сег. вр. изявит. накл. При видовете двойки, които се обединяват в една речникова статия, на първо място се поставя глаголът от несвършен вид: вди`гамнесв.; вди`гнасв.; мръ`кванесв.; мръ`кнесв.

2. Съвременните книжовни глаголи, образувани с неударена наставка -увам (и съкратен варинат на -вам) се представят като двойка заглавни думи на азбучното място на съкратения вариант, напр. използвам и използувам, -аш,… Формите на -увам се представят и като самостоятелни заглавки с препратка, напр. използувам. Вж. използвам.

3. Като двойка заглавни думи се представят и фонетичните дублети, напр. взе`мам и взи`мам, -аш,…

4. След заглавната дума следва формата за 2 л. ед. ч., чрез която се определя спрежението на глагола. При гл. от I и II спрежение се дава и формата за 1 л. ед. ч. на мин. св. вр. Обикновено формите се дават съкратено: благодаря`, -и`ш, мин. св. -и`х…

5. При глаголи, при които има колебание по отношение на спрежението, т.е. съществуват форми от две спрежения, се отбелязват и двете форми, напр.: бъ`бря -еш и -иш, мин. св. -ах и -их.

6. Формите за сегашно и минало време при глаголи от I и II спрежение се отбелязват изцяло в следните случаи:

а) При образуване на форми от различни основи, напр.: да`вам, -аш…; дам, даде`ш, мин. св. да`дох.

б) Когато в основата на глагола има променливо я, напр.: избя`гвам, -аш, несв.; избя`гна, избе`гнеш, мин. св. избя`гнах, св.

в) При палатализация в основата, напр.: отри`чам, -аш…; отрека`, отрече`ш, мин. св. отре`кох, отре`че.

г) При всички едносрични глаголи, напр.: бдя, бдиш, мин. св. бдях.

д) При всички двусрични непроизводни глаголи, чийто корен завършва на гласна, напр.: би`я, би`еш, мин. св. бих.

е) В настоящото издание се посочва само едно ударение при формите за минало свършено време, макар че в разговорния език са допустими две ударения, свойствени съответно на източните и на западните говори, напр.: гра`бя, -иш, мин.св. -их.

7. Изцяло се отбелязва само формата за минало свършено време в следните случаи:

а) При промяна в ударението във формата за мин. св. вр., напр.: бода`, -е`ш, мин. св. бо`дох.

б) При звукова промяна в основата при формите за мин. св. вр., напр.: дра`щя -еш, мин. св. дра`сках; пера`, -е`ш, мин. св. прах.

в) При всички многосрични непроизводни глаголи от I спрежение с основа на , , , , , , и от II спрежение с основа на . При тези глаголи формата за 2 л. ед. ч. сег. вр. се отбелязва съкратено, като пред окончанието