Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/27“
(→Некоригирана) |
(поправки на оригинала) |
||
| (Не са показани 7 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | 2. При съществителни от мъжки род, които завършват на -й (-ой, <i>-ай, -ей, -ий | + | {{+}} |
| + | 2. При съществителни от мъжки род, които завършват на <b>-й</b> (<i>-ой</i>, <i>-ай</i>, <i>-ей</i>, <i>-ий</i>) и имат членувана форма на <i>-ят, -я:</i> <b>геро`й</b>, -о`ят, -о`я; <b>рата`й</b>, -а`ят, -а`я; <b>сла`вей</b>, -ят, -ея; <b>ге`ний</b>, -ият, -ия. | ||
| − | 3. При съществителни от мъжки род, които окончават на <b>я</b> с членна морфема | + | 3. При съществителни от мъжки род, които окончават на <b>я</b> с членна морфема <i>-та</i> (и множествена форма на <i>-и</i>), напр.: <b>съдия`</b>, -ия`та, <i>мн.</i> -и`и; и при съществителни от м. р. на <b>-о</b> (също на -чо, -ко, -льо) с членна морфема <i>-то</i> (и множествена форма <i>-(о)вци</i>), напр.: <b>дя`до</b>, -то, <i>мн.</i> -вци; <b>глу`пчо</b>, -то, <i>мн.</i> -вци. |
| − | 4. При съществителни от женски род, които завършват на съгласна, за да се посочи, че ударението се прехвърля от основата върху членната морфема, напр.: <b> | + | 4. При съществителни от женски род, които завършват на съгласна, за да се посочи, че ударението се прехвърля от основата върху членната морфема, напр.: <b>пе`сен</b>, -та`; <b>ра`дост</b>, -тта`; <b>сол</b>, солта`. |
| − | 5. При съществителни от среден род, с изключение на отбелязания по-горе случай (т.З), членуваната форма не се отбелязва. | + | 5. При съществителни от среден род, с изключение на отбелязания по-горе случай (т. З), членуваната форма не се отбелязва. |
| − | Форми за число. Формата за множествено число се дава след бел. <i>мн</i> | + | <b>Форми за число.</b> Формата за множествено число се дава след бел. <i>мн.</i> в следните случаи: |
1. При всички съществителни, при които е отбелязана членувана форма. | 1. При всички съществителни, при които е отбелязана членувана форма. | ||
| − | 2. При съществителни имена от мъжки род, които във форма за <i>мн.ч.</i> имат отклонения: а) При съществителни, които в <i>мн.ч.</i> променят крайните съгласни <b>г, к, х</b> в <b>з, ц, с: белег | + | 2. При съществителни имена от мъжки род, които във форма за <i>мн.ч.</i> имат отклонения: а) При съществителни, които в <i>мн. ч.</i> променят крайните съгласни <b>г, к, х</b> в <b>з, ц, с</b>: <b>белег</b>, <i>мн.</i> -зи; <b>учени`к</b>, <i>мн.</i> -ци; <b>сиромах</b>, <i>мн.</i> -си. Множествената форма се дава и при отклонения от това правило: <b>о`рех</b>{{попр|промяна на ударението}}, <i>мн.</i> -хи; <b>ми`тинг</b>{{попр|махане на излишно ударение}}, <i>мн.</i> -ги. б) При съществителни с наставка <b>-ин</b>, която изпада в <i>мн.ч.:</i> <b>гра`жданин</b>, <i>мн.</i> гра`ждани, в) При съществителни, които в <i>ед.ч.</i> окончават на съгласна, а в <i>мн.ч.</i> на -а: <b>но`мер</b>, <i>мн.</i> -а`. |
| − | 3. При съществителни имена от мъжки и женски род на съгласна, при които подвижното <b>е</b> или <b>ъ</b> от крайна сричка изпада в мн.ч.: <b> | + | 3. При съществителни имена от мъжки и женски род на съгласна, при които подвижното <b>е</b> или <b>ъ</b> от крайна сричка изпада в мн. ч.: <b>коне`ц</b>, <i>мн.</i> -нци`; <b>пе`сен</b>, <i>мн.</i> -сни; <b>теа`тър</b>, <i>мн.</i> -три; <b>ми`съл</b>, <i>мн.</i> -сли. |
| − | 4. При съществителни имена, които имат променливо -я в корена: | + | 4. При съществителни имена, които имат променливо <b>-я</b> в корена: <b>вя`тър</b>, <i>мн.</i> <b>ветрове`</b>; <b>мя`рка</b>, <i>мн.</i> ме`рки. |
| − | 5. При съществителни от среден род формата за <i>мн.ч</i> | + | 5. При съществителни от среден род формата за <i>мн.ч.</i> се дава навсякъде. |
| − | 6. При отглаголни съществителни множествената форма се посочва в случаите, когато е често употребима, а не само теоретически възможна, напр.: <b> | + | 6. При отглаголни съществителни множествената форма се посочва в случаите, когато е често употребима, а не само теоретически възможна, напр.: <b>прови`кване</b>, <i>мн.</i> -ия. Там където множествената форма е много рядко употребима, макар и теоретически да може да се образува, както и при остарели и диалектни съществителни, където не е единна или известна, тя не се дава, нито се отбелязва „<i>мн.</i> няма“, напр. <b>пости`гане</b> <i>ср.</i>; <b>слу`шане</b> <i>ср.</i> |
| − | 7. При съществителни с множествена форма, образувана от друга основа или която представя стара форма, двойствено число: <b> | + | 7. При съществителни с множествена форма, образувана от друга основа или която представя стара форма, двойствено число: <b>ка`мък</b>, <i>мн.</i> ка`мъни; <b>нога`</b>, <i>мн.</i> нозе`; <b>гърне`</b>, <i>мн.</i> -та и гръ`нци; <b>ухо</b>, <i>мн.</i> уши`. |
| − | 8. Стари форми за множествено число, запазени днес като поетични или редки форми, както и диалектни форми, се отбелязват след редовната форма за мн.ч. с бележка: (рядко), (поет.), (диал.) пред съответната форма, напр.: <b>враг | + | 8. Стари форми за множествено число, запазени днес като поетични или редки форми, както и диалектни форми, се отбелязват след редовната форма за мн. ч. с бележка: (рядко), (поет.), (диал.) пред съответната форма, напр.: <b>враг</b>, <i>мн.</i> врагове` и (поет.) врази`; <b>дърво`</b>, <i>мн.</i> дърве`та, дърва`, (диал.) дървя`, дъ`рве и (поет.) дървеса`… |
9. Когато съществителни имена имат няколко форми за мн. ч. и някои | 9. Когато съществителни имена имат няколко форми за мн. ч. и някои | ||
Текуща версия към 19:20, 3 декември 2012
2. При съществителни от мъжки род, които завършват на -й (-ой, -ай, -ей, -ий) и имат членувана форма на -ят, -я: геро`й, -о`ят, -о`я; рата`й, -а`ят, -а`я; сла`вей, -ят, -ея; ге`ний, -ият, -ия.
3. При съществителни от мъжки род, които окончават на я с членна морфема -та (и множествена форма на -и), напр.: съдия`, -ия`та, мн. -и`и; и при съществителни от м. р. на -о (също на -чо, -ко, -льо) с членна морфема -то (и множествена форма -(о)вци), напр.: дя`до, -то, мн. -вци; глу`пчо, -то, мн. -вци.
4. При съществителни от женски род, които завършват на съгласна, за да се посочи, че ударението се прехвърля от основата върху членната морфема, напр.: пе`сен, -та`; ра`дост, -тта`; сол, солта`.
5. При съществителни от среден род, с изключение на отбелязания по-горе случай (т. З), членуваната форма не се отбелязва.
Форми за число. Формата за множествено число се дава след бел. мн. в следните случаи:
1. При всички съществителни, при които е отбелязана членувана форма.
2. При съществителни имена от мъжки род, които във форма за мн.ч. имат отклонения: а) При съществителни, които в мн. ч. променят крайните съгласни г, к, х в з, ц, с: белег, мн. -зи; учени`к, мн. -ци; сиромах, мн. -си. Множествената форма се дава и при отклонения от това правило: о`рех*, мн. -хи; ми`тинг*, мн. -ги. б) При съществителни с наставка -ин, която изпада в мн.ч.: гра`жданин, мн. гра`ждани, в) При съществителни, които в ед.ч. окончават на съгласна, а в мн.ч. на -а: но`мер, мн. -а`.
3. При съществителни имена от мъжки и женски род на съгласна, при които подвижното е или ъ от крайна сричка изпада в мн. ч.: коне`ц, мн. -нци`; пе`сен, мн. -сни; теа`тър, мн. -три; ми`съл, мн. -сли.
4. При съществителни имена, които имат променливо -я в корена: вя`тър, мн. ветрове`; мя`рка, мн. ме`рки.
5. При съществителни от среден род формата за мн.ч. се дава навсякъде.
6. При отглаголни съществителни множествената форма се посочва в случаите, когато е често употребима, а не само теоретически възможна, напр.: прови`кване, мн. -ия. Там където множествената форма е много рядко употребима, макар и теоретически да може да се образува, както и при остарели и диалектни съществителни, където не е единна или известна, тя не се дава, нито се отбелязва „мн. няма“, напр. пости`гане ср.; слу`шане ср.
7. При съществителни с множествена форма, образувана от друга основа или която представя стара форма, двойствено число: ка`мък, мн. ка`мъни; нога`, мн. нозе`; гърне`, мн. -та и гръ`нци; ухо, мн. уши`.
8. Стари форми за множествено число, запазени днес като поетични или редки форми, както и диалектни форми, се отбелязват след редовната форма за мн. ч. с бележка: (рядко), (поет.), (диал.) пред съответната форма, напр.: враг, мн. врагове` и (поет.) врази`; дърво`, мн. дърве`та, дърва`, (диал.) дървя`, дъ`рве и (поет.) дървеса`…
9. Когато съществителни имена имат няколко форми за мн. ч. и някои
