Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1032“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
БУЧИ`ЛО<sup>1</sup>, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> Специална дъсчица, която се използва в грънчарството, за да се придаде форма на съдовете. | БУЧИ`ЛО<sup>1</sup>, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> Специална дъсчица, която се използва в грънчарството, за да се придаде форма на съдовете. | ||
| − | + | ---- | |
БУЧИЛО<sup>2</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Голям шум; врява. | БУЧИЛО<sup>2</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Голям шум; врява. | ||
| − | + | ---- | |
БУЧИНИШ <i>м.</i> Отровно диво растение с перести листа и високо кухо коленчато стебло, от което се правят цеви. Conium maculatum. <i>В бурен глъхнеха дворове и хар-манлъци, плетищата це се виждаха от коприва и буниниш.</i> Й. Йовков, Ж, 1945, 120. <i>Там имаше едно празно запустяло и занемарено ниско място,.. То бе обрасло с бу чиниш, татул, коприва,., и разни други бурени...</i> Кр. Тулешков, НЗ, 62. <i>Шмугваше се</i> [Ленко] <i>зад житните камари, наблюдаваше кой от Паламидовите къде ходи и какво прави, по едно време се свря зад бучиниши-те в дъното на хармана.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VI, 269. | БУЧИНИШ <i>м.</i> Отровно диво растение с перести листа и високо кухо коленчато стебло, от което се правят цеви. Conium maculatum. <i>В бурен глъхнеха дворове и хар-манлъци, плетищата це се виждаха от коприва и буниниш.</i> Й. Йовков, Ж, 1945, 120. <i>Там имаше едно празно запустяло и занемарено ниско място,.. То бе обрасло с бу чиниш, татул, коприва,., и разни други бурени...</i> Кр. Тулешков, НЗ, 62. <i>Шмугваше се</i> [Ленко] <i>зад житните камари, наблюдаваше кой от Паламидовите къде ходи и какво прави, по едно време се свря зад бучиниши-те в дъното на хармана.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VI, 269. | ||
| − | — Рум. bucini§ от лат. bucina | + | — Рум. bucini§ от лат. bucina ’тръба’. Други (диал.) форми: бучениш, букеми`ш, букини`ш, букими`ш, букони`ш, букумуш, букунуш, бочуми`ш, бю-чюмюш. |
| − | + | ---- | |
БУЧИНИ`ШОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> бучиниш. | БУЧИНИ`ШОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> бучиниш. | ||
О Бучинишово сърце. <i>Диал.</i> Страхлив човек. | О Бучинишово сърце. <i>Диал.</i> Страхлив човек. | ||
| − | + | ---- | |
БУЧИЦА <i>ж. Умал. от</i> буца; съвсем малка буца. <i>Младият селянин гледаше — в житото наистина имаше сламки, малки камъчета, съвсем дребни бучици пръст.</i> П. Спасов, ХлХ, 87. <i>В техния дом от две години нямаше бучица захар.</i> П. Здравков, НД, 82. — <i>Ех, сега, подзел едина брат, / да има топъл хляб, па бучица и друга / и сиренце.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. III, 105. <i>Сетне тури две бучици солчица във водата.</i> Кр. Пишурка, МК (побълг.), 355. | БУЧИЦА <i>ж. Умал. от</i> буца; съвсем малка буца. <i>Младият селянин гледаше — в житото наистина имаше сламки, малки камъчета, съвсем дребни бучици пръст.</i> П. Спасов, ХлХ, 87. <i>В техния дом от две години нямаше бучица захар.</i> П. Здравков, НД, 82. — <i>Ех, сега, подзел едина брат, / да има топъл хляб, па бучица и друга / и сиренце.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. III, 105. <i>Сетне тури две бучици солчица във водата.</i> Кр. Пишурка, МК (побълг.), 355. | ||
| − | + | ---- | |
БУЧКА<sup>1</sup> <i>ж.</i> 1. <i>Умал. от</i> буца. <i>Тя отчупи доста голям къшей хляб, сложи върху хляба бучка сирене.</i> Д. Талев, ЖС, 40. <i>Промъкна се под храста,.., внимателно заслиза. Дребни бучки пръст се търкаляха надолу, с глухо шумолене падаха по дъното на тясната, дълбока и тъмна бездна.</i> Ст. Марков, ДБ, 424. <i>Ракът представлява колония непрекъснато разрастващи се клетки, които се натрупват в едно огнище най-често под формата на окръглен възел — бучка, или под формата на уплътнение.</i> Р. Райчев, НКД, 134. <i>Зема поп Марко, увива в една кърпа вощеница и бучка тимян.</i> Ил. Блъсков, Китка VI, 1887, кн. 16, 22. <i>Бучка сол. Бучка мед. Бучка масло.</i> 2. <i>Разш.</i> Малък твърд къс с определена правилна форма (обикн. малък куб или парале-лепипед). <i>Павел извади от джеба си бучка захар и шишенце, пълно с кафява течност.</i> Г. Белев, ПЕМ, 68. — <i>Ти беше хубаво момиче, Машенка. Нали те помня, когато дойде от село... Тогава ти пиеше чай от чинийка</i> | БУЧКА<sup>1</sup> <i>ж.</i> 1. <i>Умал. от</i> буца. <i>Тя отчупи доста голям къшей хляб, сложи върху хляба бучка сирене.</i> Д. Талев, ЖС, 40. <i>Промъкна се под храста,.., внимателно заслиза. Дребни бучки пръст се търкаляха надолу, с глухо шумолене падаха по дъното на тясната, дълбока и тъмна бездна.</i> Ст. Марков, ДБ, 424. <i>Ракът представлява колония непрекъснато разрастващи се клетки, които се натрупват в едно огнище най-често под формата на окръглен възел — бучка, или под формата на уплътнение.</i> Р. Райчев, НКД, 134. <i>Зема поп Марко, увива в една кърпа вощеница и бучка тимян.</i> Ил. Блъсков, Китка VI, 1887, кн. 16, 22. <i>Бучка сол. Бучка мед. Бучка масло.</i> 2. <i>Разш.</i> Малък твърд къс с определена правилна форма (обикн. малък куб или парале-лепипед). <i>Павел извади от джеба си бучка захар и шишенце, пълно с кафява течност.</i> Г. Белев, ПЕМ, 68. — <i>Ти беше хубаво момиче, Машенка. Нали те помня, когато дойде от село... Тогава ти пиеше чай от чинийка</i> | ||
<i>— .. — А сега го пиеш в чаша, с три бучки захар, както забелязах.</i> М. Марчевски, П, 99. <i>Извади няколко бучки лед от хладилника и ги пусна в чашите със сироп. А В чинията имаше лед на бучки, приготвили ги бяха за питието. Бучка сирене. О</i> Засяда ми / заседне ми (застава ми / застане ми, спира ми се / спре ми се) бучка на (в) гърлото (гърдите). Чувствам тежест, болезнено стягане на гърлото, гърдите при някакво силно неприятно душевно преживяване. <i>Трогнах се. Някаква бучка ми заседна на гърлото и сълзите напират.</i> Ал. Карасиме-онов, СбСт, 395. <i>Прибера се в къщи — сам. Свие ми се една бучка на гърдите, тежи, тежи. Па запаля цигарата, пуша, пуша. А.</i> Каменова, ХГ, 83. | <i>— .. — А сега го пиеш в чаша, с три бучки захар, както забелязах.</i> М. Марчевски, П, 99. <i>Извади няколко бучки лед от хладилника и ги пусна в чашите със сироп. А В чинията имаше лед на бучки, приготвили ги бяха за питието. Бучка сирене. О</i> Засяда ми / заседне ми (застава ми / застане ми, спира ми се / спре ми се) бучка на (в) гърлото (гърдите). Чувствам тежест, болезнено стягане на гърлото, гърдите при някакво силно неприятно душевно преживяване. <i>Трогнах се. Някаква бучка ми заседна на гърлото и сълзите напират.</i> Ал. Карасиме-онов, СбСт, 395. <i>Прибера се в къщи — сам. Свие ми се една бучка на гърдите, тежи, тежи. Па запаля цигарата, пуша, пуша. А.</i> Каменова, ХГ, 83. | ||
| − | + | ---- | |
БУЧКА<sup>2</sup> <i>ж.</i> Ядивна, ранна пролетна гъба с кухо плодно тяло, която расте в широколистни гори и храсталаци; смръчкова гъба. | БУЧКА<sup>2</sup> <i>ж.</i> Ядивна, ранна пролетна гъба с кухо плодно тяло, която расте в широколистни гори и храсталаци; смръчкова гъба. | ||
| − | + | ---- | |
БУЧКА<sup>3</sup> <i>ж. Диал.</i> Буталка. <i>Като избие млякото в бучката, ще го подкваси.</i> Кр. Григоров, ТГ, 11. | БУЧКА<sup>3</sup> <i>ж. Диал.</i> Буталка. <i>Като избие млякото в бучката, ще го подкваси.</i> Кр. Григоров, ТГ, 11. | ||
| − | + | ---- | |
БУЧКАМ, -аш, <i>несв., прех.</i> и <i>непрех.</i> Буча леко или на различни места, тук-там; бодвам, мушкам. <i>В читалището нахлу полупиян Сандо и почна да задява Костадин.. А когато Костадин вече излезе да играе ролята си, той взе един прът и почна да го бучка отзад.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 81. бучкам се <i>страд., възвр.</i> и <i>взаим.</i> | БУЧКАМ, -аш, <i>несв., прех.</i> и <i>непрех.</i> Буча леко или на различни места, тук-там; бодвам, мушкам. <i>В читалището нахлу полупиян Сандо и почна да задява Костадин.. А когато Костадин вече излезе да играе ролята си, той взе един прът и почна да го бучка отзад.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 81. бучкам се <i>страд., възвр.</i> и <i>взаим.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БУЧКАНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> бучкам <i>и от</i> бучкам се. | БУЧКАНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> бучкам <i>и от</i> бучкам се. | ||
| − | + | ---- | |
БУЧКАР, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Диал.</i> Работник на мандра, който бие масло. | БУЧКАР, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Диал.</i> Работник на мандра, който бие масло. | ||
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
| − | + | ---- | |
БУЧНА, Вж. бучвам. | БУЧНА, Вж. бучвам. | ||
| − | + | ---- | |
БУШМЕНИ <i>мн., ед.</i> (рядко) бушмен, <i>м.</i> Група племена от основното население на Южна Африка, които живеят в пустинята Калахари, където са били прогонени от холандските колонизатори. <i>Буилмените, които живеят в Южна Африка, и в наше време изкарват прехраната си чрез лов на диви животни.</i> Сл. Петров, РКХО, 7. | БУШМЕНИ <i>мн., ед.</i> (рядко) бушмен, <i>м.</i> Група племена от основното население на Южна Африка, които живеят в пустинята Калахари, където са били прогонени от холандските колонизатори. <i>Буилмените, които живеят в Южна Африка, и в наше време изкарват прехраната си чрез лов на диви животни.</i> Сл. Петров, РКХО, 7. | ||
| − | + | ---- | |
БУШМЕНСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е свързан с бушмените. <i>Бушменски езици. Бушменски племена.</i> | БУШМЕНСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е свързан с бушмените. <i>Бушменски езици. Бушменски племена.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БУШОН <i>м.</i> Приспособление за защита на електрически уреди от токове на късо съединение и от претоварване; електрически предпазител. — <i>Ти си тука, а стоите в тъмнината — вдига вежди Драгой. — Защо не поправиш бушоните? — Те току-що изгоряха,.. — сви рамене Бодко.</i> В. Ченков, СНД, 35. | БУШОН <i>м.</i> Приспособление за защита на електрически уреди от токове на късо съединение и от претоварване; електрически предпазител. — <i>Ти си тука, а стоите в тъмнината — вдига вежди Драгой. — Защо не поправиш бушоните? — Те току-що изгоряха,.. — сви рамене Бодко.</i> В. Ченков, СНД, 35. | ||
О Йзгорели са ми бушоните. <i>Жарг. Ирон.</i> Полудял съм, откачил съм, мръднал съм. Прегрява / прегрее ми бушона. <i>Жарг.</i> Не издържам някаква напрегната, нервна ситуация и избухвам. | О Йзгорели са ми бушоните. <i>Жарг. Ирон.</i> Полудял съм, откачил съм, мръднал съм. Прегрява / прегрее ми бушона. <i>Жарг.</i> Не издържам някаква напрегната, нервна ситуация и избухвам. | ||
| − | — От фр. bouchon | + | — От фр. bouchon ’запушалка’. |
Версия от 09:15, 28 ноември 2012
БУЧИ`ЛО1, мн. -а, ср. Специална дъсчица, която се използва в грънчарството, за да се придаде форма на съдовете.
БУЧИЛО2, мн. няма, ср. Голям шум; врява.
БУЧИНИШ м. Отровно диво растение с перести листа и високо кухо коленчато стебло, от което се правят цеви. Conium maculatum. В бурен глъхнеха дворове и хар-манлъци, плетищата це се виждаха от коприва и буниниш. Й. Йовков, Ж, 1945, 120. Там имаше едно празно запустяло и занемарено ниско място,.. То бе обрасло с бу чиниш, татул, коприва,., и разни други бурени... Кр. Тулешков, НЗ, 62. Шмугваше се [Ленко] зад житните камари, наблюдаваше кой от Паламидовите къде ходи и какво прави, по едно време се свря зад бучиниши-те в дъното на хармана. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 269.
— Рум. bucini§ от лат. bucina ’тръба’. Други (диал.) форми: бучениш, букеми`ш, букини`ш, букими`ш, букони`ш, букумуш, букунуш, бочуми`ш, бю-чюмюш.
БУЧИНИ`ШОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бучиниш.
О Бучинишово сърце. Диал. Страхлив човек.
БУЧИЦА ж. Умал. от буца; съвсем малка буца. Младият селянин гледаше — в житото наистина имаше сламки, малки камъчета, съвсем дребни бучици пръст. П. Спасов, ХлХ, 87. В техния дом от две години нямаше бучица захар. П. Здравков, НД, 82. — Ех, сега, подзел едина брат, / да има топъл хляб, па бучица и друга / и сиренце. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 105. Сетне тури две бучици солчица във водата. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 355.
БУЧКА1 ж. 1. Умал. от буца. Тя отчупи доста голям къшей хляб, сложи върху хляба бучка сирене. Д. Талев, ЖС, 40. Промъкна се под храста,.., внимателно заслиза. Дребни бучки пръст се търкаляха надолу, с глухо шумолене падаха по дъното на тясната, дълбока и тъмна бездна. Ст. Марков, ДБ, 424. Ракът представлява колония непрекъснато разрастващи се клетки, които се натрупват в едно огнище най-често под формата на окръглен възел — бучка, или под формата на уплътнение. Р. Райчев, НКД, 134. Зема поп Марко, увива в една кърпа вощеница и бучка тимян. Ил. Блъсков, Китка VI, 1887, кн. 16, 22. Бучка сол. Бучка мед. Бучка масло. 2. Разш. Малък твърд къс с определена правилна форма (обикн. малък куб или парале-лепипед). Павел извади от джеба си бучка захар и шишенце, пълно с кафява течност. Г. Белев, ПЕМ, 68. — Ти беше хубаво момиче, Машенка. Нали те помня, когато дойде от село... Тогава ти пиеше чай от чинийка
— .. — А сега го пиеш в чаша, с три бучки захар, както забелязах. М. Марчевски, П, 99. Извади няколко бучки лед от хладилника и ги пусна в чашите със сироп. А В чинията имаше лед на бучки, приготвили ги бяха за питието. Бучка сирене. О Засяда ми / заседне ми (застава ми / застане ми, спира ми се / спре ми се) бучка на (в) гърлото (гърдите). Чувствам тежест, болезнено стягане на гърлото, гърдите при някакво силно неприятно душевно преживяване. Трогнах се. Някаква бучка ми заседна на гърлото и сълзите напират. Ал. Карасиме-онов, СбСт, 395. Прибера се в къщи — сам. Свие ми се една бучка на гърдите, тежи, тежи. Па запаля цигарата, пуша, пуша. А. Каменова, ХГ, 83.
БУЧКА2 ж. Ядивна, ранна пролетна гъба с кухо плодно тяло, която расте в широколистни гори и храсталаци; смръчкова гъба.
БУЧКА3 ж. Диал. Буталка. Като избие млякото в бучката, ще го подкваси. Кр. Григоров, ТГ, 11.
БУЧКАМ, -аш, несв., прех. и непрех. Буча леко или на различни места, тук-там; бодвам, мушкам. В читалището нахлу полупиян Сандо и почна да задява Костадин.. А когато Костадин вече излезе да играе ролята си, той взе един прът и почна да го бучка отзад. Ст. Даскалов, СЛ, 81. бучкам се страд., възвр. и взаим.
БУЧКАНЕ ср. Отгл. същ. от бучкам и от бучкам се.
БУЧКАР, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Работник на мандра, който бие масло.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БУЧНА, Вж. бучвам.
БУШМЕНИ мн., ед. (рядко) бушмен, м. Група племена от основното население на Южна Африка, които живеят в пустинята Калахари, където са били прогонени от холандските колонизатори. Буилмените, които живеят в Южна Африка, и в наше време изкарват прехраната си чрез лов на диви животни. Сл. Петров, РКХО, 7.
БУШМЕНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с бушмените. Бушменски езици. Бушменски племена.
БУШОН м. Приспособление за защита на електрически уреди от токове на късо съединение и от претоварване; електрически предпазител. — Ти си тука, а стоите в тъмнината — вдига вежди Драгой. — Защо не поправиш бушоните? — Те току-що изгоряха,.. — сви рамене Бодко. В. Ченков, СНД, 35.
О Йзгорели са ми бушоните. Жарг. Ирон. Полудял съм, откачил съм, мръднал съм. Прегрява / прегрее ми бушона. Жарг. Не издържам някаква напрегната, нервна ситуация и избухвам.
— От фр. bouchon ’запушалка’.
