Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/22“
м (→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (Прочит с корекции.) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | отглаголни и отвлечени съществителни), сложни думи, причастия със значение на прилагателни, всички представки и продуктивни първи и втори съставни части на сложни думи( | + | отглаголни и отвлечени съществителни), сложни думи, причастия със значение на прилагателни, всички представки и продуктивни първи и втори съставни части на сложни думи <i>(авто-, дву-, -пис, -графия, -фил).</i> |
| − | + | II. В Речника има двойки заглавни думи, а в някои случаи и тройки заглавни думи: | |
| − | 1. Като двойки заглавни думи са дадени: а) Видовите двойки при глаголите: | + | 1. Като двойки заглавни думи са дадени: а) Видовите двойки при глаголите: <b>връ`звам</b> <i>... несв.;</i> <b>въ`ржа</b>... св. б) Равностойни дублетни форми, напр. <b>вземам</b> и <b>взимам</b>; <b>използвам</b> и <b>използувам</b>. в) Местоимения с двойни форми, равностойни по употреба в книжовния език: <b>то`зи</b>... и <b>то`я</b>... г) Пълни и съкратени или стегнати, както и удължени форми на една и съща дума: <b>заради`</b> и (съкр.) <b>зара`д</b>, <b>осемдесе`т</b> и <b>осемдесе`</b>. |
| − | 2. В тройка заглавни думи са обединени глаголи, които имат | + | 2. В тройка заглавни думи са обединени глаголи, които имат словообразувателни варианти в несв. или св. вид: <b>пропу`скам</b> ... и <b>пропу`щам</b> ...<i>несв.\</i> <b>пропу`сна</b>... св. или <b>изра`ствам</b>... <i>несв.;</i> <b>изра`сна</b>... и <b>израста`</b>... св. |
| − | + | III. Не са разработени като двойка заглавни думи със съответните книжовни думи ония фонетични и словообразувателни варианти, които са неравностойни на тях по употребата си. Те са дадени като отделни заглавни думи с необходимата бележка и са тълкувани с книжовната или по-употребима дума: | |
| − | 1. Остарели или диалектни фонетични варианти, напр. ветх... <i>Остар.</i> и <i>диал</i>. Вехт; слобода... <i>Остар</i>. и <i>диал</i>. Свобода. | + | 1. Остарели или диалектни фонетични варианти, напр. <b>ветх</b>... <i>Остар.</i> и <i>диал</i>. Вехт; <b>слобода`</b>... <i>Остар</i>. и <i>диал</i>. Свобода. |
| − | 2. Остарели словообразувателни или фонетично-словообразувателни | + | 2. Остарели словообразувателни или фонетично-словообразувателни варианти, напр.: <b>афи`ша</b>... <i>Остар</i>. Афиш; <b>гри`па</b>... <i>Остар.</i> Грип; <b>соверша`вам</b>... <i>Остар.</i> Свършвам; <b>возмо`жно</b>... <i>Остар.</i> Възможно. |
| − | 3. Остарели словообразувателни варианти, които в съвременния език се употребяват като простонародни думи: | + | 3. Остарели словообразувателни варианти, които в съвременния език се употребяват като простонародни думи: <b>депута`тин</b>... <i>Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> Депутат; <b>бака`л</b>... <i>Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> Бакалин. |
| − | 4. По-рядко употребявани словообразувателни варианти или фонетични варианти, някои от които са правописни дублети`, като: | + | 4. По-рядко употребявани словообразувателни варианти или фонетични варианти, някои от които са правописни дублети`, като: <b>же`тва</b>... Жътва; <b>ди`плом</b>... Диплома; пъ`тнишки... Пътнически. |
| − | 5. Стилистично ограничените фонетични и словообразувателни варианти когато са често употребявани в определена епоха или социална среда: небо <i>...Остар.</i> и <i>поет.</i> Небе. Други такива варианти се посочват в справочния отдел на книжовната дума. | + | 5. Стилистично ограничените фонетични и словообразувателни варианти когато са често употребявани в определена епоха или социална среда: <b>небо`</b> <i>...Остар.</i> и <i>поет.</i> Небе. Други такива варианти се посочват в справочния отдел на книжовната дума. |
| + | |||
| + | 6. Фонетични и словообразувателни варианти с известна семантична разлика. При тях тълкуването е с описателна дефиниция, напр.: <b>цъ`рква</b>... (Тълкуване); <b>че`рква</b>... (Тълкуване); <b>архив</b>... (Тълкуване); <b>архива</b>... (Тълкуване). | ||
| − | |||
IV. Като отделни заглавни думи, но с препратка са дадени следните думи и форми: | IV. Като отделни заглавни думи, но с препратка са дадени следните думи и форми: | ||
| − | 1. Св. вид на глаголите: | + | 1. Св. вид на глаголите: <b>въ`ржа</b>. Вж. връзвам. |
| − | |||
| − | |||
| + | 2. Словообразувателни варианти, дадени на второ място при двойка заглавни думи: <b>пропу`щам</b>. Вж. пропускам; <b>то`я</b>. Вж. този.; <b>чу`вствувам</b>. Вж. чувствам. | ||
Версия от 06:14, 28 ноември 2012
отглаголни и отвлечени съществителни), сложни думи, причастия със значение на прилагателни, всички представки и продуктивни първи и втори съставни части на сложни думи (авто-, дву-, -пис, -графия, -фил).
II. В Речника има двойки заглавни думи, а в някои случаи и тройки заглавни думи:
1. Като двойки заглавни думи са дадени: а) Видовите двойки при глаголите: връ`звам ... несв.; въ`ржа... св. б) Равностойни дублетни форми, напр. вземам и взимам; използвам и използувам. в) Местоимения с двойни форми, равностойни по употреба в книжовния език: то`зи... и то`я... г) Пълни и съкратени или стегнати, както и удължени форми на една и съща дума: заради` и (съкр.) зара`д, осемдесе`т и осемдесе`.
2. В тройка заглавни думи са обединени глаголи, които имат словообразувателни варианти в несв. или св. вид: пропу`скам ... и пропу`щам ...несв.\ пропу`сна... св. или изра`ствам... несв.; изра`сна... и израста`... св.
III. Не са разработени като двойка заглавни думи със съответните книжовни думи ония фонетични и словообразувателни варианти, които са неравностойни на тях по употребата си. Те са дадени като отделни заглавни думи с необходимата бележка и са тълкувани с книжовната или по-употребима дума:
1. Остарели или диалектни фонетични варианти, напр. ветх... Остар. и диал. Вехт; слобода`... Остар. и диал. Свобода.
2. Остарели словообразувателни или фонетично-словообразувателни варианти, напр.: афи`ша... Остар. Афиш; гри`па... Остар. Грип; соверша`вам... Остар. Свършвам; возмо`жно... Остар. Възможно.
3. Остарели словообразувателни варианти, които в съвременния език се употребяват като простонародни думи: депута`тин... Остар., сега простонар. Депутат; бака`л... Остар., сега простонар. Бакалин.
4. По-рядко употребявани словообразувателни варианти или фонетични варианти, някои от които са правописни дублети`, като: же`тва... Жътва; ди`плом... Диплома; пъ`тнишки... Пътнически.
5. Стилистично ограничените фонетични и словообразувателни варианти когато са често употребявани в определена епоха или социална среда: небо` ...Остар. и поет. Небе. Други такива варианти се посочват в справочния отдел на книжовната дума.
6. Фонетични и словообразувателни варианти с известна семантична разлика. При тях тълкуването е с описателна дефиниция, напр.: цъ`рква... (Тълкуване); че`рква... (Тълкуване); архив... (Тълкуване); архива... (Тълкуване).
IV. Като отделни заглавни думи, но с препратка са дадени следните думи и форми:
1. Св. вид на глаголите: въ`ржа. Вж. връзвам.
2. Словообразувателни варианти, дадени на второ място при двойка заглавни думи: пропу`щам. Вж. пропускам; то`я. Вж. този.; чу`вствувам. Вж. чувствам.
