Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/732“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
Биено сирене. Бито сирене. <i>Сложиха трапезата. Децата насядаха и стръвно залапа-ха черния хляб с чесън и биено сирене.</i> Хр. Максимов, СбЗР, 28. | Биено сирене. Бито сирене. <i>Сложиха трапезата. Децата насядаха и стръвно залапа-ха черния хляб с чесън и биено сирене.</i> Хр. Максимов, СбЗР, 28. | ||
| − | + | ---- | |
БИЕНАЛЕ, <i>мн.</i> -та. <i>ср. Книж.</i> Международна изложба-конкурс, преглед, фестивал и под., които се устройват през всеки две години. <i>Биенале на старото изкуство във Венеция. А Биенале на графиката в Краков.</i> | БИЕНАЛЕ, <i>мн.</i> -та. <i>ср. Книж.</i> Международна изложба-конкурс, преглед, фестивал и под., които се устройват през всеки две години. <i>Биенале на старото изкуство във Венеция. А Биенале на графиката в Краков.</i> | ||
| − | — Ит. bienalle | + | — Ит. bienalle ’двугодишен’. |
| − | + | ---- | |
БИЕНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср.</i> 1. <i>Отгл. същ. от</i> бия <i>и от</i> бия се. <i>Дохожда и даскалът. И пак караница, теглене на уши, биене по ръцете.</i> Т. Влайков, Пр I, 152. <i>Въздухът продължаваше да ехти от биенето на камбаната и клепалата.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 4. <i>Пленникът усети как сърцето му леко ускори биенето си.</i> П. Вежинов, НС, 106, <i>Тая гора, .. , беше завардена и служеше за охолно свърталище, .., на тъдявашните мечки, биенето на които било запретено.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII. 93. — <i>Смей се ти, Дяконе! Момците искат да се бият! .. — Ти как мислиш? От биене до въстание колко разлика има?-речеЛевски.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 583. <i>Биене на мляко.</i> | БИЕНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср.</i> 1. <i>Отгл. същ. от</i> бия <i>и от</i> бия се. <i>Дохожда и даскалът. И пак караница, теглене на уши, биене по ръцете.</i> Т. Влайков, Пр I, 152. <i>Въздухът продължаваше да ехти от биенето на камбаната и клепалата.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 4. <i>Пленникът усети как сърцето му леко ускори биенето си.</i> П. Вежинов, НС, 106, <i>Тая гора, .. , беше завардена и служеше за охолно свърталище, .., на тъдявашните мечки, биенето на които било запретено.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII. 93. — <i>Смей се ти, Дяконе! Момците искат да се бият! .. — Ти как мислиш? От биене до въстание колко разлика има?-речеЛевски.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 583. <i>Биене на мляко.</i> | ||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
<i>3. Техн.</i> Изхвърляне на силна струя въздух или вода от специален пистолет, с което се пробиват дупки за взрив в рудник. <i>Водно биене. Въздушно биене.</i> | <i>3. Техн.</i> Изхвърляне на силна струя въздух или вода от специален пистолет, с което се пробиват дупки за взрив в рудник. <i>Водно биене. Въздушно биене.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БИЕНИЦА<sup>1</sup> <i>ж. Диал.</i> Игра на бой, на биене. <i>Да играем иа биеница, а не на криеница.</i> Т. Панчев, РБЯд, 23. | БИЕНИЦА<sup>1</sup> <i>ж. Диал.</i> Игра на бой, на биене. <i>Да играем иа биеница, а не на криеница.</i> Т. Панчев, РБЯд, 23. | ||
| − | + | ---- | |
БИЕНИЦА<sup>2</sup> <i>ж. Диал.</i> Буца масло, получено чрез биене в бутало. <i>Жена му Доца ни напълни раниците с топъл хляб, даде ни голяма биеница прясно краве масло и ябълков мармалад.</i> Сл. Трънски, Н, 218. <i>Поднасяше му шепа сливи да си сложи в джобовете. макар да бе му напълнила торбата с плодове, с биеница прясно масло, с бучка сирене, с опържено петле.</i> Кр. Григоров, ТГ, 40. | БИЕНИЦА<sup>2</sup> <i>ж. Диал.</i> Буца масло, получено чрез биене в бутало. <i>Жена му Доца ни напълни раниците с топъл хляб, даде ни голяма биеница прясно краве масло и ябълков мармалад.</i> Сл. Трънски, Н, 218. <i>Поднасяше му шепа сливи да си сложи в джобовете. макар да бе му напълнила торбата с плодове, с биеница прясно масло, с бучка сирене, с опържено петле.</i> Кр. Григоров, ТГ, 40. | ||
| − | + | ---- | |
БИЕШКАТА <i>нареч. Рядко.</i> Биешком. | БИЕШКАТА <i>нареч. Рядко.</i> Биешком. | ||
| − | + | ---- | |
БИЕШКОМ <i>нареч. Рядко.</i> С биене, с бой; биешката. | БИЕШКОМ <i>нареч. Рядко.</i> С биене, с бой; биешката. | ||
| − | + | ---- | |
БИЖЕРМЕ <i>неизм. Диал.</i> Оправен, способен човек. — <i>Е, видиш ли, чорбаджийските синове са магарета, да ги яздат такива като Джупуните. Ашколсун бижерме!</i> Ем. Станев, ИК III, 85. | БИЖЕРМЕ <i>неизм. Диал.</i> Оправен, способен човек. — <i>Е, видиш ли, чорбаджийските синове са магарета, да ги яздат такива като Джупуните. Ашколсун бижерме!</i> Ем. Станев, ИК III, 85. | ||
| − | — От тур. becermek | + | — От тур. becermek ’успешно извършвам’. |
| − | + | ---- | |
БИЖУ, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> 1. Скъпоценен накит, украшение. <i>През последните години тя бе натрупала свое собствено богатство от бижута, швейцарски франкове, долари и гулдени.</i> Д. Димов, Т, 476. // <i>Разш.</i> Украшение, накит (без особена стойност). <i>Вера дойде пред огледалото и се зае с косата си, а</i> | БИЖУ, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> 1. Скъпоценен накит, украшение. <i>През последните години тя бе натрупала свое собствено богатство от бижута, швейцарски франкове, долари и гулдени.</i> Д. Димов, Т, 476. // <i>Разш.</i> Украшение, накит (без особена стойност). <i>Вера дойде пред огледалото и се зае с косата си, а</i> | ||
| − | + | ---- | |
БИЕНАЛЕ | БИЕНАЛЕ | ||
| Ред 30: | Ред 30: | ||
— Фр. bijou. | — Фр. bijou. | ||
| − | + | ---- | |
БИЖУТЕР <i>м.</i> Лице, което изработва скъпоценности или търгува със скъпоценности; златар. <i>Наоколо са магазинчетата на обущари и бакърджии, на резбари върху пиринч и слонова кост, на златари и бижутери.</i> Т. Кюранов, АП, 12. | БИЖУТЕР <i>м.</i> Лице, което изработва скъпоценности или търгува със скъпоценности; златар. <i>Наоколо са магазинчетата на обущари и бакърджии, на резбари върху пиринч и слонова кост, на златари и бижутери.</i> Т. Кюранов, АП, 12. | ||
— От фр. bijoutier. | — От фр. bijoutier. | ||
| − | + | ---- | |
| − | БИЖУТЕРЕН, -рна | + | БИЖУТЕРЕН, -рна — рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> Бижутериен, бижутерски. <i>Бижутерен магазин.</i> |
| − | + | ---- | |
БИЖУТЕРИЕН, -ййна, -ййно, <i>мн.</i> -йй-ни. <i>Прил. от</i> бижутерия; бижутерен, бижутерски. <i>Между дългата поредица „модни къщи“, „текстил“ и „конфекция „витрините на бижутерийните магазини се открояват вечер с ярките пламъци на златните накити и брилянти.</i> Ив. Мирски, ПДЗ, 76. <i>Бижутерийни изделия.</i> | БИЖУТЕРИЕН, -ййна, -ййно, <i>мн.</i> -йй-ни. <i>Прил. от</i> бижутерия; бижутерен, бижутерски. <i>Между дългата поредица „модни къщи“, „текстил“ и „конфекция „витрините на бижутерийните магазини се открояват вечер с ярките пламъци на златните накити и брилянти.</i> Ив. Мирски, ПДЗ, 76. <i>Бижутерийни изделия.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БИЖУТЕРИ`ЙСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Бижутерия (в 1 знач.). <i>Занимавам се с бижуте-рийство.</i> | БИЖУТЕРИ`ЙСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Бижутерия (в 1 знач.). <i>Занимавам се с бижуте-рийство.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БИЖУТЕРИЯ <i>ж.</i> 1. Производство на бижута или търговия с бижута. <i>Употребяваните в бижутерията драгоценни калмъ-ни се шлифоват, като им се придава подходяща изкуствена форма, и след това се полират — само в такова състояние те проявяват в най-висока степен ценните си качества (блясък, цвят и пр.).</i> Геол. IX кл, 110. <i>Ние сме свикнали да гледаме на среброто като на благороден метал, който няма съществено техническо приложение<sub>j</sub> и се използува предимно в бижутерията.</i> Й. Ма-линовски, ХФ, 4. | БИЖУТЕРИЯ <i>ж.</i> 1. Производство на бижута или търговия с бижута. <i>Употребяваните в бижутерията драгоценни калмъ-ни се шлифоват, като им се придава подходяща изкуствена форма, и след това се полират — само в такова състояние те проявяват в най-висока степен ценните си качества (блясък, цвят и пр.).</i> Геол. IX кл, 110. <i>Ние сме свикнали да гледаме на среброто като на благороден метал, който няма съществено техническо приложение<sub>j</sub> и се използува предимно в бижутерията.</i> Й. Ма-линовски, ХФ, 4. | ||
| Ред 46: | Ред 46: | ||
— От фр. bijouterie. | — От фр. bijouterie. | ||
| − | + | ---- | |
БИЖУТЕРСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> | БИЖУТЕРСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> | ||
| − | + | ---- | |
БИЖУТЕРСКИ | БИЖУТЕРСКИ | ||
Версия от 00:35, 28 ноември 2012
Биено сирене. Бито сирене. Сложиха трапезата. Децата насядаха и стръвно залапа-ха черния хляб с чесън и биено сирене. Хр. Максимов, СбЗР, 28.
БИЕНАЛЕ, мн. -та. ср. Книж. Международна изложба-конкурс, преглед, фестивал и под., които се устройват през всеки две години. Биенале на старото изкуство във Венеция. А Биенале на графиката в Краков.
— Ит. bienalle ’двугодишен’.
БИЕНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от бия и от бия се. Дохожда и даскалът. И пак караница, теглене на уши, биене по ръцете. Т. Влайков, Пр I, 152. Въздухът продължаваше да ехти от биенето на камбаната и клепалата. Ив. Вазов, Съч. XIV, 4. Пленникът усети как сърцето му леко ускори биенето си. П. Вежинов, НС, 106, Тая гора, .. , беше завардена и служеше за охолно свърталище, .., на тъдявашните мечки, биенето на които било запретено. Ив. Вазов, Съч. XVII. 93. — Смей се ти, Дяконе! Момците искат да се бият! .. — Ти как мислиш? От биене до въстание колко разлика има?-речеЛевски. Ст. Дичев, ЗС I, 583. Биене на мляко.
2. Физ. Периодично усилване или отслабване на електромагнитни, светлинни, звукови вълни и др., наблюдавано при взаимодействието на две вълни с близки честоти.
3. Техн. Изхвърляне на силна струя въздух или вода от специален пистолет, с което се пробиват дупки за взрив в рудник. Водно биене. Въздушно биене.
БИЕНИЦА1 ж. Диал. Игра на бой, на биене. Да играем иа биеница, а не на криеница. Т. Панчев, РБЯд, 23.
БИЕНИЦА2 ж. Диал. Буца масло, получено чрез биене в бутало. Жена му Доца ни напълни раниците с топъл хляб, даде ни голяма биеница прясно краве масло и ябълков мармалад. Сл. Трънски, Н, 218. Поднасяше му шепа сливи да си сложи в джобовете. макар да бе му напълнила торбата с плодове, с биеница прясно масло, с бучка сирене, с опържено петле. Кр. Григоров, ТГ, 40.
БИЕШКАТА нареч. Рядко. Биешком.
БИЕШКОМ нареч. Рядко. С биене, с бой; биешката.
БИЖЕРМЕ неизм. Диал. Оправен, способен човек. — Е, видиш ли, чорбаджийските синове са магарета, да ги яздат такива като Джупуните. Ашколсун бижерме! Ем. Станев, ИК III, 85.
— От тур. becermek ’успешно извършвам’.
БИЖУ, мн. -та, ср. 1. Скъпоценен накит, украшение. През последните години тя бе натрупала свое собствено богатство от бижута, швейцарски франкове, долари и гулдени. Д. Димов, Т, 476. // Разш. Украшение, накит (без особена стойност). Вера дойде пред огледалото и се зае с косата си, а
БИЕНАЛЕ
Марина извади отхякъде из тъмното на гардероба малка кожена кутийка, пълна с евтини бижута. Д. Бегунов, ЧД, 63. Прен. Разг. За нещо много хубаво, изящно, добре изработено. А секретарката му .. впрочем е истинско трудово бижу, образец на добросъвестност и експедитивност във всяко едно отношение. В. Сотиров, ЛНП, 28. Я гледайте какво апартаментче! Ми то бижу! А, Мерче, бижу, нали така. Ч. Шинов, ПВ, 126. Колата му е цяло бижу. А Тази малка църква е истинско бижу. 2. Само ед. Събир. Множество накити като едно цяло; бижутерия. И ей — сноват по всички магазини, — / от Лувър и Прентан, и Лафайет / бижу, манта, жарсета и коприна — / валят, валят пакетите безчет. Ем. Попдимитров, СР, 122. Тя има много бижу.
— Фр. bijou.
БИЖУТЕР м. Лице, което изработва скъпоценности или търгува със скъпоценности; златар. Наоколо са магазинчетата на обущари и бакърджии, на резбари върху пиринч и слонова кост, на златари и бижутери. Т. Кюранов, АП, 12.
— От фр. bijoutier.
БИЖУТЕРЕН, -рна — рно, мн. -рни, прил. Бижутериен, бижутерски. Бижутерен магазин.
БИЖУТЕРИЕН, -ййна, -ййно, мн. -йй-ни. Прил. от бижутерия; бижутерен, бижутерски. Между дългата поредица „модни къщи“, „текстил“ и „конфекция „витрините на бижутерийните магазини се открояват вечер с ярките пламъци на златните накити и брилянти. Ив. Мирски, ПДЗ, 76. Бижутерийни изделия.
БИЖУТЕРИ`ЙСТВО, мн. няма, ср. Бижутерия (в 1 знач.). Занимавам се с бижуте-рийство.
БИЖУТЕРИЯ ж. 1. Производство на бижута или търговия с бижута. Употребяваните в бижутерията драгоценни калмъ-ни се шлифоват, като им се придава подходяща изкуствена форма, и след това се полират — само в такова състояние те проявяват в най-висока степен ценните си качества (блясък, цвят и пр.). Геол. IX кл, 110. Ние сме свикнали да гледаме на среброто като на благороден метал, който няма съществено техническо приложениеj и се използува предимно в бижутерията. Й. Ма-линовски, ХФ, 4.
2. Само ед. Събир. Скъпоценни накити; бижу. — Я вижте. Вие, струва ми се, разбирате от бижутерия. Юри Александрович извади от джоба си една червена кутийка, .. отвори я и ми показа един дамски златен пръстен, с хубав, доста едричък брилянт. Д. Калфов, Избр. разк., 298. Златна бижутерия. Сребърна бижутерия.
— От фр. bijouterie.
БИЖУТЕРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от
БИЖУТЕРСКИ
