Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/730“
(→Некоригирана) |
м |
||
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>са седнали телнарката и биволарката. ВН,</i> 1961, бр. 2978, 4. | <i>са седнали телнарката и биволарката. ВН,</i> 1961, бр. 2978, 4. | ||
− | + | ---- | |
БИВОЛАРНИК, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> Постройка за биволи. | БИВОЛАРНИК, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> Постройка за биволи. | ||
− | + | ---- | |
БИВОЛАРСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> биволар. <i>Биволарски път. Биволарски вир.</i> | БИВОЛАРСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> биволар. <i>Биволарски път. Биволарски вир.</i> | ||
− | + | ---- | |
БИВОЛАРСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Развъждане и отглеждане на биволи. | БИВОЛАРСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Развъждане и отглеждане на биволи. | ||
− | + | ---- | |
БИВОЛАРЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> биволар. <i>Когато наливах вода на чешмата, нам отде се взе пусто биволарче, подкарало биволи да пои.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 66. | БИВОЛАРЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> биволар. <i>Когато наливах вода на чешмата, нам отде се взе пусто биволарче, подкарало биволи да пои.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 66. | ||
− | + | ---- | |
БИВОЛИЦА <i>ж.</i> Женската на бивол. <i>Биволицата протегна влажната си муцуна към Нена, погледна я зачудено с големите си очи и продължи да се чеше.</i> Елин Пелин, Съч. II, 147. <i>Пристигнал си беше и дядо Еленко, който бе изостанал назад, да пона-пасе биволиците.</i> Ил. Волен, НС, 31. <i>Биволицата е черна, ама й е по-бяло и по-сладко млякото.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП I, 41. <i>Сухата биволица по-добро малаче отхраня.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП П, 136. | БИВОЛИЦА <i>ж.</i> Женската на бивол. <i>Биволицата протегна влажната си муцуна към Нена, погледна я зачудено с големите си очи и продължи да се чеше.</i> Елин Пелин, Съч. II, 147. <i>Пристигнал си беше и дядо Еленко, който бе изостанал назад, да пона-пасе биволиците.</i> Ил. Волен, НС, 31. <i>Биволицата е черна, ама й е по-бяло и по-сладко млякото.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП I, 41. <i>Сухата биволица по-добро малаче отхраня.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП П, 136. | ||
Ред 14: | Ред 14: | ||
<i>Разг.</i> За човек, който е беден или има друг недостатък, но е добър, полезен. На чужда биволица в зеле, бия <i>някого. Диал.</i> Жестоко (бия). | <i>Разг.</i> За човек, който е беден или има друг недостатък, но е добър, полезен. На чужда биволица в зеле, бия <i>някого. Диал.</i> Жестоко (бия). | ||
− | + | ---- | |
БИ`ВОЛИЧКА <i>ж. Умал. от</i> биволица. <i>— Да ми каже председателят. . защо остави кукурузяка, та изгни на поляната, а го не даде на назе, кооператорите, да си нахраним биволичките, да ни дават млекце.</i> Ст. Даскалов, СД, 523. | БИ`ВОЛИЧКА <i>ж. Умал. от</i> биволица. <i>— Да ми каже председателят. . защо остави кукурузяка, та изгни на поляната, а го не даде на назе, кооператорите, да си нахраним биволичките, да ни дават млекце.</i> Ст. Даскалов, СД, 523. | ||
− | + | ---- | |
БИВОЛОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Биволски. <i>Офицерите са бият между себе си със сабли, .. Сражающите са покриват телата си с плъст, която от своя страна са покрива с биволова кожа.</i> Знан., 1875, бр. 7, 112. | БИВОЛОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Биволски. <i>Офицерите са бият между себе си със сабли, .. Сражающите са покриват телата си с плъст, която от своя страна са покрива с биволова кожа.</i> Знан., 1875, бр. 7, 112. | ||
− | + | ---- | |
БИВОЛОВЪДЕН, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Сел.-стоп.</i> Който е свързан с отглеждане на биволи или е предназначен за отглеждане на биволи. <i>Биволовъдна ферма. Биволовъдна секция.</i> | БИВОЛОВЪДЕН, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Сел.-стоп.</i> Който е свързан с отглеждане на биволи или е предназначен за отглеждане на биволи. <i>Биволовъдна ферма. Биволовъдна секция.</i> | ||
− | + | ---- | |
БИВОЛОВЪДСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Сел. стоп.</i> 1. Клон от животновъдството, който се занимава с развъждането и отглеждането на биволи. | БИВОЛОВЪДСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Сел. стоп.</i> 1. Клон от животновъдството, който се занимава с развъждането и отглеждането на биволи. | ||
2. Дял от животновъдната наука, който разработва въпросите за развъждане, отглеждане и хранене на биволите. | 2. Дял от животновъдната наука, който разработва въпросите за развъждане, отглеждане и хранене на биволите. | ||
− | + | ---- | |
БИВОЛОФЕРМА <i>ж. Рядко.</i> Ферма, където се отглеждат и развъждат биволи. | БИВОЛОФЕРМА <i>ж. Рядко.</i> Ферма, където се отглеждат и развъждат биволи. | ||
− | + | ---- | |
БИ`ВОЛСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> бивол; биволов. <i>Манастирският ратай седи пред своята килия, седнал на припек, бос. Краката му черни като биволска кожа. А.</i> Каралийчев, ПГ, 11. <i>На изгнилите колове стърчеха счупени грънци, биволски рога, волски черепи.</i> К. Петканов, СВ, 38. <i>Между салкъмите се зададоха биволски коли, натоварени с греди.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 480. <i>Биволско мляко.</i> | БИ`ВОЛСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> бивол; биволов. <i>Манастирският ратай седи пред своята килия, седнал на припек, бос. Краката му черни като биволска кожа. А.</i> Каралийчев, ПГ, 11. <i>На изгнилите колове стърчеха счупени грънци, биволски рога, волски черепи.</i> К. Петканов, СВ, 38. <i>Между салкъмите се зададоха биволски коли, натоварени с греди.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 480. <i>Биволско мляко.</i> | ||
− | + | ---- | |
БИВОЛАРНИК | БИВОЛАРНИК | ||
Ред 34: | Ред 34: | ||
> Биволско търпение. <i>Разг.</i> Извънредно голямо търпение. — <i>Мене знаеш да плашиш, а пък търпиш да цапат с кал челядта ти. Ето докъде я докара ти с твойто биволско търпение.</i> К. Петканов, ДЧ, 374. | > Биволско търпение. <i>Разг.</i> Извънредно голямо търпение. — <i>Мене знаеш да плашиш, а пък търпиш да цапат с кал челядта ти. Ето докъде я докара ти с твойто биволско търпение.</i> К. Петканов, ДЧ, 374. | ||
− | + | ---- | |
БИ`ВОЛСКИ. <i>Нареч.</i> от <i>прил.</i> биволски. Обикн. в съчет.: По биволски. Като бивол, подобно на бивол. <i>Стражарят не го чу, но само извърна по биволски бялото на очите си и изчезна.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 244., | БИ`ВОЛСКИ. <i>Нареч.</i> от <i>прил.</i> биволски. Обикн. в съчет.: По биволски. Като бивол, подобно на бивол. <i>Стражарят не го чу, но само извърна по биволски бялото на очите си и изчезна.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 244., | ||
− | + | ---- | |
БИ`ВОЛЧЕ<sup>1</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> 1. <i>Умал. от</i> бивол; малък бивол. | БИ`ВОЛЧЕ<sup>1</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> 1. <i>Умал. от</i> бивол; малък бивол. | ||
2. Малкото на биволица; малаче. <i>Биволче-то се откъсна от вимето и от муцунката му се отрони капка мляко.</i> Л. Михайлова, Ж, 49. | 2. Малкото на биволица; малаче. <i>Биволче-то се откъсна от вимето и от муцунката му се отрони капка мляко.</i> Л. Михайлова, Ж, 49. | ||
− | + | ---- | |
БИ`ВОЛЧЕ<sup>2</sup> <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал.</i> 1. Татул; бишка<sup>2</sup> (Ст. Младенов, БТР). 2. Обикн. <i>мн.</i> Вид едър фасул. <i>Ала има и два вида особен фасул, . .; единият мчного едър, биволчета му казват, другият сит-ничък и топчест като грах.</i> Т. Влайков, Пр I, 228. | БИ`ВОЛЧЕ<sup>2</sup> <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал.</i> 1. Татул; бишка<sup>2</sup> (Ст. Младенов, БТР). 2. Обикн. <i>мн.</i> Вид едър фасул. <i>Ала има и два вида особен фасул, . .; единият мчного едър, биволчета му казват, другият сит-ничък и топчест като грах.</i> Т. Влайков, Пр I, 228. | ||
− | + | ---- | |
БИВШ, -а, -о и (остар.) -е, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> | БИВШ, -а, -о и (остар.) -е, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> | ||
Ред 48: | Ред 48: | ||
2. Като <i>същ.</i> бивш, обикн. <i>мн.</i> бивши <i>м.</i> Ли | 2. Като <i>същ.</i> бивш, обикн. <i>мн.</i> бивши <i>м.</i> Ли | ||
− | + | ---- | |
БИВЩ | БИВЩ | ||
Версия от 21:35, 27 ноември 2012
са седнали телнарката и биволарката. ВН, 1961, бр. 2978, 4.
БИВОЛАРНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Постройка за биволи.
БИВОЛАРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от биволар. Биволарски път. Биволарски вир.
БИВОЛАРСТВО, мн. няма, ср. Развъждане и отглеждане на биволи.
БИВОЛАРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от биволар. Когато наливах вода на чешмата, нам отде се взе пусто биволарче, подкарало биволи да пои. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 66.
БИВОЛИЦА ж. Женската на бивол. Биволицата протегна влажната си муцуна към Нена, погледна я зачудено с големите си очи и продължи да се чеше. Елин Пелин, Съч. II, 147. Пристигнал си беше и дядо Еленко, който бе изостанал назад, да пона-пасе биволиците. Ил. Волен, НС, 31. Биволицата е черна, ама й е по-бяло и по-сладко млякото. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 41. Сухата биволица по-добро малаче отхраня. Погов., П. Р. Славейков, БП П, 136.
О Биволицата е черна, а бЪло мляко дава.
Разг. За човек, който е беден или има друг недостатък, но е добър, полезен. На чужда биволица в зеле, бия някого. Диал. Жестоко (бия).
БИ`ВОЛИЧКА ж. Умал. от биволица. — Да ми каже председателят. . защо остави кукурузяка, та изгни на поляната, а го не даде на назе, кооператорите, да си нахраним биволичките, да ни дават млекце. Ст. Даскалов, СД, 523.
БИВОЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Биволски. Офицерите са бият между себе си със сабли, .. Сражающите са покриват телата си с плъст, която от своя страна са покрива с биволова кожа. Знан., 1875, бр. 7, 112.
БИВОЛОВЪДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Сел.-стоп. Който е свързан с отглеждане на биволи или е предназначен за отглеждане на биволи. Биволовъдна ферма. Биволовъдна секция.
БИВОЛОВЪДСТВО, мн. няма, ср. Сел. стоп. 1. Клон от животновъдството, който се занимава с развъждането и отглеждането на биволи.
2. Дял от животновъдната наука, който разработва въпросите за развъждане, отглеждане и хранене на биволите.
БИВОЛОФЕРМА ж. Рядко. Ферма, където се отглеждат и развъждат биволи.
БИ`ВОЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бивол; биволов. Манастирският ратай седи пред своята килия, седнал на припек, бос. Краката му черни като биволска кожа. А. Каралийчев, ПГ, 11. На изгнилите колове стърчеха счупени грънци, биволски рога, волски черепи. К. Петканов, СВ, 38. Между салкъмите се зададоха биволски коли, натоварени с греди. Ст. Дичев, ЗС I, 480. Биволско мляко.
БИВОЛАРНИК
О Биволски език. Диал. Волски език. Биволско око. Градинско цвете — астра. Жълтите лулички и бялото биволско око цъфнаха в градината. Н. Каралиева, ЯЧ, 43. Биволско просо. Диал. Диво тревисто растение, което расте във влажни, блатисти места, канавки и под. и се използува като фураж.
> Биволско търпение. Разг. Извънредно голямо търпение. — Мене знаеш да плашиш, а пък търпиш да цапат с кал челядта ти. Ето докъде я докара ти с твойто биволско търпение. К. Петканов, ДЧ, 374.
БИ`ВОЛСКИ. Нареч. от прил. биволски. Обикн. в съчет.: По биволски. Като бивол, подобно на бивол. Стражарят не го чу, но само извърна по биволски бялото на очите си и изчезна. Г. Караславов, ОХ IV, 244.,
БИ`ВОЛЧЕ1, мн. -та, ср. 1. Умал. от бивол; малък бивол.
2. Малкото на биволица; малаче. Биволче-то се откъсна от вимето и от муцунката му се отрони капка мляко. Л. Михайлова, Ж, 49.
БИ`ВОЛЧЕ2 мн. -та, ср. Диал. 1. Татул; бишка2 (Ст. Младенов, БТР). 2. Обикн. мн. Вид едър фасул. Ала има и два вида особен фасул, . .; единият мчного едър, биволчета му казват, другият сит-ничък и топчест като грах. Т. Влайков, Пр I, 228.
БИВШ, -а, -о и (остар.) -е, мн. -и, прил.
1. Който е бил, съществувал, функционирал в миналото; предишен, някогашен. От тази сиенитна разновидност са изработени красивите колони пред входа на бившата Софийска класическа гимназия, днес Медицински факултет. П. Делирадев, В, 45. Екипажът беше строен на носовата палуба с лице към броненосците на бившия руски царски флот. Д. Добревски, БКН, 37. // В съчет. с имена за лица и др. — който е бил в миналото такъв, какъвто посочва значението на съответното съществително. — Таз е бивша учителка, а таз е сегашната ми другарка. Ив. Вазов, Съч. XXI, 115. Иван Селският с всички е добър, с всички е приятел. С всички партии, с всички кметове бивши и настоящи, с попа, с чорбаджията. Елин Пелин, Съч. IV, 262. Бившата ми колежка се опитва да се усмихне, но устните й са опънати. Нищо не излиза освен завистлива физиономия. Р. Балабанов, ТБК, 28. Дори бившата ми жена, която ме изостави преди десет години. . , и тя смяташе, че ще погубя здравето си, ако не се оправя. К. Калчев, ДНГ, 5. Грънчарската работилница от 1874 г. е бивша собственост на Кольо Дра-голов. Ив. Коларов, Е, 17. Бивш занаятчия.
2. Като същ. бивш, обикн. мн. бивши м. Ли
БИВЩ