Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/715“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
_Хол. berm през нем. Веппе и рус. берма. | _Хол. berm през нем. Веппе и рус. берма. | ||
| − | + | ---- | |
БЕРМУДИ <i>мн.</i> Леки летни панталони, обикн. от пъстра материя, с дължина до коленете. <i>Бях дал в пункта за химическо чистене сако на кафяви и черни райета, а ми върнаха бермуди на лилаво-червени кръгове.</i> С. Трайков, М, 51. <i>В бутика .. ще откриете не само последните модели дамско бельо .., а и .. бермуди за мъже.</i> СТ, 1999, бр. 37, 24. | БЕРМУДИ <i>мн.</i> Леки летни панталони, обикн. от пъстра материя, с дължина до коленете. <i>Бях дал в пункта за химическо чистене сако на кафяви и черни райета, а ми върнаха бермуди на лилаво-червени кръгове.</i> С. Трайков, М, 51. <i>В бутика .. ще откриете не само последните модели дамско бельо .., а и .. бермуди за мъже.</i> СТ, 1999, бр. 37, 24. | ||
— От собств. през англ. bermuda (shorts). | — От собств. през англ. bermuda (shorts). | ||
| − | + | ---- | |
БЕРН А. Вж. б е р в а м. БЕРТОЛЕТОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Само в съчет.: Бертолетова сол. <i>Хим.</i> Безцветно кристално вещество със солен вкус, из-ползувано в медицината, за получаване на експлозиви и др.; калиев хлорат. <i>Работата в канала беше доста напреднала .. А пък освен няколко бомби и десетина кила бертолетова сол ние други взривни вещества (динамит и пр.) нямахме.</i> П. Шатев, МПР, 96. | БЕРН А. Вж. б е р в а м. БЕРТОЛЕТОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Само в съчет.: Бертолетова сол. <i>Хим.</i> Безцветно кристално вещество със солен вкус, из-ползувано в медицината, за получаване на експлозиви и др.; калиев хлорат. <i>Работата в канала беше доста напреднала .. А пък освен няколко бомби и десетина кила бертолетова сол ние други взривни вещества (динамит и пр.) нямахме.</i> П. Шатев, МПР, 96. | ||
— От фр. собств. | — От фр. собств. | ||
| − | + | ---- | |
БЕРХАНА <i>ж. Диал.</i> Голяма неугледна, неподдържана къща. <i>Половината от къщите са стари гръцки берхани, с обширни прустове, разкапали чардаци.</i> П. Росен, ВПШ, 130. | БЕРХАНА <i>ж. Диал.</i> Голяма неугледна, неподдържана къща. <i>Половината от къщите са стари гръцки берхани, с обширни прустове, разкапали чардаци.</i> П. Росен, ВПШ, 130. | ||
— Перс. през тур. berhane. | — Перс. през тур. berhane. | ||
| − | + | ---- | |
БЕСА <i>ж. Диал.</i> Клетва, честна дума. <i>После слиза кротко от коня, отмахват се настрани и му разказва, че той бил човек. . , длъжен да преследва хайдутите, но че сега, след като го е видял, той му дава арнаутската си беса, че никога вече няма да го преследва.</i> Н. Хайтов, ШГ, 139. <i>Гавазинът не даваше прах да падне върху тях</i> [гимназията и учениците],.. — <i>верен на своята арнаутска „беса“, клетва за вярност.</i> Д. Спространов, С, 199. <i>Со Бегот беса вързафме, 1 со Бегот се погодифме.</i> Нар. пес., ПСп, 1888, кн. 27, 355. | БЕСА <i>ж. Диал.</i> Клетва, честна дума. <i>После слиза кротко от коня, отмахват се настрани и му разказва, че той бил човек. . , длъжен да преследва хайдутите, но че сега, след като го е видял, той му дава арнаутската си беса, че никога вече няма да го преследва.</i> Н. Хайтов, ШГ, 139. <i>Гавазинът не даваше прах да падне върху тях</i> [гимназията и учениците],.. — <i>верен на своята арнаутска „беса“, клетва за вярност.</i> Д. Спространов, С, 199. <i>Со Бегот беса вързафме, 1 со Бегот се погодифме.</i> Нар. пес., ПСп, 1888, кн. 27, 355. | ||
— От алб. bese. | — От алб. bese. | ||
| − | + | ---- | |
БЕСАРАБЕЦ, <i>мн.</i> -бци, <i>м.</i> Човек, който е роден или живее в Бесарабия (област в Украйна и Молдова). // Българин от населението, преселено в Бесарабия (в края на XVIII и през XIX в.). | БЕСАРАБЕЦ, <i>мн.</i> -бци, <i>м.</i> Човек, който е роден или живее в Бесарабия (област в Украйна и Молдова). // Българин от населението, преселено в Бесарабия (в края на XVIII и през XIX в.). | ||
| − | + | ---- | |
БЕСАРАБКА <i>ж.</i> Жена, която е родена или живее в Бесарабия. // Българка от населението, преселено в Бесарабия (в края на XVIII и през XIX в.). | БЕСАРАБКА <i>ж.</i> Жена, която е родена или живее в Бесарабия. // Българка от населението, преселено в Бесарабия (в края на XVIII и през XIX в.). | ||
| − | + | ---- | |
БЕСАРАБСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Бесарабия <i>и от</i> бесарабец. <i>Пътешественикът по бесарабските планини креташе още далеко в букака.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIV, 146. <i>Бесарабска степ. Бесарабски българи.</i> | БЕСАРАБСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Бесарабия <i>и от</i> бесарабец. <i>Пътешественикът по бесарабските планини креташе още далеко в букака.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIV, 146. <i>Бесарабска степ. Бесарабски българи.</i> | ||
бермуди | бермуди | ||
| − | + | ---- | |
БЕСАЧ <i>м.</i> Служебно лице, което изпълнява присъда на осъден на смърт чрез обесване. <i>Надзирателят се стъписа назад, сякаш някой посегна да го удари. После се връцна, излезе и след малко се върна с един главен наздирател. Главният се оказа стар познайник от софийския затвор — беса-чът Йото.</i> Ем. Манов, ПЯ, 139. <i>Но беса-чът Богдан Симеонов и надзирателят</i> <i>Вълчо</i> <i>пак ме биха, и този жесток бой няма никога да забравя.</i> К. Митев, ПБ, 388. | БЕСАЧ <i>м.</i> Служебно лице, което изпълнява присъда на осъден на смърт чрез обесване. <i>Надзирателят се стъписа назад, сякаш някой посегна да го удари. После се връцна, излезе и след малко се върна с един главен наздирател. Главният се оказа стар познайник от софийския затвор — беса-чът Йото.</i> Ем. Манов, ПЯ, 139. <i>Но беса-чът Богдан Симеонов и надзирателят</i> <i>Вълчо</i> <i>пак ме биха, и този жесток бой няма никога да забравя.</i> К. Митев, ПБ, 388. | ||
| − | + | ---- | |
БЕСЕДА <i>ж.</i> 1. Непринуден разговор. <i>След всеки обед, и особено вечер, обичахме да пием чай, да пушим и да водим шумни беседи, които понякога биваха много разгорещени.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 6. <i>Лекциите са приготвени и през почивките започват беседи на най-различни и толкова интересни теми.</i> Г. Караславов. ПМ, 22. — <i>Много ми се иска да си поговорим двама, както това правехме често преди войната. — Да си поговорим, но тази обстановка не подхожда за декор на сърдечна беседа.</i> К. Петканов, В, 47. <i>Най-напред Николчо са постарал да си намери другаре, защото даже и казанлъшката гюлова ракия изисква весели компании и сладки беседи.</i> Л. Каравелов, Съч. VII, 25. // <i>Рядко.</i> Изказани при разговор мисли. <i>Убеждения напредничави и дълбоки, .. , реч своеобразна, ум мисловит — Холски е ценен като деятел, колкото и като човек. Беседата му е умна, мислите запечатани с оригиналност.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 44. <i>Жена, отрова е звънливият ти смях, I очите светнали, безгрижието в тях, / и страстний шепот твой, и весела беседа! К.</i> Христов, Избр. ст, 99. | БЕСЕДА <i>ж.</i> 1. Непринуден разговор. <i>След всеки обед, и особено вечер, обичахме да пием чай, да пушим и да водим шумни беседи, които понякога биваха много разгорещени.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 6. <i>Лекциите са приготвени и през почивките започват беседи на най-различни и толкова интересни теми.</i> Г. Караславов. ПМ, 22. — <i>Много ми се иска да си поговорим двама, както това правехме често преди войната. — Да си поговорим, но тази обстановка не подхожда за декор на сърдечна беседа.</i> К. Петканов, В, 47. <i>Най-напред Николчо са постарал да си намери другаре, защото даже и казанлъшката гюлова ракия изисква весели компании и сладки беседи.</i> Л. Каравелов, Съч. VII, 25. // <i>Рядко.</i> Изказани при разговор мисли. <i>Убеждения напредничави и дълбоки, .. , реч своеобразна, ум мисловит — Холски е ценен като деятел, колкото и като човек. Беседата му е умна, мислите запечатани с оригиналност.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 44. <i>Жена, отрова е звънливият ти смях, I очите светнали, безгрижието в тях, / и страстний шепот твой, и весела беседа! К.</i> Христов, Избр. ст, 99. | ||
2. Достъпна, популярна сказка, след която става обмяна на мнения. <i>Във всяко поделение на Червената армия се води непрекъсната политическа просвета .. И доколкото мога да се снабдя с материали, провеждам отвреме-навреме беседи.</i> Д. Добревски, БКН, 122. <i>Държа беседа.</i> А <i>Изнасям беседа. А Научно-популярна беседа.</i> | 2. Достъпна, популярна сказка, след която става обмяна на мнения. <i>Във всяко поделение на Червената армия се води непрекъсната политическа просвета .. И доколкото мога да се снабдя с материали, провеждам отвреме-навреме беседи.</i> Д. Добревски, БКН, 122. <i>Държа беседа.</i> А <i>Изнасям беседа. А Научно-популярна беседа.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БЕСЕДВАМ, -аш, <i>несв., непрех.</i> Водя разговор с някого; разговарям. <i>Той помълча, поизкашля се и отведнъж заговори, но заговори така, като че сме стари интимни приятели, вървим отдавна и беседваме.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 22. <i>И сега аз най-често си спомням за него, оня добър старец, моя приятел, с когото тъй често и задушевно беседвахме в тихите топли вечери.</i> И. Йовков. Разк. III, 70. <i>Вървиш и сам със себе си беседваш / за хилядите видени неща.</i> Ел. Багряна, ПЗ, 88. беседвам си <i>възвр. Стъмни се. Ние седим с Филарета в салона за пушение и си беседваме. Тренът лети.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. IV, 40. | БЕСЕДВАМ, -аш, <i>несв., непрех.</i> Водя разговор с някого; разговарям. <i>Той помълча, поизкашля се и отведнъж заговори, но заговори така, като че сме стари интимни приятели, вървим отдавна и беседваме.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 22. <i>И сега аз най-често си спомням за него, оня добър старец, моя приятел, с когото тъй често и задушевно беседвахме в тихите топли вечери.</i> И. Йовков. Разк. III, 70. <i>Вървиш и сам със себе си беседваш / за хилядите видени неща.</i> Ел. Багряна, ПЗ, 88. беседвам си <i>възвр. Стъмни се. Ние седим с Филарета в салона за пушение и си беседваме. Тренът лети.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. IV, 40. | ||
| − | + | ---- | |
БЕСЕДВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> беседвам; разговаряне, разговор. <i>Отец</i> | БЕСЕДВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> беседвам; разговаряне, разговор. <i>Отец</i> | ||
беседване | беседване | ||
Версия от 00:32, 28 ноември 2012
Брегът на каналите се оформя на нивото на водата като берма, широка 2 до 8 м, а след това се засажоа с млади корени от ка-мъш. Д. Велев, М П, 160.
2. Воен. Ивица земя между ров и насип на окоп, която предпазва от срутване на пръст
в окопа и служи за складиране на оръжие и др.
3. Техн. Площадка между стъпала в мина.
_Хол. berm през нем. Веппе и рус. берма.
БЕРМУДИ мн. Леки летни панталони, обикн. от пъстра материя, с дължина до коленете. Бях дал в пункта за химическо чистене сако на кафяви и черни райета, а ми върнаха бермуди на лилаво-червени кръгове. С. Трайков, М, 51. В бутика .. ще откриете не само последните модели дамско бельо .., а и .. бермуди за мъже. СТ, 1999, бр. 37, 24.
— От собств. през англ. bermuda (shorts).
БЕРН А. Вж. б е р в а м. БЕРТОЛЕТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Бертолетова сол. Хим. Безцветно кристално вещество със солен вкус, из-ползувано в медицината, за получаване на експлозиви и др.; калиев хлорат. Работата в канала беше доста напреднала .. А пък освен няколко бомби и десетина кила бертолетова сол ние други взривни вещества (динамит и пр.) нямахме. П. Шатев, МПР, 96.
— От фр. собств.
БЕРХАНА ж. Диал. Голяма неугледна, неподдържана къща. Половината от къщите са стари гръцки берхани, с обширни прустове, разкапали чардаци. П. Росен, ВПШ, 130.
— Перс. през тур. berhane.
БЕСА ж. Диал. Клетва, честна дума. После слиза кротко от коня, отмахват се настрани и му разказва, че той бил човек. . , длъжен да преследва хайдутите, но че сега, след като го е видял, той му дава арнаутската си беса, че никога вече няма да го преследва. Н. Хайтов, ШГ, 139. Гавазинът не даваше прах да падне върху тях [гимназията и учениците],.. — верен на своята арнаутска „беса“, клетва за вярност. Д. Спространов, С, 199. Со Бегот беса вързафме, 1 со Бегот се погодифме. Нар. пес., ПСп, 1888, кн. 27, 355.
— От алб. bese.
БЕСАРАБЕЦ, мн. -бци, м. Човек, който е роден или живее в Бесарабия (област в Украйна и Молдова). // Българин от населението, преселено в Бесарабия (в края на XVIII и през XIX в.).
БЕСАРАБКА ж. Жена, която е родена или живее в Бесарабия. // Българка от населението, преселено в Бесарабия (в края на XVIII и през XIX в.).
БЕСАРАБСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Бесарабия и от бесарабец. Пътешественикът по бесарабските планини креташе още далеко в букака. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 146. Бесарабска степ. Бесарабски българи.
бермуди
БЕСАЧ м. Служебно лице, което изпълнява присъда на осъден на смърт чрез обесване. Надзирателят се стъписа назад, сякаш някой посегна да го удари. После се връцна, излезе и след малко се върна с един главен наздирател. Главният се оказа стар познайник от софийския затвор — беса-чът Йото. Ем. Манов, ПЯ, 139. Но беса-чът Богдан Симеонов и надзирателят Вълчо пак ме биха, и този жесток бой няма никога да забравя. К. Митев, ПБ, 388.
БЕСЕДА ж. 1. Непринуден разговор. След всеки обед, и особено вечер, обичахме да пием чай, да пушим и да водим шумни беседи, които понякога биваха много разгорещени. Г. Райчев, Избр. съч. II, 6. Лекциите са приготвени и през почивките започват беседи на най-различни и толкова интересни теми. Г. Караславов. ПМ, 22. — Много ми се иска да си поговорим двама, както това правехме често преди войната. — Да си поговорим, но тази обстановка не подхожда за декор на сърдечна беседа. К. Петканов, В, 47. Най-напред Николчо са постарал да си намери другаре, защото даже и казанлъшката гюлова ракия изисква весели компании и сладки беседи. Л. Каравелов, Съч. VII, 25. // Рядко. Изказани при разговор мисли. Убеждения напредничави и дълбоки, .. , реч своеобразна, ум мисловит — Холски е ценен като деятел, колкото и като човек. Беседата му е умна, мислите запечатани с оригиналност. Ив. Вазов, Съч. X, 44. Жена, отрова е звънливият ти смях, I очите светнали, безгрижието в тях, / и страстний шепот твой, и весела беседа! К. Христов, Избр. ст, 99.
2. Достъпна, популярна сказка, след която става обмяна на мнения. Във всяко поделение на Червената армия се води непрекъсната политическа просвета .. И доколкото мога да се снабдя с материали, провеждам отвреме-навреме беседи. Д. Добревски, БКН, 122. Държа беседа. А Изнасям беседа. А Научно-популярна беседа.
БЕСЕДВАМ, -аш, несв., непрех. Водя разговор с някого; разговарям. Той помълча, поизкашля се и отведнъж заговори, но заговори така, като че сме стари интимни приятели, вървим отдавна и беседваме. Г. Райчев, Избр. съч. II, 22. И сега аз най-често си спомням за него, оня добър старец, моя приятел, с когото тъй често и задушевно беседвахме в тихите топли вечери. И. Йовков. Разк. III, 70. Вървиш и сам със себе си беседваш / за хилядите видени неща. Ел. Багряна, ПЗ, 88. беседвам си възвр. Стъмни се. Ние седим с Филарета в салона за пушение и си беседваме. Тренът лети. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. IV, 40.
БЕСЕДВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от беседвам; разговаряне, разговор. Отец
беседване
