Разлика между версии на „Page:Froyd-Detskata dusha.djvu/125“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м (Дългите тирета ги замених автоматично там, където са били къси, това го забелязах случайно заради друго гледане.) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | {{+}} | ||
Аз: «Когато твоите деца се появиха, Ана беше ли се вече появила?» | Аз: «Когато твоите деца се появиха, Ана беше ли се вече появила?» | ||
| Ред 5: | Ред 6: | ||
Аз: «А ти как мислиш, от кого получи тези деца?» | Аз: «А ти как мислиш, от кого получи тези деца?» | ||
| − | Ханс: <i>«Ами, от мен.»<sup>44</sup | + | Ханс: <i>«Ами, от мен.»</i><sup>44</sup> |
| − | Аз: «Но тогава ти още не знаеше, че децата се раждат от | + | Аз: «Но тогава ти още не знаеше, че децата се раждат от някого{{попр|Отпечатано: „някога“.}}.» |
| − | Ханс: «Мислех си, че щъркелът ги донася.» (Очевидно, лъжа и извъртане | + | Ханс: «Мислех си, че щъркелът ги донася.» (Очевидно, лъжа и извъртане — това са деца на фантазията, на онанизма.) |
Аз: «Вчера си беше родил Грета, но ти знаеш, че момчетата не могат да имат деца.» | Аз: «Вчера си беше родил Грета, но ти знаеш, че момчетата не могат да имат деца.» | ||
| Ред 15: | Ред 16: | ||
Ханс: «Ами да, но аз все пак вярвам в това.» | Ханс: «Ами да, но аз все пак вярвам в това.» | ||
| − | Аз: «Как ти дойде наум името Лоди? Ти не познаваш нито едно момиче с такова име. Може би | + | Аз: «Как ти дойде наум името Лоди? Ти не познаваш нито едно момиче с такова име. Може би Лоти?» |
Ханс: «О, не, Лоди. Не зная, но нали все пак е красиво име?» | Ханс: «О, не, Лоди. Не зная, но нали все пак е красиво име?» | ||
| Ред 21: | Ред 22: | ||
Аз (на шега): «Може би си мислиш за <i>софилоди!»</i> | Аз (на шега): «Може би си мислиш за <i>софилоди!»</i> | ||
| − | Ханс (веднага): «Да, <i>Soffilodi<sup>45 | + | Ханс (веднага): «Да, <i>Soffilodi</i>,<sup>45</sup> защото аз много обичам да ям колбаси и салами.» |
| − | Аз: «Я ми кажи, не прилича ли <i>Soffilodi</i> на <i>Lumpf | + | Аз: «Я ми кажи, не прилича ли <i>Soffilodi</i> на <i>Lumpf</i>?» |
Ханс: «Да!» | Ханс: «Да!» | ||
| − | Аз: «А как изглежда <i> | + | Аз: «А как изглежда <i>Lumpf</i>?» |
| − | + | Ханс: «Черен. Както и това» (показва мустаците и веждите ми). | |
| − | Аз: «И как още — кръгъл като <i> | + | Аз: «И как още — кръгъл като <i>Soffilodi</i>?» |
Ханс: «Да.» | Ханс: «Да.» | ||
| − | Аз: «Когато седеше на цукалото и когато излизаше <i>Lumpf</i> ти си мислеше, че се появява дете, нали?» | + | Аз: «Когато седеше на цукалото и когато излизаше <i>Lumpf</i>, ти си мислеше, че се появява дете, нали?» |
Ханс (смее се): «Да, на улицата и тук.» | Ханс (смее се): «Да, на улицата и тук.» | ||
| − | Аз: «Ти знаеш как са падали конете в омнибуса. Нали колата изглежда като детски сандък и когато черният кон е падал, то е било | + | Аз: «Ти знаеш как са падали конете в омнибуса. Нали колата изглежда като детски сандък и когато черният кон е падал, то е било същото…» |
Ханс (допълва): «Както когато имат деца.» | Ханс (допълва): «Както когато имат деца.» | ||
| Ред 45: | Ред 46: | ||
Аз: «А какво си помисли, когато той започна да тропа с крака?» | Аз: «А какво си помисли, когато той започна да тропа с крака?» | ||
| − | Ханс: «Ами, когато не искам да седна на гърнето, защото искам да играя, аз тропам с крака.» ( | + | Ханс: «Ами, когато не искам да седна на гърнето, защото искам да играя, аз тропам с крака.» (Тук той тропа с крак.) |
Текуща версия към 14:53, 19 август 2015
Аз: «Когато твоите деца се появиха, Ана беше ли се вече появила?»
Ханс: «Да, отдавна.»
Аз: «А ти как мислиш, от кого получи тези деца?»
Ханс: «Ами, от мен.»44
Аз: «Но тогава ти още не знаеше, че децата се раждат от някого*.»
Ханс: «Мислех си, че щъркелът ги донася.» (Очевидно, лъжа и извъртане — това са деца на фантазията, на онанизма.)
Аз: «Вчера си беше родил Грета, но ти знаеш, че момчетата не могат да имат деца.»
Ханс: «Ами да, но аз все пак вярвам в това.»
Аз: «Как ти дойде наум името Лоди? Ти не познаваш нито едно момиче с такова име. Може би Лоти?»
Ханс: «О, не, Лоди. Не зная, но нали все пак е красиво име?»
Аз (на шега): «Може би си мислиш за софилоди!»
Ханс (веднага): «Да, Soffilodi,45 защото аз много обичам да ям колбаси и салами.»
Аз: «Я ми кажи, не прилича ли Soffilodi на Lumpf?»
Ханс: «Да!»
Аз: «А как изглежда Lumpf?»
Ханс: «Черен. Както и това» (показва мустаците и веждите ми).
Аз: «И как още — кръгъл като Soffilodi?»
Ханс: «Да.»
Аз: «Когато седеше на цукалото и когато излизаше Lumpf, ти си мислеше, че се появява дете, нали?»
Ханс (смее се): «Да, на улицата и тук.»
Аз: «Ти знаеш как са падали конете в омнибуса. Нали колата изглежда като детски сандък и когато черният кон е падал, то е било същото…»
Ханс (допълва): «Както когато имат деца.»
Аз: «А какво си помисли, когато той започна да тропа с крака?»
Ханс: «Ами, когато не искам да седна на гърнето, защото искам да играя, аз тропам с крака.» (Тук той тропа с крак.)
