Page:Froyd-Detskata dusha.djvu/125

Аз: «Когато твоите деца се появиха, Ана беше ли се вече появила?»

Ханс: «Да, отдавна.»

Аз: «А ти как мислиш, от кого получи тези деца?»

Ханс: «Ами, от мен.»⁴⁴

Аз: «Но тогава ти още не знаеше, че децата се раждат от някого*.»

Ханс: «Мислех си, че щъркелът ги донася.» (Очевидно, лъжа и извъртане - това са деца на фантазията, на онанизма.)

Аз: «Вчера си беше родил Грета, но ти знаеш, че момчетата не могат да имат деца.»

Ханс: «Ами да, но аз все пак вярвам в това.»

Аз: «Как ти дойде наум името Лоди? Ти не познаваш нито едно момиче с такова име. Може би Лоти?»

Ханс: «О, не, Лоди. Не зная, но нали все пак е красиво име?»

Аз (на шега): «Може би си мислиш за софилоди!»

Ханс (веднага): «Да, Soffilodi,⁴⁵ защото аз много обичам да ям колбаси и салами.»

Аз: «Я ми кажи, не прилича ли Soffilodi на Lumpf?»

Ханс: «Да!»

Аз: «А как изглежда Lumpf?»

Хднс: «Черен. Както и това» (показва мустаците и веждите ми).

Аз: «И как още — кръгъл като Soffilodi?»

Ханс: «Да.»

Аз: «Когато седеше на цукалото и когато излизаше Lumpf, ти си мислеше, че се появява дете, нали?»

Ханс (смее се): «Да, на улицата и тук.»

Аз: «Ти знаеш как са падали конете в омнибуса. Нали колата изглежда като детски сандък и когато черният кон е падал, то е било същото…»

Ханс (допълва): «Както когато имат деца.»

Аз: «А какво си помисли, когато той започна да тропа с крака?»

Ханс: «Ами, когато не искам да седна на гърнето, защото искам да играя, аз тропам с крака.» (Тук той тропа с крак.)