Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/719“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>риторични въпроси Рълев.</i> Й. Попов, БНО, 92. | <i>риторични въпроси Рълев.</i> Й. Попов, БНО, 92. | ||
| − | <b> | + | > <b>Болен въпрос</b>. <i>Книж.</i> Деликатен и труден за разрешаване проблем. <i>Нейният роман така е пропит с болните въпроси на нашето време, че изведнъж направи младата писателка популярна.</i> Б. Шивачев, Съч. I, 123. |
| − | + | <b>Висящ въпрос</b>. <i>Книж.</i> Въпрос, който стои неразрешен. <i>В самата Турция режимът не бе успял да уреди ни един от висящите за разрешение въпроси — политически, стопански, финансови.</i> К. Константинов, ППГ, 225. | |
| − | + | <b>Въпрос е</b>. За нещо, което е съмнително, неясно и предизвиква неувереност, колебание. <i>— Да ме задържат? То е въпрос дали ще ме пуснат през прага.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVII, 72. <i>— А какво би могъл да направи лесничеят? Да уволни Самуилов? Но това би било жестоко. Пък и дали би могъл да го уволни, е голям въпрос.</i> М. Марчевски, ТС, 79. <i>Ние са съгласихме двама с Икономова да са откажем от съмнителната защита на тая кория и от помощта на дяда Никола, която той са обеща да принесе тоя същия ден, което така също беше още въпрос.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 214. | |
| − | — | + | <b>Въпрос на въпросите</b>. <i>Книж.</i> Най-важен, основен въпрос. <i>От всички досегашни форуми и срещи, които са се занимавали с въпроса на въпросите на нашето време — разоръжаването, предстоящите преговори в Женева ще станат при сравнително най-благоприятна международна обстановка.</i> ВН, 1964, бр. 3849, 3. |
| − | <b> | + | <b>Въпрос на деня</b>. <i>Книж.</i> Актуален проблем, събитие, което вълнува, интересува, живо занимава обществото в даден момент. |
| − | + | <b>Друг въпрос е</b>; <b>друг е въпросът</b>. Нещо ново, различно от посоченото до този момент, което не е обект на обсъждане, което не се разисква, оставя се настрана. <i>Той е от ония хора, на които им върви в живота — дали заслужено или не, то е друг въпрос.</i> М. Марчевски, ТС, 78. <i>Друг е въпросът, щеше ли да найде взаимност тая страст.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 94. | |
| − | + | <b>Животрептящ въпрос</b>. <i>Книж.</i>; <b>Животрептущ въпрос</b>. <i>Остар. Книж.</i> Много важен, много актуален, жизнен въпрос. <i>Списанието, имало вид на голяма тетрадка, обещавало да излиза два пъти месечно и към него да има притурка „Съвременна летопис“, занимаваща се с животрептущи въпроси.</i> Хр. Бръзицов, НЦ, 90. | |
| + | <b>Източен въпрос</b><sup>1</sup>. <i>Истор.</i> Въпрос за съдбата на балканските земи и народи в пределите на Отоманската империя, който векове е бил предмет на европейската политика. <i>С разрастването и засилването на Русия при Петра Велики, източният въпрос влиза в нова фаза на развитие.</i> Б. Пенев, НБВ, 35. | ||
| + | |||
| + | <b>Източен въпрос</b><sup>2</sup>. <i>Книж.</i> Събитие, случка или проблем, които дълго време са предмет на голямо внимание, занимават всички. | ||
| + | |||
| + | <b>Отварям / отворя въпрос</b> <i>за някого</i> или <i>нещо. Книж.</i> 1. Повеждам разговор за някого или нещо; заговарям. <i>Те не споменаваха вече за идването на Борис. Нито Ружа отваряше въпрос, нито пък и Яна се решаваше да запита.</i> К. Калчев, СТ, 27. 2. Споменавам, казвам нещо за някого или нещо. | ||
| + | |||
| + | <b>Отнасям / отнеса въпроса</b> <i>някъде</i> или <i>до някого. Книж.</i> Официално искам компетентно мнение или решение за нещо от по-висшестоящи органи или отговорни длъжностни лица. | ||
| + | |||
| + | <b>Под въпрос</b>, оставам (намирам се, съм). <i>Книж.</i> За нещо — съмнителен, несигурен, нерешен (оставам). <i>Все още заминаването ни е под въпрос.</i> | ||
| + | |||
| + | <b>Поставям / поставя (повдигам) въпрос</b>. Предлагам нещо за обсъждане и решение. <i>Друг работник повдигаше въпрос за разширяване на работните площадки с оглед новото производство.</i> Д. Кисьов, Щ, 343. | ||
| + | |||
| + | <b>Поставям / поставя под въпрос</b> <i>нещо. Книж.</i> Съмнявам се в благоприятния изход, в осъществяването или в истинността на нещо. <i>Поставям под въпрос резултата от опита.</i> △ <i>Поставям под въпрос това твърдение.</i> △ <i>Поставям под въпрос добрите им отношения.</i> | ||
| + | |||
| + | <b>Правя (направям / направя) въпрос</b> <i>за нещо</i>; <b>направям / направя <на> въпрос</b> <i>нещо. Книж.</i> Изявявам претенции за нещо, претендирам, искам нещо. <i>Близко под мене една живописна група от млади турчета с червени пояси здраво налага каменната снага на земята с търнокопи и чукове, без да прави въпрос за чистотата на въздуха и за мелодията на шумовете.</i> З. Сребров, Избр. разк., 206. <i>— Да ти кажа, батьо Дельо, за твой хатър не направих въпрос и не заведох дело — рече сърдито и нацупено Гатю. — Братовчеди сме, знаеш, малко роднина падаме…</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 69. | ||
| + | |||
| + | <b>Правя източен въпрос</b> <i>от нещо. Разг.</i> Сърдя се, изявявам големи претенции заради нещо, обикн. маловажно. | ||
| + | |||
| + | <b>Става / стане въпрос</b> <i>за някого</i> или <i>нещо</i>. Насочва се вниманието върху някого или нещо, говори се за някого или нещо. <i>Засегнат и обиден, той вече се готвеше да повиши тон и да сложи Саваков „на място“. Обаче веднага съобрази, че .. Кучеглавият се ползува с голямо доверие и с име на неподкупен полицай и че ако стане въпрос, по-скоро Саваков ще сложи него на място.</i> Д. Ангелов, ЖС, 119-120. | ||
| + | |||
| + | — Друга (остар. книж.) форма: <em>вопро`с</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪПРО`СЕН</b>, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил.</i> 1. Който съдържа въпроси, на които трябва да се отговори. <i>Въпросен лист.</i> | ||
| + | |||
| + | 2. Само членувано. Който е предмет на някакъв разговор, за който се говори. <i>„Това не може да се търпи и ви заповядвам да вземете всички необходими мерки за унищожението на въпросната разбойническа чета и на всякакви подобни чети, които се движат из вашата околия“.</i> Д. Талев, И, 73. <i>При по-нататъшната си работа изследваните, участвували във въпросния сборник [„Паисий Хилендарски и неговата епоха“], допълниха и доразвиха поставените там</i> | ||
Текуща версия към 04:33, 6 юли 2015
риторични въпроси Рълев. Й. Попов, БНО, 92.
> Болен въпрос. Книж. Деликатен и труден за разрешаване проблем. Нейният роман така е пропит с болните въпроси на нашето време, че изведнъж направи младата писателка популярна. Б. Шивачев, Съч. I, 123.
Висящ въпрос. Книж. Въпрос, който стои неразрешен. В самата Турция режимът не бе успял да уреди ни един от висящите за разрешение въпроси — политически, стопански, финансови. К. Константинов, ППГ, 225.
Въпрос е. За нещо, което е съмнително, неясно и предизвиква неувереност, колебание. — Да ме задържат? То е въпрос дали ще ме пуснат през прага. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 72. — А какво би могъл да направи лесничеят? Да уволни Самуилов? Но това би било жестоко. Пък и дали би могъл да го уволни, е голям въпрос. М. Марчевски, ТС, 79. Ние са съгласихме двама с Икономова да са откажем от съмнителната защита на тая кория и от помощта на дяда Никола, която той са обеща да принесе тоя същия ден, което така също беше още въпрос. З. Стоянов, ЗБВ I, 214.
Въпрос на въпросите. Книж. Най-важен, основен въпрос. От всички досегашни форуми и срещи, които са се занимавали с въпроса на въпросите на нашето време — разоръжаването, предстоящите преговори в Женева ще станат при сравнително най-благоприятна международна обстановка. ВН, 1964, бр. 3849, 3.
Въпрос на деня. Книж. Актуален проблем, събитие, което вълнува, интересува, живо занимава обществото в даден момент.
Друг въпрос е; друг е въпросът. Нещо ново, различно от посоченото до този момент, което не е обект на обсъждане, което не се разисква, оставя се настрана. Той е от ония хора, на които им върви в живота — дали заслужено или не, то е друг въпрос. М. Марчевски, ТС, 78. Друг е въпросът, щеше ли да найде взаимност тая страст. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 94.
Животрептящ въпрос. Книж.; Животрептущ въпрос. Остар. Книж. Много важен, много актуален, жизнен въпрос. Списанието, имало вид на голяма тетрадка, обещавало да излиза два пъти месечно и към него да има притурка „Съвременна летопис“, занимаваща се с животрептущи въпроси. Хр. Бръзицов, НЦ, 90.
Източен въпрос1. Истор. Въпрос за съдбата на балканските земи и народи в пределите на Отоманската империя, който векове е бил предмет на европейската политика. С разрастването и засилването на Русия при Петра Велики, източният въпрос влиза в нова фаза на развитие. Б. Пенев, НБВ, 35.
Източен въпрос2. Книж. Събитие, случка или проблем, които дълго време са предмет на голямо внимание, занимават всички.
Отварям / отворя въпрос за някого или нещо. Книж. 1. Повеждам разговор за някого или нещо; заговарям. Те не споменаваха вече за идването на Борис. Нито Ружа отваряше въпрос, нито пък и Яна се решаваше да запита. К. Калчев, СТ, 27. 2. Споменавам, казвам нещо за някого или нещо.
Отнасям / отнеса въпроса някъде или до някого. Книж. Официално искам компетентно мнение или решение за нещо от по-висшестоящи органи или отговорни длъжностни лица.
Под въпрос, оставам (намирам се, съм). Книж. За нещо — съмнителен, несигурен, нерешен (оставам). Все още заминаването ни е под въпрос.
Поставям / поставя (повдигам) въпрос. Предлагам нещо за обсъждане и решение. Друг работник повдигаше въпрос за разширяване на работните площадки с оглед новото производство. Д. Кисьов, Щ, 343.
Поставям / поставя под въпрос нещо. Книж. Съмнявам се в благоприятния изход, в осъществяването или в истинността на нещо. Поставям под въпрос резултата от опита. △ Поставям под въпрос това твърдение. △ Поставям под въпрос добрите им отношения.
Правя (направям / направя) въпрос за нещо; направям / направя <на> въпрос нещо. Книж. Изявявам претенции за нещо, претендирам, искам нещо. Близко под мене една живописна група от млади турчета с червени пояси здраво налага каменната снага на земята с търнокопи и чукове, без да прави въпрос за чистотата на въздуха и за мелодията на шумовете. З. Сребров, Избр. разк., 206. — Да ти кажа, батьо Дельо, за твой хатър не направих въпрос и не заведох дело — рече сърдито и нацупено Гатю. — Братовчеди сме, знаеш, малко роднина падаме… Г. Караславов, Избр. съч. II, 69.
Правя източен въпрос от нещо. Разг. Сърдя се, изявявам големи претенции заради нещо, обикн. маловажно.
Става / стане въпрос за някого или нещо. Насочва се вниманието върху някого или нещо, говори се за някого или нещо. Засегнат и обиден, той вече се готвеше да повиши тон и да сложи Саваков „на място“. Обаче веднага съобрази, че .. Кучеглавият се ползува с голямо доверие и с име на неподкупен полицай и че ако стане въпрос, по-скоро Саваков ще сложи него на място. Д. Ангелов, ЖС, 119-120.
— Друга (остар. книж.) форма: вопро`с.
ВЪПРО`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който съдържа въпроси, на които трябва да се отговори. Въпросен лист.
2. Само членувано. Който е предмет на някакъв разговор, за който се говори. „Това не може да се търпи и ви заповядвам да вземете всички необходими мерки за унищожението на въпросната разбойническа чета и на всякакви подобни чети, които се движат из вашата околия“. Д. Талев, И, 73. При по-нататъшната си работа изследваните, участвували във въпросния сборник [„Паисий Хилендарски и неговата епоха“], допълниха и доразвиха поставените там
