Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/714“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <b> | + | {{+}} |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪОДУШЕВЯ`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> въодушевявам <i>и от</i> въодушевявам се. | ||
| − | — Други (остар.) форми: | + | — Други (остар.) форми: <em>вьодушевли`ване</em> и <em>воодушевя`ване</em> (книж). |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪОДУШЕВЯ`ВАЩ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. сег. деят. от</i> въодушевявам като <i>прил.</i> Който въодушевява, предизвиква силна възбуда, ентусиазъм и подбужда към действие. <i>Въодушевяващите думи на оратора ги окрилиха и изпълниха с решителност за борба.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪОРЪЖА`</b>. Вж. <em>въоръжавам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪОРЪЖА`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>въоръжа`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех.</i> 1. Снабдявам някого със средства за водене на война, с оръжие. <i>Говореше се и се повтаряше все същото — ..: давало е селото, за да позлатява турските аги, защо да не даде сега, за да въоръжи своята чета?</i> Д. Талев, И, 473. <i>В Румъния Левски посещава на два пъти в затвора в Къмполунг свои приятели, .., затворени преди няколко месеца заради опита им да ограбят един богат влах, с чиито средства искали да въоръжат една чета.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 120. <i>— Чудо, чудо ще сторя! — отсече той и си пристегна пояса .. Поръча да му стегнат коня, въоръжи и пандурина; ще иде и сам до мястото на грозното убийство.</i> А. Страшимиров, ЕД, 138. | ||
| − | + | 2. <i>Книж.</i> С предл. <em>с</em> и следв. същ. Снабдявам някого с необходимите за извършване на някаква дейност средства, материали или с познания в дадена област. <i>До бай Марка, до старата му майка и до стопанката му седяха около трапезата рояк деца — големи и малки, които, въоръжени с ножове и вилици, опустошаваха мигновено хлябове и блюда.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 9. | |
| − | <b>ВЪОРЪЖА</b>. | + | 3. <i>Остар. Книж</i>. Настройвам някого против другиго, създавам враждебно отношение към някого, към нещо. <i>— Година как работя тайно, с опасност да изгубя очите си или главата си, за да намеря едномисленици, да насъскам недоволните, да въоръжа против Асеня затаените омрази в гърдите на братовите ми привърженици…</i> Ив. Вазов, Съч. XX, 19. <i>Хасан бе доведен при нас с вързани отзад ръце. Твърд циганин излезе той; устата си не отвори да каже дума, да поиска прошка, а това въоръжаваше още повече бунтовниците.</i> З. Стоянов, ЗБВ II, 43. <i>Немското духовенство с интригите си и клеветите си въоръжи против Методия германския император и моравския княз Святополка, и Методий беше заключен в тъмница за две години и половина.</i> Р. Каролев, УБЧИ, 17. <i>Неговите [на Юстиниян] велики пълководци с големи усилия можеха най-после да разширят византийските граници чак до Дунава, като отблъснаха на малко време зад него варварските пълчища и като ги въоръжиха с един изкусен начин един против другиго.</i> М. Дринов, ППБН, 16. <b>въоръжавам се</b>, <b>въоръжа се</b> <i>страд.</i> |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪОРЪЖА`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>въоръжа` се</b> <i>св., непрех.</i> 1. Снабдявам се със средства за водене на война, с оръжие. <i>Турчинът се крие нагоре из балкана с баща си и се е въоръжил до зъби.</i> П. Здравков, НД, 205. <i>— Въоръжават се, а никой не се пита откъде вземат оръжие.</i> Ем. Станев, ИК I и II, 220. | ||
| − | + | 2. <i>Прен.</i> С предл. <em>с</em> и следв. същ. Снабдявам се, запасявам се с необходимите материали или познания в дадена област. <i>— На какво се уповавате? — На младото ни поколение, което сега се въоръжава с наука и събира сили за борба.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 195. <i>Политическите работници се въоръжиха с нови документи и доказателства за своята организационна и разяснителна работа.</i> Сл. Трънски, Н, 533. | |
| − | + | 3. <i>Прен.</i> С предл. <em>с</em> и следв. същ. Подготвям се психически, налагам си някакво състояние, настроение, за да преодолея нещо неприятно. <i>Щом чичо Сава седна, значи, ще се чака дълго!… Въоръжихме се с търпение.</i> К. Калчев, ПИЖ, 88. <i>Във вътрешния ми джоб се намираха нелегални материали — „Хлътнах“ — рекох си .. Лека-полека се въоръжих с необходимото спокойствие. Крадешком огледах адютанта.</i> П. Илиев, ЛВ, 246-247. <i>Той не знаеше какво ще чинат с него и каква съдба го очаква. Той се въоръжи с ресигнация и чакаше тих, студен, почти безучастен.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 198. | |
| − | + | — Други (остар. книж.) форми: <em>въоружа`вам</em>, <em>вооружа`вам</em>. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪОРЪЖА`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> въоръжавам <i>и от</i> въоръжавам се. <i>Всеки от братята започна да пресмята на пръсти познатите си, които биха могли да дадат кой лира, кой повече за въоръжаване на четата.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 393. | ||
| − | + | — Други (остар. книж.) форми: <em>въоружа`ване</em>, <em>вооружа`ване</em>. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪОРЪЖЕ`Н</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> въоръжа като <i>прил.</i> 1. Който има оръжие, който е с оръжие. <i>С разумна предпазливост той нареди да се изпрати въоръжена стража по всички пътища.</i> В. Геновска, СГ, 306. <i>Макар и да казваше, че не се бои, старецът потреперваше и плахо гледаш§ многобройните въоръжени конници.</i> Й. Йовков, СЛ, 140. <i>Той бе нападнат от две въоръжени лица.</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | — Други (остар. книж.) форми: | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | |||
| + | 2. При който се употребява, използва оръжие. <i>— Едрата буржоазия ще стигне скоро до въоръжен конфликт с работниците и дребните селяни… Аз трябва да се подготвя за него.</i> Д. Димов, Т, 102. <i>Групата отиваше да извърши първата си въоръжена акция и всеки един си представяше по различен начин започването и завършването на тази акция.</i> Д. Ангелов, ЖС, 254-255. <i>Агресивните кръгове — .., изострят съществуващите и създават нови огнища на въоръжени конфликти в различни райони на света.</i> ПЗ, 1981, кн. 10, 40. <i>Въоръжена борба.</i> | ||
Текуща версия към 02:27, 3 юли 2015
ВЪОДУШЕВЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от въодушевявам и от въодушевявам се.
— Други (остар.) форми: вьодушевли`ване и воодушевя`ване (книж).
ВЪОДУШЕВЯ`ВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от въодушевявам като прил. Който въодушевява, предизвиква силна възбуда, ентусиазъм и подбужда към действие. Въодушевяващите думи на оратора ги окрилиха и изпълниха с решителност за борба.
ВЪОРЪЖА`. Вж. въоръжавам.
ВЪОРЪЖА`ВАМ, -аш, несв.; въоръжа`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Снабдявам някого със средства за водене на война, с оръжие. Говореше се и се повтаряше все същото — ..: давало е селото, за да позлатява турските аги, защо да не даде сега, за да въоръжи своята чета? Д. Талев, И, 473. В Румъния Левски посещава на два пъти в затвора в Къмполунг свои приятели, .., затворени преди няколко месеца заради опита им да ограбят един богат влах, с чиито средства искали да въоръжат една чета. Ив. Унджиев, ВЛ, 120. — Чудо, чудо ще сторя! — отсече той и си пристегна пояса .. Поръча да му стегнат коня, въоръжи и пандурина; ще иде и сам до мястото на грозното убийство. А. Страшимиров, ЕД, 138.
2. Книж. С предл. с и следв. същ. Снабдявам някого с необходимите за извършване на някаква дейност средства, материали или с познания в дадена област. До бай Марка, до старата му майка и до стопанката му седяха около трапезата рояк деца — големи и малки, които, въоръжени с ножове и вилици, опустошаваха мигновено хлябове и блюда. Ив. Вазов, Съч. XXII, 9.
3. Остар. Книж. Настройвам някого против другиго, създавам враждебно отношение към някого, към нещо. — Година как работя тайно, с опасност да изгубя очите си или главата си, за да намеря едномисленици, да насъскам недоволните, да въоръжа против Асеня затаените омрази в гърдите на братовите ми привърженици… Ив. Вазов, Съч. XX, 19. Хасан бе доведен при нас с вързани отзад ръце. Твърд циганин излезе той; устата си не отвори да каже дума, да поиска прошка, а това въоръжаваше още повече бунтовниците. З. Стоянов, ЗБВ II, 43. Немското духовенство с интригите си и клеветите си въоръжи против Методия германския император и моравския княз Святополка, и Методий беше заключен в тъмница за две години и половина. Р. Каролев, УБЧИ, 17. Неговите [на Юстиниян] велики пълководци с големи усилия можеха най-после да разширят византийските граници чак до Дунава, като отблъснаха на малко време зад него варварските пълчища и като ги въоръжиха с един изкусен начин един против другиго. М. Дринов, ППБН, 16. въоръжавам се, въоръжа се страд.
ВЪОРЪЖА`ВАМ СЕ несв.; въоръжа` се св., непрех. 1. Снабдявам се със средства за водене на война, с оръжие. Турчинът се крие нагоре из балкана с баща си и се е въоръжил до зъби. П. Здравков, НД, 205. — Въоръжават се, а никой не се пита откъде вземат оръжие. Ем. Станев, ИК I и II, 220.
2. Прен. С предл. с и следв. същ. Снабдявам се, запасявам се с необходимите материали или познания в дадена област. — На какво се уповавате? — На младото ни поколение, което сега се въоръжава с наука и събира сили за борба. Ив. Вазов, Съч. XII, 195. Политическите работници се въоръжиха с нови документи и доказателства за своята организационна и разяснителна работа. Сл. Трънски, Н, 533.
3. Прен. С предл. с и следв. същ. Подготвям се психически, налагам си някакво състояние, настроение, за да преодолея нещо неприятно. Щом чичо Сава седна, значи, ще се чака дълго!… Въоръжихме се с търпение. К. Калчев, ПИЖ, 88. Във вътрешния ми джоб се намираха нелегални материали — „Хлътнах“ — рекох си .. Лека-полека се въоръжих с необходимото спокойствие. Крадешком огледах адютанта. П. Илиев, ЛВ, 246-247. Той не знаеше какво ще чинат с него и каква съдба го очаква. Той се въоръжи с ресигнация и чакаше тих, студен, почти безучастен. Ив. Вазов, Съч. XXV, 198.
— Други (остар. книж.) форми: въоружа`вам, вооружа`вам.
ВЪОРЪЖА`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от въоръжавам и от въоръжавам се. Всеки от братята започна да пресмята на пръсти познатите си, които биха могли да дадат кой лира, кой повече за въоръжаване на четата. Ст. Дичев, ЗС I, 393.
— Други (остар. книж.) форми: въоружа`ване, вооружа`ване.
ВЪОРЪЖЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от въоръжа като прил. 1. Който има оръжие, който е с оръжие. С разумна предпазливост той нареди да се изпрати въоръжена стража по всички пътища. В. Геновска, СГ, 306. Макар и да казваше, че не се бои, старецът потреперваше и плахо гледаш§ многобройните въоръжени конници. Й. Йовков, СЛ, 140. Той бе нападнат от две въоръжени лица.
2. При който се употребява, използва оръжие. — Едрата буржоазия ще стигне скоро до въоръжен конфликт с работниците и дребните селяни… Аз трябва да се подготвя за него. Д. Димов, Т, 102. Групата отиваше да извърши първата си въоръжена акция и всеки един си представяше по различен начин започването и завършването на тази акция. Д. Ангелов, ЖС, 254-255. Агресивните кръгове — .., изострят съществуващите и създават нови огнища на въоръжени конфликти в различни райони на света. ПЗ, 1981, кн. 10, 40. Въоръжена борба.
