Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/682“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м (Слепота или недоглеждане?!) |
||
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | очаква. <i>Главата му е класическа, глава на мизийски селянин; възслаб, със здрава, изпечена кожа.</i> | + | очаква. <i>Главата му е класическа, глава на мизийски селянин; възслаб, със здрава, изпечена кожа.</i> З. Сребров, Избр. разк., 182-183. <i>Славейко извърна глава и погледна към третия член на командата Росен — дребен и възслаб момък в ученически дрехи без фуражка.</i> П. Льочев, ПБП, 4. <i>Тъничек бе малко и възслаб бе, ала се` можеше да се смята за ергенин.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 174. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗСЛА`БИЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Умал. от</i> възслаб. <i>На подиума се изкачи един възслабичък мъж с дълго лисиче лице.</i> Д. Спространов, С, 288. <i>Като го гледа човек — възслабичък, среден на ръст, чуди се откъде се взема тая сила у него.</i> ВН, 1958, бр. 2082, 4. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗСЛА`ВА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Ритор.</i> Прослава. <i>Тя не е само ода за възслава на Хаджи Димитра, а и пророческо проникване на поета в своята собствена чест.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 173. <i>Тихо апостолите запели Хаджидимитровата песен за негова възслава.</i> Ст. Станчев, ПЯС, !9. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗСЛА`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Ритор.</i> Който възславя; хвалебствен. <i>И паднаха на колене, възславен / химн магите подхванаха тогаз / и отехтя тъмата техний глас — / „Небесний цар е в земния избавен!“</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 187. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗСЛА`ВЯ</b>. Вж. <em>възславям</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗСЛА`ВЯМ</b>, -яш, <i>несв.</i>; <b>възсла`вя</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех. Ритор.</i> Прославям. <i>Мила си ми, родна земьо! .. И когато си в зеленото рухо и сватбения цъфтеж на пролетта, и в слънчевия ден на лятото, .., и в есента, .. Затова с такава неизмерима любов те възславя твоят достоен син и велик поет Иван Вазов.</i> Ст. Станчев, ПЯС, 7. <i>А неговий [на вожда] паметен подвиг / възславили песни юнашки, — / народът ги пял и повтарял / со клетви и сълзи сирашки.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 31. <i>В подобните на вас небето се оглежда, / ..; / дарило ви е то с такъв неземен чар, / че вашето лице пленява млад и стар / и аз ви гледам тук, създание прекрасно, / и щедрия творец възславям велегласно.</i> А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 196. <b>възславям се</b>, <b>възславя се</b> <i>страд.</i> <i>Според съдържанието си народните песни се делят на няколко вида .. Най-нови са съвременните песни, .. и трудовите песни, в които се възславя свободният труд.</i> Христ. VI кн, 4. |
| − | |||
| − | 7. <i>А неговий [на вожда] паметен подвиг / възславили песни юнашки, | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗСЛА`ВЯНЕ</b> <i>ср. Ритор. Отгл. същ. от</i> възславям <i>и от</i> възславям се; прославяне. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗСЛА`ДЪК</b>, -дка, -дко, <i>мн.</i> -дки, <i>прил.</i> Който е малко, леко сладък. <i>От корените на дървото саркоцефалюс сенегалците приготовляват лекарство за лечение на рани, от семената на дървото паркия получават възсладко брашно, употребявано за храна и т.н.</i> Л. Мелнишки, С, 9. <i>Възсладък хляб.</i> <i>Възсладък компот.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗСЛА`НЯМ</b>, -яш, <i>несв.</i>; възслоня`, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Облягам; възслонявам. <i>Кога приближиха, видяха въз стената възслонена стлъбица.</i> Й. Груев, (превод) КН 4, 23. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗСЛА`НЯМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>възслоня` се</b> <i>св.</i>, <i>непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. Опирам се на някого или на нещо; облягам се, възслонявам се. <i>Ала Донка го извика и той доде и се възслони воз градинския стобор.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 106. |
2. <i>Прен.</i> Разчитам на подкрепата на някого, уповавам се на някого или на нещо; осланям се, възслонявам се. <i>Та затова, санким, като взима сега избора, може белким да рече, пак него, Прангата пак, да потърси. Нали все трябва о някого да се възслони.</i> Т. Влайков, Съч. III, 263. | 2. <i>Прен.</i> Разчитам на подкрепата на някого, уповавам се на някого или на нещо; осланям се, възслонявам се. <i>Та затова, санким, като взима сега избора, може белким да рече, пак него, Прангата пак, да потърси. Нали все трябва о някого да се възслони.</i> Т. Влайков, Съч. III, 263. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗСЛА`НЯНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> възсланям <i>и от</i> възсланям се; възслоняване. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1395. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1395. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪЗСЛОНЯ</b>. Вж. възсланям и възслонявам. | + | <b>ВЪЗСЛОНЯ`</b>. Вж. <em>възсланям</em> и <em>възслонявам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗСЛОНЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>възслоня`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св.</i>, <i>прех. Остар.</i> и <i>диал</i>. Възсланям. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗСЛОНЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>възслоня` се</b> <i>св., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Възсланям се. |
| − | |||
| − | <i>св., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Възсланям се. | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗСЛОНЯ`ВАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> възслонявам <i>и от</i> възслонявам се; възсланяне. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗСТАНОВЕ`Н</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> възстановя като <i>прил.</i> 1. За разрушена или повредена постройка или произведение на изкуството (обикн. старинни) — който е придобил предишния си вид. <i>Като се изключат някои несполучливо възстановени стени, църквата днес се намира в своя първоначален вид.</i> Ст. Михайлов, БС, 174. <i>Във възстановените стенописи са вложени цялото му умение и талант.</i> △ <i>Възстановените основи на древната крепост придават загадъчно очарование на местността.</i> |
| − | 2. Който след известно прекъсване, отсъствие отново е налице, отново съществува. <i>Населението се радваше на възстановените си свободи.</i> | + | 2. Който след известно прекъсване, отсъствие отново е налице, отново съществува. <i>Населението се радваше на възстановените си свободи.</i> △ <i>Възстановеният ред и законност в страната се отрази добре върху икономиката й.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗСТАНОВЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Възстановяване. <i>Не може да не се скърби дълбоко, че автобиографията на Неофита, .., остава заедно с цялото му литературно наследство и досега неизвестна, поради което сме принудени да се ползуваме</i> |
| − | |||
Текуща версия към 02:12, 6 юни 2015
очаква. Главата му е класическа, глава на мизийски селянин; възслаб, със здрава, изпечена кожа. З. Сребров, Избр. разк., 182-183. Славейко извърна глава и погледна към третия член на командата Росен — дребен и възслаб момък в ученически дрехи без фуражка. П. Льочев, ПБП, 4. Тъничек бе малко и възслаб бе, ала се` можеше да се смята за ергенин. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 174.
ВЪЗСЛА`БИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възслаб. На подиума се изкачи един възслабичък мъж с дълго лисиче лице. Д. Спространов, С, 288. Като го гледа човек — възслабичък, среден на ръст, чуди се откъде се взема тая сила у него. ВН, 1958, бр. 2082, 4.
ВЪЗСЛА`ВА, мн. няма, ж. Ритор. Прослава. Тя не е само ода за възслава на Хаджи Димитра, а и пророческо проникване на поета в своята собствена чест. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 173. Тихо апостолите запели Хаджидимитровата песен за негова възслава. Ст. Станчев, ПЯС, !9.
ВЪЗСЛА`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Ритор. Който възславя; хвалебствен. И паднаха на колене, възславен / химн магите подхванаха тогаз / и отехтя тъмата техний глас — / „Небесний цар е в земния избавен!“ П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 187.
ВЪЗСЛА`ВЯ. Вж. възславям.
ВЪЗСЛА`ВЯМ, -яш, несв.; възсла`вя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Ритор. Прославям. Мила си ми, родна земьо! .. И когато си в зеленото рухо и сватбения цъфтеж на пролетта, и в слънчевия ден на лятото, .., и в есента, .. Затова с такава неизмерима любов те възславя твоят достоен син и велик поет Иван Вазов. Ст. Станчев, ПЯС, 7. А неговий [на вожда] паметен подвиг / възславили песни юнашки, — / народът ги пял и повтарял / со клетви и сълзи сирашки. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 31. В подобните на вас небето се оглежда, / ..; / дарило ви е то с такъв неземен чар, / че вашето лице пленява млад и стар / и аз ви гледам тук, създание прекрасно, / и щедрия творец възславям велегласно. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 196. възславям се, възславя се страд. Според съдържанието си народните песни се делят на няколко вида .. Най-нови са съвременните песни, .. и трудовите песни, в които се възславя свободният труд. Христ. VI кн, 4.
ВЪЗСЛА`ВЯНЕ ср. Ритор. Отгл. същ. от възславям и от възславям се; прославяне.
ВЪЗСЛА`ДЪК, -дка, -дко, мн. -дки, прил. Който е малко, леко сладък. От корените на дървото саркоцефалюс сенегалците приготовляват лекарство за лечение на рани, от семената на дървото паркия получават възсладко брашно, употребявано за храна и т.н. Л. Мелнишки, С, 9. Възсладък хляб. Възсладък компот.
ВЪЗСЛА`НЯМ, -яш, несв.; възслоня`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. и диал. Облягам; възслонявам. Кога приближиха, видяха въз стената възслонена стлъбица. Й. Груев, (превод) КН 4, 23.
ВЪЗСЛА`НЯМ СЕ несв.; възслоня` се св., непрех. Остар. и диал. 1. Опирам се на някого или на нещо; облягам се, възслонявам се. Ала Донка го извика и той доде и се възслони воз градинския стобор. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 106.
2. Прен. Разчитам на подкрепата на някого, уповавам се на някого или на нещо; осланям се, възслонявам се. Та затова, санким, като взима сега избора, може белким да рече, пак него, Прангата пак, да потърси. Нали все трябва о някого да се възслони. Т. Влайков, Съч. III, 263.
ВЪЗСЛА`НЯНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от възсланям и от възсланям се; възслоняване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1395.
ВЪЗСЛОНЯ`. Вж. възсланям и възслонявам.
ВЪЗСЛОНЯ`ВАМ, -аш, несв.; възслоня`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. и диал. Възсланям.
ВЪЗСЛОНЯ`ВАМ СЕ несв.; възслоня` се св., непрех. Остар. и диал. Възсланям се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗСЛОНЯ`ВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от възслонявам и от възслонявам се; възсланяне.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗСТАНОВЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от възстановя като прил. 1. За разрушена или повредена постройка или произведение на изкуството (обикн. старинни) — който е придобил предишния си вид. Като се изключат някои несполучливо възстановени стени, църквата днес се намира в своя първоначален вид. Ст. Михайлов, БС, 174. Във възстановените стенописи са вложени цялото му умение и талант. △ Възстановените основи на древната крепост придават загадъчно очарование на местността.
2. Който след известно прекъсване, отсъствие отново е налице, отново съществува. Населението се радваше на възстановените си свободи. △ Възстановеният ред и законност в страната се отрази добре върху икономиката й.
ВЪЗСТАНОВЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възстановяване. Не може да не се скърби дълбоко, че автобиографията на Неофита, .., остава заедно с цялото му литературно наследство и досега неизвестна, поради което сме принудени да се ползуваме
