Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/679“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
| − | + | ---- | |
| − | 122. <i>Но с течение на времето Фотинов усети нужда да тури една по-солидна | + | <b>ВЪЗРЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Възглед. <i>Един куп могуществени таланти, подир Пушкина, създадоха трезво възрение върху литературата и тя тръгна из свой, самобитен път.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 121-122. <i>Но с течение на времето Фотинов усети нужда да тури една по-солидна подкладка на своите възрения върху народа и езика.</i> Ив. Шишманов, СбНУ XI, 698. <i>Поне в някои, макар много редки, решения би се намерили сигурни следи и елементи от народното възрение върху правото и процеса на масите.</i> СбНУ XXXIII, X. <i>Заслужват .. внимание още две особености на павликиените. Те не отхвъргали брака и яли месо, следователно в този случай не са се придържвали до възренията на дуализма, а до наставленията на ап. Павла.</i> Р. Каролев, ПСп, 1871, кн. 4, 60. |
— От рус. воззрение. | — От рус. воззрение. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪ`ЗРИВ</b> <i>м. Диал.</i> Повторно прекопаване на царевица, картофи и под. с отрупване на корена с пръст; възриване, загърляне, възпрашване, възравяне. | |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪЗРИ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>възри`я</b>, -и`еш, <i>мин. св.</i> възри`х, <i>прич. мин. страд.</i> възри`т, <i>св., прех. Диал.</i> Прекопавам повторно царевица, картофи и под., като отрупвам долния край на стъблото с пръст; възравям, възпрашвам, загърлям. <b>възривам се</b>, <b>възрия се</b> <i>страд.</i> <b>възрива се</b>, <b>възрие се</b> <i>безл. Вървя покрай кукурузено море. Тихо и пусто е сега тук. Шумът и песните, които преди две-три седмици оглашаха тоя край, когато се възриваше, сега са пренесени другаде.</i> Т. Влайков, Съч. III, 1-2. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪЗРИ`ВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> възривам <i>и от</i> възривам се; възравяне, възрив, загърляне, възпрашване. | |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗРИДА`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>възрида`я</b>, -а`еш, <i>мин. св.</i> възрида`х, <i>св., непрех. Остар.,</i> сега <i>поет.</i> 1. Почвам силно да ридая; заплаквам. <i>„Везувий, Везувий!“ — ведно възридаха / смутени и бледи мъже и жени.</i> Хр. Смирненски, Съч. 1, 122. | ||
| − | + | 2. Изказвам нещо с ридание; изплаквам. <i>„Кажи ми, чакаш ли ме там?“ / Ще възридае и ще пита, / чело склонила до земята.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 55. | |
| − | + | ---- | |
| − | 2. Изказвам нещо с ридание; изплаквам. <i> | + | <b>ВЪЗРИДА`ВАНЕ</b> <i>ср. Остар.,</i> сега <i>поет. Отгл. същ. от</i> възридавам. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪЗРИДА`Я</b>. Вж. <em>възридавам</em>. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪЗРИ`Я</b>. Вж. <em>възривам</em>. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪЗРО`ВЯ</b>. Вж. <em>възравям</em>. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪЗРОДИ`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> 1. <i>Остар. Книж.</i> Лице, което активно участва във възраждането на един народ. <i>Една епоха на духовно свестяване не може да не принадлежи на своя свестител; една епоха на политическо възраждане не може да не принадлежи на своя възродител.</i> П. К. Яворов, Съч. III, 231. <i>Мнозина от атонските монаси изпъкват като ревностни будители на южното славянство, като първи възродители на българската и сръбската народност.</i> Б. Пенев, НБВ, 44-45. <i>Но не един духовен началник посрещаха гръмовитите биения на хърватските камбани. В лицето на Штросмайера те посрещаха най-умния си водач, .. и най-великия възродител на хърватското отечество.</i> Ч, 1875, бр. 1, 19. // Възрожденец, будител. <i>Той е съотечественик на Любена, на Бенковски, на Донча Ватаха, на хаджи Христа, на куп български деятели и възродители от Пловдив и мн. други.</i> З. Стоянов, ЗБВ III, 103. <i>Г. С. Раковский със сичка правда заслужава да ся именува и като възродител на Българската народност.</i> ДЗ, 1868, бр. 44, 165. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 1. <i>Остар. Книж.</i> Лице, което активно участва във възраждането на един народ. <i>Една епоха на духовно свестяване не може да не принадлежи на своя свестител; една епоха на политическо възраждане не може да не принадлежи на своя възродител.</i> П. К. Яворов, Съч. | ||
2. <i>Разг. Пренебр.</i> Лице, свързано с провеждането на т. нар. възродителен процес. | 2. <i>Разг. Пренебр.</i> Лице, свързано с провеждането на т. нар. възродителен процес. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗРОДИ`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Който има способността да възражда, да съживява; съживителен. <i>Как беше хубаво и ти да поизлезеш на полето, да изпиташ възродителното действие на природата…</i> Ив. Вазов, ПЕМ, 117-118. <i>Старецът клатеше недоверчиво, но радостно глава, .. Сърцето му преливаше от гордост — непозната, силна, възродителна…</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 273. | ||
| − | + | ◇ <b>Възродителен процес</b>. Проведеното насилствено преименуване на всички български турци през зимата на 1984-1985 г., естествен резултат на което е масовото им изселване в Турция през лятото на 1989 г, разрешено официално от тогавашното (комунистическо) българско правителство. <i>Живков поел лична отговорност за възродителния процес пред Политбюро.</i> Сега, 2001. | |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЪЗРОДЯ`</b>. Вж. възраждам, <em>възродявам</em> и <em>възрождавам</em>. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗРОДЯ. Вж. възраждам, възродявам и възрождавам. | + | <b>ВЪЗРОДЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> (рядко); <b>възродя`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех.</i> Възраждам. <i>Утопии сърцето възродяват, / превръщат го на рай цветущ.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 81. <b>възродявам се</b>, <b>възродя се</b> <i>страд.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | + | ВЪЗРОДЯ`ВАМ СЕ <i>несв.</i> (рядко); <b>възродя` се</b> <i>св., непрех.</i> Възраждам се. <i>Гората е, която поддържа вечната хармония в природата. Всред нейната божествена тишина духът се възродява, а мислите добиват нов полет.</i> П. Делирадев, БГХ, 25. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪЗРОДЯ`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> възродявам <i>и от</i> възродявам се; възраждане. <i>Зет на Стефан Русенов бе наредил кака Недка да постъпи в курсовете за възродяване на българската народна шевица в София.</i> Ив. Димов, АИДЖ, 10. <i>Но спомним ли си всяка негова песен; .. веднага поличава, че копнежът по свобода мъчи душата на поета, защото е накърнена светостта на домашното огнище, .., душено е племето в негова устрем към възродяване.</i> ТНУ, 4. | |
| − | |||
Текуща версия към 02:49, 4 юни 2015
ВЪЗРЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възглед. Един куп могуществени таланти, подир Пушкина, създадоха трезво възрение върху литературата и тя тръгна из свой, самобитен път. Ив. Вазов, Съч. XVI, 121-122. Но с течение на времето Фотинов усети нужда да тури една по-солидна подкладка на своите възрения върху народа и езика. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 698. Поне в някои, макар много редки, решения би се намерили сигурни следи и елементи от народното възрение върху правото и процеса на масите. СбНУ XXXIII, X. Заслужват .. внимание още две особености на павликиените. Те не отхвъргали брака и яли месо, следователно в този случай не са се придържвали до възренията на дуализма, а до наставленията на ап. Павла. Р. Каролев, ПСп, 1871, кн. 4, 60.
— От рус. воззрение.
ВЪ`ЗРИВ м. Диал. Повторно прекопаване на царевица, картофи и под. с отрупване на корена с пръст; възриване, загърляне, възпрашване, възравяне.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗРИ`ВАМ, -аш, несв.; възри`я, -и`еш, мин. св. възри`х, прич. мин. страд. възри`т, св., прех. Диал. Прекопавам повторно царевица, картофи и под., като отрупвам долния край на стъблото с пръст; възравям, възпрашвам, загърлям. възривам се, възрия се страд. възрива се, възрие се безл. Вървя покрай кукурузено море. Тихо и пусто е сега тук. Шумът и песните, които преди две-три седмици оглашаха тоя край, когато се възриваше, сега са пренесени другаде. Т. Влайков, Съч. III, 1-2.
ВЪЗРИ`ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от възривам и от възривам се; възравяне, възрив, загърляне, възпрашване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗРИДА`ВАМ, -аш, несв.; възрида`я, -а`еш, мин. св. възрида`х, св., непрех. Остар., сега поет. 1. Почвам силно да ридая; заплаквам. „Везувий, Везувий!“ — ведно възридаха / смутени и бледи мъже и жени. Хр. Смирненски, Съч. 1, 122.
2. Изказвам нещо с ридание; изплаквам. „Кажи ми, чакаш ли ме там?“ / Ще възридае и ще пита, / чело склонила до земята. П. К. Яворов, Съч. I, 55.
ВЪЗРИДА`ВАНЕ ср. Остар., сега поет. Отгл. същ. от възридавам.
ВЪЗРИДА`Я. Вж. възридавам.
ВЪЗРИ`Я. Вж. възривам.
ВЪЗРО`ВЯ. Вж. възравям.
ВЪЗРОДИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Остар. Книж. Лице, което активно участва във възраждането на един народ. Една епоха на духовно свестяване не може да не принадлежи на своя свестител; една епоха на политическо възраждане не може да не принадлежи на своя възродител. П. К. Яворов, Съч. III, 231. Мнозина от атонските монаси изпъкват като ревностни будители на южното славянство, като първи възродители на българската и сръбската народност. Б. Пенев, НБВ, 44-45. Но не един духовен началник посрещаха гръмовитите биения на хърватските камбани. В лицето на Штросмайера те посрещаха най-умния си водач, .. и най-великия възродител на хърватското отечество. Ч, 1875, бр. 1, 19. // Възрожденец, будител. Той е съотечественик на Любена, на Бенковски, на Донча Ватаха, на хаджи Христа, на куп български деятели и възродители от Пловдив и мн. други. З. Стоянов, ЗБВ III, 103. Г. С. Раковский със сичка правда заслужава да ся именува и като възродител на Българската народност. ДЗ, 1868, бр. 44, 165.
2. Разг. Пренебр. Лице, свързано с провеждането на т. нар. възродителен процес.
ВЪЗРОДИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който има способността да възражда, да съживява; съживителен. Как беше хубаво и ти да поизлезеш на полето, да изпиташ възродителното действие на природата… Ив. Вазов, ПЕМ, 117-118. Старецът клатеше недоверчиво, но радостно глава, .. Сърцето му преливаше от гордост — непозната, силна, възродителна… Г. Караславов, Избр. съч. I, 273.
◇ Възродителен процес. Проведеното насилствено преименуване на всички български турци през зимата на 1984-1985 г., естествен резултат на което е масовото им изселване в Турция през лятото на 1989 г, разрешено официално от тогавашното (комунистическо) българско правителство. Живков поел лична отговорност за възродителния процес пред Политбюро. Сега, 2001.
ВЪЗРОДЯ`. Вж. възраждам, възродявам и възрождавам.
ВЪЗРОДЯ`ВАМ, -аш, несв. (рядко); възродя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Възраждам. Утопии сърцето възродяват, / превръщат го на рай цветущ. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 81. възродявам се, възродя се страд.
ВЪЗРОДЯ`ВАМ СЕ несв. (рядко); възродя` се св., непрех. Възраждам се. Гората е, която поддържа вечната хармония в природата. Всред нейната божествена тишина духът се възродява, а мислите добиват нов полет. П. Делирадев, БГХ, 25.
ВЪЗРОДЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от възродявам и от възродявам се; възраждане. Зет на Стефан Русенов бе наредил кака Недка да постъпи в курсовете за възродяване на българската народна шевица в София. Ив. Димов, АИДЖ, 10. Но спомним ли си всяка негова песен; .. веднага поличава, че копнежът по свобода мъчи душата на поета, защото е накърнена светостта на домашното огнище, .., душено е племето в негова устрем към възродяване. ТНУ, 4.
