Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/677“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | <i>Кочо погледна лампата на оджака, .. — Де да видим — прозвуча спокойно и равно гласът му и такъв беше тоя глас, че никога не можеше да му се възрази.</i> Д. Талев, ПК, 20. | |
| − | — Друга (остар.) форма: | + | — Друга (остар.) форма: <em>възража`вам</em>. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗРАЗЯ`ВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> възразявам. | ||
| − | + | — Друга (остар.) форма: <em>възража`ване</em>. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗРА`СНА</b>. Вж. <em>възраствам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪ`ЗРАСТ</b><sup>1</sup> -тта`, <i>мн.</i> -и, <i>ж.</i> и (остар.) <i>м.</i> 1. Брой на годините от раждането на човек, животно или растение до определен момент. <i>Лазар се загледа в него да познае възрастта му. Той не изглеждаше по-стар от тридесет и пет години.</i> Д. Талев, ПК, 41. <i>Гроздан даваше къси отговори на запитванията на жена си за цената на воловете, за възрастта им.</i> Й. Йовков, Ж 1945, 254. <i>Граф Неселрод, старий русийский дипломат, бави ся от неколики дни в Париж. Он изгледва твърде добре, а има възраст, више от 80 години.</i> БДн, 1857, бр. 5, 19. <i>От друга страна той [дякон Рафаил] нямаше потребните знания, потребний чин и потребний възраст, за да стъпи начело на работите.</i> Ч, 1872, бр. 13, 598. <i>— Аз не бих обикнала един стар мъж .. — Твоят възраст е стар за мене, Германе; аз бих предпочела възраст на Бастияна, при всичко че Бастиян не е хубавец като вас.</i> М. Балабанов, ДБ (превод), 84-85. // Брой на годините от създаването, възникването, зараждането на нещо до определен момент. <i>Голяма част от нашите красиви планини — Родопите, Пирин, Осогово, Странджа, Средногорието и южните склонове на Средна Стара планина са изградени от метаморфни скали. Те имат различна възраст. Значителна част от родопските метаморфни скали се образували още в докамбрийската ера.</i> Р. Димитров, РЗН, 15. <i>Народът живее, има свой живот, своя съдба, .. — народът, както и всеки от нас, има своите възрасти.</i> Ч, 1872, бр. 13, 656. | ||
| − | + | 2. Със съгл. опред. Период от живота на човека, който се отличава с някакви характерни черти (изразени с прилагателното). <i>Пълна гражданка в цветуща възраст се движеше бавно и предпазливо по заледения тротоар на улицата.</i> Тарас, СГ, 68. <i>Договорящите се лица непременно тряба да са на зряла възраст и здрави умствено.</i> СбНУКШ ч. III, 255. <i>Никой не е сигурен, че Николай II-й не ще се увлече от горещината на младенческата си възраст и че не ще пожелае да се сдобие с военни лаври.</i> С, 1894, бр. 1510, 1. <i>В някои места погребват мъртовците, облечени в най-хубавите им дрехи, особито, ако тие са умрели на цветущата си възраст.</i> СбНУКШ Ч. III, 144. <i>Но забележихме [от Одеса], че това лице [директорът на училището] треба да бъде в зрял възраст.</i> П. Р. Славейков, СбНУ XX, 89. <i>Преднаборна възраст.</i> <i>Ранна възраст.</i> <i>Средна възраст.</i> <i>Напреднала възраст.</i> <i>Преклонна възраст.</i> <i>Предучилищна възраст.</i> <i>Училищна възраст.</i> <i>Крехка възраст.</i> <i>Детска възраст.</i> <i>Юношеска възраст.</i> <i>Старческа възраст.</i> | |
| − | + | ◇ <b>Критична (критическа възраст)</b>. <i>Разг.</i> Период в зрялата възраст на жената (между 50 и 60 години), през който половите жлези прекъсват дейността си поради настъпване на старост; климактерий. <i>През критичната възраст производството на „естрин“ в кръвта намалява и цялата ендокринна система (жлезите с вътрешна секреция) се разстройва.</i> ВН, 1960, бр. 2840, 4. | |
| − | + | <b>Младша възраст</b>. <i>Спорт.</i> За юноши и девойки — категория състезатели (спортисти) от 14 до 16 годишна възраст. <i>След един системен, последователен и продължителен шестгодишен период на обучение [на малките боксьори] .. при юношите от младша възраст започва работа за спортно майсторство.</i> Ем. Жечев, Б, 36. | |
| − | + | Старша възраст. <i>Спорт.</i> За юноши и девойки — категория състезатели (спортисти) от 16 до 18 годишна възраст. <i>Атлетически състезания за юноши и девойки старша възраст.</i> | |
| − | <b> | + | > <b>Навлизам / навляза (навлезна) във възраст</b>. Ставам възрастен, остарявам. <i>Когато човек навлезе във възраст, си е по-добре да се облича през зимата по-топло.</i> |
| − | + | <b>На възраст</b>, <em>човек</em> (<em>хора</em>). 1. <i>Разг.</i> Възрастен (човек). <i>Тя беше вече и на възраст, с нея бяха децата й, живееше в Охрид като най-голяма господарка…</i> Д. Талев, С II, 10. 2. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> Пораснал, зрял (човек). <i>Цеко Войвода .. Останал сираче от баща и от майка, а имал само една сестра хубавица и на възраст.</i> П. Р. Славейков, СбНУ II, 323. <i>Аз от моя страна мисля, че тя е веке мома на възраст и не за изпращане повън да ся учи.</i> АНГ I, 144. <i>Годежът в Родопите ., става тъй: когато момчето вече е достигнало на възраст, .., поуредило състоянието си, предлага на родителите си или последните нему за сгодявание.</i> Ст. Шишков, ЖБ, 53. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | — Друга (остар. и диал.) форма: <em>во`зраст</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪ`ЗРАСТ</b><sup>2</sup> <i>м. Остар.</i> Височина на човек или на животно; ръст. <i>Ако и да ся различали именем [готските племена], инак обаче не били едни от други различни, защо били тялом бели, косами руси, възрастом дълги.</i> Г. Кръстевич, ИБ, 58. <i>Гдето са человеците различни според тяло, сиреч имат различни бои в кожата си, различен възраст и телосложение, произхожда повечето пути от климата, храната и дрехите.</i> А. Хилендарец, ВВИ (превод), 43. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗРАСТА`</b>. Вж. <em>възраствам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗРА`СТВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>възра`сна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах и <b>възраста`</b>, -е`ш, <i>мин. св.</i> възра`стох, <i>прич. мин. св. деят.</i> възра`съл, -сла, -сло, <i>мн.</i> -ели, <i>св., непрех. Книж.</i> 1. Ставам по-голям на възраст и на ръст; пораствам. | ||
Текуща версия към 22:21, 1 юни 2015
Кочо погледна лампата на оджака, .. — Де да видим — прозвуча спокойно и равно гласът му и такъв беше тоя глас, че никога не можеше да му се възрази. Д. Талев, ПК, 20.
— Друга (остар.) форма: възража`вам.
ВЪЗРАЗЯ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от възразявам.
— Друга (остар.) форма: възража`ване.
ВЪЗРА`СНА. Вж. възраствам.
ВЪ`ЗРАСТ1 -тта`, мн. -и, ж. и (остар.) м. 1. Брой на годините от раждането на човек, животно или растение до определен момент. Лазар се загледа в него да познае възрастта му. Той не изглеждаше по-стар от тридесет и пет години. Д. Талев, ПК, 41. Гроздан даваше къси отговори на запитванията на жена си за цената на воловете, за възрастта им. Й. Йовков, Ж 1945, 254. Граф Неселрод, старий русийский дипломат, бави ся от неколики дни в Париж. Он изгледва твърде добре, а има възраст, више от 80 години. БДн, 1857, бр. 5, 19. От друга страна той [дякон Рафаил] нямаше потребните знания, потребний чин и потребний възраст, за да стъпи начело на работите. Ч, 1872, бр. 13, 598. — Аз не бих обикнала един стар мъж .. — Твоят възраст е стар за мене, Германе; аз бих предпочела възраст на Бастияна, при всичко че Бастиян не е хубавец като вас. М. Балабанов, ДБ (превод), 84-85. // Брой на годините от създаването, възникването, зараждането на нещо до определен момент. Голяма част от нашите красиви планини — Родопите, Пирин, Осогово, Странджа, Средногорието и южните склонове на Средна Стара планина са изградени от метаморфни скали. Те имат различна възраст. Значителна част от родопските метаморфни скали се образували още в докамбрийската ера. Р. Димитров, РЗН, 15. Народът живее, има свой живот, своя съдба, .. — народът, както и всеки от нас, има своите възрасти. Ч, 1872, бр. 13, 656.
2. Със съгл. опред. Период от живота на човека, който се отличава с някакви характерни черти (изразени с прилагателното). Пълна гражданка в цветуща възраст се движеше бавно и предпазливо по заледения тротоар на улицата. Тарас, СГ, 68. Договорящите се лица непременно тряба да са на зряла възраст и здрави умствено. СбНУКШ ч. III, 255. Никой не е сигурен, че Николай II-й не ще се увлече от горещината на младенческата си възраст и че не ще пожелае да се сдобие с военни лаври. С, 1894, бр. 1510, 1. В някои места погребват мъртовците, облечени в най-хубавите им дрехи, особито, ако тие са умрели на цветущата си възраст. СбНУКШ Ч. III, 144. Но забележихме [от Одеса], че това лице [директорът на училището] треба да бъде в зрял възраст. П. Р. Славейков, СбНУ XX, 89. Преднаборна възраст. Ранна възраст. Средна възраст. Напреднала възраст. Преклонна възраст. Предучилищна възраст. Училищна възраст. Крехка възраст. Детска възраст. Юношеска възраст. Старческа възраст.
◇ Критична (критическа възраст). Разг. Период в зрялата възраст на жената (между 50 и 60 години), през който половите жлези прекъсват дейността си поради настъпване на старост; климактерий. През критичната възраст производството на „естрин“ в кръвта намалява и цялата ендокринна система (жлезите с вътрешна секреция) се разстройва. ВН, 1960, бр. 2840, 4.
Младша възраст. Спорт. За юноши и девойки — категория състезатели (спортисти) от 14 до 16 годишна възраст. След един системен, последователен и продължителен шестгодишен период на обучение [на малките боксьори] .. при юношите от младша възраст започва работа за спортно майсторство. Ем. Жечев, Б, 36.
Старша възраст. Спорт. За юноши и девойки — категория състезатели (спортисти) от 16 до 18 годишна възраст. Атлетически състезания за юноши и девойки старша възраст.
> Навлизам / навляза (навлезна) във възраст. Ставам възрастен, остарявам. Когато човек навлезе във възраст, си е по-добре да се облича през зимата по-топло.
На възраст, човек (хора). 1. Разг. Възрастен (човек). Тя беше вече и на възраст, с нея бяха децата й, живееше в Охрид като най-голяма господарка… Д. Талев, С II, 10. 2. Остар. и диал. Пораснал, зрял (човек). Цеко Войвода .. Останал сираче от баща и от майка, а имал само една сестра хубавица и на възраст. П. Р. Славейков, СбНУ II, 323. Аз от моя страна мисля, че тя е веке мома на възраст и не за изпращане повън да ся учи. АНГ I, 144. Годежът в Родопите ., става тъй: когато момчето вече е достигнало на възраст, .., поуредило състоянието си, предлага на родителите си или последните нему за сгодявание. Ст. Шишков, ЖБ, 53.
— Друга (остар. и диал.) форма: во`зраст.
ВЪ`ЗРАСТ2 м. Остар. Височина на човек или на животно; ръст. Ако и да ся различали именем [готските племена], инак обаче не били едни от други различни, защо били тялом бели, косами руси, възрастом дълги. Г. Кръстевич, ИБ, 58. Гдето са человеците различни според тяло, сиреч имат различни бои в кожата си, различен възраст и телосложение, произхожда повечето пути от климата, храната и дрехите. А. Хилендарец, ВВИ (превод), 43.
ВЪЗРАСТА`. Вж. възраствам.
ВЪЗРА`СТВАМ, -аш, несв.; възра`сна, -еш, мин. св. -ах и възраста`, -е`ш, мин. св. възра`стох, прич. мин. св. деят. възра`съл, -сла, -сло, мн. -ели, св., непрех. Книж. 1. Ставам по-голям на възраст и на ръст; пораствам.
