Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/656“
Mister sou (беседа | приноси) м |
Zelenkroki (беседа | приноси) м (Забравих какви са маркерите за проблем...) |
||
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проблематична | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>на мъжете, тя говореше високо и неспирно.</i> М. Грубешлиева, ПП, 202. <i>Двете баби седнаха насреща ми, .. — и двете възнисички, но държеливи.</i> Н. Хайтов, ШГ, 58. <i>Агентът — то бе един средна възраст човек, възнисичък и доста дебеличък, винаги весел, винаги закачлив.</i> Д. Калфов, КР, 21. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВЪЗНИ`СКО</b>. <i>Нареч. от</i> възнисък. <i>Вратата се полуотвори, показа се | + | <b>ВЪЗНИ`СКО</b>. <i>Нареч. от</i> възнисък. <i>Вратата се полуотвори, показа се възниско само главата на разсилния.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 206. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВЪЗНИ`СЪК | + | <b>ВЪЗНИ`СЪК</b>, -ска, -ско, <i>мн.</i> -ски, <i>прил.</i> Който е по-нисък от обикновеното или отколкото се очаква.; нисичък. <i>Единият от тях .. беше висок, рус, синеок; другият — възнисък, черноок, южен тип.</i> Ил. Волен, НС, 67. <i>Сред тях беше и възниският тунтерест и румен управител Мантов, когото не еднаж бях виждал да сочат хората.</i> А. Страшимиров, А, 330. <i>Дочкин гледаше туй, което не беше виждал четиридесет години: полудиви коне, възниски, с издути кореми.</i> Й. Йовков, ВАХ, 193. |
| − | + | ---- | |
| − | А. Страшимиров, А, 330. <i>Дочкин гледаше туй, което не беше виждал четиридесет години: полудиви коне, възниски, с издути кореми.</i> | + | <b>ВЪЗНО`СЯ</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., прех. Остар.</i> Възнасям; възносям, възнисам. <i>Часто ся чуеше, в повседневните си смирени молитви как възноси пред Бога бедите и неволите на своите съотечественици.</i> Лет., 1869, 129. <i>На колкото и да възносим чудесните плодове от труда, ..; — все пак не по-малко жива истина е, че без природни дарби на ума и на сърцето никакъв труд .. никога не би изкарал Шекспировци, Нютоновци, .. и други такива.</i> Й. Груев, СП (превод), 53. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВЪЗНО`СЯ</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., прех. Остар.</i> Възнасям; възносям, възнисам. <i> | + | <b>ВЪЗНО`СЯ СЕ</b> <i>несв., непрех.</i> Възнасям се; възносям се, възнисам се. <i>Чудесен светозарен облак във вид на венец възносил ся над тялото на бож. майка или е загръщал и скривал всичкото това тържествено съпровождане.</i> З. Петров и др., ЧБ (превод), 233. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЪЗНО`СЯМ</b>, -яш, <i>несв.</i> (остар.); <b>възнеса`</b>, -е`ш, <i>мин. св.</i> възне`сох, <i>св., прех.</i> Възнасям; възнисам, възнося. <i>Молитва ся нарича онова смирено и благоговейно наше разположение, в което ми от чисто сръце и душа възносяме нашия ум към бога.</i> Хр. Данов, ППК (превод), 99. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВЪЗНО`СЯМ | + | <b>ВЪЗНО`СЯМ СЕ</b> <i>несв.</i> (остар.); <b>възнеса` се</b> <i>св., непрех.</i> Възнасям се; възнисам се, възнося се. <i>Народът наченал да са безпокои, като подозрявал сенаторите в убийството на царя: тогаз един сенатор обявил, че видял Ромула, като са възносял на небето.</i> Н. Михайловски, РВИ (превод), 195. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВЪЗНО`СЯМ СЕ</b> <i>несв.</i> (остар.); <b>възнеса се</b> <i>св., непрех.</i> Възнасям се; възнисам се, възнося се. <i>Народът наченал да са безпокои, като подозрявал сенаторите в убийството на царя: тогаз един сенатор обявил, че видял Ромула, като са възносял на небето.</i> | ||
| − | |||
| − | Н. Михайловски, РВИ (превод), 195. | ||
| − | |||
<b>ВЪЗНО`СЯНЕ</b> <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> възносям <i>и от</i> възносям се; възнасяне, възнисане. | <b>ВЪЗНО`СЯНЕ</b> <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> възносям <i>и от</i> възносям се; възнасяне, възнисане. | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗОБНОВЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Възобновяване. <i>А въобще на отечеството желаем от сърце и душа възобновение на мирни тихи години, в които да може секи да се радва, наслаждава от своя честен труд.</i> Китка V, 1887, кн. 15, 9. | ||
| − | < | + | — Друга форма: <em>възобновле`ние</em>. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪЗОБНОВИ`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Книж.</i> Лице, което възобновява нещо значително, нещо важно за много хора. <i>Гробът на Климента XIII съставя епоха в историята на ваянето. Канова, възобновителят на класическото изкуство в новите времена, нанесе тука своята решителна победа на тържествуващия безпрепятствено дотогава маниеризъм.</i> К. Величков, ПССъч. III, 79. <i>Тая [взаимоучителна] метода и нейните възобновители придобиха, както е известно, огромна слава.</i> СбНУ XI, 634. <i>Никой от неговите [на българското царство] основатели или възобновители не остави син, който да може да го наследи.</i> Т. Шишков, ИБН, 205. | |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВЪЗОБНОВИ`ТЕЛ | + | <b>ВЪЗОБНОВИ`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Книж.</i> Който възобновява, чрез който се осъществява възобновяване. <i>Възобновителен процес.</i> <i>Възобновителен период.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВЪЗОБНОВИ`ТЕЛЕН | ||
| − | |||
<b>ВЪЗОБНОВИ`ТЕЛКА</b> <i>ж. Книж.</i> Жена възобновител. | <b>ВЪЗОБНОВИ`ТЕЛКА</b> <i>ж. Книж.</i> Жена възобновител. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗОБНОВЛЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Възобновяване. <i>Бях отбелязал за отсичане тъкмо ония стари крайни дървета, които защищаваха гората по целия склон .. А три години бях изучавал теория на сечите: как с помощта на лесовъдската наука сечта от синоним на унищожение може да се превърне в синоним на възобновление.</i> Н. Хайтов, ПП, 62-63. <i>Славяните щат са бият за възобновлението на своите стари господарства в Балканския полуостров.</i> НБ, 1876, бр. 7, 25. <i>Тази митрополия съществува чак до възобновлението на българското царство от Петра и Асеня в 1185 г.</i> Р. Каролев, УБЧИ, 58. <i>Водата, както е известно вече сякому, е необходима за подръжанието и за възобновлението на нашето тяло.</i> Знан., 1875, бр. 12, 182. | ||
| − | < | + | — Друга форма: <em>възобнове`ние</em>. |
| − | + | ---- | |
| − | |||
| − | |||
<b>ВЪЗОБНОВЯ`</b>. Вж. <em>възобновявам</em>. | <b>ВЪЗОБНОВЯ`</b>. Вж. <em>възобновявам</em>. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВЪЗОБНОВЯ`ВАМ,</b> -аш, <i>несв.</i>; <b>възобновя`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех.</i> 1. Правя нещо обикн. разрушено, унищожено да добие отново първоначалното си състояние, първоначалния си вид; възстановявам. <i>Големите богатства на Византия привличали южните славяни и те започнали да я нападат от началото на IV век. С цел да ги спре Юстиниян Велики построил много нови крепости на Балканския полуостров, а старите възобновил.</i> Ист. VI кл, 37. <i>Апостолите обикаляли градове и села и основавали революционни комитети или възобновявали старите, основани от Васил Левски.</i> Ист. VII кл, 75. <i>Когато този храм [на Артемида] бил изгорен от безумеца | + | <b>ВЪЗОБНОВЯ`ВАМ,</b> -аш, <i>несв.</i>; <b>възобновя`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех.</i> 1. Правя нещо обикн. разрушено, унищожено да добие отново първоначалното си състояние, първоначалния си вид; възстановявам. <i>Големите богатства на Византия привличали южните славяни и те започнали да я нападат от началото на IV век. С цел да ги спре Юстиниян Велики построил много нови крепости на Балканския полуостров, а старите възобновил.</i> Ист. VI кл, 37. <i>Апостолите обикаляли градове и села и основавали революционни комитети или възобновявали старите, основани от Васил Левски.</i> Ист. VII кл, 75. <i>Когато този храм [на Артемида] бил изгорен от безумеца Герострата, Малоазиатските гърци с общи условия</i>{{?|„условия“=„усилия“?}} |
Текуща версия към 02:41, 15 май 2015
на мъжете, тя говореше високо и неспирно. М. Грубешлиева, ПП, 202. Двете баби седнаха насреща ми, .. — и двете възнисички, но държеливи. Н. Хайтов, ШГ, 58. Агентът — то бе един средна възраст човек, възнисичък и доста дебеличък, винаги весел, винаги закачлив. Д. Калфов, КР, 21.
ВЪЗНИ`СКО. Нареч. от възнисък. Вратата се полуотвори, показа се възниско само главата на разсилния. Д. Калфов, Избр. разк., 206.
ВЪЗНИ`СЪК, -ска, -ско, мн. -ски, прил. Който е по-нисък от обикновеното или отколкото се очаква.; нисичък. Единият от тях .. беше висок, рус, синеок; другият — възнисък, черноок, южен тип. Ил. Волен, НС, 67. Сред тях беше и възниският тунтерест и румен управител Мантов, когото не еднаж бях виждал да сочат хората. А. Страшимиров, А, 330. Дочкин гледаше туй, което не беше виждал четиридесет години: полудиви коне, възниски, с издути кореми. Й. Йовков, ВАХ, 193.
ВЪЗНО`СЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Остар. Възнасям; възносям, възнисам. Часто ся чуеше, в повседневните си смирени молитви как възноси пред Бога бедите и неволите на своите съотечественици. Лет., 1869, 129. На колкото и да възносим чудесните плодове от труда, ..; — все пак не по-малко жива истина е, че без природни дарби на ума и на сърцето никакъв труд .. никога не би изкарал Шекспировци, Нютоновци, .. и други такива. Й. Груев, СП (превод), 53.
ВЪЗНО`СЯ СЕ несв., непрех. Възнасям се; възносям се, възнисам се. Чудесен светозарен облак във вид на венец възносил ся над тялото на бож. майка или е загръщал и скривал всичкото това тържествено съпровождане. З. Петров и др., ЧБ (превод), 233.
ВЪЗНО`СЯМ, -яш, несв. (остар.); възнеса`, -е`ш, мин. св. възне`сох, св., прех. Възнасям; възнисам, възнося. Молитва ся нарича онова смирено и благоговейно наше разположение, в което ми от чисто сръце и душа възносяме нашия ум към бога. Хр. Данов, ППК (превод), 99.
ВЪЗНО`СЯМ СЕ несв. (остар.); възнеса` се св., непрех. Възнасям се; възнисам се, възнося се. Народът наченал да са безпокои, като подозрявал сенаторите в убийството на царя: тогаз един сенатор обявил, че видял Ромула, като са възносял на небето. Н. Михайловски, РВИ (превод), 195.
ВЪЗНО`СЯНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от възносям и от възносям се; възнасяне, възнисане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗОБНОВЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възобновяване. А въобще на отечеството желаем от сърце и душа възобновение на мирни тихи години, в които да може секи да се радва, наслаждава от своя честен труд. Китка V, 1887, кн. 15, 9.
— Друга форма: възобновле`ние.
ВЪЗОБНОВИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Лице, което възобновява нещо значително, нещо важно за много хора. Гробът на Климента XIII съставя епоха в историята на ваянето. Канова, възобновителят на класическото изкуство в новите времена, нанесе тука своята решителна победа на тържествуващия безпрепятствено дотогава маниеризъм. К. Величков, ПССъч. III, 79. Тая [взаимоучителна] метода и нейните възобновители придобиха, както е известно, огромна слава. СбНУ XI, 634. Никой от неговите [на българското царство] основатели или възобновители не остави син, който да може да го наследи. Т. Шишков, ИБН, 205.
ВЪЗОБНОВИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който възобновява, чрез който се осъществява възобновяване. Възобновителен процес. Възобновителен период.
ВЪЗОБНОВИ`ТЕЛКА ж. Книж. Жена възобновител.
ВЪЗОБНОВЛЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възобновяване. Бях отбелязал за отсичане тъкмо ония стари крайни дървета, които защищаваха гората по целия склон .. А три години бях изучавал теория на сечите: как с помощта на лесовъдската наука сечта от синоним на унищожение може да се превърне в синоним на възобновление. Н. Хайтов, ПП, 62-63. Славяните щат са бият за възобновлението на своите стари господарства в Балканския полуостров. НБ, 1876, бр. 7, 25. Тази митрополия съществува чак до възобновлението на българското царство от Петра и Асеня в 1185 г. Р. Каролев, УБЧИ, 58. Водата, както е известно вече сякому, е необходима за подръжанието и за възобновлението на нашето тяло. Знан., 1875, бр. 12, 182.
— Друга форма: възобнове`ние.
ВЪЗОБНОВЯ`. Вж. възобновявам.
ВЪЗОБНОВЯ`ВАМ, -аш, несв.; възобновя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Правя нещо обикн. разрушено, унищожено да добие отново първоначалното си състояние, първоначалния си вид; възстановявам. Големите богатства на Византия привличали южните славяни и те започнали да я нападат от началото на IV век. С цел да ги спре Юстиниян Велики построил много нови крепости на Балканския полуостров, а старите възобновил. Ист. VI кл, 37. Апостолите обикаляли градове и села и основавали революционни комитети или възобновявали старите, основани от Васил Левски. Ист. VII кл, 75. Когато този храм [на Артемида] бил изгорен от безумеца Герострата, Малоазиатските гърци с общи условия???
