Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/651“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>.. залепи продължително уста върху устата на другарката си. .. — Възмутително, — обади се бае Ради, .. Да правят такива работи из светите хорски ниви.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 190-191. |
| − | 2. <i>Простонар.</i> С възмущение; възмутено. | + | 2. <i>Простонар.</i> С възмущение; възмутено. <i>— Глупци, .., вашите водачи папат тлъстите червонци, пък вие зяпате и ядете само даяка из участъците… — Не е вярно! — възразявах възмутително аз.</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 300. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪЗМУТИ`ТЕЛНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Отвл. същ. от</i> възмутителен. <i>При всичкото си отвращение да се разправям печатно с моите врагове, аз счетох тоя път нужно да наруша правилото си, поради възмутителността на тая инсинуация.</i> Ив. Вазов, НПис., 151. | |
| − | + | ---- | |
| − | <i>ж. Отвл. същ. от</i> възмутителен. <i>При всичкото си отвращение да се разправям печатно с моите врагове, аз счетох тоя път нужно да наруша правилото си, поради | + | <b>ВЪЗМУТЯ`</b>. Вж. <em>възмутявам</em> и <em>възмущавам</em>. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗМУТЯ. Вж. възмутявам и възмущавам. | + | <b>ВЪЗМУТЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> (остар.); <b>възмутя`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех.</i> Възмущавам. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪЗМУТЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i> (остар.); <b>възмутя` се</b> <i>св., непрех.</i> Възмущавам се. | |
| − | |||
| − | |||
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1955. | — От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1955. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗМУТЯ`ВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> възмутявам <i>и от</i> възмутявам се; възмущаване. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗМУЩА`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>възмутя`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех.</i> 1. Предизвиквам възмущение у някого. <i>Бай Ганьо разбира и от кулинарно изкуство и не само че разбира, но и всяко нарушение на тоя занаят го възмущава.</i> Ал. Константинов, БГ, 62. <i>Тъкачев разбра, че му загатваше за плащане и това грубо търговско предложение за честта на една чиста и светла девойка, което правеше той, старият общественик, реформаторът на света, го възмути.</i> Г. Караславов, ОХ I, 248. <i>С метална острота проблясваше подозрението, че тя пак беше намерила някого и навярно нямаше да държи сметка за приличието. Но мисълта за това не го възмути, а само засили нуждата от нея.</i> Д. Димов, Т, 503. <i>Побоят, който на 24 миналий месец се нанесе публично, от хора развалени, върху най-заслужилия на отечеството и короната български патриот, Ст. Стамболов, дълбоко ни възмути.</i> С, 1894, бр. 1497, 3. | ||
| − | + | 2. <i>Остар. Книж.</i> Бунтувам. <i>В онова время, когато бил отишъл из Египет в Етиопия с войска, явили му, че в Персия ся появил лъжец, който показвал себе за Смердиса и възмущавал народа.</i> Г. Йошев, КВИ (превод), 50. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪЗМУЩА`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>възмутя` се</b> <i>св., непрех.</i> 1. Изпитвам възмущение, като обикновено го изказвам, давам му външен израз. <i>— Изтърбуши ме тая каруца. — Шосето от града до селото е много лошо. — Това не е шосе, това е инквизиция! — възмути се бащата. — Ужасно друсане беше.</i> Г. Караславов, ОХ I, 238. <i>Никой не защити девойката. .. Възмутих се и се намесих — с един удар повалих нахалника и освободих Доанга.</i> М. Марчевски, ОТ, 65. <i>— Аз трябва да обера един благороден старец, още и родолюбец и душата ми се възмущава…</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 54. <i>„Аз й приказвам като на човек, а тя ми отвръща като на куче“, си мисли той и още по-силно се възмущава и озлобява против нея.</i> Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 240. <i>Всяка сутрин той ги срещаше, .., питаше ги как живеят, а те всичките .. му отвръщаха: „Както Бог дал.“ — Както Бог дал ли? — възмущаваше се Рангел. — Не Бог, а каквото сами направим, това ще бъде.</i> Д. Кисьов, Щ, 158. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. <i>Остар. Книж.</i> Бунтувам. <i>В онова время, когато бил отишъл из Египет в Етиопия с войска, явили му, че в Персия ся появил лъжец, който показвал себе за Смердиса и възмущавал народа.</i> Г. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | 2. <i>Остар. Книж.</i> Разбунтувам се. <i>На 19 април Панагюрище бе дигнало знамето, на 20 въстана Копривщица, подир 6 часа възмути се Клисура!…</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 133. <i>За цар провъзгласи себе си Шишман и сичка България са възмути. Византийският император Никифор, като са уплаши да не би в България да земе връх партията, която беше противна на Византия, побърза да проводи в България цар Петровите синове Бориса и Романа.</i> Р. Каролев, УБЧИ, 100. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗМУЩА`ВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> възмущавам <i>и от</i> възмущавам се. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗМУЩЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср.</i> 1. Силно раздразнение, предизвикано у някого от несъгласието му с факт, който е в противоречие с разбиранията му за добро, право, справедливо; негодувание. <i>Старата бе несправедлива и я засегна болезнено, .. — обиди тя нейната обич към Лазара. В сърцето на Ния се надигна и се засили ново чувсто — на съпротива, на възмущение.</i> Д. Талев, ПК, 90. <i>Кино, кино и кино! .. Жена ми и дъщеря ми почнаха да тичат от театър на театър, вбесени, застрастени, недояли, недоспали, .. и в душата ми кипна възмущение срещу това дяволско изобретение, което преобразява и разваля семействата.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 149-150-151. <i>Синигера кипна от възмущение — как може възрастен човек да лъже така?</i> Т. Харманджиев, КЕД, 26. <i>Мъченическата смърт на безспорно талантливия сатирик-поет Алеко Константинов предизвика, както и трябваше да се очаква, всеобщо възбуждение на духовете, всеобща скръб и справедливо възмущение.</i> Г. Кирков, Избр. пр I, 41. | ||
| + | 2. Външен израз на това чувство. <i>— Кой хвърли това подозрение в главата ти? — чу се един глас на възмущение.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 15. <i>Тя е от тия, дето обичат удоволствията и се продават — каза Райна. Костадин изгледа сестра си с възмущение. — Как тъй се продават? Тя да не е добитък! Не мога да търпя таквиз приказки! — извика той.</i> Ем. Станев, Ик I и II, 40. <i>— Аз съм женена — .. — Знам — рече той и</i> | ||
Текуща версия към 06:03, 10 май 2015
.. залепи продължително уста върху устата на другарката си. .. — Възмутително, — обади се бае Ради, .. Да правят такива работи из светите хорски ниви. Елин Пелин, Съч. IV, 190-191.
2. Простонар. С възмущение; възмутено. — Глупци, .., вашите водачи папат тлъстите червонци, пък вие зяпате и ядете само даяка из участъците… — Не е вярно! — възразявах възмутително аз. Г. Караславов, Избр. съч. II, 300.
ВЪЗМУТИ`ТЕЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от възмутителен. При всичкото си отвращение да се разправям печатно с моите врагове, аз счетох тоя път нужно да наруша правилото си, поради възмутителността на тая инсинуация. Ив. Вазов, НПис., 151.
ВЪЗМУТЯ`. Вж. възмутявам и възмущавам.
ВЪЗМУТЯ`ВАМ, -аш, несв. (остар.); възмутя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Възмущавам.
ВЪЗМУТЯ`ВАМ СЕ несв. (остар.); възмутя` се св., непрех. Възмущавам се.
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1955.
ВЪЗМУТЯ`ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от възмутявам и от възмутявам се; възмущаване.
ВЪЗМУЩА`ВАМ, -аш, несв.; възмутя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Предизвиквам възмущение у някого. Бай Ганьо разбира и от кулинарно изкуство и не само че разбира, но и всяко нарушение на тоя занаят го възмущава. Ал. Константинов, БГ, 62. Тъкачев разбра, че му загатваше за плащане и това грубо търговско предложение за честта на една чиста и светла девойка, което правеше той, старият общественик, реформаторът на света, го възмути. Г. Караславов, ОХ I, 248. С метална острота проблясваше подозрението, че тя пак беше намерила някого и навярно нямаше да държи сметка за приличието. Но мисълта за това не го възмути, а само засили нуждата от нея. Д. Димов, Т, 503. Побоят, който на 24 миналий месец се нанесе публично, от хора развалени, върху най-заслужилия на отечеството и короната български патриот, Ст. Стамболов, дълбоко ни възмути. С, 1894, бр. 1497, 3.
2. Остар. Книж. Бунтувам. В онова время, когато бил отишъл из Египет в Етиопия с войска, явили му, че в Персия ся появил лъжец, който показвал себе за Смердиса и възмущавал народа. Г. Йошев, КВИ (превод), 50.
ВЪЗМУЩА`ВАМ СЕ несв.; възмутя` се св., непрех. 1. Изпитвам възмущение, като обикновено го изказвам, давам му външен израз. — Изтърбуши ме тая каруца. — Шосето от града до селото е много лошо. — Това не е шосе, това е инквизиция! — възмути се бащата. — Ужасно друсане беше. Г. Караславов, ОХ I, 238. Никой не защити девойката. .. Възмутих се и се намесих — с един удар повалих нахалника и освободих Доанга. М. Марчевски, ОТ, 65. — Аз трябва да обера един благороден старец, още и родолюбец и душата ми се възмущава… Ив. Вазов, Съч. XXIII, 54. „Аз й приказвам като на човек, а тя ми отвръща като на куче“, си мисли той и още по-силно се възмущава и озлобява против нея. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 240. Всяка сутрин той ги срещаше, .., питаше ги как живеят, а те всичките .. му отвръщаха: „Както Бог дал.“ — Както Бог дал ли? — възмущаваше се Рангел. — Не Бог, а каквото сами направим, това ще бъде. Д. Кисьов, Щ, 158.
2. Остар. Книж. Разбунтувам се. На 19 април Панагюрище бе дигнало знамето, на 20 въстана Копривщица, подир 6 часа възмути се Клисура!… Ив. Вазов, Съч. VII, 133. За цар провъзгласи себе си Шишман и сичка България са възмути. Византийският император Никифор, като са уплаши да не би в България да земе връх партията, която беше противна на Византия, побърза да проводи в България цар Петровите синове Бориса и Романа. Р. Каролев, УБЧИ, 100.
ВЪЗМУЩА`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от възмущавам и от възмущавам се.
ВЪЗМУЩЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Силно раздразнение, предизвикано у някого от несъгласието му с факт, който е в противоречие с разбиранията му за добро, право, справедливо; негодувание. Старата бе несправедлива и я засегна болезнено, .. — обиди тя нейната обич към Лазара. В сърцето на Ния се надигна и се засили ново чувсто — на съпротива, на възмущение. Д. Талев, ПК, 90. Кино, кино и кино! .. Жена ми и дъщеря ми почнаха да тичат от театър на театър, вбесени, застрастени, недояли, недоспали, .. и в душата ми кипна възмущение срещу това дяволско изобретение, което преобразява и разваля семействата. Елин Пелин, Съч. IV, 149-150-151. Синигера кипна от възмущение — как може възрастен човек да лъже така? Т. Харманджиев, КЕД, 26. Мъченическата смърт на безспорно талантливия сатирик-поет Алеко Константинов предизвика, както и трябваше да се очаква, всеобщо възбуждение на духовете, всеобща скръб и справедливо възмущение. Г. Кирков, Избр. пр I, 41.
2. Външен израз на това чувство. — Кой хвърли това подозрение в главата ти? — чу се един глас на възмущение. Елин Пелин, Съч. IV, 15. Тя е от тия, дето обичат удоволствията и се продават — каза Райна. Костадин изгледа сестра си с възмущение. — Как тъй се продават? Тя да не е добитък! Не мога да търпя таквиз приказки! — извика той. Ем. Станев, Ик I и II, 40. — Аз съм женена — .. — Знам — рече той и
