Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/638“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>Станка и ме караше да повторя и потретя писмото.</i> Елин Пелин, Съч. | + | <i>Станка и ме караше да повторя и потретя писмото.</i> Елин Пелин, Съч. II, 122. <i>Тя имаше по-ярък темперамент, обичаше да възклицава, да се смее гласно, да се възхищава, беше по-експанзивна.</i> Б. Болгар, Б, 109. <i>Как шумно и неспирно говореха или пък се учудваха, възклицаваха и хихикаха след всяко нещо, което Бенко ги запитваше. А на Бенко му се искаше да узнае много неща за живота на джуджетата.</i> Ал. Бабек, МЕ, 188. <i>„То беше сватба!“ — възклицава на стари години един очевидец.</i> О, 1977, кн. 10, 30. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗКЛИЦА`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> възклицавам. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗКЛИЦА`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср.</i> 1. Дума или изречение, изказани обикн. високо и силно за израз на силно чувство; възглас, възклик. <i>— На екс! — извика басът, засмя се и на един дъх изпразни чашата в широкото си гърло. — Ооо! — не можа да сдържи възклицанието си гостът.</i> П. Незнакомов, БЧ, 131. <i>— Я! — възкликна гигантът учудено. Едновременно с възклицанието се чу нов, продължителен трясък.</i> П. Вежинов, СбСт, 57. <i>Несвързано и неясно, с много възклицания и жестове Димитър подробно разказа за сражението.</i> Й. Йовков, Разк. I, 94. <i>Господарят и прислугата го посрещнаха с радостни възклицания, ръкуваха се с него, разпитваха го.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 124. <i>Последна от момичетата вървеше Мирослава, която ту едва пристъпваше отегчена, ту внезапно съживена и развеселена надаваше пискливи възклицания.</i> Д. Талев, С II, 59. <i>Офицерите седнаха да обядват. Владееше голямо възбуждение. Шумни разговори се водеха, прекъсвани от възклицания, от врява.</i> С. Радев, ССБ II, 120. |
| − | + | 2. <i>Литер.</i> Езиково средство (междуметие, обръщение, особен израз и под.), чрез което в художествената литература се предава дълбоко и силно чувство, преживяване .. <i>Изразът: „О, колко е хубав светът!“ е възклицание. Възклицанието е изблик на силно чувство.</i> Христом. VI кл, 99. <i>Вазов познава много добре епохата на националноосвободителните борби .. Патетичният тон и възторгът често се изразяват чрез възклицания. (О, движенъе славно, о мрачно движенье; О, Шипка!).</i> Лит. X кл, 203. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗКЛИЦА`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до възклицание. <i>Такива възгледи циркулират обикновено във вестниците. Само че у д-р Кръстева те са облечени в една възклицателна форма, .. която действува тягостно.</i> С. Радев, Худ., 1906, кн. 4-5, 22. | ||
| − | 2. <i> | + | 2. Като <i>същ.</i> <b>възклицателна</b> <i>ж. Остар.,</i> сега <i>разг.</i> Удивителен знак, удивителна. <i>На другия ден, когато учителят върна тетрадките, Добри видя, че неговата бе нашарена с червено мастило — точки, запетаи, възклицателни, въпросителни — много и все червени като капчици кръв.</i> Ст. Кралевски, |
| − | |||
| − | |||
| − | + | ◇ <b>Възклицателен знак</b>. <i>Остар. Грам.</i> Препинателен знак при възклицание; удивителен знак. | |
| − | + | <b>Възклицателно изречение</b>. <i>Грам.</i> Изречение, в което мисълта е свързана с израз на силно чувство. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗКОСТЕЛИ`В</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е по-костелив от обикновеното или отколкото се очаква. <i>На старини се сдобиха с един възкостелив син, мършав като баща си, който, щом израсна, се попрегърби.</i> |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗКОСТЕЛИ`ВИЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Умал. от</i> възкостелив. <i>Не можеше да се каже, че е красива. Имаше дребна главичка, бузите й бяха малко хлътнали, носът леко вирнат и изострен като клюнче на дрозд. Но в замяна на това всички казваха, че има най-хубавата и елегантна фигура в града. Както видяхме, Неси не беше кой знае какъв естет, тоя вид възкостеливички фигури не му харесваха особено много.</i> П. Вежинов, БГ, 147. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗКРЕ`СЕ</b>. Третолична форма за <i>мин. св.</i> от стб. глагол със значение: оживявам след смъртта си, възкръсвам. Само в съчет.: <b>Христос възкресе!</b> <i>Рел.</i> Употребява се вместо поздрав при среща на някого (познат, близък и под.) в деня на Възкресение Христово (Великден) и през следващата го седмица. <i>Като се обърнала [Мария Магдалена] видяла Иисуса, а той й казал: „Не се допирай до мене! Но иди при братята ми, при апостолите, и им кажи: Христос възкресе! И на всеки, когото срещнеш по улиците на Йерусалим, викай му Христос възкресе!“</i> Ст. Цанев, МБ, 357. <b>Наистина (воистина) възкресе</b>. <i>Рел.</i> Употребява се като (в) отговор на този поздрав. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗКРЕ`СЕН</b>, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, прил. Който се отнася до възкресение; възкръсен. <i>Разпънат, оплют, обруган, / умира босяка смирен. / а вред фарисейската сган / празнува възкресния ден.</i> Хр. Смирненски, Съч. II, 226. |
| − | |||
| − | II, 226. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗКРЕСЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> 1. Според някои религиозни вярвания — оживяване на мъртвец. <i>Тя .., не знаеше какво да прави пред тоя човек, когото пазеше в душата и мислите си като мъртвец, в чието възкресение не вярваше.</i> Елин Пелин, Съч. III, <i>34. И след като изчезне от лицето на земята антихристът, ще настане възкресение на мрътвите.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 92. <i>Но когато парещата мъка мине и остане само тъгата… неизгубващата се, непобедимата тъга… тази тъга, Боже ти мой мили, ти си я познал с чашата в Гетсиманската градина и по пътя от дома на Пилата до възнесението… защо не направиш, Господи, и простосмъртният да чака своето възкресение?</i> Д. Добревски, БИ, 186. |
| − | |||
| − | III, <i>34. И след като изчезне от лицето на земята антихристът, ще настане възкресение на мрътвите.</i> | ||
| − | |||
| − | 92. <i>Но когато парещата мъка мине и остане само | ||
2. <i>Прен.</i> Възвръщане към нов живот; съживяване. <i>Цели два дена се носехме, клатени от равното друсане на каруцата, сред една</i> | 2. <i>Прен.</i> Възвръщане към нов живот; съживяване. <i>Цели два дена се носехме, клатени от равното друсане на каруцата, сред една</i> | ||
| − | |||
Версия от 02:39, 29 април 2015
Станка и ме караше да повторя и потретя писмото. Елин Пелин, Съч. II, 122. Тя имаше по-ярък темперамент, обичаше да възклицава, да се смее гласно, да се възхищава, беше по-експанзивна. Б. Болгар, Б, 109. Как шумно и неспирно говореха или пък се учудваха, възклицаваха и хихикаха след всяко нещо, което Бенко ги запитваше. А на Бенко му се искаше да узнае много неща за живота на джуджетата. Ал. Бабек, МЕ, 188. „То беше сватба!“ — възклицава на стари години един очевидец. О, 1977, кн. 10, 30.
ВЪЗКЛИЦА`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от възклицавам.
ВЪЗКЛИЦА`НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Дума или изречение, изказани обикн. високо и силно за израз на силно чувство; възглас, възклик. — На екс! — извика басът, засмя се и на един дъх изпразни чашата в широкото си гърло. — Ооо! — не можа да сдържи възклицанието си гостът. П. Незнакомов, БЧ, 131. — Я! — възкликна гигантът учудено. Едновременно с възклицанието се чу нов, продължителен трясък. П. Вежинов, СбСт, 57. Несвързано и неясно, с много възклицания и жестове Димитър подробно разказа за сражението. Й. Йовков, Разк. I, 94. Господарят и прислугата го посрещнаха с радостни възклицания, ръкуваха се с него, разпитваха го. Г. Райчев, Избр. съч. II, 124. Последна от момичетата вървеше Мирослава, която ту едва пристъпваше отегчена, ту внезапно съживена и развеселена надаваше пискливи възклицания. Д. Талев, С II, 59. Офицерите седнаха да обядват. Владееше голямо възбуждение. Шумни разговори се водеха, прекъсвани от възклицания, от врява. С. Радев, ССБ II, 120.
2. Литер. Езиково средство (междуметие, обръщение, особен израз и под.), чрез което в художествената литература се предава дълбоко и силно чувство, преживяване .. Изразът: „О, колко е хубав светът!“ е възклицание. Възклицанието е изблик на силно чувство. Христом. VI кл, 99. Вазов познава много добре епохата на националноосвободителните борби .. Патетичният тон и възторгът често се изразяват чрез възклицания. (О, движенъе славно, о мрачно движенье; О, Шипка!). Лит. X кл, 203.
ВЪЗКЛИЦА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се отнася до възклицание. Такива възгледи циркулират обикновено във вестниците. Само че у д-р Кръстева те са облечени в една възклицателна форма, .. която действува тягостно. С. Радев, Худ., 1906, кн. 4-5, 22.
2. Като същ. възклицателна ж. Остар., сега разг. Удивителен знак, удивителна. На другия ден, когато учителят върна тетрадките, Добри видя, че неговата бе нашарена с червено мастило — точки, запетаи, възклицателни, въпросителни — много и все червени като капчици кръв. Ст. Кралевски,
◇ Възклицателен знак. Остар. Грам. Препинателен знак при възклицание; удивителен знак.
Възклицателно изречение. Грам. Изречение, в което мисълта е свързана с израз на силно чувство.
ВЪЗКОСТЕЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Който е по-костелив от обикновеното или отколкото се очаква. На старини се сдобиха с един възкостелив син, мършав като баща си, който, щом израсна, се попрегърби.
ВЪЗКОСТЕЛИ`ВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възкостелив. Не можеше да се каже, че е красива. Имаше дребна главичка, бузите й бяха малко хлътнали, носът леко вирнат и изострен като клюнче на дрозд. Но в замяна на това всички казваха, че има най-хубавата и елегантна фигура в града. Както видяхме, Неси не беше кой знае какъв естет, тоя вид възкостеливички фигури не му харесваха особено много. П. Вежинов, БГ, 147.
ВЪЗКРЕ`СЕ. Третолична форма за мин. св. от стб. глагол със значение: оживявам след смъртта си, възкръсвам. Само в съчет.: Христос възкресе! Рел. Употребява се вместо поздрав при среща на някого (познат, близък и под.) в деня на Възкресение Христово (Великден) и през следващата го седмица. Като се обърнала [Мария Магдалена] видяла Иисуса, а той й казал: „Не се допирай до мене! Но иди при братята ми, при апостолите, и им кажи: Христос възкресе! И на всеки, когото срещнеш по улиците на Йерусалим, викай му Христос възкресе!“ Ст. Цанев, МБ, 357. Наистина (воистина) възкресе. Рел. Употребява се като (в) отговор на този поздрав.
ВЪЗКРЕ`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Който се отнася до възкресение; възкръсен. Разпънат, оплют, обруган, / умира босяка смирен. / а вред фарисейската сган / празнува възкресния ден. Хр. Смирненски, Съч. II, 226.
ВЪЗКРЕСЕ`НИЕ, мн. няма, ср. 1. Според някои религиозни вярвания — оживяване на мъртвец. Тя .., не знаеше какво да прави пред тоя човек, когото пазеше в душата и мислите си като мъртвец, в чието възкресение не вярваше. Елин Пелин, Съч. III, 34. И след като изчезне от лицето на земята антихристът, ще настане възкресение на мрътвите. Ив. Вазов, Съч. XIV, 92. Но когато парещата мъка мине и остане само тъгата… неизгубващата се, непобедимата тъга… тази тъга, Боже ти мой мили, ти си я познал с чашата в Гетсиманската градина и по пътя от дома на Пилата до възнесението… защо не направиш, Господи, и простосмъртният да чака своето възкресение? Д. Добревски, БИ, 186.
2. Прен. Възвръщане към нов живот; съживяване. Цели два дена се носехме, клатени от равното друсане на каруцата, сред една
