Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/614“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | 2. За звук, глас, шум — който е малко глух; глуховат. <i>— Кажи какво знаеш! Възглух, неумолим глас, от който свидетелят преглъща</i>. Ст. Сивриев, ЗСБ, 114. <i>— Седнете! | + | {{+}} |
| − | + | 2. За звук, глас, шум — който е малко глух; глуховат. <i>— Кажи какво знаеш! Възглух, неумолим глас, от който свидетелят преглъща</i>. Ст. Сивриев, ЗСБ, 114. <i>— Седнете! — дойде до ушите ми гласът на девойката, възглух, строг и заповеден.</i> ВН, 1960, бр. 2659, 4. | |
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗГЛУ`ХО</b> <i>нареч.</i> 1. С възглух глас, без да се чува ясно, отчетливо. <i>Ваш събеседник става Михаил Шолохов, който възглухо, без да бърза, чете трагични моменти от страници на „Тихия Дон“.</i> ВН, 1964, бр. 3878, 4. |
| − | 2. С гл. съм, изглеждам, струва ми се в 3 <i>л. ед.</i> Означава, че някъде е малко глухо, сравнително глухо; неоживено, пусто, безлюдно. <i>След два дни е панаирът, но в селото е още възглухо.</i> | + | 2. С гл. <em>съм</em>, <em>изглеждам</em>, <em>струва ми се</em> в 3 <i>л. ед.</i> Означава, че някъде е малко глухо, сравнително глухо; неоживено, пусто, безлюдно. <i>След два дни е панаирът, но в селото е още възглухо.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗГО`ЛВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>възго`ля</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, се., <i>прех. Диал.</i> Заголвам, разголвам. <b>възголвам се</b>, <b>възголя се</b> <i>страд</i> и <i>възвр.</i> |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗГО`ЛВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> възголвам <i>и от</i> възголвам се; заголване, разголване. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗГОЛЕМЕ`Я СЕ</b>. Вж. <em>възголемявам се</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗГОЛЕ`МИЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Умал. от</i> възголям. <i>Отнякъде изникна старият конашки разносвач със своите възголемички емении.</i> Ст. Дичев, ЗС II, 289. <i>А панталоните му имаха десетина прозорци най-малко, от които на коленете два възголемички.</i> Г, 1863, бр. 10, 78. |
| − | + | ---- | |
| − | II, 289. <i>А панталоните му имаха десетина прозорци най-малко, от които на коленете два възголемички.</i> Г, 1863, бр. 10,78. | + | <b>ВЪЗГОЛЕМЯ`ВАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв.</i>; <b>възголеме`я се</b>, -е`еш се, <i>мин. св.</i> възголемя`х се, <i>прич. мин. св. деят.</i> възголемя`л се, -а се, -о се, <i>мн.</i> възголеме`ли се и <b>възголемя` се</b>, -и`ш се, <i>мин. св.</i> -и`х се, <i>св., непрех. Рядко.</i> Възгордявам се. <i>— Здравствувайте, Андончо! (Стиска му ръката с левицата си. Към г-жа Ботушанова) Възголемяхте се!</i> Ив. Вазов, НП, 189. <i>Един ден старецът получи пак писмо, разтвори го и прочете: Кирил е вече подпоручик, офицер! .. От този ден и старецът се някак възголеми: стана по-придирчив и важен.</i> Г. Райчев, В, 33. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗГОЛЕМЯ`ВАНЕ</b> <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> възголемявам се; възгордяване. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗГОЛЕМЯ` СЕ</b>. Вж. <em>възголемявам се</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗГО`ЛЯ</b>. Вж. <em>възголвам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪЗГОЛЯ</b>. | + | <b>ВЪЗГОЛЯ`М</b>, -а, -о, <i>мн.</i> възголе`ми, <i>прил.</i> Който е по-голям от обикновеното или отколкото се очаква. <i>Той я взе в двете си възголеми силни ръце със сравнително тънки пръсти.</i> Д. Спространов, ОП, 156. <i>Пенчо Славейков — среден на ръст, широкоплещест, с възголяма глава и тежко, тромаво тяло — се приближи до катедрата намръщен.</i> М. Кремен, РЯ, 236. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗГОРДЕ`Я</b>. Вж. <em>възгордявам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗГОРДЯ`</b>. Вж. <em>възгордявам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪЗГОРДЯ</b>. | + | <b>ВЪЗГОРДЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>възгорде`я</b>, -е`еш, <i>мин. св.</i> възгордя`х, <i>прич. мин. св. деят.</i> възгордя`л, -а, -о, <i>мн.</i> възгорде`ли, <i>прич. мин. страд.</i> възгордя`н, -а, -о, <i>мн.</i> възгорде`ни и (остар.) <b>възгордя`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св.</i>, <i>прех.</i> Ставам причина някой да започне да се гордее, да стане горделив, надменен. <i>— Юнак си ти! — потупа го вуйчото по гърба. — Така трябва. Тази похвала възгордя и развълнува Ленка.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VI, 220. <i>На дяда Стоилка потрепераха устните: споменът за младини, когато той насила отведе хаджи Джонкочорбаджиевата гласена снаха го възгордя сега.</i> А. Страшимиров, ЕД, 59. <i>Хорски хвали често ни възгордяват / и от ум ни само вадят.</i> У, 1870, бр. 2, 29. <b>възгордявам се</b>, <b>възгордея се</b> и <b>възгордя се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗГОРДЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; възгордея се и (остар.) <b>възгордя` се</b> <i>св. непрех.</i> Започвам да се гордея, ставам горделив, надменен. <i>Много си е вирнал главата .. Чакай, бе приятелю, какво си се възгордял.</i> Й. Йовков, А, 58. <i>Като се ожени за хаджи Серафимовата внука и облече градски дрехи, Стоян Глаушев се възгордя малко.</i> Д. Талев, ЖС, 83. <i>Измина година, втора, клиентелата на Златков растеше, а той хич не се възгордяваше. Напротив, още повече тичаше.</i> Н. Каралиева, Н, 44. <i>За щастие нищо не ми попречи и аз гълтах книга след книга, за да бъда възнаграден с една похвала, от която би се възгордял и граф Толстой.</i> К. Георгиев, ВБВЛ, 31. <i>Колкото повече виждах, че хората се чудят и удивляват, толкоз повече са надувах и възгордявах.</i> Ч, 1875, бр. 8, 369. <i>Лекар Менекрат, дотолко бе са възгордил, че наричаше себе си бог.</i> П. Р. Славейков, СК, 111. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗГОРДЯ`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> възгордявам <i>и от</i> възгордявам се. <i>— Аз винаги съм презирал възгордяването и горделивците.</i> А. Гуляшки, ЗР, 97. <i>„Да, трябва да бъда по-внимателна с него .. Така се случи по-рано със Здравко. Все същото възгордяване. Може би прекалихме с похвалите, да…“</i> Цв. Ангелов, ЧД, 207. |
| − | |||
| − | <i>— Аз винаги съм презирал възгордяването и горделивците | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗГОРДЯ`НО</b> <i>нареч. Рядко.</i> С възгордяване. <i>Чичо Продан избърса мустаците си .. и рече възгордяно: — Всяка работа си иска майстора.</i> Г. Караславов, Тат., 29. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗГО`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Диал.</i> Нанагорен. <i>И непозовани се зареждат видения от палавите и лудешките години .. Те го повеждат и към възгорната, а стръмно слизаща към раздолището на Глогова река улица „Тинтява“ с оцелели столетни къщи.</i> Е, 1981, бр. 4, 3. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗГО`РНО</b>. <i>Диал. Нареч. от</i> възгорен; нанагорно. <i>От висок рид голямо бяло</i> |
| − | |||
Текуща версия към 19:03, 9 април 2015
2. За звук, глас, шум — който е малко глух; глуховат. — Кажи какво знаеш! Възглух, неумолим глас, от който свидетелят преглъща. Ст. Сивриев, ЗСБ, 114. — Седнете! — дойде до ушите ми гласът на девойката, възглух, строг и заповеден. ВН, 1960, бр. 2659, 4.
ВЪЗГЛУ`ХО нареч. 1. С възглух глас, без да се чува ясно, отчетливо. Ваш събеседник става Михаил Шолохов, който възглухо, без да бърза, чете трагични моменти от страници на „Тихия Дон“. ВН, 1964, бр. 3878, 4.
2. С гл. съм, изглеждам, струва ми се в 3 л. ед. Означава, че някъде е малко глухо, сравнително глухо; неоживено, пусто, безлюдно. След два дни е панаирът, но в селото е още възглухо.
ВЪЗГО`ЛВАМ, -аш, несв.; възго`ля, -иш, мин. св. -их, се., прех. Диал. Заголвам, разголвам. възголвам се, възголя се страд и възвр.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗГО`ЛВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от възголвам и от възголвам се; заголване, разголване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗГОЛЕМЕ`Я СЕ. Вж. възголемявам се.
ВЪЗГОЛЕ`МИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възголям. Отнякъде изникна старият конашки разносвач със своите възголемички емении. Ст. Дичев, ЗС II, 289. А панталоните му имаха десетина прозорци най-малко, от които на коленете два възголемички. Г, 1863, бр. 10, 78.
ВЪЗГОЛЕМЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; възголеме`я се, -е`еш се, мин. св. възголемя`х се, прич. мин. св. деят. възголемя`л се, -а се, -о се, мн. възголеме`ли се и възголемя` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Рядко. Възгордявам се. — Здравствувайте, Андончо! (Стиска му ръката с левицата си. Към г-жа Ботушанова) Възголемяхте се! Ив. Вазов, НП, 189. Един ден старецът получи пак писмо, разтвори го и прочете: Кирил е вече подпоручик, офицер! .. От този ден и старецът се някак възголеми: стана по-придирчив и важен. Г. Райчев, В, 33.
ВЪЗГОЛЕМЯ`ВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от възголемявам се; възгордяване.
ВЪЗГОЛЕМЯ` СЕ. Вж. възголемявам се.
ВЪЗГО`ЛЯ. Вж. възголвам.
ВЪЗГОЛЯ`М, -а, -о, мн. възголе`ми, прил. Който е по-голям от обикновеното или отколкото се очаква. Той я взе в двете си възголеми силни ръце със сравнително тънки пръсти. Д. Спространов, ОП, 156. Пенчо Славейков — среден на ръст, широкоплещест, с възголяма глава и тежко, тромаво тяло — се приближи до катедрата намръщен. М. Кремен, РЯ, 236.
ВЪЗГОРДЕ`Я. Вж. възгордявам.
ВЪЗГОРДЯ`. Вж. възгордявам.
ВЪЗГОРДЯ`ВАМ, -аш, несв.; възгорде`я, -е`еш, мин. св. възгордя`х, прич. мин. св. деят. възгордя`л, -а, -о, мн. възгорде`ли, прич. мин. страд. възгордя`н, -а, -о, мн. възгорде`ни и (остар.) възгордя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Ставам причина някой да започне да се гордее, да стане горделив, надменен. — Юнак си ти! — потупа го вуйчото по гърба. — Така трябва. Тази похвала възгордя и развълнува Ленка. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 220. На дяда Стоилка потрепераха устните: споменът за младини, когато той насила отведе хаджи Джонкочорбаджиевата гласена снаха го възгордя сега. А. Страшимиров, ЕД, 59. Хорски хвали често ни възгордяват / и от ум ни само вадят. У, 1870, бр. 2, 29. възгордявам се, възгордея се и възгордя се страд.
ВЪЗГОРДЯ`ВАМ СЕ несв.; възгордея се и (остар.) възгордя` се св. непрех. Започвам да се гордея, ставам горделив, надменен. Много си е вирнал главата .. Чакай, бе приятелю, какво си се възгордял. Й. Йовков, А, 58. Като се ожени за хаджи Серафимовата внука и облече градски дрехи, Стоян Глаушев се възгордя малко. Д. Талев, ЖС, 83. Измина година, втора, клиентелата на Златков растеше, а той хич не се възгордяваше. Напротив, още повече тичаше. Н. Каралиева, Н, 44. За щастие нищо не ми попречи и аз гълтах книга след книга, за да бъда възнаграден с една похвала, от която би се възгордял и граф Толстой. К. Георгиев, ВБВЛ, 31. Колкото повече виждах, че хората се чудят и удивляват, толкоз повече са надувах и възгордявах. Ч, 1875, бр. 8, 369. Лекар Менекрат, дотолко бе са възгордил, че наричаше себе си бог. П. Р. Славейков, СК, 111.
ВЪЗГОРДЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от възгордявам и от възгордявам се. — Аз винаги съм презирал възгордяването и горделивците. А. Гуляшки, ЗР, 97. „Да, трябва да бъда по-внимателна с него .. Така се случи по-рано със Здравко. Все същото възгордяване. Може би прекалихме с похвалите, да…“ Цв. Ангелов, ЧД, 207.
ВЪЗГОРДЯ`НО нареч. Рядко. С възгордяване. Чичо Продан избърса мустаците си .. и рече възгордяно: — Всяка работа си иска майстора. Г. Караславов, Тат., 29.
ВЪЗГО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Диал. Нанагорен. И непозовани се зареждат видения от палавите и лудешките години .. Те го повеждат и към възгорната, а стръмно слизаща към раздолището на Глогова река улица „Тинтява“ с оцелели столетни къщи. Е, 1981, бр. 4, 3.
ВЪЗГО`РНО. Диал. Нареч. от възгорен; нанагорно. От висок рид голямо бяло
