Page:RBE Tom2.djvu/591

Тазика китка шарена. / Деня я носи в пазва си; /а ноще туряй въз главе. Христом. ВВ I, 234. Наклала Донка седенки, / наклала и наредила, /../въз сяка мома и ерген. Нар. пес., СбВСт, 555. Че стана Стоян, че стана, / че въз кадия отиде. Нар. пес., СбНУ XXVI, 15. Гана из гора вървеше, / из гората въз водата. Нар. пес., СбНУ Х1ЛЛ, 48.

8. Остар. и диал. За посочване на предмет, о който нещо се подпира, за да стои изправено. Виждаше се разтворената кола и стърчащият на ритлите остен, стълбата, възправена въз стряхата на сайванта. Елин Пелин, Съч. III, 66. Тоягата си възправи въз стената. Т. Влайков, НУ, 1885, кн.

7, 221. Някои мумии са изправени въз стените, а други — паднали или съборени — лежат по земята. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 25.

9. Диал. За означаване, че нещо се прибавя към нещо, дава се в повече; освен, връз. Тогава мога да му говоря [на Евлоги] дано да го предумам да притури още нечто въз определените 150 жълтици. АНГ I, 471. Въз (връз) заплатата той мя благодари и сто гроша. Н. Геров, РБЯ I, 189.

10. Остар. За посочване цената на единица мярка от нещо (обикн. на кг, литър, метър и под.), на основата на която се изчислява цената на определено количество от същото нещо; по, върху. За 163 оки жито колко гроша трябва да ся заплатят въз 4/5 гр. оката? Хр. Данов, ТПЧ, 147. Купени 12 3/5 оки риба за 58 3/5 гроша. Въз колко гроша е заплатена оката? Хр. Данов, ТПЧ, 152.

◇ Въз основа на. Книж. Като се има предвид, на основание на. — Нека я съдят и нека я обесят въз основа на законно издадена присъда. Но да се гаврят с нея... струва ми се, че не мога да го преживея. Д. Ангелов, ЖС, 293. Тя [книгата „Буквар с различни поучения“] е била замислена в кръга на просветения сливенски търговец емигрант Антон Иванович, който е отпускал щедри помощи на училищата в родното си място и на учителите книжовници, които в Братов и другаде са се трудели да изградят българската писменост въз основа на живото родно слово. М. Арнаудов, БКД, 10. На въз друга страна. Остар. Книж. За посочване на мястото, към което някой, нещо или някакво действие се насочва. „Доде да са очисти мястото им [на авдиритите] от това зло [от жабите], отишли на въз друга страна да живеят.“ Г, 1863, бр. 3, 23. Намерихме го да са изплакува пък той от празниците, че по причина на празниците нашата политическа обсерватория била затворена; та и той не можел да пригледа нищо, затуй и на въз други страни зел да са озърта. Г, 1863, бр. 2, 9.

— Друга (остар. и диал.) форма: в о з.

---

ВЪЗ-. I. Глаголна представка, с която се образуват глаголи със значение: 1. Насочване на действието в посока нагоре, напр.: възвеждам, въздигам, възкачвам се, възлизам, възлитам, възнасям се и ДР*

2. Извършване на действието върху, отгоре на определен обект, напр.: въз сядам, въз-лягамсе, възливам, възлагам, въздействам и др.

3. Започване на действието, напр.: възвира м, възкипявам, възгордявамсе, въз-сиявами др.

4. Осъществяване на действието, напр.: възпламенявам се, възварявам, възмъжа-вам, възбунтувам, възвестявам, възцарявам се и др.

5. Осъществяване на действието на изходния глагол в значителна степен, напр.: възхвалявам, възвеличавам, възтържествувам, възликувам и др.

6. Осъществяване на действието в по-слаба степен, напр.: въздържам, възпирам и др.

7. Извършване на действието отново, повторно, напр.: възвръщам, възобновявам, възпроизвеждам, възраждам, възстановявам и др.

П. Именна представка, с която се образуват прилагателни със значение: 1. Който е малко под или малко над обикновените размери или обикновената мярка, напр.: въздълъг, въздебел, възкъс, въздребен, възни-сък, възтежък, възлек идр.

2. Който има малко по-слабо наситен цвят от обикновения, напр.: възбял, възбле-ден, възжълт, въззелен, възрозов, въз-сив и др.

3. Който има съответното качество, свойство в малко по-слаба или в малко по-силна степен, напр.: възгрозен, въз груб, въз-глупав, възмек идр.

4. Който се приближава по форма до обикновената представа за дадена форма, напр.: въз кръгъл, въз крив, възобълидр.

— Друга (остар. и диал.) форма: в о з-.

---

ВЪЗА` ж. Диал. Връзка на торба или на престилка; прашка, пращило. Близо до него [Спас Илков] стоеше и го зяпаше в устата Тодор Тюлев, натоварен с грамадна сива торба, която беше привързана на раменете му с широки белезникави възи. Г. Караславов, ОХ I, 360. Ключът на избичката беше завързан за възата на престилката й, никой нямаше право да го пипа без нейно позволение и да влиза в тясното полутъм-но подземие. Г. Караславов, Тат., 196.

---

ВЪЗБЕ`ЛИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възбял. — За износа нареждайте възбелички [череши]. Дорде пристигнат в чуждата страна, по пътя ще узреят. Кр. Григоров, ПЧ, 128.

---

ВЪЗБЕРА`. Вж. възбирам. ВЪЗБЙ`РАМ, -аш, несв.’, възбера, -еш, мин. св. възбрах* св., прех. Диал. Събирам. Фустана хи [на Йосинка] е копринен, / сама си му го възбира / да бъде льосно Асаня. Нар. пес., СбВСт, 200. Русо въз роса върве