Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/551“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <b> | + | {{+}} |
| − | + | <b>ВТРЕ`СВАМ СЕ</b><sup>1</sup>, -аш се, <i>несв.</i>; <b>втре`сна се</b>, -еш се, <i>мин. св.</i> -ах се и <b>втре`са се</b>, -еш се, <i>мин. св.</i> -ох се, <i>прич. мин. св. деят.</i> втре`съл се, -сла се, -сло се, <i>мн.</i> -сли се, <i>св., непрех. Диал.</i> Втръсвам се, втръсвам (Н. Геров, РБЯ). | |
| − | <b> | + | ---- |
| − | + | <b>ВТРЕ`СВА МИ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>втре`сне ми се</b> и <b>втре`се ми се</b> <i>св., непрех. Диал.</i> Втръсва ми се. <i>Втресва ми се само да си помисля каква гозба беше ни сложена.</i> Ст. Младенов, БТР I, 368. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВТРЕ`СВАМ СЕ</b><sup>2</sup>, -аш се, <i>несв.</i>; <b>втре`сна се</b>, -еш се, <i>мин. св.</i> -ах се и <b>втре`са се</b>, -еш се, <i>мин. св.</i> -ох се, <i>прич. мин. св. деят.</i> втре`съл се, -сла се, -сло се, <i>мн.</i> -сли се, <i>св.</i>, <i>непрех. Диал.</i> Втрещявам се (в 1 знач.) (Ст. Младенов, БТР). <i>Ние се втресохме.</i> Ст. Младенов, БТР I, 368. | |
| − | <b> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВТРЕ`СВАНЕ</b><sup>1</sup> ср. <i>Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> втресвам <i>и от</i> втресва ме; втрисане. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВТРЕ`СВАНЕ</b><sup>2</sup> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> втресвам се<sup>1</sup> <i>и от</i> втресва ми се; втръсване. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТРЕ`СВАНЕ</b><sup>3</sup> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> втресвам се<sup>2</sup>; втрещяване. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТРЕ`СНА СЕ</b><sup>1</sup>. Вж. <em>втресвам се</em><sup>1</sup>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТРЕ`СНА СЕ</b><sup>2</sup>. Вж. <em>втресвам се</em><sup>2</sup>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТРЕ`ЩВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>втре`щя</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех. Диал.</i> Втрещявам. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТРЕ`ЩВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>втре`щя се</b> се., <i>непрех. Диал.</i> Втрещявам се. | ||
| − | <b> | + | — От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник…, 1941. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТРЕ`ЩВАНЕ</b> <i>ср. Диал</i>. <i>Отгл. същ. от</i> втрещвам <i>и от</i> втрещвам се; втрещяване. <i>— Славчо! — пронесе се мълва из тълпата. — Вълкана! — зашъпнаха навсякъде .. Най-напред хорото се спря, но не се скъса .. Но това втрещване трая само един миг.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 78. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТРЕЩЕ`Н</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> втрещя като <i>прил.</i> 1. Който е неподвижен, вцепенен от някакво силно преживяване, уплаха, изненада и очите му са широко отворени и неподвижни. <i>Той грабнал секирата и утрепал жена си. Убил я на място. Когато замахнал към втрещеното момче, Йошко изпищял и търтил да бяга.</i> А. Каралийчев, НЗ, 131. | ||
| − | <b> | + | 2. За поглед, очи — неподвижен, вперен в една точка. <i>Марийола ги [двамата луди] гледа дълго време с втрещен и тъп поглед, после въздъхна .. и тихо се промъкна в стаичката си.</i> Ст. Чилингиров, ПЖ, 132. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТРЕЩЕ`НО</b>. <i>Нареч. от</i> втрещен. <i>А той, все тъй учудено и вщрещено гледаше към вратата на избата</i>. Й. Йовков, АМГ, 163-164. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТРЕ`ЩЯ</b>. Вж. <em>втрещвам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТРЕЩЯ`</b>. Вж. <em>втрещявам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТРЕЩЯ`ВАМ,</b> -аш; <i>несв.</i>; <b>втрещя`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, се., <i>прех.</i> 1. <i>Рядко.</i> Стряскам, вцепенявам. <i>Момчето спокойно се усмихна, а това още повече втрещи крадеца.</i> Д. Шумналиев, ПЛ, 25. <i>Минахме и във високите сфери на политиката. Бай Петър Данчев ме втрещи с едно категорично изявление.</i> В. Андреев, С, 1972, кн. 11, 148. | ||
| − | + | 2. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> Втренчвам; втрещвам. <i>Чат! Чат! — и Ганчо запрегна пушката .. замерджеля са нещо черно, той втрещи очите си в него и видя, че то са бута и върви.</i> Ил. Блъсков, ЗК, 142. <i>— Как, мила мамо, не аз тряба тебе да простя, но ти мене, отговори момичето, като втрещи пълните си със сълзи очи на майка си.</i> МС, 1883, кн. 4, 51-52. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВТРЕЩЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>втрещя` се</b> <i>св., непрех.</i> 1. От силна изненада, уплаха, стряскане ставам неподвижен, вцепенен, с широко отворени очи. <i>Петко се стрелна в стаята на кмета .. — Кмете! Казвай скоро къде е баща ми! — изкрещя с наболяла душа Пенко. Неговото втурване и сърцераздирателният му вик бяха толкова внезапни, че всички се втрещиха. Някои останаха зяпнали с широко отворени очи и уста, а други изтърваха шишенцата си [с ракията].</i> П. Здравков, НД, 243. <i>Твърдостта, с която младият човек застана срещу него, и сигурният му жест накараха полицая да се втрещи .. Той гледаше с изблещени очи заспалия човек.</i> З. Сребров, Избр. разк., 43. <i>После вдигна пушката си и методично, като на учение, стовари приклада върху главата му. Просто се втрещих на мястото си.</i> П. Вежинов, ЗНН, 98. <i>Още гавазинът не извадил пищова, тресна изстрел и той се наклони от седлото .. За миг останалите се втрещиха.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 240. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> Втренчвам; втрещвам. <i>Чат! Чат! — и Ганчо запрегна пушката | ||
| − | |||
| − | 1883, кн. 4, 51-52. | ||
| − | |||
| − | <b> | ||
2. <i>Диал.</i> Вдървявам се, вцепенявам се от студ (Ст. Младенов, БТР). | 2. <i>Диал.</i> Вдървявам се, вцепенявам се от студ (Ст. Младенов, БТР). | ||
| − | 3. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> Втренчвам се. <i>Отведнъж тя тури длан на устата си и ласкаво се втрещи в него. — Ууу, аз се разбъбрах, а | + | 3. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> Втренчвам се. <i>Отведнъж тя тури длан на устата си и ласкаво се втрещи в него. — Ууу, аз се разбъбрах, а ти… не си ял!</i> Ст. Даскалов, СЛ, 72. <i>Ти бъди само в себе си, бъди човек… — Човек ли? Че беки съм аз м…? — изкрещяваше Пенчо, като са втрещи у зетя си.</i> Ил. Блъсков, ПБ II, 68. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВТРЕЩЯ`ВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> втрещявам <i>и от</i> втрещявам се. <i>Било присъствие на духа, било покорство пред съдбата, било втрещяване, но Чоки беше привидно спокоен.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 193. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВТРИ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>втри`я</b>, втри`еш, <i>мин. св.</i> втрих, <i>прич. мин. страд.</i> втрит, <i>св., прех.</i> Вкарвам с триене, разтъркване нещо в друго. <i>За да отстраните излишъка от мазнина, втривайте в кожата на главата отвара от дъбова кора или разтвор от борна киселина.</i> ЖД, 1965, кн. 7, 20. <b>втривам се</b>, <b>втрия се</b> <i>страд</i>. <i>Пастата се втрива [в дървесината]</i> |
| − | |||
Текуща версия към 23:35, 1 март 2015
ВТРЕ`СВАМ СЕ1, -аш се, несв.; втре`сна се, -еш се, мин. св. -ах се и втре`са се, -еш се, мин. св. -ох се, прич. мин. св. деят. втре`съл се, -сла се, -сло се, мн. -сли се, св., непрех. Диал. Втръсвам се, втръсвам (Н. Геров, РБЯ).
ВТРЕ`СВА МИ СЕ несв.; втре`сне ми се и втре`се ми се св., непрех. Диал. Втръсва ми се. Втресва ми се само да си помисля каква гозба беше ни сложена. Ст. Младенов, БТР I, 368.
ВТРЕ`СВАМ СЕ2, -аш се, несв.; втре`сна се, -еш се, мин. св. -ах се и втре`са се, -еш се, мин. св. -ох се, прич. мин. св. деят. втре`съл се, -сла се, -сло се, мн. -сли се, св., непрех. Диал. Втрещявам се (в 1 знач.) (Ст. Младенов, БТР). Ние се втресохме. Ст. Младенов, БТР I, 368.
ВТРЕ`СВАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от втресвам и от втресва ме; втрисане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВТРЕ`СВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от втресвам се1 и от втресва ми се; втръсване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВТРЕ`СВАНЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от втресвам се2; втрещяване.
ВТРЕ`СНА СЕ1. Вж. втресвам се1.
ВТРЕ`СНА СЕ2. Вж. втресвам се2.
ВТРЕ`ЩВАМ, -аш, несв.; втре`щя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Втрещявам.
ВТРЕ`ЩВАМ СЕ несв.; втре`щя се се., непрех. Диал. Втрещявам се.
— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник…, 1941.
ВТРЕ`ЩВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от втрещвам и от втрещвам се; втрещяване. — Славчо! — пронесе се мълва из тълпата. — Вълкана! — зашъпнаха навсякъде .. Най-напред хорото се спря, но не се скъса .. Но това втрещване трая само един миг. Ив. Вазов, Съч. VII, 78.
ВТРЕЩЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от втрещя като прил. 1. Който е неподвижен, вцепенен от някакво силно преживяване, уплаха, изненада и очите му са широко отворени и неподвижни. Той грабнал секирата и утрепал жена си. Убил я на място. Когато замахнал към втрещеното момче, Йошко изпищял и търтил да бяга. А. Каралийчев, НЗ, 131.
2. За поглед, очи — неподвижен, вперен в една точка. Марийола ги [двамата луди] гледа дълго време с втрещен и тъп поглед, после въздъхна .. и тихо се промъкна в стаичката си. Ст. Чилингиров, ПЖ, 132.
ВТРЕЩЕ`НО. Нареч. от втрещен. А той, все тъй учудено и вщрещено гледаше към вратата на избата. Й. Йовков, АМГ, 163-164.
ВТРЕ`ЩЯ. Вж. втрещвам.
ВТРЕЩЯ`. Вж. втрещявам.
ВТРЕЩЯ`ВАМ, -аш; несв.; втрещя`, -и`ш, мин. св. -и`х, се., прех. 1. Рядко. Стряскам, вцепенявам. Момчето спокойно се усмихна, а това още повече втрещи крадеца. Д. Шумналиев, ПЛ, 25. Минахме и във високите сфери на политиката. Бай Петър Данчев ме втрещи с едно категорично изявление. В. Андреев, С, 1972, кн. 11, 148.
2. Остар. и диал. Втренчвам; втрещвам. Чат! Чат! — и Ганчо запрегна пушката .. замерджеля са нещо черно, той втрещи очите си в него и видя, че то са бута и върви. Ил. Блъсков, ЗК, 142. — Как, мила мамо, не аз тряба тебе да простя, но ти мене, отговори момичето, като втрещи пълните си със сълзи очи на майка си. МС, 1883, кн. 4, 51-52.
ВТРЕЩЯ`ВАМ СЕ несв.; втрещя` се св., непрех. 1. От силна изненада, уплаха, стряскане ставам неподвижен, вцепенен, с широко отворени очи. Петко се стрелна в стаята на кмета .. — Кмете! Казвай скоро къде е баща ми! — изкрещя с наболяла душа Пенко. Неговото втурване и сърцераздирателният му вик бяха толкова внезапни, че всички се втрещиха. Някои останаха зяпнали с широко отворени очи и уста, а други изтърваха шишенцата си [с ракията]. П. Здравков, НД, 243. Твърдостта, с която младият човек застана срещу него, и сигурният му жест накараха полицая да се втрещи .. Той гледаше с изблещени очи заспалия човек. З. Сребров, Избр. разк., 43. После вдигна пушката си и методично, като на учение, стовари приклада върху главата му. Просто се втрещих на мястото си. П. Вежинов, ЗНН, 98. Още гавазинът не извадил пищова, тресна изстрел и той се наклони от седлото .. За миг останалите се втрещиха. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 240.
2. Диал. Вдървявам се, вцепенявам се от студ (Ст. Младенов, БТР).
3. Остар. и диал. Втренчвам се. Отведнъж тя тури длан на устата си и ласкаво се втрещи в него. — Ууу, аз се разбъбрах, а ти… не си ял! Ст. Даскалов, СЛ, 72. Ти бъди само в себе си, бъди човек… — Човек ли? Че беки съм аз м…? — изкрещяваше Пенчо, като са втрещи у зетя си. Ил. Блъсков, ПБ II, 68.
ВТРЕЩЯ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от втрещявам и от втрещявам се. Било присъствие на духа, било покорство пред съдбата, било втрещяване, но Чоки беше привидно спокоен. Ив. Вазов, Съч. XIV, 193.
ВТРИ`ВАМ, -аш, несв.; втри`я, втри`еш, мин. св. втрих, прич. мин. страд. втрит, св., прех. Вкарвам с триене, разтъркване нещо в друго. За да отстраните излишъка от мазнина, втривайте в кожата на главата отвара от дъбова кора или разтвор от борна киселина. ЖД, 1965, кн. 7, 20. втривам се, втрия се страд. Пастата се втрива [в дървесината]
